Честит празник !
Днес на почивния ден, семейно оидохме в София, където братовчетка ми Албена освещаваше апартамента си. Всъщност беше си пътуване като един работен ден. Станах както обикновенно към 8, тръгнахме и в 18:30 съм си у нас. Не минах без объркване на пътя из София, но се оправихме. Все пак имаше и доста затворени улици, заради празника, а вечерта и за мача.
Освещаването мина хубаво. Дори след обилния обяд се разлигавих с малките лапета 😉 В смисъл – играхме си, подавахме си едно нещо като топка, но се залепва (много е зарибяващо, трябва да си купя) и се гонихме. Успокоих се, че въпреки новообразувалото ми се шкембенце все още мога да се държа като лапе 🙂 Ама съм си едно голямо дете (поне на акъл, ако не на години 🙂 ).
п.с. само където изпуснах абитуриентската на Калоян 🙁
е, не може всичко наведнъж :> (освен в случаите когато може)
абитуриентската беше чудна, а абитуриентът ..хм.. фит фиууу 😀