Направо мога да copy/paste предишния пост … пак празници, пак Петна, пак приятели, пак пиене до рано, пак весело изкарване, пак спане … и все още X-а не ми работи … само усмивката е до мен и на лицето ми 😉

Ясно е, че ми е седмица за празници, но то се получи дори повече от колкото очаквах 🙂 След рожденния ден във вторник, само в сряда горе-долу се понаспах. В смисъл след работа се прибрах бързо, спах до 8, излизах и си легнах само в 1 🙂 В четвъртък и петък съвсем не планувано окъснявах в Петното, въпреки че знаех, че на следващия ден трябва да ставам сравнително рано. Вчера за работа, а днес ходих при чичо ми в Зелениково на прасе. На бъдни вечер поне смятам да остана в къщи.

Довечера в полунощ си пожелайте нещо. Не вярвайте в чудеса, а разчитайте на тях 🙂 Както и Вие направете едно (или повече 😉 ) малко чудо за някой. Все пак чудеса се случват всеки ден, особено в една приказна нощ. Една истинска усмивка също е чудо. А на мен ми липсва тези дни …

Между другото след вчеращния ъпгрейд от testing на Archlinux и опита да ми сложи Xorg 7, нямам X вече втори ден. Нещо така се е омазало, че не иска да тръгне нито стария, нито новия 😛 Добре, че оправих старата ми щайга да работи и сега пиша от нея 🙂 Отивам да продължавам да го боря.

ВЕСЕЛА КОЛЕДА !

Снощи рожденния ми ден мина чудно 🙂 Приятелите ми много ме изненадваха постоянно. Всъщност в последствие разбрах, че и техните планове не са били да стане точно така, но се получи много добре. Яна закъсня с подаръка, и разни хора от Петното (май забравих да спомена, че бяхме там, но това едва ли ще учуди някой 🙂 ), някои от които дори не познавах, идваха на нашата маса и ми подаряваша малки подаръци. Независимо от размера, опаковката или нормалния подарък в тях имаше кабарчета. Такива да си забождаш бележки на табло. Така и не се усетих какъв е големия ми подарък, въпреки че дори и снощи казах, че искам такъв. Всъщност той наистина беше голям и не го носеха, а се наложи днес да отида до Гери да си го взема с колата. Изненадата беше красива карта на България с 500 туристически обекти в рамка, като дължината й е над метър. Забравих да спомена, че картата, както и всички останали подаръци, бяха опаковани чудесно от Гери, така че направо не ми се отваряха 🙂 А кабарчетата, който по някаква “случайност” са общо 500 на брой, са да си отбелязвам на картата къде съм ходил. Дори под картата има и корк за по-лесно забождане. Вече виси гордо на стената на стаята ми, но сега много ми се спи и утре ще намеря всички места, където съм бил и ще им сложа маркери и евентуално бележка.

Благодаря на всички ! Много съм щастлив. Такъв рожден ден не съм имал скоро (да не кажа никога) 🙂

п.с. пробвах да я снимам, но на изкуствена светлина не стана нищо

Видеото ни представя
чужди клипове безброй.
В клипа на живота собствен
аз съм главният герой.

Някъде по това време завършва 24-ти епизод от моята приказка и веднага започва 25-ти. Няма как, въвим напред и помъдряваме (днес ми казаха, че това замозалъгване вършело работа до едно време) 😉 Важното е усмивката да не излиза от живота ни … и сериала да е по-дълъг 🙂 демек, да сме живи, здрави и весели 🙂 Всички !

а аз се надявам да ми дойде още по-добро настроение за празниците …

hbtm
hbtm
hbdi
hbtm

Сняг
вали, вали …
Какво ли ще ми донесе ?

Санки

Аз точно завиждах на Софиянци за снега, а той взе че дойде и тук. Не просто сняг, а СНЯГ ! Много сняг. Много е хубав, ако си стоиш на топло и го гледаш с чаша кафе през прозореца. Лошото става, когато трябва да ходиш някъде, особено, ако трябва и да чистиш кола.

През почивния ден се зарибих по 43places.com . Всъщност от доста време ми беше привлякъл вниманието, с идеята си, но все нямах време да въвеждам къде съм ходил. Днес писах за някои места и сложих снимки. Може да видите профила ми тук. Все още са малко местата ми, но мисля да нарастват, след всяко пътешествие 🙂 А междувременно, ще попълвам местата на които съм бил.

Снощи бях в София на театър. От едно списание, в което рекламира фирмата в която работя, дадоха покана за двама за коледен подарък. Никой друг колега не искаше да ходи на театър, още по-малко в София и аз взех поканата. Със сестра ми гледахме “Бурята” по Шекспир. За пръв път ходих в Народния Театър и доста ме впечатли. Не само постановката, но и атмосферата на сградата. Представлението беше доста дълго с антракт, в които пихме шампанско. Всъщност искахме минерална вода, но беше свършила. Какво да направим 🙂 А Кръстю Лафазанов направо ни разби от лафове 🙂

Вечерта си направихме една нощна разходка из центъра на София и като се прибрахме осъзнах, че съм доста изморен и бързо заспах.

Сутринта се събудихме сред снежна покривка. Всичко беше станало бяло и продължаваше да вали хубаво. Снега малко ми обърка плановете за разходка, но то винаги така става. В крайна сметка отидохме на гости на Мимито, да й занесем фейските шапка и пръчица за карнавала. След това закарах сестра ми на работа, а аз рших да тръгвам към Пловдив. Беше много красив снега, но и толкова опасен за шофиране. На места снежните клони на дърветата се сливаха и образуваха красив бял тунел. Направо да ти дойде коледното настроение. Естествено снега беше до тунела от софийската страна, от пловдивската страна веднага премина на дъжд, който се задържа и до самия Пловдив. Тук все още си нямаме снежна покривка за тази година.

Хубав театър, но честно да си призная много повече предпочитам да можех да отида на nightsongs.

Тази година точно си мислех, че ще си остана без коледна украса, и ето че се появи сестра ми, и за два дена и украси всичко ! 🙂 Прибирам се аз от работа и гледам още на вратата отвън – коледно клонче. Супер ! Преди това на работата – също. Колежките нещо ги обзе и тях коледното настроение и купиха елха и играчки и я украсиха. Сега в коридора на работата си имаме хубава изкуствена светеща елха 🙂 На нас с Бат’ Спас ни дадоха само два гирлянда, които сложихме на плаката на Гергана и на портрета на Бай Тошо 😛 Ние повече и не щем, обаче нямаше как да пропуснем десктопите ни. Спастнята се хвана и за 10 минути нарисува два wallpaper-а, сканирахме ги и станаха много яки (типично в негов стил). Единствения проблем, е че ги обработи на гадния комерсиален еквивалент на GIMP, наречен Photoshop. Попитах го дали може да ги покажа на други, а той отговори – давай ги да ги правят каквото искат, което на мен ми звучи като CC-BY. Ето ги :

Последния ден от четиридневната ми декемврийска отпуска. Стори ми се доста, което означава, че съм вършел доста и разнообразни неща. Това е добре 🙂 Надявам се идващата работна седмица да не я усетя, зареден с приятни емоции.

Днес ходих до Хисаря с Герито, Софито и Йонов. Напълнихме вода и се разходихме из опразнените улици на града. Наистина беше студено и не беше много за разходка. Явно и повечето хора бяха предпочели да си стоят в къщи. Може би и добре са направили, защото мен сега малко гърлото ме дразни. Дано не се разболявам.

Този студентски празник започнахме да го подготвяме отдавна, но до последния момент не се знаеше къде ще ходя. Почнахме от Мелник (долу в ляво), като следваща стъпка на миналогодишната Бистрилица (горе в ляво). Там не намерихме нищо подходящо, а не ни се тръгваше на такъв път без да имаме поне идея къде да отседнем. Продължихме да търсим, като стигнахме до Велико Търново и Трявна, но и там не стана. В крайна сметка два дена преди празника решихме, че единствената останала възможност е в Белащица на вилата на Йонов. Малко се разочаровах в първия момент, че няма да си направим далечно пътешествие, но всичките пъти като сме били на вилата сме си изкарвали много добре, така че и това беше добър вариант.

Отидохме на 8-ми на обяд. Малко наруших правилата, като се събрахме 6 човека в Астра-та, но за кратко разстояние, нямаше проблем. Накупихме си ядене от един голям супер маркет и отидохме на вилата. Запалихме камината, пуснахме музичка, хакнахме Dell-а на Йонов да не търси dhcp (иначе не искаше да тръгва), по-късно дори му прекомпилирахме и ядрото с глезотийки за tauchpad-а:) Въобще пълна идилийка ! Много хубаво беше !

Честно да си призная си мислех, че останем поне две вечери на вилата, а се наложи още на следващия ден на обяд да се изнасяме. Гери и Йонов, бяха на работа, а Яна и Сребрин решиха да ходят до Белоградчик на стоп. Дано да са се приютили някъде за през нощта, че сега и телефоните им не отговарят. Аз трябваше да прибера баща ми от болницата (да пак беше там за операция 🙁 )

След като всички ни оставиха, с Магито решихме да отидем до Розино. И без това имам четири почивни дни и трябва да ги оползотворя добре. Отидохме до йога центъра край Розино (духовен дом Роза), който се намира в една постройка (не мога да кажа сграда) 1-2 километра след селото, идвайки от Пловдив. Там се събират много хора от различни места на България и света и си споделят идеи и впечатления. Едно свободно място, където всеки винаги е добре дошъл и ще бъде посрещнат с усмивка.

Халил и Маги2 (:) ) предложиха да отидем до един връх да наблюдаваме залеза от там и аз веднага се съгласих. Не ми се стоеше на едно място, а ми се ходеше на разходка. Тръгнахме право нагоре, без да търсим път или пътека. Просто през гората по сигурно 70-градусов наклон. Катерихме се час и нещо и накрая се отказахме. Може би оставаха 20-тина минути до върха, но вече се смрачаваше и не беше хубаво да се стъмни докато бяхме в гората. Връщането също беше екстремно. Надолу листата се хлъзгаха и от наклона беше много трудно да спреш (ах, тази гравитация). Поне беше по-бързо 🙂 Стигнахме до центъра, и Магито реши да си тръгваме и така и направихме. Много се зарадвах, че поне видях Дианшу (Софи, имаш поздрави ! ) 😉 Хубав ден ! Утре какво ли ще правя ? 😉