Карадере и това лято

Веднага след Мандрица цялата тайфа се събрахме на Кара Дере. Някои бяха вече там, другите идвахме постепенно. Бяхме на мястото, където бяхме, когато за първи път бях на Кара Дере и много ми хареса. В пиковия момент бяхме и най-много общо хора, колкото сме се събирали там – 20 човека. Лагера наистина не можеше да ни събере … но мисля, че всички останаха много доволни.

Другото с което ще се запомни това море бяха изненадите – хубави новини, неочаквани гости, интересни срещи, нови хора … все хубави неща ! Скоро ще станат и още по-хубави 🙂

За един ден си направих(ме) разходка до Емона. Бяхме на плаж на Иракли. Отидохме и до нос Емине. Много приятна разходка изпълнена с разкази за далечни и непознати страни. Малко ни се скараха защо сме отишли до станцията (защото е някаква военна зона), но няма как да сме на 100 метра от носа и да не отидем до самия ръб. Гледката от нос Емине е наистина незабравима. На мен ми беше за втори път, но пак ах-вах на изгледа. Вечерта в самата Емона ядохме „При Заека“ – кръчма която препоръчвам ако ходите натам.

Останалите дни от престоя на Кара Дере бяха погълнати от безмилостното битие на ежедневието – лежане, смеене, разговори, книги, списания, готвене, разходки, плуване, вълнички … ежедневни забежки до „Кораба“ в Бяла … и (за съжаление) само един плажен волейбол.

Визуалните отражения са ето тук.

One thought on “Карадере и това лято

  1. Ице, давам ти отличен са сбития преразказ на Карадере 2010 – кратко, ясно, съдържателно,с нужната доза емоция !

Коментирай