В Словения през декември (част 1) – езера и замъци

Пътешествия, , , , , , , , ,

Преди около месец-месец и половина, Софито ми каза, че иска да ходи на анимационния фестивал Animateka в Любляна. С Вили не се чудихме много и решихме да отидем с нея и да си направим едно пътешествие. Обаче сега въобще няма да Ви говоря за анимационни филми, защото след като оставихме Софи в хостела, се видяхме само за 5 минути, и след това чак на пътуването към вкъщи. С Вили си направихме такава пълна програма с пътешестване из Словения, че не ни остана време да ходим на прожекции. Бях решил да й покажа хубавата страна на couchsurfing-а и бях уговорил да спим у една двойка в Любляна. Teja и Primož се оказаха много готини и свястни хора. Но за това малко по-късно.

На отиване тръгнахме от София и до Любляна ни излезе около 11 часа пътуване с кола (заедно с няколко кратки почивки). Хубавото на отиване е че се печели един час от часовата разлика, а лошото на зимата е че няма как да не пътуваш по тъмно – в Словения през декември в 16:30 вече си е много тъмно. Още първата вечер нашите домакини ни заведоха на по бира в едно готино заведение. В Словения е много популярно да се стои навън пред заведението, защото вътре е забранено да се пуши. Пред всички заведения има газови печки за открито. В това, в което бяхме дори имаше печки на дърва на открито ! В България биха казали, че това е на празно, но явно това привлича клиентите.

Първия ден, в който бяхме изцяло в Словения, решихме да посетим може би най-популярното им място – езерото Bled. Наистина много красиво място – не случайно ми попадна в класация топ 10 на най-красивите места в света. Прекрасно планинско езеро с островче, на което има църква, отстрани на висока скала – замък на 1000 години, а на заден план заснежени върхове.

 

 

Замъка Блед (Blejski Grad) също много ни хареса. Една крепост на 1000 години, разположена на невероятно място. Ние нацелихме много слънчево време и в двора доста се препичахме на слънце, гледайки езерото и всичко наоколо. Много приятно и красиво. Входната такса е 8€ (и няма студентски), но според мен си струва.

 

 

След замъка на Блед направихме пълна обиколка около езерото. По принцип бях чел някъде че се обикаля за около час, но на нас ни отне повече 🙂 Беше приятна разходка почти на залез слънце.

Заради кратките декемврийски дни не можахме да обърнем много внимание на следващата ни цел – най-голямото езеро на Словения – Bohinj. По пътя видяхме много приятни малки селца с къщички с остри покриви, все едно си в Алпите (или поне Австрия или Германия). Самото езеро го видяхме само на смрачаване и просто си направихме един пикник в единия му край.

След като се прибрахме от разходката край Bled и Bohinj толкова бяхме изморени, че просто легнахме и заспахме. Беше много изморителен, но и толкова приятен ден.

На следващата сутрин  разгледахме крепостта на Любляна, но тя нещо не ни хареса – беше твърде “модернизирана” за вкуса ни. За сметка на това следобяд посетихме мястото, което най-много ме впечатли от цялото ни пътешествие – замъка Predjama (Predjamski Grad). Отново средновековен замък, но построен в една скала. Самото му име буквално означава “пред ямата”. Част от замъка е естествена пещера от скалата. А самия замък въобще не е малък. Цялостната гледка наистина е впечатляваща – и отвън и отвътре. Представям си когато правят възстановки на средновековни турнири и обичаи каква гледка е. Мястото е наистина предразполагащо.

 

 

Наистина мога да препоръчам на всички да посетят Predjamski. Замък какъвто никога не съм си мислел, че ще видя на живо, съчетан с прекрасна природа наоколо. Нямаше време да посетим и пещерата Постойна (Postojnska Jama), защото през зимата последното влизане е в 15 часа, но нищо – следващия път 🙂

След Предямския замък се отправихме директно към морето. Нашите домакини Mateja и Primož ни бяха поканили за уикенда на тяхната вила на адриатическо море … и ние разбира се приехме 🙂 За следващите два дни на морето на Словения – в следващата част.

Разходка в събота

Пътешествия, ,

Днес беше необичайно слънчево за това време на годината и ние решихме да се разходим някъде из планината. Спасчо се обади, че имат път към Нова Махала и аз набързо спретнах компания да ги последваме и ние. Иван, Елена, Таня и Асен веднага се навиха и малко след обяд успяхме да се съберем и тръгнем. Всъщност идеята беше да стгнем до село Фотиново, но след като стигнахме Нова Махала решихме, че ни стига толкова пътуване и решихме да останем там. Въпреки, че остава само няколко километра беше по-добре просто да се радваме на краткото топло слънце. Така и направихме – почти не се разхождахме. Само се люляхме на едни люлки 🙂 Фотиново и фотинкисте водопади ги оставяме за друг по-дълъг и по-топъл ден.

Уикенд в Хасково

Пътешествия, , , ,

Уикенда вече отдавна мина, но все нямам време да пиша за отминалия. А той беше за отбелязване. Таня почиваше и двата дена и с Асен решиха да отидат в Хасково. Аз и Вила решихме да отидем с тях, и без това ни се ходеше някъде, без значение къде. Така в събота преди обяд тръгнахме за Хасково. Междувременно Спасчо организира още една кола хора и решихме да отидем да разгледаме тракийската гробница до село Александрово. Срещнахме се направо на „центъра“ на селото, където имаше доста хубава детска площадка, на която се радвахме на краткото хубаво следобедно слънце. След като се събрахме решихме да отидем пеша до гробницата, която е на около 15 минути по пътя.

Тракийската гробница до Александрово всъщност е „музей на тракийското изкуство в източните Родопи“. Доста модерно направен ! Вътре е и копието на самата гробница, която се е намира в могилата, която е непосредствено до музея. Естествено в оригинала не пускат. Входа за музея е 4 лева (2 за учащи) и наистина си струва. Персонала също са относително любезни и добронамерени. С други думи препоръчвам да го посетите. Аз най-сетне го направих, след като толкова пъти съм виждал само табелата на отбивката за Александрово.

Събота вечерта бяхме в мото-клуб Хиените – частен клуб на хасковските мотористи. Култово място ! Много се радвам, че по някаква случайна връзка попаднахме там.

За неделя оставихме разходката из Хасково. Отидохме до статуята на дева Мария (която държи рекорда в Гинес за най-голяма) и какво да ви кажа … останах очарован. И то не само от самата статуя, а от всичко наоколо – чудесен парк, кула за наблюдение на статуята и града, просто всичко … Наистина не очаквах Хасково толкова да ме впечатли. След това се разходихме и из други части на града и отново хубави паркове и чисти алеи. Личи си че има развитие. Нещо подобно на Бургас се получи – замислям, че само в Пловдив нищо не се случва. Ако не вярвате, вижте снимките от Хасково в Нашите снимки.

хижа Чернатица

Пътешествия, , , ,

Стана студено и дойде времето на хижите 🙂 Този уикенд бяхме на хижа Чернатица. Тя се намира на около час път пеша след хижа Здравец. Върви се по черен път и последния участък е маркирана пътека (всъщност може да се върви и само по черния път, но тогава е около час и половина). Хижата е доста голяма и в момента течаха доста ремонти. Въпреки това според мен ще е трудно да я обновят напълно и ще си запази соц стила 🙂 Което не е задължително да е лошо. Тази събота вечер нямаше никой друг освен нас – 8 човека, и си изкарахме много добре. Нямаше с кой да се съобразяваме за музика, а и всичко (разбирайте кухня, трапезария, посуда …) беше само за нас. А хижата, както казах, въобще не е малка.

Направих си и няколко разходки наоколо с цел да поснимам есенни пейзажи, но бях позакъснял. Времето си беше почти зимно. Дори днес сутринта прехвърчаше нещо като сняг. Ами така е – есента я пропуснах тази година. Време е да се настроя за зимата. Нямам против вече да покарам малко сноуборд.

Само финала на престоя ни на хижата беше неприятен, като научихме една лоша новина и се наложи да се върнем бързо в цивилизацията.

п.с. ето и снимките.

Капели и Кецове

Филми

Два поредни четвъртъка ходя на кино да гледам български филми. Миналата седмица гледах „Операция Шменти Капели“ и може би затова, че не очаквах кой знае колко от Въргала, много ми хареса. Оказа се една доста забавна и съвсем не глупава история. Препоръчвам го, ако искате да се забавлявате почти 2 часа.

Днес гледах „Кецове“. Не знам дали да Ви го препоръчам, но ако сте били поне веднъж на Кара Дере – това е филма за вас. За мен беше едно невероятно емоционално изживяване. Не знам, но наистина са успели да уловят и пресъздадат духа на Кара Дере. Всичко си беше там – и морето, и плажа, и чувалите, и палатките, и тарамбуките, и ментата, и бирата, и хората, и песните, и духа … Просто много добре ми дойде този филм !

Ноември

Лични

Някак си бързо отмина октомври. Вече е ноември. Не съм писал отдавна тук. В живота се редуват горчиви и сладки моменти. Преглъщам големи глътки и от двете напоследък. Не пътешествам, не снимам, но продължавам да мечтая. Спомням си миналото и ми е все по-мъчно. Обичам и гледам напред.

Уикенд във Велико Търново

Пътешествия, , , , , , ,

Този уикенд ми предложиха да ходим до Велико Търново. В началото имах някои съмнения, дали ще мога да ходя, но нещата се подредиха и се навих да ходя, въпреки че отново не можах да навия никой да дойде с мен и в крайна си хванах рейса в събота. Вилито, Таня и Асен вече бяха там от миналата вечер. Аз пристигнах към 16:30 на автогара Запад във Велико Търново и честно казано въобще не знаех че има подобни квартали в този град. Явно преди това съм ходил само по централните туристически места.

След като пристигнах първо отидохме в Хостел Мостел, където Таня беше запазила места. Бяхме си четиримата сами в голяма стая 🙂 Те бяха се разхождали цял ден на Царевец, но аз и убедих че няма време за почивка и да ходим да пием бири. Решихме да се качим на университета от където има чудесна гледка към крепостта и целия град (или не съвсем, както бях разбрал малко по-рано). Имаше нещо като светлинно шоу, но на мен ми се стори много кратко (~10 мин) да е „Звук и светлина“ ?!? Толкова ли е кратко по принцип ? След това гледахме и заря, която се оказа за тийм билдинга на Яна. Да, и Яна се оказа че е във Велико Търново, но така и не можахме да се видим.

С напредването на вечерта пиенето пред университета взе да става все по-студена работа и решихме да отидем някъде на закрито. Първо бяхме „При 5ко“ (култова кръчма за която Вили се сети), където обаче се оказа че няма ядене и само пихме по още едно. След това се направихме на гъзари и взехме такси до центъра. Там за първи път в този живот видях свободна маса в „Щастливеца“ и седнахме да ядем. Хапнахме по една пица или салата и решихме че е време за бар. Влезнахме в първия, който ни хареса – Scandal. Беше нещо като пловдивския Download, т.е. приятно място с доста странно разнообразна музика (но все пак хубава). За финал на вечерта бяхме на верандата на Хостел Мостел на едни люлки. Много е хубав великотърновския Мостел !

Неделята уж беше отредена само да се приберем, но изтръшкахме доста места. Първо посетихме църквата Рождество Богородично в старата част на Велико Търново. След това се отправихме към Арбанаси. Там обаче след кратка разходка, седнахме да се наядем. След като станахме така и не можах да ги навия за още една разходка и решихме да бързаме за Етъра. По пътя само спряхме на Дряновския манастир, другите да си вземат печат за 100-те национални туристически обекта (аз си имам от пещерата Бачо Киро). Пристигнахме на Етъра към 15:30 и ни изненадаха, като ни пуснаха без да си плащаме вход. Скоро майсторите затваряли и затова. До сега не бях ходил на Етъра и аз си взех един нов печат от това пътешествие. Като цяло ми хареса – много добра идея и добро изпълнение. Ядохме захарни петлета, но за съжаление гевреците бяха затворени. Разгледахме и доста от останалите дюкяни – въпреки, че някои вече бяха без майсторите, това не пречеше да се разгледат. Така че си струва да се отиде по това време 🙂 За финал на деня дори се качихме на Шипка с колата, като бързахме да хванем печат и от там, но го изпуснахме с 15 минути. Всъщност аз и от там си имам – за останалите 🙂

Така за уж не много време, посетих доста хубави места. Проветрих си главата от тъжните случки и мисли напоследък. А и посетих няколко нови места.

Последния ден на татко

Лични

Не беше тайна, че татко беше много болен и борбата с рака почти винаги е обречена на провал. Въпреки това никога не сме се подготвяли за фаталния ден. Дори когато от понеделник насам положението му се влоши рязко, отново си мислехме, че може и този път да се размине. Когато в сряда се прибрах от работа и го заварих неконтактен отново не знаех какво да правя. Може би точно за такива ситуации е създаден телефон 112 и това беше което направих – да им се обадя. От там реагираха сравнително бързо – за по-малко от 15 минути дойде линейка пред блока (всъщност като бях долу и чаках, 15 минути ми се сториха невъобразимо много). За съжаление доктора, който дойде само констатира смъртта. Направи задължителната кардиограма и се държа много добре и професионално. Прегледа лекарските досиета на татко, написа протокол, който обаче се оказа, че няма никаква стойност, освен че сме извикали бърза помощ. Въпреки това доктора се държа много добре като обясни какво трябва да направим след това. Общо взето най-важното, което на няколко пъти спомена, е че трябва да го облечем до 2 чáса, защото след това настъпва сковаване. За всичко останало имало време. Освен това не само ни помогна, но и настояваше да помогне да го пренесем на леглото. За фактическия медицински документ, с който след това се вади смъртен акт, трябваше да извикаме личния лекар, но тъй като беше извън работно време (а и следващите 4 дни бяха почивни), същото нещо правят от 6150 (за Пловдив). Обадихме им се и казаха, че ще изпратят доктор. Не знам от къде го намерих, но беше много груб. За малко дори щял да си тръгне, защото звънеца не ни бил надписан и започна да ми се кара как така !?! Някак си го изтраехме да си свърши работата. Междувременно започнаха да идват някои роднини, на които вече се бяхме обадили. От 6150 работят с някаква траурна агенция, и нейн представител веднага дойде у нас. Доста натрапено, но все пак хората само предлагаха и в крайна сметка се навихме. Честно казано тогава ми се стори нахално, но сега не съжалявам. Момчетата от траурна агенция Адис наистина свършиха всичко и нямахме никакви проблеми. Организацията беше перфектна и наистина ние с майка ми не се наложи да правим абсолютно нищо. Отгоре на всичко не се опитваха да ни вземат прекалено много пари, а за всичко което искахме, предлагаха най-оптималния вариант. Сигурно има и по-евтини траурни агенции, но за цялостната работа която свършиха и то всичко точно на време, просто съм доволен. Досега не бях ходил на погребение в град и може би наистина тук всичко е много по уредено. В селата е доста по-трудно. За първи път слушах и траурна церемония от общината, която е само малко по-малко досадна от сватбената. Отново шаблонен текст, произнесен с престорен глас. Само където тук имаше повече информация за живота и личността на човека, т.е. заместват повече неща от името. Въпреки неприятния повод съм искрено трогнат колко много хора дойдоха да изразят уважението си към баща ми. А той го заслужава !

След последната нощ, която баща ми прекара в будуване и мъки, почти цялата сряда изкара дремейки в дивана. Около час преди преди да се прибера, майка ми го е попитала : „тази нощ пак ли ще будуваме?”, а той тихичко (защото вече нямаше и глас) отговорил: „тази нощ ще спим“ …