Малък е този Пловдив 🙂 Човек дори на кино не може да отиде сам. От няколко дена вече тече София филм фест в Пловдив, а аз все не намирах начин да отида. Тази вечер точно се отчаях, че никой не иска да дойде на кино, когато реших да отида сам на “Когато порасна, ще стана кенгуру”. Не знам защо, но още като го видях в програмата на фестивала, реших да отида. Та ставаше дума, че отидох сам и веднага видях комапнията на Найден (по-известен като Joke 🙂 ), които малко ме поотчаяха, че няма билети и всичко е резервирано. Все пак успях да си намеря едно място на втория ред в края. Малко след като си взех билета видях и Мила с нейната комапния 🙂 Нея все я засичам когато отида някъде сам – миналия път беше на StereoLove. Самия филм го представи лично режисьора му, който се оказа че е снимал и Munje (“Гръмотевици”, друг мой много любим сръбски филм!), което още веднъж потвърди мението ми, че ме очаква много хубав филм. И наистина се оказа така ! Всички, които не дойдохте, може силно да съжалявате !!! Филмчето е много яка комедия в стил munje и целия салон, който беше препълнен, не спря да се смее. Май само псувните дойдоха в повече, но за сръбските стандарти, може би са си наред 🙂

След филма минах за малко през Петното, където Калоян и приятели организираха поредното си парти. Не знам как го правят, но винаги има много хора и е супер забавно ! Браво и продължавайте все така ! А аз всъщност завърших неделната вечер в Найлона с блус на живо в изпълнение на Кольо Брадата и комания 🙂

Лека нощ и успешна седмица !

Днес ходих с нашите до Чоба и от отзимих колелото 🙂 Взех си го в Пловдив и дори ми се усмихна късмета веднага да го карам. Днес беше много хубаво време и се надявам повече да не се разваля, че да мога да си карам велосипеда повече. В знак на “добре дошъл отново”, му купих калници. Реших че в началото на пролетта калницитe са едно полезно нещо, което се нарежда най-отпред в must-buy списъка. Освен това си купих един универсален ключ за колело със всякакви шестограми, отверки, ключове и врътки 🙂 Не знам колко е здрав, но като за колело става. Всъщност не съвсем, защото не можах с него да сваля предната гума, за да сложа предния калник и за сега съм само със заден. Утре ще го дооправя – оказа се че не се слагат толкова лесно тези пластмасови калници.

След като горе-долу се изясни какво ще правя за дипломна работа, реших да прегледам дали няма нещо ново интересно в CAD софтуера за Линукс. Главно търсех за чертане на схеми и проектиране на платки. Общо взето целия следобед прекарах в търсене, сваляне, компилиране и тестване на продукти.

Общо взето единственото ново нещо, за което само бях чувал е KTechLab. Много добре изглеждащ и обещаващ проект. Включва програма за чертане на схеми, която едновременно е и нещо като симулатор, т.е. може да гледаш напреженията, тоците и сигналите (с осцилоскоп) във всяка точка на схемата. Освен това има и нещо като собствен език за програмиране на високо ниво, но за сега е твърде силно обвързан за PIC микроконтролери. Уж пише е писан с идеята да е независим от конкретна марка, но за сега само PIC се подържа (говоря и за симулатора и за програмирането). В KTechlab няма програма за проектиоране на платки и липсата на подръжка на Atmel AVR май ще ме откажат от проекта, поне за сега.

Специлно за платки пробвах програмата с недвусмисленото име pcb. Тя пък е само за палтки и затова не я тествах дълго, защото все пак първо исках да начертая схемата.

Следващия по-сериозен продукт на който попаднах днес се казва Kicad. Има интегринани програми за схеми, платки и gerber файлове. Изглежда има и много фенове и групи посветени на Kicad. Някой ден може да му обърна и аз повече внимание.

До тук програмите бяха под GPL лиценз, но аз май все още ще си остана на eagle. Един комерсиален продукт, на който във freeware версията ограниченията са, че не може да проектира платки над 10x10cm и не работи autoroute. Иначе другите му екстри са почти съизмерими с големите в бранша – Protel и OrCad. Има доста богати библиотеки. Вярно е че не съм работил много с него и се надявам да няма някакви досадни малки бъгове, с които да ме изненада.

След като за сега си избрах с какво ще си правя платката, реших да видя с какво ще си пиша софтуера. Вярно е че става с всеки текстов редактор, но се надявам да намеря нещо по-добро. Всъщност все още не съм намерил. Първо реших да пробвам AVRStudio (официалното IDE от Atmel) през wine, но не поиска да се инсталира. След това нямах време, така че все още приемам предложения за IDE за Atmel AVR асемблер (ако има и C още по-добре).

Един малко необикновен петък за мен. Май е време да издам новината, която някои хора вече знаят – намерих си нов ръководител (всъщност ръководителка) за дипломната работа. С бат’ Бойко така и не се разбрахме и се отказах от него. Сега ще правя дипломна по другия ми профил в които профилирах (не този в който работя) – медицинската електроника. Темата се очертва да е уред за механо-миотонусоскопия, ако съм го запомнил правилно 🙂 Листа с наименованието остава в доц. Петрова (новия ми ръководител), за да изготвим по-детайлно задание. Именно за това днес след обяд не бях на работа, а имахме среща в медицинска академия, от където всъщност идва заданието за устройството. Там се запознах с проф. Рашков и ръководителя на кетедрата по физиология, на когото не запомних името. Всъщност сложното име механомиотонусоскопия, означва прехващане на сигналите в мускулите (или не само), които се появяват при удар (механично въздействие). Аналоговия уред, който преобразува сигналите в аналогови електрически сигнали вече го има, като той дава самия сигнал заедно със скороста и ускорението му (първа и втора производна на първия сигнал), от които докторите си правят разни заключения за състоянието на мусколите. От мен се иска да дискретизирам трите сигнала и да ги изпратя по цифров канал към компютър за по-нататъшна обработка, с която аз няма да се занимавам. На пръв поглед не изглежда много трудно, но ще видим какви проблеми ще изникнат. За сега се очертава проблем със шумове (блях 😛 ). Най-хубавото е, че ще прави наистина и ще има някаква практическа стойност дипломната работа.

След срещата в медицинска академия успях да се прибера на време и дори да поспя 1 час след обяд и след това с Таня гледахме у нас Криминале – не съм го гледа, или съм го забравил напълно. След филма я закарах до Найлона, а аз отидох при Герито. Натъпкахме се с китайска храна в Азията. Точно се чудихме какво да правим след това, когато на излизане от ресторанта намерихме една лична карта на една възрастна жена. Разбира се решихме да я върнем, само където не знаехме къде е Цариградско шосе в Пловдив (където беше адреса на жената). Герито попита един таксиджия и той дори каза къде е точния номер. Оказа се, че това било бившата Лиляна. Беше малко късно (към 22 часа) и се почудихме дали да звъним на хората по това време, но решихме че по-добре така от колкото да плащат евентуално глоби, ако е изгубена скоро. Намерихме блока и звъннахме. Бабата се показа от терасата и се оказа малко глуха, но слезна съпруга й. Дядото беше много весел и се оказа, че картата е открадната още лятото и вече си има издадена нова. Беше малко странно защото си беше напълно запазена, но все пак ни благодари, че я върнахме и ни разказа цялата история по открадването 🙂 Интересно беше. Малка приказка за завършване на деня.

Вчера официално излезе новата версия 2.14 на Gnome. Навсякъде по света хората се събират и отпразнуват повода и аз реших, че Пловдив не трябва да прави изключение. За съжалание се усетих твърде късно – предишната вечер, когато видях новината в Линукс за българи. Вчера цял ден на работата нямам интернет и чак вечерта към 18 часа започнах да събирам хора по ICQ и SMS-и 🙂 В крайна сметка се събрахме 5 човека, което горе-долу беше и очакването ми. Отидохме отново (както и при излизането на 2.12) в Пожарната. Пийнахме – кой бира, кой друго, кой повече, кой по-малко(а) 🙂 Поговорихме си за най-различни неща – от пластична хирургия, през XGL до химия 🙂 Добре си изкарахме. Сега остава само да видя кога ще се появи Gnome-а в ArchLinux. Във форума обещават до 2 дена. Ще видим …

п.с. така и не разбрах как е правилно – джАмбУре или джУмбАре ??

Снощи и днес ми се случиха много неочаквани и приятни пътувания. В смисъл, че въобще не очаквах, че ще се получи така. Снощи дори си мислех, че ще си остана у нас, когато се оказа, че Герито си е забравила ключа от магазина и аз се навих да отида до тях и след това да й го занеса в магазина. Така и направих, след което си викаме тъкмо сме с колата, дай да се разходим на някъде. Първо решихме да отидем към Марково и да погледаме Пловдив от високо, но се оказа, че от там няма хубави места за гледка (както в Белащица например). По едно време Гери се сети за село Руен и се зачудихме колко ли е далече ? Знаех, че е след Куклен и тръгнахме на там по Асеновградското шосе. По пътя спряхме на една бензиностанция и купихме карта, защото моята си я бях забравил у нас (дори не си бях взел раницата). Всъщност нямаше какво да се чудим, вече бяхме тръгнали. В крайна сметка стигнахме до Руен. Хубаво местенце ! Поне колкото може да се види нощем. Върнахме се по другия път, който е към разклона за Брани Поле и в крайна сметка към 1 часа след полунощ се прибрахме. Вече на няколко пъти ми се случват такива нощни разходки и ми харесват 🙂 Само да не те спират полицаи, да ти развалят настроението 😛

Днес следобяд също се чудихме къде да ходим с Герито, а нашите ми напомниха, че ни е свършила минералната вода и аз реших да отидем до Хисар. Преди да тръгнем дори минахме през Баня Старинна да разгледаме изложбата, защото Гери не я беше виждала (Йонов, да оправиш лампата на онова с водата на Ицко Мазнев, че се беше развалило !). Така докато се намотаме и тръгнахме чак в 16 часа. Валеше през целия ден, но това не пречеше да има доста хора за пълнене на вода в Хисаря. Още по пътя мислихме накъде да удълкжим разходката. Отново по предложение на Герито се спряхме на село Свежен, което е на 28 километра от Баня в Средна Гора. Тръгнахме натам. Естествено се объркахме в едни села и обиколихме малко, но без това не може 🙂 В крайна сметка отново стигнахме целта ни по тъмно. Въпреки това село Свежен ми се стори много хубаво. Със сигурност искам да отида отново там и то за повече време ! Мислихме да се върнем през Брезово, но пътя беше отвратителен (отбелязан с бяло на картата) и не можахме да вървим много по него, а се върнахме до карловския път. Просто в този дъжд не ми се рискуваше да затънем в кал. Върнахме се в Пловдив благополучно, и чак сега разбрах колко сложна е пътната обстановка в цялата страна. Понякога е хубаво човек да не знае нещо, да се плаши от него. На моменти наистина дъжда беше пороен и затрудняваше дори виждането.

Е, май пролетта пак се отлага временно

слънцето напече,
няма зима вече

През последните няколко дена съвсем осезаемо се усеща пролетта 🙂 Това, разбира се, много ме радва. Вече на два пъти излизам навън просто заради самата разходка. Дано всичко това да не е измамно и да се застуди отново.

Слънчеви усмивки на всички !

Не вярвайте, ако някой Ви каже, че е лесна моята !!! Всеки знае, че това са долни лъжи на незапознати хора ! Дори ако Ви показват изфабрикувани вестници, като този на Спастнята (~1,3MB):

Тази вечер бях на първата проява на новия виртуален клуб на Миро – The Chamber Club, който (поне за сега) се подвизава всеки вторник в Петното. Ако си падате по New/Dark Wave или дори просто ако харесвате Depeche Mode, заповядайте там – гарантирано ще прекарате няколко много приятни часа ! Днес имаше едва към 10 човека, но както се оказа единствената реклама са били два SMS-а, единия от които до мен (още веднъж благодаря, Миро) и малко флаери в Петното. Надявам се новия клуб да жъне все по-големи успехи ! 🙂 Днес за малко да си имаме частно парти с група Ревю. Голямата дата май ще е 15-ти април, но за сега да не издавам нищо 😉

п.с. вече е 8-ми март – честит празник, мили нежни създания и най-вече на майка ми !