Този студентски празник започнахме да го подготвяме отдавна, но до последния момент не се знаеше къде ще ходя. Почнахме от Мелник (долу в ляво), като следваща стъпка на миналогодишната Бистрилица (горе в ляво). Там не намерихме нищо подходящо, а не ни се тръгваше на такъв път без да имаме поне идея къде да отседнем. Продължихме да търсим, като стигнахме до Велико Търново и Трявна, но и там не стана. В крайна сметка два дена преди празника решихме, че единствената останала възможност е в Белащица на вилата на Йонов. Малко се разочаровах в първия момент, че няма да си направим далечно пътешествие, но всичките пъти като сме били на вилата сме си изкарвали много добре, така че и това беше добър вариант.

Отидохме на 8-ми на обяд. Малко наруших правилата, като се събрахме 6 човека в Астра-та, но за кратко разстояние, нямаше проблем. Накупихме си ядене от един голям супер маркет и отидохме на вилата. Запалихме камината, пуснахме музичка, хакнахме Dell-а на Йонов да не търси dhcp (иначе не искаше да тръгва), по-късно дори му прекомпилирахме и ядрото с глезотийки за tauchpad-а:) Въобще пълна идилийка ! Много хубаво беше !

Честно да си призная си мислех, че останем поне две вечери на вилата, а се наложи още на следващия ден на обяд да се изнасяме. Гери и Йонов, бяха на работа, а Яна и Сребрин решиха да ходят до Белоградчик на стоп. Дано да са се приютили някъде за през нощта, че сега и телефоните им не отговарят. Аз трябваше да прибера баща ми от болницата (да пак беше там за операция 🙁 )

След като всички ни оставиха, с Магито решихме да отидем до Розино. И без това имам четири почивни дни и трябва да ги оползотворя добре. Отидохме до йога центъра край Розино (духовен дом Роза), който се намира в една постройка (не мога да кажа сграда) 1-2 километра след селото, идвайки от Пловдив. Там се събират много хора от различни места на България и света и си споделят идеи и впечатления. Едно свободно място, където всеки винаги е добре дошъл и ще бъде посрещнат с усмивка.

Халил и Маги2 (:) ) предложиха да отидем до един връх да наблюдаваме залеза от там и аз веднага се съгласих. Не ми се стоеше на едно място, а ми се ходеше на разходка. Тръгнахме право нагоре, без да търсим път или пътека. Просто през гората по сигурно 70-градусов наклон. Катерихме се час и нещо и накрая се отказахме. Може би оставаха 20-тина минути до върха, но вече се смрачаваше и не беше хубаво да се стъмни докато бяхме в гората. Връщането също беше екстремно. Надолу листата се хлъзгаха и от наклона беше много трудно да спреш (ах, тази гравитация). Поне беше по-бързо 🙂 Стигнахме до центъра, и Магито реши да си тръгваме и така и направихме. Много се зарадвах, че поне видях Дианшу (Софи, имаш поздрави ! ) 😉 Хубав ден ! Утре какво ли ще правя ? 😉