Преди около месец-месец и половина, Софито ми каза, че иска да ходи на анимационния фестивал Animateka в Любляна. С Вили не се чудихме много и решихме да отидем с нея и да си направим едно пътешествие. Обаче сега въобще няма да Ви говоря за анимационни филми, защото след като оставихме Софи в хостела, се видяхме само за 5 минути, и след това чак на пътуването към вкъщи. С Вили си направихме такава пълна програма с пътешестване из Словения, че не ни остана време да ходим на прожекции. Бях решил да й покажа хубавата страна на couchsurfing-а и бях уговорил да спим у една двойка в Любляна. Teja и Primož се оказаха много готини и свястни хора. Но за това малко по-късно.
На отиване тръгнахме от София и до Любляна ни излезе около 11 часа пътуване с кола (заедно с няколко кратки почивки). Хубавото на отиване е че се печели един час от часовата разлика, а лошото на зимата е че няма как да не пътуваш по тъмно – в Словения през декември в 16:30 вече си е много тъмно. Още първата вечер нашите домакини ни заведоха на по бира в едно готино заведение. В Словения е много популярно да се стои навън пред заведението, защото вътре е забранено да се пуши. Пред всички заведения има газови печки за открито. В това, в което бяхме дори имаше печки на дърва на открито ! В България биха казали, че това е на празно, но явно това привлича клиентите.
Първия ден, в който бяхме изцяло в Словения, решихме да посетим може би най-популярното им място – езерото Bled. Наистина много красиво място – не случайно ми попадна в класация топ 10 на най-красивите места в света. Прекрасно планинско езеро с островче, на което има църква, отстрани на висока скала – замък на 1000 години, а на заден план заснежени върхове.
Замъка Блед (Blejski Grad) също много ни хареса. Една крепост на 1000 години, разположена на невероятно място. Ние нацелихме много слънчево време и в двора доста се препичахме на слънце, гледайки езерото и всичко наоколо. Много приятно и красиво. Входната такса е 8€ (и няма студентски), но според мен си струва.
След замъка на Блед направихме пълна обиколка около езерото. По принцип бях чел някъде че се обикаля за около час, но на нас ни отне повече 🙂 Беше приятна разходка почти на залез слънце.
Заради кратките декемврийски дни не можахме да обърнем много внимание на следващата ни цел – най-голямото езеро на Словения – Bohinj. По пътя видяхме много приятни малки селца с къщички с остри покриви, все едно си в Алпите (или поне Австрия или Германия). Самото езеро го видяхме само на смрачаване и просто си направихме един пикник в единия му край.
След като се прибрахме от разходката край Bled и Bohinj толкова бяхме изморени, че просто легнахме и заспахме. Беше много изморителен, но и толкова приятен ден.
На следващата сутрин разгледахме крепостта на Любляна, но тя нещо не ни хареса – беше твърде “модернизирана” за вкуса ни. За сметка на това следобяд посетихме мястото, което най-много ме впечатли от цялото ни пътешествие – замъка Predjama (Predjamski Grad). Отново средновековен замък, но построен в една скала. Самото му име буквално означава “пред ямата”. Част от замъка е естествена пещера от скалата. А самия замък въобще не е малък. Цялостната гледка наистина е впечатляваща – и отвън и отвътре. Представям си когато правят възстановки на средновековни турнири и обичаи каква гледка е. Мястото е наистина предразполагащо.
Наистина мога да препоръчам на всички да посетят Predjamski. Замък какъвто никога не съм си мислел, че ще видя на живо, съчетан с прекрасна природа наоколо. Нямаше време да посетим и пещерата Постойна (Postojnska Jama), защото през зимата последното влизане е в 15 часа, но нищо – следващия път 🙂
След Предямския замък се отправихме директно към морето. Нашите домакини Mateja и Primož ни бяха поканили за уикенда на тяхната вила на адриатическо море … и ние разбира се приехме 🙂 За следващите два дни на морето на Словения – в следващата част.