Уж отидохме в Бойково да изкараме една приятна, прохладна, кулинарна вечер, а то какво се оказа. Попаднахме в разгара на селския събор ! Нещо ми върви на събори тази година 🙂 Въпреки всичките хора, леля Таня от кръчмата ни нагости с усмивка 🙂 Ние тъкмо се бяхме замислили дали да не си тръгваме, защото ще е много заета, а тя много ни се зарадва.
Да си запиша, че събора в Бойково е на Богородица.
И честит имен ден на всички Марии !
Веднага след Мандрица цялата тайфа се събрахме на Кара Дере. Някои бяха вече там, другите идвахме постепенно. Бяхме на мястото, където бяхме, когато за първи път бях на Кара Дере и много ми хареса. В пиковия момент бяхме и най-много общо хора, колкото сме се събирали там – 20 човека. Лагера наистина не можеше да ни събере … но мисля, че всички останаха много доволни.
Другото с което ще се запомни това море бяха изненадите – хубави новини, неочаквани гости, интересни срещи, нови хора … все хубави неща ! Скоро ще станат и още по-хубави 🙂
За един ден си направих(ме) разходка до Емона. Бяхме на плаж на Иракли. Отидохме и до нос Емине. Много приятна разходка изпълнена с разкази за далечни и непознати страни. Малко ни се скараха защо сме отишли до станцията (защото е някаква военна зона), но няма как да сме на 100 метра от носа и да не отидем до самия ръб. Гледката от нос Емине е наистина незабравима. На мен ми беше за втори път, но пак ах-вах на изгледа. Вечерта в самата Емона ядохме „При Заека“ – кръчма която препоръчвам ако ходите натам.
Останалите дни от престоя на Кара Дере бяха погълнати от безмилостното битие на ежедневието – лежане, смеене, разговори, книги, списания, готвене, разходки, плуване, вълнички … ежедневни забежки до „Кораба“ в Бяла … и (за съжаление) само един плажен волейбол.
Визуалните отражения са ето тук.
Тази година благодарение на „Сдружение за възраждане на село Мандрица“ се възстанови традиционния събор на 1-ви август. Не само се възстанови, но беше по-голямо събитие от колкото можех да си го представя. С официално названия „Българо-гръцки форум“ бяха поканени потомци на изселници от Мандрица от началото на XX век и живеещи сега в Гърция. Беше отворена и границата при Славеево и придвижването до и от Гърция ставаше лесно. Цялата организация беше чудесна ! Имаше много много хора, колкото не съм виждал скоро в Мандрица. Получи се истински събор, на който хората да се съберат поне веднъж годишно. Имаше официални речи, хорà и сертакита на площада, курбан, литургия, изпълнения на фолклорни ансамбли, посещение на гръцки митрополит … Аз лично съм много доволен как се получи всичко. Снимки има в галерията на mandritsa.com, както и на Нашите Снимки.
Аз след Мандрица заминах направо за морето, затова чак сега пиша за събитието, което се състоя преди вече две седмици.
p.s. май малко поизнервихме всичките ми роднини, но сега поне ще разберат защо обичаме да ходим на места, където няма много хора
От няколко месеца (мда, повече от месец си е месеци) се занимавам с една странична “работа”. Миналия месец се учреди „Сдружение за възраждане на село Мандрица“ от група ентусиасти и потомци от селото. Аз като един от тях, ме натовариха със задачата да направя web сайт на сдружението. Взеха домейн и хостинг и от мен се очакваше останалото. Аз в началото съвсем не бях убеден, че ще успея да направя някакъв читав сайт, затова реших да се спра на готов CMS. Избрах Joomla и честно казано не съжалявам, но за това някой друг път. Малко за сдружението – основната му цел е грубо казано предотвратяване селото да не изчезне. По-сладкодумно казано – възраждане на Мандрица и запазване на обичаите и културата. Честно казано на мен селото в сегашния му вид много ми харесва, но съм наясно че ако не се направи нищо – къщите ще се разрушат и хората ще изчезнат. А за това, колкото и да не ми харесва, трябва да се привлекат нови хора и инвестиции. За момента мисля, че това може да стане с увеличаване интереса за туризъм в района. Сдружението ще рекламира и популяризира селото, както и ще се опита да спечели пари по някои от европейските програми за развитие. Член на сдружението може да стане всеки, като попълни молба. Има и членски внос от 40 лева на година. Отчети за постъпленията и разходите (ще) има на сайта на разположение на всички членове. Май остава само да кажа сайта, а той е напълно логичен 🙂 mandritsa.com . Целта на сайта е както да бъде сайт на сдружението, така и туристическо-информационен сайт за Мандрица. В бъдеще очаквайте повече статии за традициите и забележителностите на и около Мандрица. Тук е мястото искрено да благодаря на Маги че ми помогна за дизайна на сайта, като за логото, снимките, картичките … и всичко останало.
Този уикенд (31 юли – 1 август) сдружението организира традиционния в миналото събор, който се организираше ежегодно на 1-ви август. Тази година е наречен българо-гръцки форум „Отново заедно“, защото са поканени, и ще дойдат, доста хора и гръцките села, които са се образували при разделението на селото в началото на 20-ти век, когато се е начертавала границата. Дори до колкото разбрах всички хотели в Ивайловград са резервирани. Програма на събитието има на сайта, като очаквайте и допълнителни изненади. Освен това през двата дни на събора ще бъде отворен и българо-гръцкия граничен пост при Славеево.
Заповядайте на празника. Аз ще бъде там. И се надявам да ми хареса въпреки многото хора, а аз си представям Мандрица като спокойно райско кътче … каквото е всъщност !
Тази седмица съм сам в къщи и снощи след работа въобще не ми се прибираше. Обадих се на няколко човека, но всички бяха или заети или не ми вдигнаха и в крайна сметка се прибрах. Замотах се, стана късно, зачудих се въобще да ли да излизам, въпреки че беше хладно след повече от 24 часовия дъжд над Пловдив … с няколко думи очертаваше се скучна вечер. Изведнъж малко преди 21 часа получих едно писмо в couchsurfing, че двойка испанци имат проблем с host-а им. Разгледах им профила, изглеждаха готини и веднага им писах SMS, че може да дойдат. Пратих им адреса им (те бяха с кола) и към 22 часа вече бяха пред блока ми. Учуди ме, като ми казаха, че попитали някаква полицейска кола как да стигнат до адреса, но естествено не са могли да се разберат на английски и в крайна сметка полицаите са им казали, да карат след тях и са ги докарали до нас.
Montse и Quim се оказаха наистина много забавни хора и ми направиха вечерта 🙂 Тръгнали на шест месечно пътешествие с кола, като за горивото си изкарват пари като свирят по улиците. Така днес ако видите двойка испанци на главната с мини пияно и други страни инструменти да знаете че са те 🙂 В Испания дори имат цяла група от 10 човека. Поговорихме си много добре цялата вечер за пътешествия из Европа и си давахме взаимно съвети. Дори се оказа, че не са разбрали че трябва да си купят винетка за България. Добре че полицаите са видяли 🙂 Като цяло и те и аз останахме много доволни от вечерта. Дори като бяха у нас продължаваха да получават SMS-и от други хора, на които са пратили съобщение, с положителни или отрицателни отговори.
Аз тази седмица като е свободен апартамента, си смених статуса в couchsurfing от maybe на yes и още първия ден срещнах много готини хора 🙂 Хубаво нещо е couchsurfing-a !
Допълнение: ето малко снимки от днес на главната:
Много усмихнати и готини 🙂
Този уикенд малко изненадващо дори за мен бях на Мандрица. Нашите ме помолиха да ги закарам, аз нямах планове и се навих. Междувременно Герито и Мимито, също казах, че ще пътуват с нас и изведнъж колата се напълни. Аз трябваше да ги закарам в събота и в неделя да се връщам, и си казах, че тъкмо ще поснимам малко. Да, обаче някъде към Първомай се усетих, че съм си забравил фотоапарата 😛 Така дори единствения ми план не можах да реализирам. Всъщност не се знаеше и дали ще ми остане време – къщата беше доста запусната и доста чистене й трябваше и общо взето с това се занимавахме докато бях там. А и едни ремонти започнахме … но аз трябваше да си тръгвам в неделя около обяд. Знам че ще се справят и без мен. Между временно се занимавах с новия телефон – оказа се че Vivacom са решили кардинално проблема и са подменили всички телефони със “стационарни GSM-и”. На пръв поглед обикновен телефон, но със SIM карта. Готино, защото може да си я вземеш и да я сложиш в някои GSM и да си ходиш из селото 🙂 Пробвах и обратния вариант да си сложа моята SIM карта на него, за да използвам по-голямата антена, евентуално за по-добро покритие, но се оказа че е заключен само за VIVACOM (което си е нормално, предвид това че ти го дават безплатно).
Хайде другия уикенд съм пак там, че нали ще има събор … така де форум. Тогава вече ще си взема фотоапарата ! Сега ме хвана малко яд, че изпуснах наистина готини кадри.
След концерта на Massive се оказах в София в четвъртък вечер, без планове какво да правя до неделя. Първо изкарах една следконцертна вечер в Елена, която продължи до 7 сутринта. И ми стана навик всеки път, като ходя в София да се запознавам с един от водещите на Z-Rock. Този път беше Алек. Към 12 на обяд ме събудиха и аз осъзнах че дори в София е нетърпима жега. Нямаше как да остана там до неделя, а и не ми се прибираше в Пловдив … беше едва петък. Само Дарко и Ники се навиха да дойдат с мен и да изкараме уикенда на някое прохладно място. Решихме да отидем на язовир Беглика (официално май се води Голям Беглик), където беше Гената. Естествено докато си взема колата от залата (където я бях зарязал преди концерта) и докато се съберем си мина целия следобед и тръгнахме от София в 17:30, а беше петък и може да си представите колко хора искаха да се махнат от там в същото време. Аз си мислех, че не е толкова далече, но пристигнахме на мястото чак след 21 часа. Вярно че последните 7 километра до мястото където беше Гената, бяха доста кофти черен път, но все пак 4 часа път ?!? Както и да е – слязохме ние по сандали и къси ръкави, а Гената ни посрещна с яке 🙂 Казахме си “Еха-а-а-а”, само като си помислихме че точно преди 24 часа бяхме в зала Фестивална. Гената ни показа едно чудесно място, където можехме да си опънем палатките. Беше един цял полуостров и нямаше никой друг на него – само за нас 🙂 Имаше огнище, до което дори имаше събрани дърва, огромни борове за сянка и заравнени места за палатки. Направо ахнахме 🙂 Веднага си опънахме палатка и се заехме с вечерята, защото вече си беше тъмно.
На сутринта в събота трябваше да отидем до Батак за да вземем Дина. Предвидих си половин час път с кола, но се оказа почти един. Не бил толкова близо този Батак. Използвахме случая да напазаруваме и след това да се отдадем на спокоен, прохладен уикенд. И той се случи точно такъв.
След като се върнахме в лагера, отидохме да видим Гената. Там вече кипеше усилен труд. Бяха се събрали 40-50 човека на нещо като практическо обучение за еко-строителство (или нещо подобно) организирано от Bikearea (ако не се лъжа) по проект Живи места. На практика освежаваха, или по-точно казано изграждаха на ново, няколко бунгала-къщички. Освен това сглобяваха легла, правеха компостни тоалетни, бани със слънчеви колектори, беседка със зелен покрив, поставяха табели … Имаше и лекции. Най-важното е че всички доста се забавляваха. Имаше канута и колелета и всички ги ползваха. Въпреки, че ние не бяхме от групата с Дина също се възползвахме от канутата и направихме едно кръгче из язовира – много яко !
И двата дена го ударихме на пълно релаксиране. Беше толкова приятно прохладно. Направихме си две разходки в двете посоки по черния път и установихме, че Голям Беглик е наистина голям и трябва да се върнем отново. Най-добре с колелета.
В четвъртък бях на концерта на Massive Attack в София. Знам, че вече не е новина, но аз чак сега се озовавам с достъп до компютър и Интернет (за това ще пиша в отделен пост). Сега за концерта. Знам че всички (без да съм чел все още нищо) са единодушни – беше топло. Много топло ! Направо задушаващо ! Още като го обявиха концерта някой се пошегува “поне няма да ни е студено” … така и се случи … в зала без климатизация. Аз едвам издържах до края на мястото, на което бях. Това което ме задържа да не побегна навън (до мястото където продаваха бира и вода нямаше смисъл, там вече беше претъпкано) бяха точно онези чудесни хора на сцената ! Всички до един ! Браво ! След концерта чух случайни хора да казват, че това е бил най-хубавият концерт … казваха го още с първите вдишвания на прохладния и мръсен софийски въздух пред залата. Другото което ме впечатли беше екрана и осветлението около него. Може би за първи път съм на концерт на който основното осветление идва от зад групата. Екрана съвсем честно ме изуми и от техническа гледна точка – изглеждаше като сглобен от доста елементи точкови дисплеи на редове и то с вертикално разстояние между тях (може би общо 9-10 реда), но успя да възпроизведе впечатляващи за мен ефекти. Определено този концерт ми влиза директно в топ 1 на концертите с най-добра визия. А това че (почти) всичко беше на български направи приятно впечатление на всички, че това не е поредния концерт от турнето, а някой се е трудил точно за него … точно за нас … Ако е имало чужденци, може би е било леко кофти за тях 🙂
И все пак ако това се беше случило на стадиона отстрани на залата, а не вътре в нея, щеше да бъде концерта на годината. Колкото и да слушаш и да не вярваш на очите си, че всичко това се случва пред теб, не може да дълго да забравиш, че ти е трудно да дишаш.
Няма какво да го описвам на дълго – джулай, кара дере и 4 дена море и слънце на едно място е нещо, което не може да е зле ! Въпреки че повечето се отказаха (и от приятелите ми и от колегите) все пак отидох и съм супер доволен. Не ни валя никакъв дъжд, въпреки че май навсякъде другаде са се изсипвали проливни. При нас печеше само слънце. Изгрева на 1-ви се видя добре. Сега съм с изгорял гръб и много доволен. На Кара дере все още ми е най-добре, въпреки че има все повече и повече хора.
Този уикенд бях в Стара Планина. Колегите решиха да ходим към хижа Рай и аз не му мислих, много а се навих. Тръгнахме събота сутринта и за около час стигнахме до Паниците. Там оставихме колите, взехме багажите и тръгнахме нагоре. А багажа беше доста, защото ни казаха че в хижата няма свободни места и си носихме и палатки, чували, шалтета … В началото на един от колегите му стана лошо и реши да се връща, и може би стана по-добре, защото заради него доста спирахме, а пътя до хижата въобще не е малко. Малко се объркаха плановете на тези, които си мислеха вечерта да се връщат, но може би така си е трябвало да стане и всички да останем заедно на хижата вечерта.
Времето в събота беше прохладно и хубаво за вървене, но въпреки това доста изморително за мен. Не знам аз ли съм загубил форма, багажа ли беше много или се бях настроил че ще е по-малко (предишния път го качвах от Карлово и сега ми мислех – е, то тук близо) … но накрая на изкачването доста изплезих езика 🙂 Отне ни 3 часа и половина докато го качим, но какво винаги си струваше. Забелязах че вече хората си слагат палатките по-ниско, а не точно пред хижата, и след като се сетих за опита на Маги,на която й се счупи чисто нова палатка от вятъра на същото място, реших и ние да разпънем при останалите. Тази нощ за щастие нямаше вятър, а само малко дъжд.
След като си направихме лагера, с част от групата си направихме разходка до подножието на Райското пръскало. Изглежда съвсем близо до хижата, но съвсем не е така. Особено за хора като мен, зарибени по фотографията, ми отне доста време докато се кача. Точно под водопада беше като в дъжд – пръскаше навсякъде, а и беше по-хладно. Мисля, че по отдалече има по-добри изгледи на Пръскалото.
Вечерта си направихме направихме огън, което беше доста трудно с мокри дърва. А и самите дърва се наложи да ги търсим доста от далече … и най-вече от ниско, т.е. трябваше да изкачваме по стръмното 🙂 След като станахме повече хора от колко очаквахме за вечерта, част от хората се наложи да спят в хижата (всъщност и те така искаха), но в крайна сметка се оказа, че на палатки беше по-добре. Дори не ми беше студено и спах чудесно по тениска в чувала.
На сутринта едва трима от групата се навихме да изкачим връх Ботев. Тръгнахме с една група ученици и от време на време се засичахме с тях. Времето беше основно мъгливо. Валеше само в началото около хижата. Нагоре беше хладно, но като вървиш и катериш и по тениска ти е супер жега. Дори по едно време ми казаха, че потта в косата ми е станала на скреж, а аз се потя. Маршрута от хижа Рай до Ботев не е от най-лесните – има доста стръмни участъци. И тук си мислех, че ще е по-лесно. Самия връх (изкачвам го за първи път) също не ме впечатли много – не е това което си представям под думата връх, а е доста обширен. Има и три огромни сгради и две кули и пак има място. И мястото за почивка трудно намерихме – да не се лутат другите ето го – на третия етаж в сградата на метеорологичната станция. Там имаше топъл чай и учтив служител, от който си взех си печат на листче, защото си бях забравил книжката със стоте обекта в Пловдив. Друга група която срещнахме по пътя правеха скоростно изкачване на седемте първенци на България (Голям Перелик, Вихрен, Мусала, Руен, Черни връх, Богдан, Ботев) за 5 дни и това им беше последния връх. Браво на тях ! Иначе на върха всичко беше в мъгла и не можахме да видим никаква гледка. Дори на връщане видяхме един сравнително голям ледник, близо до пътеката, който на отиване в мъглата въобще не сме видяли.
Качихме се за два часа и половина, след това слезнахме за два и ни оставаха още три до Калофер. На хижата останахме само за кратка почивка за супа и прибиране на палатките. След това продължихме надолу и днес имам доста силна мускулна треска на краката. Май наистина съм излязъл от форма и трябва дори по-често да си правя такива преходи. В неделя вечер да се прибирам в Пловдив изморен и доволен много ми харесва 🙂
Снимки вече има ето тук.