Тежката (най-вече психически) работна седмица завърши добре. Поне мога да кажа, че ще започна следващата доста по-оптимистично от например снощи вечерта, когато почти си мислех, че ще изпадна в депресия 😛 Тази вечер най-сетне излязох навън и изпих първата(!) си бира за тази седмица. Направо невероятно.

Утре по обяд, живот и здраве, може да се видим на OpenFest. Между друго търся още 1-2 лектори за феста в Пловдив. Ако някой има желание, да ми се обади, а аз ще пробвам утре да навия някой 🙂

Тази седмица се оказа доста натоварена от към работа. Най-лошото, е че нещата не вървят добре, или поне не с желаното и необходимото темпо, а постоянно изкачат някакви проблеми 🙁 Всяка вечер стоя до късно. Дори не съм се виждал с хората, с които по принцип си излизам вечер. Такова нещо цяла седмица не се e случвало от много време, да не кажа месеци … години … Поне се занимавам с интересни неща, но като не вървят си е тъпо.

Единственото ми забавление вечер е сериала Изгубени (Lost). По принцип нямам време да гледам сериал по телевизията, но по Интернет е къде, къде по-удобно – пускаш си когато искаш и която серия искаш. Дори установих, че с mplayer може да си гледам дирекно по http и дори превърта 🙂 Знам, че е пиратско, но иначе няма къде в България да се гледа този сериал, а всъщност си е доста добър. Най-малкото става за разпускане.

Събота и неделя пак няма да мога да си почина, защото ще трябва да ходя до Видин, и сигурно ще мина през OpenFest София само за малко. А, ако Вие няма какво друго да правите, да отидете !!!

За моя голяма радост неделята продължи в същия дух, както съботата 🙂 Днес с Гери си направихме хубава разходка из Родопите над хижа Здравец. Всъщност походихме може би час и нещо по пътеките, докато си намерихме една хубава слънчева полянка, където заседнахме уж за малко да хапнем, а останахме доста време, чак докато слънцето се измести и направи сянка. След това продължихме разходката, обиколихме близките хижи и видях ски пистите без сняг. Всъщност трябва доста да сме походили защото се прибрахме в Пловдив на стъмване. На връщане дори качихме един дядо на стоп 🙂 След това не бързахме да се прибираме и отидохме до могилата в Тракия. Накрая все пак глада се оказа по-силен от мен и се прибрах да се наям с вкусна мусака 🙂

Вечерта, въпреки умората, отидох за малко до Петното за партито на Калоян. Имаше твърде малко хора, а музиката беше добра. Надявам се след като си тръгнах, купона да е станал още по-голям.

Като цяло си изкарах един невероятен уикенд, като почти не си стоях у нас. Много съм щастлив. Светът е хубав, света е прекрасен ! 🙂

Събота е хубав ден. Най-сетне успяваш да се наспиш от работната седмица, а и от петък вечер 😉 . За мен това означаваше спане до 12:30 на обяд. Събудих се със SMS-а от усмивката :

Na vyn e slunchevko samo za razhodki stavai!!!!!!

За съжаление, тя беше на работа и нямаше как да се възползва от прекрасното (за октомври) време на вън. В Q-то Магито каза, че само е чакала някой да каже “Къде ще се разхождаме днес?“, както направих аз. Измислих да ходим към Хисаря, защото трябваше да ходя да наливаме вода, и реших да го съчетая с разходка. Малко по-късно се оказа, че Васко и Иво също ще дойдат и си ударихме една среща на гаратав 14:30. Други не можахме да навием, а и вече уж бяхме станали 4 човека. Уж, защото двамата се отказаха и решиха да си тръгват към София, и ги оставихме на магистралата да си чакат стоп. Така останах само с Магито за съботната разходка.

Решихме преди Хисаря, да минем през Дълго поле, където да изненадаме Йонов, който беше на работа там в тяхната мелница. Там малко се полутахме и питахме няколко човека, преди да намерим мелницата, но решихме да не му се обаждаме, а да видим физиономията му, като ни види. В крайна сметка я намерихме и Магито я позна по болонката Вики, за която Йонов й е казвал. Хитрцът му се оказа, че има камера през която ни е видял като звъннахме и не можахме да видим учуденото му лице 🙂 Както и да е, изненадахме го доста, приятно надявам се. Разгледахме мелницата, която всъщност си е нормална къща, и дори се качихме на покрива, където се препичахме на прекрасното слънчице. Искаше ми се, но не отидохме до къщата на Йонов, която падна при последните наводнения, за да видя както е (о)станало.

Оставихме Йонов и Дълго поле и се отправихме към Хисаря. Минахме през Калояново и другите села, за по-живописно, а не през натоварения главен път към Карлово. Когато пристигнахме първо напълнихме десетте десет литрови бутилки с вода и след това се отправихме на разходка. Разгледахме центъра, но не можахме да си намерим сандвичи и ядохме палачинки. Всъщност на Магито палачинката, я изядоха близките котка и куче, но това е друга история 😉

Беше станало към 17:30 когато тръгвахме от Хисаря, но решихме да отидем и до другата цел, която си бяхме наумили – село Старосел. Докато стигнем вече се стъмваше и направихме една голяма фотосесия на залеза, но това не ни отказа да отидем до тракийския комплекс. Всъщност това което щеше да ни откаже, беше че по едно време в самото село пътя свършва, точно на където сочеше табелата. Май нещо от дъждовете или от ремонт, но не можеше да се мине от там. Добре, че една баба ни упъти как да заобиколим през селото и да стигнем от другаде.

Самия “Тракийски култов център” (както пишеше на табела) е доста комерсиализиран вече. Има голям (дори огормен за там) паркинг с толетна (!) и хубава пътека за разходака. От двете страни има полянки, пейки, чешма, кошчета за разделно хвърляне на отпадъците. Тракийския храм е в една могила, която беше затворена вече (зяаради късния час), с метална врата и СОТ. Иначе мястото изглежда добре и ще трябва някой път отново да отидем там, но между 9 и 17 часа, за да може да разгледаме и вътре ( а и да си вземем пачати 🙂 ). Поне планинската гледка от високо по смрачаване си заслужаваше дори целия днешен път.

Върнахме се в Пловдив точно в 20 часа, когато ми беше срещата с Гери и с нея си направихме хубава разходка из стария град. Дори и там се оказа, че има още улички и пътечки по които не бях минавал. Вечерта беше толкова хубава, колкото и целия ден. Дано да имам още мноого такива.

Тази вечер бях в това заведение, за което само бях чувал. Празнувахме рожденния ден на Яна, който всъщност беше в сряда. Провали се ходенето на хижа през уикенда, и така се озовахме в Трабанта. Мога да кажа, че е хубава кръчма, но музиката не е точно от любимата ми. Петък вечер си беше пълно и в началото просто беше физически невероятно как се събрахме на една мини маса сумати хора. Не знам точна бройка, но бяхме много за мястото. Добре че по-късно се освободи една по-голяма и се преместихме там. Вечерта завърши с хубава торта 😉 Честит рожден ден и от тук, Яна ! 😉

п.с. Между другото извън темата, кой толкова иска да ми чете блога, че си е настроил четеца (Liferea 1.0-RC1 Linux; bg_BG), да ми го проверява толкова често, че прави над 1000 хита на ден. Пестете малко трафика 😉 Не пиша чак толкова често.

Буквално преди минути се връщам от Севлиево. Днес бях на командировка там, но само като шофьор, а от моя гледна точка – като на хубаво пътешествие 🙂 Бях с Тенчо и тръгнахме сравнително късно, към 11:30 преди обяд. По план трябваше да стоим малко там и да се приберем към 6-7, но нещата нещо се проточиха доста и тръгнахме чак малко преди 21 часа. Времето беше много хубаво и слънчево и ако знаех, че ще трябва да чакам толкова, щях да скокна към близкия балкан. Не че беше кой знае какво, но един поход никога не е за изпускане. Нямах никаква представа кога ще тръгваме, така че не можех много да се отдалечавам от колата. Важното е че пътуването мина безаварийно. Последния път когато пътувах към онзи край катастрофирах, но знаех, че трябва отново да мина по този път. Вярно, че не минахме през мястото, но вече се чувствам по-добре.

А от Севлиево почти нищо не можах да видя, защото бяхме на един строителен обект в някакъв квартал на града. Иначе не изглеждаше зле, а и разправят, че имало много висок стандарт на живот там. Нещо не можах да го усетя, но може и така да е.

Пием, Пеем, Пушим в Петното

е, май без едното П 😉

Накратко :

• нормален работен ден
• Среща на OpenClub и обсъждане на Openfest Пловдив
• невероятно хубав як ТРИ-часов суперски концерт на Остава в Петното

На широко няма … и в склада няма

между другото от онзи ден ми се развали телефона и не отговарям на GSM-а ми. Не ме търсете там до ново известие 🙁 Занесох го на сервиз и доктора каза, че ще живее, но ще видим.

още по между другото вече е 13-ти, така че честит рожден ден на Калоян 😉 Еийй порастна, бре Калоянчо 😉 А, наздраве вече 🙂