Събота е хубав ден. Най-сетне успяваш да се наспиш от работната седмица, а и от петък вечер 😉 . За мен това означаваше спане до 12:30 на обяд. Събудих се със SMS-а от усмивката :

Na vyn e slunchevko samo za razhodki stavai!!!!!!

За съжаление, тя беше на работа и нямаше как да се възползва от прекрасното (за октомври) време на вън. В Q-то Магито каза, че само е чакала някой да каже “Къде ще се разхождаме днес?“, както направих аз. Измислих да ходим към Хисаря, защото трябваше да ходя да наливаме вода, и реших да го съчетая с разходка. Малко по-късно се оказа, че Васко и Иво също ще дойдат и си ударихме една среща на гаратав 14:30. Други не можахме да навием, а и вече уж бяхме станали 4 човека. Уж, защото двамата се отказаха и решиха да си тръгват към София, и ги оставихме на магистралата да си чакат стоп. Така останах само с Магито за съботната разходка.

Решихме преди Хисаря, да минем през Дълго поле, където да изненадаме Йонов, който беше на работа там в тяхната мелница. Там малко се полутахме и питахме няколко човека, преди да намерим мелницата, но решихме да не му се обаждаме, а да видим физиономията му, като ни види. В крайна сметка я намерихме и Магито я позна по болонката Вики, за която Йонов й е казвал. Хитрцът му се оказа, че има камера през която ни е видял като звъннахме и не можахме да видим учуденото му лице 🙂 Както и да е, изненадахме го доста, приятно надявам се. Разгледахме мелницата, която всъщност си е нормална къща, и дори се качихме на покрива, където се препичахме на прекрасното слънчице. Искаше ми се, но не отидохме до къщата на Йонов, която падна при последните наводнения, за да видя както е (о)станало.

Оставихме Йонов и Дълго поле и се отправихме към Хисаря. Минахме през Калояново и другите села, за по-живописно, а не през натоварения главен път към Карлово. Когато пристигнахме първо напълнихме десетте десет литрови бутилки с вода и след това се отправихме на разходка. Разгледахме центъра, но не можахме да си намерим сандвичи и ядохме палачинки. Всъщност на Магито палачинката, я изядоха близките котка и куче, но това е друга история 😉

Беше станало към 17:30 когато тръгвахме от Хисаря, но решихме да отидем и до другата цел, която си бяхме наумили – село Старосел. Докато стигнем вече се стъмваше и направихме една голяма фотосесия на залеза, но това не ни отказа да отидем до тракийския комплекс. Всъщност това което щеше да ни откаже, беше че по едно време в самото село пътя свършва, точно на където сочеше табелата. Май нещо от дъждовете или от ремонт, но не можеше да се мине от там. Добре, че една баба ни упъти как да заобиколим през селото и да стигнем от другаде.

Самия “Тракийски култов център” (както пишеше на табела) е доста комерсиализиран вече. Има голям (дори огормен за там) паркинг с толетна (!) и хубава пътека за разходака. От двете страни има полянки, пейки, чешма, кошчета за разделно хвърляне на отпадъците. Тракийския храм е в една могила, която беше затворена вече (зяаради късния час), с метална врата и СОТ. Иначе мястото изглежда добре и ще трябва някой път отново да отидем там, но между 9 и 17 часа, за да може да разгледаме и вътре ( а и да си вземем пачати 🙂 ). Поне планинската гледка от високо по смрачаване си заслужаваше дори целия днешен път.

Върнахме се в Пловдив точно в 20 часа, когато ми беше срещата с Гери и с нея си направихме хубава разходка из стария град. Дори и там се оказа, че има още улички и пътечки по които не бях минавал. Вечерта беше толкова хубава, колкото и целия ден. Дано да имам още мноого такива.