Преди малко отидох да се постригвам, но фризьорката ми каза, че ще може след един час. Така имах известно време да изгубя и реших да паля гумите да отида някъде наблизо извън Пловдив. Така и така бях със синьото, погледнах картата и си харесах село Оризари. Дадох газ, за да се разхладя в горещото пловдивско време, по радиото пуснаха любимата ми песен на Sonique – Sky и си направих едно кратно jurney to a far away place now … where we can be absolutely free. Двайсетина минути по-късно бях в центъра на селото, където се чудех на къде да тръгна гледайки табела, която посочваше, че на дясно има водни ски и места за нощуване, а на ляво – стадиона. Инстинктивно тръгнах на ляво. Всъщност моята цел беше Марица. Както и предположих стадиона се оказа точно до реката. Все още личаха последствията от наводненията миналата година – пясък, чакъл, диги, съборени дървета … Все пак се мушнах до реката. Вървях по едни дънери и за малко да цопна във водата, но се задържах 😉