Днес ходих с нашите до Чоба и от отзимих колелото 🙂 Взех си го в Пловдив и дори ми се усмихна късмета веднага да го карам. Днес беше много хубаво време и се надявам повече да не се разваля, че да мога да си карам велосипеда повече. В знак на “добре дошъл отново”, му купих калници. Реших че в началото на пролетта калницитe са едно полезно нещо, което се нарежда най-отпред в must-buy списъка. Освен това си купих един универсален ключ за колело със всякакви шестограми, отверки, ключове и врътки 🙂 Не знам колко е здрав, но като за колело става. Всъщност не съвсем, защото не можах с него да сваля предната гума, за да сложа предния калник и за сега съм само със заден. Утре ще го дооправя – оказа се че не се слагат толкова лесно тези пластмасови калници.
Браво Ице!
Аз още се чудя да сложа ли калници на Велю, защото ще разваля великолепното му излъчване.
Ако не му сложиш, той ще разваля твоето великолепно излъчване след всеки дъжд и всяка локва 😉 Особено ако си с работния ти тоалет 😉
След всеки дъжд сме с другаря Едгар, който въпреки, че не е трабантче си има таванче.
Аз пък си нямам колело. ;( Вие явно сте маний на велосипедите. Аз не съм имал до сега (макар да знам как се кара) и затова не ми е присърце сигурно. 🙂 Иначе честито, Ицо, за възсресяването на колелото. 😉