Всичко започна съвсем нормално, като в понеделник ми казаха, че във вторник сутринта заминавам на командировка до няколко ВЕЦ-а за редовните профилактики. Принципно го очаквах, но не и че ще ми кажат единия ден за следващия. Освен това си мислех, че ще ходя само до близките ВЕЦ-ове около Кричим. Така във вторник сутринта тръгнах съвсем неподготвен на четиридневна командировка. Минахме двете Въчи и Орфей и междувременно Бай’ Янко ми каза, че вечерта ще се спи в Девин. Аз дори нямах допълнителни дрехи (освен работните). Разбира се много не ми пукаше и се отдадох на пътешествието. Вечерта успях добре да разгледам Девин. Във сряда оправихме ВЕЦ Девин и ВЕЦ Тешел и имаше някаква идея да ходим да спим на Шиrока поляна, но се забавихме и за втори път отидох в хотел Ягодина в едноименното село. Там пак да кажа, че е много хубаво – и хотелчето и природата. От липса на дрехи дори ми се наложи да си пера чорапите вечерта, за да мога сутринта да ги слагам отново 😛 Все пак в четвъртък поне минахме през Доспат и Широка поляна на път за ВЕЦ Батак и направих малко снимки 🙂 Там не бях ходил до сега и е неописуемо красиво – скоро ще се ходи там на спокойно 🙂

В четвъртък вечерта трябваше да спим в Кричим, но аз реших да се прибера за малко до Пловдив и да се преоблека 🙂 Хванах си рейса и за няколко часа се  прибрах. Сутринта станах в 5:30 и 6:15 отново хванах рейса за Кричим за да приключим и с последните два ВЕЦ-а за тази седмица. Бързи, смели, сръчни и хоп … още преди обяд се прибрах в офиса в Пловдив.

Конкурса за най-мръсен ВЕЦ печели Пещера. Навсякъде другаде горе-долу са ги пооправили, изчистили и боядисали, но в Пещера все още е пълно с жаби и мръсотия. Въпреки, че на мен най-гадно ми беше в генератора на ВЕЦ Алеко, който явно беше работил скоро, и вътре беше 42 градуса наред, че е ужасно тясно. Потта ми направо си капеше върху клавиатурата на лаптопа, който държах наклонен, защото нямаше място на ширина. Само няколко минути по-късно, както си бях потен, отидох в шибърното на 14 градуса. Ужас – дано не се разболея.

Уфф не искам да звучи все едно се оплаквам – всъщност  пътешествито като цяло ми хареса. Една седмица малко разнообразие от седенето пред монитора.

След като тази седмица три дена нямах интернет, малко изостават нещата за които пиша. Сега да си запиша как протече вчера (събота).

Сутринта започна с ранно ставане заради последния ми изпит за тази сесия (и всъщност за тази година), след като предишната вечер празнувахме у Таня годишнината.  Изпитът беше по “Компютърни мрежи”. Честно казано не бях учил много и се надявах главно на общи знания от практиката ми. Казвах си : “да не съм правил една и две мрежи …”. Все пак теста си беше доста гадничък и  доста хора се провалиха на него. С Красимир останахме последни да влезем да ни провери работите и дори по едно време се притесних, че и аз съм го объркал и ще ходя другата седмица на поправка. В крайна сметка се оказа, че съм направил теста за 5, на курсовия проект ми писа 6 и обща оценка – отличен ! Направо ахнах 🙂  Хубав завършек на сесията ми. Особено като се има в предвид, колко човека скъса. (единствено все още не си знам оценката по “изкуствен интелект”)

Следобедът започна със семеено ходене по магазини (да не кажа “шопинг”), но постепенно разбрах, че няма да остана до края на деня в Пловдив. По някое време ми се обадиха и ми казаха да тръгвам и отиваме две коли към Чепеларе. По пътя постепенно разбрах какъв е целия план и кой от къде ще взимаме. Всъщност всичко това нямаше значение, важното е да се ходи някъде 🙂 Така стигнахме 8 човека в Чепеларе. Опитахме се да изненадаме един приятел на останалите, който е от там, но не се получи изненадата и в крайна сметка отидохме до тенис кортовете. Повечето бяха гладни и седнаха в едно заведение, а аз реших да се разходя из града и да поснимам. Плана беше да се връщаме по-късно вечерта и не ми се прекарваха няколкото часа, в които съм отишъл на хубаво място, в седене на маса. Разходих се из почти целия Чепеларе и го разгледах хубаво. Пробвах и новото ми стативче, от което почти нямаше нужда, но все пак 🙂

Малко по-късно дори отидохме на кортовете и поиграхме тенис. Добре ми доиде. Не бях играл от редките случаи в университета, когато ходихме на физическо. Най-хубавото е че се стоплихме, защото вечерта доста си захладня, а ние бяхме тръгнали от горещия Пловдив по къси ръкави и панталони.

Този път Чепеларе страшно много ми хареса, въпреки че  съм ходил няколко пъти вече там. Особено докато играхме тенис – както си седиш и гледаш сравнително доста модерен корт и само вдигаш погледа и забелязваш, че си в планината и навсякъде си заобиколен с баири, полянки, дървета … просто красота. Заиска ми се въобще да не си тръгвам от там.

Все пак трябваше да  се приберем. Преди да тръгнем отидохме пак да видим баба Руска и седнахме за малко в двора. Беше много хубаво – прохладно (дори студено за нас), красиво, чист въздух … няма комари 🙂 Въобще само да имаше повече желаещи веднага опъвах палатката там 🙂

Прибрах се в Пловдив в полунощ, след което последва първото ми хубаво и спокойно наспиване, без да се налага сутринта да се будя по часовник за работа или за училище, от месеци насам.

На 8-ми юни станаха две години от катастрофата или както с Таня си казваме от нашия втори живот. Така тази година за втори път се събрахме в квартирата на Таня да отбележим повода и да почерпим за здраве. Този път имаше значително по-малко хора от миналия път, но въпреки това на мен ми беше много хубаво. Бяхме си компанията, която обикновено се събираме и си пийнахме (и хапнахме) добре 🙂  Аз не останах до много късно, защото на сутринта бях на изпит, но все пак беше много хубава вечер.

Бъдете живи и здрави ! И карайте внимателно !

Малее какъв порой се излива над Пловдив от 3 часа насам ! Едвам се прибрах от работа и то с кола. Добре, че сутринта послуша прогнозата на Кума Лиса за проливен дъжд и не отидох с колелото.

Поредното приключение, което не знам как да започна … сигурно ще стане много объркано … да започна хронологично. Идеята беше да ходим на нестинарския празник в село Българи в събота, като в петък разбрахме, че сме се объркали и празника не започва в събота, а в неделя на 3-ти, както всяка година. Все пак решихме да тръгнем в събота след изпита ми, въпреки че в понеделник всички бяхме на работа. Отивам аз събота сутринта в университета и хоп – нова изненада – имало кандидат-студентски изпит и не пускат никой в сградата, а моя изпит преместен в 14:30. Това тотално ми провали плановете за рано тръгване (поне преди обяд) и дори се зачудих дали въобще да ходя. Магито и Яна се навиха да ме изчакат и да тръгнем чак след изпита ми (мерсиии). Междувременно разбрах, че Митака и Жорето също ще идват. Така чак към 17 часа тръгнахме от Пловдив с колата на Митака. Отгоре на всичко на отиване решихме да минем по пътя през Странджа, защото повечето не бяха минавали оттам. Не че са лоши пътищата там, просто са тесни, с много дупки и завои и като цяло стават бавни и живописни (като последното през нощта не се забелязва много 😛 ). Отново бяхме “Странджарс in the night” 🙂 Стигнахме в Българи към 10-11 вечерта. Лутахме се малко докато си намерим място за палатки, но в крайна си намерихме много добро 🙂 Напалихме си огън и въобще направихме си лагера както си трябва 🙂 Малко по-късно дойде и Тишо, а аз спечелих наградата на първия “изгубил се в село Българи” като не можах 10 минути да открия лагера ни 😛 Направихме си вечеря и към 3 часа си легнах. Между другото за първи път тази година спах в палатка – направо ме е срам – юни месец е вече !

Сутринта се разходих из селото, което започна да се пълни с фотографи и репортери. Решихме да отидем малко на плаж и после да се прибираме към Пловдив. След не много убеждения Тишо успя да ме навие да остана и за неделя вечерта и да се прибираме в понеделник. Звъннах на шефа ми го попитах дали мога да си взема още един ден, след като вече си бях взел петъка и съботата (как го измислиха на 2-ри юни да е работен ден ?!?) заради изпита, а той каза : “няма проблем, оставай” 🙂

Така шестимата (заедно с Тишо) отидохме към морето. Нещо се объркахме в Царево и като разбрахме, че сме подминали Арапя решихме да не се връщаме, а да отидем в следващото село, което се оказа Лозенец. Там си намерихме едно хубаво плажче, където си направих първото истинско морски къпане за тази година. След това си направих и първия плаж, съпроводен и с първото ми изгаряне 🙂 Да кажем че сега изпитвам лек дискомфорт да си нося раницата и да спя по гръб 🙂 Ама си беше хубаво 🙂

Някъде към края на плажа, останалите от групата също решиха да останат на нестинарските танци вечерта и чак след това да тръгваме към Пловдив.  Така плана се промени още веднъж 🙂 Останалата част от деня преди стъмване изкарахме в разходка из Лозенец, ядене на сладолед, бирене, хапване пак там, почиване и дремване на случайна полянка из Странджа. Когато вечерта отново стигнахме в Българи, вече беше пълно с коли и хора. Зачакахме нестинарите, а аз гледах да снимам докато все още има светлина.

Ритуалът свърши към 22:30 и ние тръгнахме на поредното нощно завръщане към Пловдив. Този път минахме по пътя през морето. Оставихме Тишо в Созопол, а ние продължихме. Аз дремнах малко в колата и малко преди петолъчката смених Митака на шофьорското място и се закарах до нас 🙂 В 4 часа през нощта си бях вече в леглото.

Така протече поредното ни пътешествие 🙂 Май успяхме да вземем максимално от уикенда с тези нощни  пътувания. Видях отново нестинарите – струваше си, видях морето, изкъпах се … какво друго ми трябва … освен усмивката 🙂

Честит празни на всички !

На всички, освен Дарина 🙁

Днес очаквах един спокоен ден в офиса, занимавайки се с хилядите задачки, които ми висят на главата, но съвсем не се получи така. Постоянно звъняха от разни места с проблеми и с Краси отивахме от едно място на друго и на всякъде само проблеми. Първо в Новотела – монтиране на допълнителни филтри по захранване, след това точно се върнахме и хайде във винпрома в Съединение – донастройка на два сензора (тук поне бързо се оправихме, но се мотахме из града, докато намерим мястото). На връщане трябваше само да минем през един гараж, в който Спас и Краси вчера бяха слагали една централа и да видим, че всичко е наред, но аз с моя карък само я докоснах и цялото табло падна 😛 Наложи се бързо да търсим Hilti, стълба и нови дюбели. Да знаете в тухла никога не използвайте дюбели по-къси от 120 mm. Въобще ей такива забавления си имах днес. А принципно дори не се занимаваме с монтаж, а с развой 😛

 Пак се събраха четири почивни дни. Ето на кратко как ги изкарах, че нещо не ми се пиши, а изненадващо много неща се случиха.

Първоначално трябваше и четирите дни да съм в Мандрица с нашите и леля, но се оказа, че в неделя ще имам изпит и се върнахме в събота вечерта. В Мандрица бях взел служебния лаптоп и почти през цялото време или си четях лекциите или спях. Мислех да ходя до крепостта Лютица, но нямах време, а и валеше и беше доста кално, така че другия път – специално за това ще се ходи.

Вчера (неделя) отидох на изпита по софтуерни технологии, взех го и в 12 часа на обяд бях готов. Много ми се пътуваше на някъде, но никой не се нави, така че тръгнах сам. Магито заедно Митака, Жоро и Любо бяха ходили предишния ден към Видин и Белоградчик и с тях си ударих една среща в Ловеч 🙂 Пуснах си Нова Генерация и минах през минах прохода Кърнаре-Троян (в тази посока 🙂 ) за първи път. Това е най-красивия проход, през който съм минавал (поне в хубаво време по това време на годината). Отидох и горе на паметника и снимах 🙂

В Троян също се направих на класически японски турист с фотоапарат и се разходих из града. След като разбрах, че Магито ще се забавят, реших да отида и до Троянския манастир. Хубав е манастира, но с тези бележки, табели, надписи и картинки навсякъде в стил – “забранено за фотоапарати”, “забранено снимането”, “забранени камери”, “с GSM-а до тук” … направо бяха прекалили !

Малко по-късно се разбра, че няма да стигнем до Ловеч, и решихме да се видим някъде другаде, след като другите бяха още преди Враца. Някъде по средата видяхме пещерата Съева дупка и решихме да се срещнем в Брестница. Аз отново стигнах първи и реших да видя как е положението с пещерата. Отидох към 5:40 и човека там ми каза, че вече е затворено и последната група влизала в 5:30, така и този туристически обект пропадна. Аз се покатерих малко по-нагоре в планината към Ледницата, което май е хубаво място за катерене – много добре направено, точно като за начинаещи като мен. Някой ден трябва да го посетя отново.

В крайна сметка се срещнахме в Ябланица … пред пощата 🙂 където беше поредно уговорено място за среща. Там се почудихме къде да ходим, но след като се стъмваше вече решихме, че ще е най-добре да се връщаме към Пловдив през София, за да използваме магистралите. Магито реши направо да остане в София, а аз си уговорих среща със сестра ми да ходим да хапнем пица. Уникалното беше, че на обяд преди да тръгна, майка ми ми се чудеше защо ходя все някъде далеч, а не отида примерно да видя сестра ми в София, моя отговор беше: “че какво да правя в София ?!? и то лятно време ?!?”. Вечерта като ми се обади аз ядох пица именно там 🙂 Така отново се потвърди тезата ми, че става винаги обратното на каквото си мислиш 🙂 Тръгнах си от столицата точно в полунощ и в 1:30 благополучно се прибрах. Изкъпах се и си легнах усмихнат.

Тази вечер (понеделник) пък най-неочаквано гледах за втори път “Кървава сватба” в театъра. Отидох да купя билети за “Мъжка забавачка”, но се оказа, че няма за утре и взех чак за другия понеделник. Герито пък ме попита какво има тази, и решихме да ходим 🙂 За “Мъжка забавачка” реших да видя лично за какво става дума, след като чух много хубави и много лошо неща за тази постановка.

Този последният абзац нямаше нищо общо с останалото, но така и така вече го написах …

п.с. пфуу май не мога много на кратко 😛

Тези избори нещо дойда много изведнъж за мен. Въобще не разбрах кога започна кампанията и въобще каква кампания имаше. Разбирам, че като не гледам телевизия и не чета вестници, не е толкова лесно, но все пак на други избори някакси се усещаше във въздуха. И все пак чета online новини. Единственото, което усетих беше петъчния чалга концерт на центъра, който се чуваше идеално у Таня и Пухи и ни пречеше на спокойната вечер 🙂
Другото което ми направи впечатление, е че никъде не чух никоя партия да каже какво ще направи за Европа. Напоследък все се говори за наши си вътрешни проблеми. Нали все пак става дума за депутати в европейския парламент ?!? Въобще ако имаше опция да се гласува за това дали да има наши политици в европарламента, щях твърдо да гласувам никой да не отива ! Въобще не са готови за това. Въпреки всичко днес отидох и дадох моя глас. Ей така за идеята на демокрацията.

п.с. това беше написано в неделя вечерта, но се появява по-късно поради липса на интернет 😛

За хората, които искат да опознаят (и обикнат 🙂 ) България горещо препоръчвам блогът на Иво Сотиров – България. От както ми изпратиха един линк, преди няколко седмици, не преставам да си харесвам туристически дестинации, които да посетя. Сега си направих труда и (почти) го изчетох целия. Мога смело да кажа, че може да служи за справочник на туриста в България ! Просто отворете линка :

http://ivoso.blog.bg