Yearly Archives: 2006

Rhythmbox 0.9.7

Днес в gnomefiles.org видях, че за коледа има нова версия на предпочитания от мен плеър за Линукс – rhythmobx 0.9.7. Changelog-а веднага ме грабна – вградена поддръжка на last.fm радиотата и Magnatune 🙂 Веднага видях сред пакетите на Archlinux и като видях, че вече е обновен – веднага си го инсталирах. Сега през почивния ми ден мога да си избирам от много места за слушане и всичко от един плеър 🙂

По едно време си мислех, че няма да настигне AmaroK по функционалност, но вече не съм толкова сигурен 🙂

п.с. само трябва да оправят да тръгва по-бързо. Сега всеки път при стартиране препрочита всички песни, които в моя случай са много 🙂 Добре че не го спирам със седмици и това неудобство го усещам рядко.

Сняяяг

Добро утро !

Току що (буквално преди секунди) ставам, сядам сънено на стола, бутам мишката да се включи монитора, гледам тъпо и изведнъж осъзнавам, че Gnome Weather аплета показва, че навън вали сняг. Викам си на ум : “Ааа, глупости”. Ставам, завъртам щорите и какво да видя – СНЯГ ! Ама си вали наистина ! 🙂

Хайде честита Коледа със сняг !

🙂

п.с. нали не се бъркам, че това е първия сняг за Пловдив, за тази година? 😛

Весела Коледа

Честита Коледа на всички !

Вместо коледен подарък искам да събера в един пост всички мисли и пожелания, които ми изпрати “Наш’та леля” 🙂 А междувременно, точно по Коледа, тя се сдоби със свой собствен блог, където си мисля, че ще се появяват много интересни и красиви неща 🙂

Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане. — Оскар Уайлд

Светът не е нещо отделно от нас – той е това, което сме ние ! Доброто е заразително !

Усмихни се и си пожелай, усмихни се и се отдай, усмихни се на това, което имаш, усмихни се и търси отново, усмихни се и ще усетиш, усмихни се за теб, за мен, усмихни се за новия ден …

Който иска да младее, нека Изгрев си налива; който иска да мъдрее, нека Залез си отпива, а за мене не мислете, че се правя на загубен, аз обичам ги и двете, затова съм толкоз влюбен! — Е. Евтимов

Човек е това, което мисли … не мислиш ли ?

Пътят към истината е стремеж към хармония и красота във всичко, което ни заобикаля

Весели празници !

22 декември

Първо, честит първи ден на зимата ! 🙂 Дааа, тя тепърва започва …

Иначе денят ми беше последен в работата за тази година, но не и в университета. Утре ми е изпитът по ООП и все още не мога да се почувствам свободно и празнично. А и честно казано не съм готов. Направо не знам какво ще правя след утре. Толкова дни няма да издържа на мързелуване. Може би ще ходим на Мандрица, но това чак за нова година. Ще го измисля, за сега ми стискайте палци утре на изпита, а вечерта да отпразнуваме (в Петното ???). Лимонче, идваш ли ?

РД

Хайде честит ми рожден ден ! (вече на патерици)

Тази година си мислех да пропусна и да празнувам догодина, но май няма да ми мине номера 🙂 Истината беше, че напоследък съм много натоварен и нямах време да мисля много за рождения ми ден. Целият ми ден беше много шантав. Сутринта се събудих в 6:30 в Ивайловград. Имахме още малко работа във ВЕЦ Ивайловград и след това потеглихме към Пловдив. За щастие това беше последния ВЕЦ от обиколката ми (ако остане време, някой път ще разкажа по-подробно за цялата ми командировка). След дъждовно и мъгливо време успявам чак към 13 часа да се появя в офиса с раницата на гръб, лаптопа на рамо и торта в ръка 🙂 Отгоре на всичко днес ни беше ден за одит по ISO9001 (радвам се, че този път изпуснах документалната част). За капак на всичко имаше супер много поръчки. Не знам, тия хора газови централи ли си подаряват за коледа ?!? 🙂

Уфф пак се отплеснах по работа. Да кажа най-важното – благодаря на ВСИЧКИ, които ми се обадиха или писаха за рождения ден !!! Наистина БЛАГОДАРЯ !!! Всички сте страхотни ! Много се радвам, че толкова хора се сетиха за мен. Вие сте истински приятели !

п.с. имам си хамак !!!!!!! 🙂 Искам вече на Мандрица да го пробвам !

п.п.с. Ето каква хубава картичката ми изпрати taralezh 🙂 Първо мислех да напиша текста, но ето цялата .

16 декември 2006 г.

Уау, какъв ден !

to be edited …

ключови думи:

  • ставане в 8
  • изпит по СДП (мой първи за ПУ)
  • неуспешен опит за подстригване
  • ремонт на ауспуха на Астралката
  • имам 5
  • пътешествие
  • план 1 – Асеновград
  • план 2 – село Югово
  • финална дестинация – Кръстова гора
  • стръмен път
  • лед. сблъсък в мантинелата !
  • Астралката е съвсем леко ударена
  • на гарата в Пловдив
  • концерт на Ревю
  • купонясване в Петното

Завърнах се … временно

Такаа командировките за тази седмица приключиха в петък в 19 часа. Другата седмица продължавам за още три дена (поне по план). Колкото и да Ви звучи странно тази седмица бях возещ се в Опел Астра 🙂 Наистина в началото ми беше странно, че не съм аз на шофьорското място.

Вчера (четвъртък) имахме доста проблеми във ВЕЦ “Орфей” (който по-точно е ПАВЕЦ). Сменяхме две централи, и в крайна сметка се оказа че има две къси в свързващите кабелите. Работата и проблемите ни отнеха целия ден. Поне вечерта отидохме да спим на едно много хубаво място – село Ягодина. Настанихме се в едноименния на селото хотел и доста ми хареса. Аз по принцип не ходя по хотели, но този беше много добре. Най-важното за зимата е много добре отоплен. Има парно, а в коридора и банята – подово 🙂 Топлата вода е нон-стоп. Стаите са идеални със собствена баня. Малеее каква реклама стана, ама карай – като съм почнал да довърша – всичко това за 12 лева. Ресторантчето също е перфектно – разнообразно меню и бързо обслужване. Най-хубавото за цялата вечер бяха звездите ! Отдавна не бях виждал такова обсипано със звезди небе. Липсваха ми. В града няма никакви, а и напоследък е доста облачно. Снощи просто исках да споделя звездите с някой, ама всички на които звъннах вече спяха 🙂 Поспаланковци такива ! А аз трябваше да ставам в 6:30.

Петъка беше по-спокоен. Минахме през ВЕЦ-ове Тешел и Девин и едвам ни остана време да минем за малко през “Орфей”. Хората просто си тръгват в 16 часа, а ние бяхме там 10 минути по-рано. Направо ни гледаха на кръв. А и е петък – ден на майстора. Вечерта прекарах малко време в офиса да си подготвя багажите за останала част от пътешествието. В понеделник сутрин заминавам отново.

Преди понеделника ме очаква един изпит в университета и една свободна неделя, в която май ще трябва да поуча малко за следващия изпит другата събота.

п.с. сега се сетих за един недостатък на хотел “Ягодина” – няма wi-fi 🙂 Което всъщност може да брои и като плюс 🙂

п.п.с. имах доста преживявания, за които се заканвах да пиша, но за някои не се сещам сега, за други не става да се пише, а трябва на живо, така че за сега толкова 🙂 отивам да прегледам малко лекции.

Отново по ВЕЦ-ове

Тази седмица ми преминава в командировки до разни ВЕЦ-ове, където има наши газсигнализиращи сензори. Обичайната профилактика на 6 месеца, която ми се размина преди няколко седмици, сега ми се стовари на главата. Малко кофти, че е седмицата преди изпита ми, но какво да се прави 🙂 На изпитът – каквото сабя покаже (да не се бърка с пищов 😛 ).

Вчера бях в Кричим, Въча 1 и 2, днес в Батак и Пещера. Утре отново Пещера и ВЕЦ Алеко. По-нататък ще минем през Девин и ще стигнем до Ивайловград. Цяло пътешествие из Родопите. Хубаво ми е че пътувам, но няма време за разходки. Днес успях само малко да разгледам Батак. Там зимата вече е дошла и валеше хубав сняг, а хората почиват в сряда 🙂

Около и след осми

Премина и този 8-ми декември. След като не си намерихме подходяща хижа, се събрахме в селото на Тишо – Долно Съхране до Казанлък. Събрахме се добра компания и както обикновено вечерта премина в ядене, пиене и музика. Да, бяхме само една вечер. Едвам се събрахме 8 човека на едно легло и два дивана, но беше весело 🙂 Винаги е весело, като има повече хора и са добри приятели. Въпреки неудобствата, спахме до към 11 часа.

След кафето и закуската (едното или другото или и двете) се зачудихме на къде да си направим пътешествие, и както става често, когато много мислиш – нищо не измисляш, и отидохме само до Казанлък. Там отново хапнахме, малка разходка и решихме да тръгваме към Пловдив. Времето беше неподходящо за повече ходене – тази мъгла, така и не се вдигна 🙁

На връщане отвлякохме Тишо към Пловдив 🙂 Пътуването беше весело. Тишо ни разказа за великите им (по мое мнение) преводи на български думи на английски. Най-сполучливите са:

зеленчук < => greenhummer

самурай < => onlyparadise

🙂

След като стигнахме в Пловдив, с Таня и Тишо решихме да си направим филмова вечер у нас. Другите се отказаха и може да съжаляват ! Започнахме с корейския филм “Пролет, лято, есен, зима … и пролет“, който много исках да гледам на един филмов фестивал, но го изпуснах. Наистина филма си заслужава да се гледа. Хареса ми ! Репликите не са много, но като цяло филмът е запомнящ се. Следващия филм беше “Мъртвата булка” (Corpse Bride) на Тим Бъртън. Аз го бях гледал, но нямах нищо против за още веднъж. След това се зачудихме дали да гледаме още нещо и решихме, че така и така сме почнали, и си пуснахме “Форест Гъмп“. Мисля, че го гледам за трети или четвърти път този филм и отново много ми хареса и много ми влияе ! Направо всеки път го изживявам. Не знам какво толкова има в него, но е един от любимите ми въобще. Не съжалявам, че го гледах отново. И не забравяйте – “глупак е този, който върши глупости”.

Проблема с късните филми беше, че днес реших да ходя на упражнения. Така след като си легнахме към два и нещо, в 8:30 станахме и в 9 трябваше да съм в университета. Естествено малко закъснях (не повече от преподавателите), но важното е че отидох. Понаучиха ме малко (цял ден) на асемблер за X86 и свършихме след 17 часа.

Вечерта бях на театър (чичовците са там ! и тук … и май никога не са си тръгвали) и след това на биричка в Петното. Сега трябва да лягам, че сутринта ме чака новата работна седмица, която се очертава да е с доста командировки из България … а в събота имам изпит. Обаче някак си вече не се шашкам от изпити 😛

Весела седмица !

Студентски празник

Честит празник на всички български студенти ! Аз тази година отново съм истински студент (дори имам изпит след една седмица). След като повече от две години се мотках да завърша бакалавър, сега вече уча за магистър. С две думи – има повод за празнуване 🙂 Весело изкарване на всички !

И внимавайте по пътищата, че тази мъгла дори и към обяд не иска да вдигне.