Честита нова година на всички, които наминават от тук и четат това !

Аз за още една година (но не поредна), посрещнах 1-ви януари в Мандрица. Веднага след работния за мен 30-ти декември, потеглихме на път. Бяхме петима все пичове 🙂 Жените ги очаквахме на другия ден. както и очаквах Мандрица ни посрещна с топло време и първата вечер запалихме само печката в долната стая. Иначе вечерта не продължи до късно (поне за мен). Това се оказа добре, защото се наспах и следващите дни ми беше супер настроението !

На 31-ви дойдоха и останалите от групата. Още две коли с дори повече хора от колкото очаквах, и много се зарадвах на всички ! Приготвихме си новогодишна трапеза (основно Йонов де : ) и с различни и вкусни неща. След това много забава, много нещо. Самото преминаване в новата година посрещнахме на двора съвсем традиционно с хоро и шампанско. Тази година нямаше никой в цялата махала и наоколо бяхме само ние. Навън продължаваше да бъде доста топло и дори съжалихме, че не си носим палатки. Аз след цялата размазваща вечер си легнах някъде към 5:30 и понеже трябваше да спя на пода, реших да засиля малко печката (с още едно дърво), за което изядох бурното неодобрение на Йонов, на който му беше много топло. Следващата вечер въобще не палихме печки – дори и на пода с шалте си беше ОК. Новата година ни посрещна дори още по-топла от старата. Иначе толкова весело и до толкова късно не си спомням последните години да съм изкарвал.

На 1-ви януари за мое голя учудване се събудих доста рано – около 10 някъде. Пихме кафе на двора, взехме (и в последствие изядохме) мекиците, които ни направи вуйна ми. Много вкусни, както винаги. Следобяд част от групата решихме да си направим разходка и тя се получи много добре. Първо отидохме до реката, после през полето, към старата казарма, където сега пасяха овце, после нагоре-нагоре чак до билото на планината, после право надолу към селото, но без път и пътека, по дерето, спускане по листа, провиране между тръни … накрая излегнали на една слънчева полянка, все едно е май месец ! Най-сетне успях да си изпробвам със пълна сила фотоапарата – пейзажи, макро, хора, ръчни настройки … всякакви режими ми предложи този следобед. Много съм доволен. Аз дори не очаквах да прави толкова хубави пейзажи.

Последната ни вечер в Мандрица беше по-спокойна. Аз лично я изкарах в разговори на градинката около барбекюто, което в случая служеше само за място в което да си запалим огън. Другите до колкото разбрах са изкарали пак до доста късно, гледайки филми на лаптопа. Факт е, че на място на което няма ни GSM-и, ни интернет, имахме 4 преносими компютъра.

Върнахме се в цивилизацията на 2-ри януари. На връщане решихме (или по-скоро аз ги навих) да минем през Маджарово. От малък винаги съм гледал отбивката от пътя Любимец-Ивайловград, но никога не бях ходил там. Не че сега се задържахме – по-скоро само минахме, защото някои бързаха, но все пак аз съм доволен. Имаше много красиви гледки по пътя. Който спа, няма как да му е харесал 🙂 Някой ден пак ще мина от там и ще спирам на повечко места.

Като цяло съм доволен как започна новата година. Весело беше, добра компания. И дори започнаха да се случват разни неща, като ходенето до Маджарово и фоторазходката.

Щастлива година на всички !