Снощи бях в София на театър. От едно списание, в което рекламира фирмата в която работя, дадоха покана за двама за коледен подарък. Никой друг колега не искаше да ходи на театър, още по-малко в София и аз взех поканата. Със сестра ми гледахме “Бурята” по Шекспир. За пръв път ходих в Народния Театър и доста ме впечатли. Не само постановката, но и атмосферата на сградата. Представлението беше доста дълго с антракт, в които пихме шампанско. Всъщност искахме минерална вода, но беше свършила. Какво да направим 🙂 А Кръстю Лафазанов направо ни разби от лафове 🙂

Вечерта си направихме една нощна разходка из центъра на София и като се прибрахме осъзнах, че съм доста изморен и бързо заспах.

Сутринта се събудихме сред снежна покривка. Всичко беше станало бяло и продължаваше да вали хубаво. Снега малко ми обърка плановете за разходка, но то винаги така става. В крайна сметка отидохме на гости на Мимито, да й занесем фейските шапка и пръчица за карнавала. След това закарах сестра ми на работа, а аз рших да тръгвам към Пловдив. Беше много красив снега, но и толкова опасен за шофиране. На места снежните клони на дърветата се сливаха и образуваха красив бял тунел. Направо да ти дойде коледното настроение. Естествено снега беше до тунела от софийската страна, от пловдивската страна веднага премина на дъжд, който се задържа и до самия Пловдив. Тук все още си нямаме снежна покривка за тази година.

Хубав театър, но честно да си призная много повече предпочитам да можех да отида на nightsongs.