От няколко дена имам на PC-то ми X86 версията на MacOS X. Преди, може би две седмиц,и ми попадна инсталационното DVD, но все не ми оставаше време да отделя дял и да го пробвам. Честно казано някоя Vista, въобще не бих си и помислил да я сложа, но за това се навих. Ето как успях някакси да подкарам MacOSX на моето PC, което дори няма и грам интелски хардуер, за какъвто ще се прави по принцип от Apple. Предварително не бях много обнадежден от статиите, които четох, и си мислех че няма да тръгне на моето желязо.
Първо ето моя хардуер:
Процесор : AMD Sempron (64bit) 2600+ (реални 1600MHz)
Дъно : ASUS K8N, nForce3 chipset
RAM: 256MB
Видео карта: Nvidia GeForce2 64MB
Твърд диск : ATA Maxtor 80GB
CD/DVD: LG GSA-4165B
Мрежови карти: две Realtek 8139 и една вградена (някаква Nvidia)
Звукова карта : вградена AC97 (май е Realtek ALC850)
Клавиатура : a4tech PS/2
Мишка: Logitech PS/2
Изчистих един 15GB-тов дял, който предвидих за инсталацията, сложих диска и рестартирах компютъра. След някакъв Darwin boot manager, на който натиснах Enter, веднага се появи графична среда. Не може да им се отрече на Mac-овете че ги бива в дизайна. Почувствах се като пред G5-цата в работата на Йонов, само където изображението беше в пропорции 4:3.
Веднага след това се появи стандартния за Mac OS X екран със инсталираща програма
От менюто Utilities си форматирах желания дял в Mac OS X журнална файлова система. Не знам как точно се казва. По-късно като търсих из google, май се оказа, че е HFS+.
Най-доволен бях като видях, че сред Utilities има и bash терминал 🙂 Естествено почти нищо не можех да свърша с него, особено по време на инсталацията, така че продължих нататък.
Това че е работна версия си пролича най-силно когато трябваше да се съглася с лиценза, който в моя случай гласеше кратко и ясно “WTF?”
С това се съгласих напълно 🙂 Последва едно доста дълго инсталиране за около 50 минути. Всъщност и инсталиращия им скрипт се нуждае от ремонт. Прогнозното време започна от две минути и нарастваше, вместо да намалява, до 50, което беше и реалното и чак тогава започна обратното броене. Нямах никаква възможност за избор какво да инсталирам. Сложи ми и доста излишни за мен неща. Не знам дали ще е така и във финалната версия, но на мен това не ми хареса и си е ограничаване на избора. Инсталираха се доста неща за развой, което още веднъж показва, че е версия за разработчици. Хареса ми че повечето от тях бяха GNU или BSD неща като GCC, X11, GIMP-printers … то самата ОС си е BSD базирана.
Инсталацията приключи, без да каже нищо за нещо за което малко се притеснявах – boot мениджъра. Мислех си, че винаги мога да го оправя с някое Live CD, но все пак се чудех дали ще го омаже. Оказа се, че страховете са ми били напразни. Дори малко се шашнах като рестартирах и отново ми се появи старото ми LILO ?!? Зачудих се как да стартирам новата ми OS и за малко да се откажа и да си помисля, че в хардуера на макинтошите ще има нещо различно ?!? Тогава се сетих за Darwin boot manager-a и му разгледах опциите. Разбрах как да му задам дял от който да стартира и сега бутвам от DVD-то и пиша :
mach rd=disk1s6
което ми стартира MAC OS X от дял 6 на моя ATA диск. Време беше да разгледам истинската операционна система … (или мазнотия бих казал)
to be continued …