От вчера, четвъртък, 25 май 2006, по обяд, започна унищожаването на Иракли! Багери са дошли в ранния предиобед и са започнали да изравняват терена при разклона за с. Емона и бунгалата. Секат се дървета за разчистване на земите за строителството на множество сгради!

Днес, петък, 26 май от 19.20 ч. по Канал 1 на БНТ в предаването “Частен случай” с водещ Владимир Береану ще бъде излъчено интервю на живо с активисти на кампанията “Да спасим Иракли”, предприемачи на строежа, кмета на град Несебър, шефа на РИОСВ – Бургас и др.

Честит празник !

Днес на почивния ден, семейно оидохме в София, където братовчетка ми Албена освещаваше апартамента си. Всъщност беше си пътуване като един работен ден. Станах както обикновенно към 8, тръгнахме и в 18:30 съм си у нас. Не минах без объркване на пътя из София, но се оправихме. Все пак имаше и доста затворени улици, заради празника, а вечерта и за мача.

Освещаването мина хубаво. Дори след обилния обяд се разлигавих с малките лапета 😉 В смисъл – играхме си, подавахме си едно нещо като топка, но се залепва (много е зарибяващо, трябва да си купя) и се гонихме. Успокоих се, че въпреки новообразувалото ми се шкембенце все още мога да се държа като лапе 🙂 Ама съм си едно голямо дете (поне на акъл, ако не на години 🙂 ).

п.с. само където изпуснах абитуриентската на Калоян 🙁

Денят ми започна с ходене до Чоба. Все пак не ме събудиха, толкова рано, колкото се опасявах, и тръгнахме към десет и нещо. Там свършихме малко работа, измих си колата (което не се случва толкова често) и най-важното – набрахме хубави ягоди ! 🙂

Върнахме се към 3 след обяд и вместо да поспя, както мислех, отидох с усмивка към Бунарджика. Качих се до Альоша. Беше хубаво. Беше много хубаво ! Чуствах се така добре, както не бях се чувствал от известно време насам.

След това един бърз сладолед-мелба в заведението до Стената (защото в Стената, естествено пак нямаше свободни места). По погрешка си взех шоколадов, но все пак го изядох 😉 Много съм завеян ! Защо ли ?!
Последва семейно събиране в Крумово на имен ден. Както всеки път – голяма маса, много ядене, едни и същи хора … не че беше лошо 🙂 Времето беше супер приятно, а гледката беше зелени поляни 🙂

Точно се прибрахме към 11 и реших все пак да отида до уважа и Елито, които бяха в Найлона. Дори не знаех дали ще бъдат още там, но отидох. Някои от команията си бяха отишли, но поне главната виновница беше там. Поговорих и с Йохо за Сърбия и сръбкините 😉 И без това имам намерение да отида в някоя съседна държава скоро и сондирам мнения, къде как е. Бях с колата, така че стоях малко в Найлона и без да пия (това дали ще го повярва някой 🙂 ). Ели, както казах, ще се явявам на поправителен 😉

Весела седмица на всички !

Преди малко отидох да се постригвам, но фризьорката ми каза, че ще може след един час. Така имах известно време да изгубя и реших да паля гумите да отида някъде наблизо извън Пловдив. Така и така бях със синьото, погледнах картата и си харесах село Оризари. Дадох газ, за да се разхладя в горещото пловдивско време, по радиото пуснаха любимата ми песен на Sonique – Sky и си направих едно кратно jurney to a far away place now … where we can be absolutely free. Двайсетина минути по-късно бях в центъра на селото, където се чудех на къде да тръгна гледайки табела, която посочваше, че на дясно има водни ски и места за нощуване, а на ляво – стадиона. Инстинктивно тръгнах на ляво. Всъщност моята цел беше Марица. Както и предположих стадиона се оказа точно до реката. Все още личаха последствията от наводненията миналата година – пясък, чакъл, диги, съборени дървета … Все пак се мушнах до реката. Вървях по едни дънери и за малко да цопна във водата, но се задържах 😉

Снощи бях на концерт на Gravity Co в “Конюшните на царя”. Излязох от нас с мисълта, че ще ходя, въпреки, че не можех да навия никой да дойде с мен. В крайна сметка само Таня каза, че ще хода, макар че е на работа. Отидохме на концерта и там видях толкова неочаквани познати, колкото не съм и очаквал ! Сигурен бях, че ще видя накой, но точно тези не очаквах. Ама съм и голям бльон – не видях никой докато са ми махали, а трябваше да дойдат до мен за да ги видя. Gravity бяха много добре. Супер парти настроение се получи. Трябва да си призная, че миналия път (миналата година) на техния концерт не ми хареса много, но този беше супер 🙂 Усмивката също мина за малко 🙂

Днес мисля да ходя на Handmade day . Чесно казано дори още не съм разбрал какво точно ще представлява, но знам, че ще е интевресно и ще има хубава музика и много неща 🙂 Който иска – имаме среща в 16:30 в началото на пешеходния мост.

Много страннен филм ! Спастнята ми го беше препоръчал преди много време и тази вечер реших да изгледам един по-различен филм. Всъщност е анимационен филм, в стил всяко цветно петно мърда постоянно независимо от другите и в същото време стила на анимацията се сменя постоянно във филма – от реалистична до почти абстрактна. Главния герой постоянно обикаля някъде и се среща с хора, които му говорят философски за живота (доста интересно между другото) и по някое време нещо става и той се събужда. Всъщност уж се събужда, защото после пак осъзнава, че е сън. Точно това е идеята на филма – кое е реалното и истинското – съня или реалността. Кога сънуваме и кога живеем по-истински. Доста интересни мисли има във филма !

п.с. поне разбрах как да разбирам кога сънувам и кога не – пробваш с ключа за лампата – ако се промени осветлението значи си буден, ако не – сънуваш 😉

Днес след работа се отбих до Практикер, да си взема нещо за велосипеда. Както обикновенно става, си оставих почти всичките пари там (добре, че не бяха много). Взех си ъглова чанта за рамката. За сега там е само универсалния ключ, но скоро мисля да се допълни с други принадлежности, необходими за един велоремонт по всяко време, като резервна гума, жила и други … Освен това си купих и поставка и шише за вода (всъщност всякакви течности 😉 ). Взех бутилчица 0,7 l, която дори се оказа доста голяма – на други места гледам, че масово се продават 0,5 а дори и 0,33 литрови. Само където не съм свикнал да пия от такива шишета, който трябва да впръскваш водата. Винаги успявам да се полея. Сигурно се свиква.

Между другото май не съм казвал, че Практикер ми е любимия магазин за велочасти. Винаги имат доста голям избор и асортимент. Може би само малките магазинчвта, специализиран за велосипеди имат повече, но там не мога да си разглеждам колкото искам на спокойствие. По някога просто ходя да зяпам какви джунджурии се продават за велосипеди, и винаги си избирам нещо 🙂 Освен това Практикер е един от малкото големи магазини, които имат паркинг пригоден за паркиране на велосипед. Само днес ме издразни, че вече са сложили депозит 5 лева, за да си оставиш багажа 🙁

След този пореден ъпгрейд, вече си мисля че Лео има всичко необходимо, което му липсваше, когато го купих преди около година. Сега вече се замислям за подмяна на някои части. Днес си харесах едни метални спирачки, а има и някои други неща 🙂

Я да видя за колко от категориите ми мога да пиша сега:

за Пътешествия – в неделя ходихме до село Руен. Пак се моткахме много и тръгнахме почти вечерта. Поне този път беше по светло. Предишния път когато бях там беше към и след полунощ. Хубаво селце е Руен 🙂 бяхме и до едно (изкуствено) езерце близо до него. Има едно заведение и риболов, но сега май не е сезона и е свободно. Като цяло е много хубаво, ако може да издържате на крякането на жаби. Аз мога 🙂 Вилито и Стефан дори останаха на спят на палатка над селото и така им завидях, но нямаше как – на другия ден бях на работа.

за Култура – в понеделник бях на театър – “Веселите разплюеви дни” на Театър 199. Попадна ми една покана за двама и единствено Йонов се оказа свободен да дойде. Принципно е комедия, но малко по-дълбокомислена. Въпреки, че е стара руска творба, текста е напълно валиден и за сегашното българско дередже отностно корупцията.

за Филми – в събота с Таня и Милен гледахме у нас “Dr. Strangelove” на Стенли Кубрик. Филмът е черно-бял от 1964-та година и типичен за ужаса от студената война. Идеален е за да се помни историята и най-вече за хора (като мен), които не са живяли съзнателно по това време. Не случайно е в TOP20 на imdb.com

за Лични – дано да не изпадна в депресия след всичките проблеми, които ми се струпват на последък. Все пак животът е хубав 🙂

за Музика – това е във връзка с предишното – как може winamp-а на работата (който винаги е на shufle) да е толкова интелегентен ?!? Винаги пуска нещо свързано с това, което говорим или просто си избира една тема и цял ден пуска по нея. Днес направо ме заля с Portishead. Добре, че не ми действат подсилващо на депресията, а точно на обратно.

за Работа – продължаваме напрегната работа преди Булктрола-та. Днес най-сетне тръгна и предния панел на малката централа. Най-лошото, е че не разбрах точно какво й беше – лоша спойка или дефектна платка с неметализиран проходен отвор. И във двата случая глупава работа, която ни отне 3 дена. Това потвърждава правилото за редуването на службните и личните грижи.

за Свободата, санчо … – може би малко късно, но чак днес видях темата, която е полазила всички блогове напоследък – авторските права и ИК “Труд”. Струва си вниманието.

за Разни – става дума за блога ми и спамовете напоследък. Просто наистина са огромно количество и съжалявам, ако съм изтрил, някой истински коментар. Пуснете го отново или ми пишете на пощата.

Измина си още една седмица. За мен тя беше доста напрегната от към работа най-вече заради това нямаше за какво да пиша тук. Извода от седмицата, който се доказа на практика, е че не се оставяйте проблемите да Ви сломят – те винаги минават и идват други. Аз на няколко пъти си казвах “ай стига бе, сега пък какво става …” и после го оправям и изкача нещо друго, за което казвам същото. Лошото е че имаме краен срок и трябва да стане тази пуста адресируема централа.

Айде стига за работата 🙂 Днес (събота) реших да посетя пловдивския панаир, въпреки че предварително не възнамерявах. Двама човека ми казаха две неща, заради които си струва(ше) да се посети.

• Тракийското съкровище от Казанлък на цар Севт III , което бхеше изложено в 6-та палата и добре пазено 🙂 Наистина имаше защо. Впечатлен съм какви детилни инструменти, съдове и маски са правели древните Траки
• Изложбата “България на длан“, представяща модели на известни местности със сгради от България. Макетите въобще не са малки и са перфектно направени. Сред тях са Асеновата крепост, Баба Вида във Видфин, Античния театър в Плводив, Храм-паметника “Св. Александър Невски”, крепостта във Велико Търнови и още доста 😉 Определено си струва да се посети

Аз малко се изложих, като опитах да снимам сребърната тракийска маска, но веднага ме помолиха да изтрия снимката. Изтрих я, благодариха ми, а аз побързах да си изляза засрамен 🙁

Иначе на панаира според мен имаше по-малко хора от други години.  За мен беше добре, защото не обичам блъсканиците, но ми се стори странно за събота.

Честит имен ден, татко !

Честит имен ден, Гери !

Пожелавам на всички празнуващи много здраве щастие и най-вече усмивки 🙂 На мен напоследък ми дойдоха много празниците. Снощи бях на двоен рожден ден на Йонов и Йохо, за които нямах подаръци предварително. Веднага след работа отидох да купувам (добре, че вече с Магито и Герито бяхме решили какво ще взимаме). Между временно купих и подарък за Герито. След това бях на представянето на книгата (издадена като подарък за рожденния й ден) на майката на Герито – Мария Чешмеджиева. Стиховете са супер (аз ги знаех от преди) и бяха представени чудесно. Много хубаво беше и едвам си тръгнах да отида на рожденния ден. С Магито взехме на Йохо едно уиски Jim Beam и отидохме на рожденния ден в офиса на сдружение “Изкуство днес”. Оставих колата ми на един паркинг на центъра и се отдадох на музика, пиене и ядене 🙂 Йонов поръча тайландска храна (аз почти не бях ял цял ден) и въобще целия рожден ден беше супер ! Само където малко след полунощ всички се измориха и си тръгнахме.

Днес празниците продължаваха. Сутринта станах сравнително рано, отидох да си взема колата, и както бях на центъра се възползвах да изкарам малко снимки и да купя малко хартия за опаковане. Пуснах едно писмо 😉 След това покупки с баща ми за домашния имен ден. Обяд. Разходка до Асеновград и параклиса “Св. Димитър”. Домашна вечеря и сега съм преял и не мога да мърдам