Снощи бях в София на театър. От едно списание, в което рекламира фирмата в която работя, дадоха покана за двама за коледен подарък. Никой друг колега не искаше да ходи на театър, още по-малко в София и аз взех поканата. Със сестра ми гледахме “Бурята” по Шекспир. За пръв път ходих в Народния Театър и доста ме впечатли. Не само постановката, но и атмосферата на сградата. Представлението беше доста дълго с антракт, в които пихме шампанско. Всъщност искахме минерална вода, но беше свършила. Какво да направим 🙂 А Кръстю Лафазанов направо ни разби от лафове 🙂

Вечерта си направихме една нощна разходка из центъра на София и като се прибрахме осъзнах, че съм доста изморен и бързо заспах.

Сутринта се събудихме сред снежна покривка. Всичко беше станало бяло и продължаваше да вали хубаво. Снега малко ми обърка плановете за разходка, но то винаги така става. В крайна сметка отидохме на гости на Мимито, да й занесем фейските шапка и пръчица за карнавала. След това закарах сестра ми на работа, а аз рших да тръгвам към Пловдив. Беше много красив снега, но и толкова опасен за шофиране. На места снежните клони на дърветата се сливаха и образуваха красив бял тунел. Направо да ти дойде коледното настроение. Естествено снега беше до тунела от софийската страна, от пловдивската страна веднага премина на дъжд, който се задържа и до самия Пловдив. Тук все още си нямаме снежна покривка за тази година.

Хубав театър, но честно да си призная много повече предпочитам да можех да отида на nightsongs.

Тази година точно си мислех, че ще си остана без коледна украса, и ето че се появи сестра ми, и за два дена и украси всичко ! 🙂 Прибирам се аз от работа и гледам още на вратата отвън – коледно клонче. Супер ! Преди това на работата – също. Колежките нещо ги обзе и тях коледното настроение и купиха елха и играчки и я украсиха. Сега в коридора на работата си имаме хубава изкуствена светеща елха 🙂 На нас с Бат’ Спас ни дадоха само два гирлянда, които сложихме на плаката на Гергана и на портрета на Бай Тошо 😛 Ние повече и не щем, обаче нямаше как да пропуснем десктопите ни. Спастнята се хвана и за 10 минути нарисува два wallpaper-а, сканирахме ги и станаха много яки (типично в негов стил). Единствения проблем, е че ги обработи на гадния комерсиален еквивалент на GIMP, наречен Photoshop. Попитах го дали може да ги покажа на други, а той отговори – давай ги да ги правят каквото искат, което на мен ми звучи като CC-BY. Ето ги :

Последния ден от четиридневната ми декемврийска отпуска. Стори ми се доста, което означава, че съм вършел доста и разнообразни неща. Това е добре 🙂 Надявам се идващата работна седмица да не я усетя, зареден с приятни емоции.

Днес ходих до Хисаря с Герито, Софито и Йонов. Напълнихме вода и се разходихме из опразнените улици на града. Наистина беше студено и не беше много за разходка. Явно и повечето хора бяха предпочели да си стоят в къщи. Може би и добре са направили, защото мен сега малко гърлото ме дразни. Дано не се разболявам.

Този студентски празник започнахме да го подготвяме отдавна, но до последния момент не се знаеше къде ще ходя. Почнахме от Мелник (долу в ляво), като следваща стъпка на миналогодишната Бистрилица (горе в ляво). Там не намерихме нищо подходящо, а не ни се тръгваше на такъв път без да имаме поне идея къде да отседнем. Продължихме да търсим, като стигнахме до Велико Търново и Трявна, но и там не стана. В крайна сметка два дена преди празника решихме, че единствената останала възможност е в Белащица на вилата на Йонов. Малко се разочаровах в първия момент, че няма да си направим далечно пътешествие, но всичките пъти като сме били на вилата сме си изкарвали много добре, така че и това беше добър вариант.

Отидохме на 8-ми на обяд. Малко наруших правилата, като се събрахме 6 човека в Астра-та, но за кратко разстояние, нямаше проблем. Накупихме си ядене от един голям супер маркет и отидохме на вилата. Запалихме камината, пуснахме музичка, хакнахме Dell-а на Йонов да не търси dhcp (иначе не искаше да тръгва), по-късно дори му прекомпилирахме и ядрото с глезотийки за tauchpad-а:) Въобще пълна идилийка ! Много хубаво беше !

Честно да си призная си мислех, че останем поне две вечери на вилата, а се наложи още на следващия ден на обяд да се изнасяме. Гери и Йонов, бяха на работа, а Яна и Сребрин решиха да ходят до Белоградчик на стоп. Дано да са се приютили някъде за през нощта, че сега и телефоните им не отговарят. Аз трябваше да прибера баща ми от болницата (да пак беше там за операция 🙁 )

След като всички ни оставиха, с Магито решихме да отидем до Розино. И без това имам четири почивни дни и трябва да ги оползотворя добре. Отидохме до йога центъра край Розино (духовен дом Роза), който се намира в една постройка (не мога да кажа сграда) 1-2 километра след селото, идвайки от Пловдив. Там се събират много хора от различни места на България и света и си споделят идеи и впечатления. Едно свободно място, където всеки винаги е добре дошъл и ще бъде посрещнат с усмивка.

Халил и Маги2 (:) ) предложиха да отидем до един връх да наблюдаваме залеза от там и аз веднага се съгласих. Не ми се стоеше на едно място, а ми се ходеше на разходка. Тръгнахме право нагоре, без да търсим път или пътека. Просто през гората по сигурно 70-градусов наклон. Катерихме се час и нещо и накрая се отказахме. Може би оставаха 20-тина минути до върха, но вече се смрачаваше и не беше хубаво да се стъмни докато бяхме в гората. Връщането също беше екстремно. Надолу листата се хлъзгаха и от наклона беше много трудно да спреш (ах, тази гравитация). Поне беше по-бързо 🙂 Стигнахме до центъра, и Магито реши да си тръгваме и така и направихме. Много се зарадвах, че поне видях Дианшу (Софи, имаш поздрави ! ) 😉 Хубав ден ! Утре какво ли ще правя ? 😉

Май стана традиция да си сменям телефона около 8-ми декември. До сега винаги (всичките три пъти) така е ставало. Този път се ъпгрейднах до Siemens C75. Навих се на една промоция за лоялни клиенти на MTel (все пак съм им клиент от 5 години). Естествно този път не на изплащане, а в кеш за 149 лева, и естествено отново с договор 😛 В едно ревю в mobile-review.com го хвалят, че ще е следващия bestseller на Siemens (всъщност вече BenQ). Ще видим дали ще стане така. Надявам се да е успешен модел. За сега съм доволен, от първо впечатление.

Честит празник на всички които се чувстват студенти ! Без значение дали са, дали са били, или ще бъдат !!!

От доста време се опитвам да събера веселите и оптимистични песни, в който се пее за усмивки 🙂 Вече няколко човека ми казват, да не мисля много, и затова днес реших да сглобя първата версия на компилацията, въпреки че е доста кратка за сега (около 45 минути). Мислех, че ще ми е по-лесно да събера 80 минути усмихната музика, но не беше така. Все пак става дума и за моето субектично мнение за хубава музика, така че моите 12 песни за “саундтрак на усмивката” изглежда така:

01. Трамвай No5 – Усмивката (1:58)
02. Ace of Base – Life is a flower (3:46)
03. Semisonic – Secret Smile (4:37)
04. Sting – Like a beautiful smile (4:47)
05. The Supernaturals – Smile (3:43)
06. Modern Talking – It’s your smile (3:37)
07. Denise – I love your smile (3:45)
08. Texas – Inner Smile (3:48)
09. Placebo – Smile (3:40)
10. Enigma – Light of your smile (5:45)
11. Те – Усмивката /bonus/ (2:19)
12. Bobby McFerryn – Don’t worry, be happy /bonus2/ (4:49)

Обложка може да намерите тук (~140к .jpg). Някой ако се интересува, предлагам и .xcf файл за GIMP.

Първото копие на компилацията получи най-усмихнатото момиче, което познавам. Всъщност изчаквах да направя диск за нея и след това да публикувам списъка с песните тук.

п.с. 11-тата песен я водя бонус, защото е кавър на първата, а в 12-тата не се пее за усмивки, но мисля, че е подходяща 🙂

п.п.с. Не ме питайте защо е отрязано “Е”-то на обложката. И аз не знам кога е станало и как ?!? Той GIMP-а си знае работата 😉

Май все пак ще идват 🙂

Днес бях в Косово. Не, не става дума за областа в бивша Югославия, а село Косово, Асеноградско 🙂 Гери от много време ми говори за това място и днес беше деня, в който да го посетим. Тръгнахме в 10:30 от Пловдив в един дъжд и мрачно време, но бяхме оптимисти, че горе времето ще е по-хубаво. Косово (Асеновградското, защото според bgmaps.com в България има 4 села с това име) се намира малко след Нареченски бани по пътя от Асеновград към Смолян. Има една трикилометрова отбивка, която е в сравнително лошо състояние, и представлява тесен път, който води нагоре към запустялото село Косово. Точно стигнахме и от единия край небето започна да става чисто и светло синьо 🙂 Малко след това изгря и слънце. Селото е изпълнено с изоставени каменни къщи, като повечето вече се рушат. Видяхме само два кумина да пушат. Ако беше мрачно, бих описал обстановката като призрачна, но хубавото време разведряваше всичко. Развилнях си страстта на японски турист и снимах всичко 🙂 Добре че нямаше кой да ме гледа. Поговорихме само с една баба за селото, църквата, музея (да, имат си и етнографски музей!) … само че бяха затворени, но то самото село си е цял музей. Единственото кръчме се казва “Механа Безгрижен живот” 🙂 Наистина всичко изглежда толквоа откъснато от останалия свят. Никъде не се виждаше грам цивилизация. Изключение правеха само няколко обновени къщи. Има дори две, които са превърнати в къщи за настаняване, но по-скоро ги бяха развалили, в стремежа си да смесят традиционното и съвременните технологии.

Слънцето залезе бързо над високите балкани и още към 15 часа започна да се смръчава. Синьото от небето започна да изчезва, и да отстъпва място на сивите и черни облаци. Сякаш едно малко чудо беше оправило времето за нас и сега ни подсказваше, че е време да тръгваме. Така и направихме, но ще се върнем отново.