Един, от двата поста, който се каня да напиша от много време. Втория ще видя кога ще му дойде времето. Сега за TwinDesks.

Идеята започна някъде в средата на миналата година, когато със Спас (колегата ми на работата), решихме картинките на десктопите на служебните ни компютри да са винаги на една тема. Двата компютъра са (почти) един до друг и веднага се хваща общата идея като ги погледнеш, още влизайки в стаята. Ето картинките досега:

Багер

Бряг

Цветя

Нощ

Дъга

Небе

Пролет

Лято

Лято 2006

Залез

Зима

Коледа

Мисля, че се досетихте кои са моите 🙂 Личи си металския характер на Спастнята. За сега толкова. В бъдеще ще видим.

п.с. сортирал съм ги по азбучен ред (на имената на файловете), защото вече не помня как бяха хронологично.

Отново на Асеновата … както преди … пак пиене … този път поне не беше “нека бъде литър” … уважихме всички пейки … пак бяхме горе по тъмно и с премрежен поглед … някои се напиха повече, други по-малко … дори успяхме да изпуснем последния влак и трябваше Спасчо да дойде да ни вземе 🙂

Естествено, че ще започна с

Честит празник, Българи !

Честит празник на Пловдив !

До преди малко бях на Античния театър на представлението “България през вековете” на ансамбъл Българе. Доста впечатляващ спектакъл, за който се беше изръсил половината град и още толкова отгоре 🙂 Със сестра ми направо се чудехме дали да взлизаме, но дори и местата от вън, където може да се гледа бяха препълнени. В крайна сметка влезнахме вътре, като даваш по пет на човека на входа и стоиш където намериш. Все пак ние се уредихме много добре 😛 Седнахме на тревната площ, което с изключение на това, че газиш тревата си имаше много предимства – не седиш на камък, изпъваш си краката, няма хора пред теб, гледаш от високо и дори може да се излегнеш 🙂 Въобще май ни беше най-широко от всички.

Спектакъла беше зрелищен – с много ефекти, много костюми, големи екрани … Историята на България беше представена не с най-баналните моменти, които всеки очаква да види. Нямаше Симеон, Левски, Ботев, …. за сметка на това се появиха Кубрат, Иван Асен, Кочо, руснаците. Може би точно това е била идеята. Музиката и светлинните ефекти бяха на ниво, само микрофоните не бяха настроени както трябва. Като цяло другия път като дойде, и има по-малко хора, ще е представление, което не трябва да се пропуска.

п.с. този месец в Пловдив ще има доста култура, за разлика от предишните няколко (да не кажа от много отдавна)
п.п.с. Хайде и Gnome 2.16 ще излиза на празника 🙂  Ще трябва пак да ходи на джамбуре 😉

На теория и на практика вече е септември. Полунощ премина и на часовника свети датата 1-ви. Навън пък е хладно, не за септември, а направо на ноември. Сутринта, като отивах на работа с колелото, дори се наложи да спра и да си сложа Диадорката с дълги ръкави от раницата. Добре, че я носех. За пореден път тази диадорка спасява живот 🙂

Работния ден мина нормално. Радостното е че е последния ден на месеца и взимам пари. Естествено още утре една голяма част от тях, ще отидат за сметки 😛 Серго, казвай какъв подарък искаш за сватбата, че да знам какви пари ще имам 🙂 Ако не, ще ти вземем както обикновенно 🙂

Уфф стига съм мислил за пари. По-лошото, е че този месец трябва максимално да устоя на изкушението да ходя някъде. Дори гледам и вечер да не излизам, а да пиша глупавата дипломна работа. През деня като съм на работа, ми остават само вечерите за писане. Знам че зора е максимум един месец и след това каквото стане, но пак ми е много. Моля Ви не ме изкушавайте прекалено с пътешествия !

А последния ден на август било и ден на блогърите. Така и не разбрах защо точно този ден. Да уважа празника ето един блог със стари руски снимки, който намерих днес. Да, само един линк. Повече има отстрани в графата Приятели.

Днес нашите се върнаха от Мандрица и ми предложиха да закарам чичо, леля и Мимито до София, заедно с багажите. Не му мислих много, а се съгласих. Точно ми върнаха колата и веднага запраших 🙂 Вярно, че в София няма какво да се прави за няколко часа (или можеш само да се изпикаеш, както каза Спастнята), но отидох и сега се върнах. Друго си е малко да се разведриш с едно минаване на магистралата. Малко е кофти в София с тези затворени булеварди, особено за човек, който въобще не познава града, но все пак се оправих с картата.

За невярващите – ето че изкарах цяла седмица без да мръдна от Пловдив. И то точно тази, в която съм сам в къщи. Всъщност може би точно заради това 🙂 Цяла събота и неделя си стоя и пиша дипломна. Хич ме няма да разтягам локуми, а то тук и малко обем трябва да стане. Ще търся още теории да слагам. Важното е че напредвам 🙂 Направо не мога да повярвам, че му се вижда края – някакси свикнах със статуса ми на “студент, ама не съвсем”.

Сутринта все пак излязох за малко. Нещо ми се е прецакала мрежовата карта, а трябваше да преинсталирам windows-а на Анито и исках да му пусна интернет за ъпдейти, но не можах. Това да търсите (купите) мрежова карта в неделя си е мисия невъзможна ! Така и очаквах, но все пак се поразходих малко с Лео. Пих едно кафе у Таня и пак у нас пред монитора. Не че е лош 😉 ама цял ден пред него ми идва много. Направо не съм свикнал на толкова ярък и фокусирам екран. Brightness-а ми е на 35% 🙂

Не знам до кога ще издържа с това висене у нас. Сигурно не много – ще полудея и другата събота и неделя може да изхвърча на някъде. Не че съм се депресирал, ама постоянното висене на едно място не ми понася.

btw днес сутринта пък с кафенцетпо ми се падна късметче, че “някой те обича, но не знае как да го пакаже и изрази”. Кажете си, бе хора 😉

А сега си намерих разни песнички на сайта на Строежа и ги слушам. Само таговете им са отвратителни ! Повече от час съм ги оправял.

Чувствам се и съм в положение, точно както преди две години. Дали това означава, че животът ми е в застой от тогава ?!?

Днес си купих нов монитор. Най-сетне изхвърлям стария GoldStar от 97-ма. С това казвам чао на катодно-лъчевите тръби и здрасти на TFT-тата 🙂 Взех парите от сайта и два часа по-късно си взех този 19” Philips 190C

Само нещо не иска да тръгне на оптималните, както пише в упътването 60Hz, а е на 75Hz. Нещо Gnome-а, или не знам кое, не иска да слуша xorg.conf-а. Ще го оправя 🙂 За сега му се кефя !

п.с. разбрах как се задава твърдо честота на вертикално опресняване в xorg.conf. На редовете Modes, се добавя честотата след долна чертичка:

Modes “1280x1024_60”

Часът е 2 и нещо след полунощ, а температурата е 27 градуса по целзии. През деня термометърчето на Кума Лиса се пукаше от жега. Топло ми е. Дори на мен, който обича топлото. Все пак още издържам без климатик и вентилатор. Не ми се спи. Снощи си легнах в 4, станах в 9. Бях на Остава. Хубав концерт стана. После в Найлона, No Sense, Найлона, No Sense, Найлона, Найлона … Весело беше 🙂 Тази вечер пак … не , нямаше пак концерт, а веселото. Усмихвайте се всички ! И прохладни нощи 🙂 И никави летни (и всякакви други) депресии !!!

* по Фаренхайт

Напоследък ми се налага да пиша доста документации – упътване за контролния панел на сайта, който правихме, едни доста подробни инструкции за монтаж и употреба на газсигнализираща система и междувременно пиша дипломната ми работа. Навсякъде постоянно внимавам за правописни и граматически грешки. Като гледам (главно из българското интернет пространство), май не са много хората, който така внимават. Преди малко попаднах на една статия в dnes.bg по въпроса, и тя ме подтикна да напиша това. Поне има и други, които се възмущават като мен, когато видят елементарна неграмотност. Не казвам, че аз не правя грешки, сигурно дори са много, но поне се старая. Опитвам се и почти никъде да не пиша на шльокавица.
* заглавието е взето от споменатата статия