Поредното приключение, което не знам как да започна … сигурно ще стане много объркано … да започна хронологично. Идеята беше да ходим на нестинарския празник в село Българи в събота, като в петък разбрахме, че сме се объркали и празника не започва в събота, а в неделя на 3-ти, както всяка година. Все пак решихме да тръгнем в събота след изпита ми, въпреки че в понеделник всички бяхме на работа. Отивам аз събота сутринта в университета и хоп – нова изненада – имало кандидат-студентски изпит и не пускат никой в сградата, а моя изпит преместен в 14:30. Това тотално ми провали плановете за рано тръгване (поне преди обяд) и дори се зачудих дали въобще да ходя. Магито и Яна се навиха да ме изчакат и да тръгнем чак след изпита ми (мерсиии). Междувременно разбрах, че Митака и Жорето също ще идват. Така чак към 17 часа тръгнахме от Пловдив с колата на Митака. Отгоре на всичко на отиване решихме да минем по пътя през Странджа, защото повечето не бяха минавали оттам. Не че са лоши пътищата там, просто са тесни, с много дупки и завои и като цяло стават бавни и живописни (като последното през нощта не се забелязва много 😛 ). Отново бяхме “Странджарс in the night” 🙂 Стигнахме в Българи към 10-11 вечерта. Лутахме се малко докато си намерим място за палатки, но в крайна си намерихме много добро 🙂 Напалихме си огън и въобще направихме си лагера както си трябва 🙂 Малко по-късно дойде и Тишо, а аз спечелих наградата на първия “изгубил се в село Българи” като не можах 10 минути да открия лагера ни 😛 Направихме си вечеря и към 3 часа си легнах. Между другото за първи път тази година спах в палатка – направо ме е срам – юни месец е вече !

Сутринта се разходих из селото, което започна да се пълни с фотографи и репортери. Решихме да отидем малко на плаж и после да се прибираме към Пловдив. След не много убеждения Тишо успя да ме навие да остана и за неделя вечерта и да се прибираме в понеделник. Звъннах на шефа ми го попитах дали мога да си взема още един ден, след като вече си бях взел петъка и съботата (как го измислиха на 2-ри юни да е работен ден ?!?) заради изпита, а той каза : “няма проблем, оставай” 🙂

Така шестимата (заедно с Тишо) отидохме към морето. Нещо се объркахме в Царево и като разбрахме, че сме подминали Арапя решихме да не се връщаме, а да отидем в следващото село, което се оказа Лозенец. Там си намерихме едно хубаво плажче, където си направих първото истинско морски къпане за тази година. След това си направих и първия плаж, съпроводен и с първото ми изгаряне 🙂 Да кажем че сега изпитвам лек дискомфорт да си нося раницата и да спя по гръб 🙂 Ама си беше хубаво 🙂

Някъде към края на плажа, останалите от групата също решиха да останат на нестинарските танци вечерта и чак след това да тръгваме към Пловдив.  Така плана се промени още веднъж 🙂 Останалата част от деня преди стъмване изкарахме в разходка из Лозенец, ядене на сладолед, бирене, хапване пак там, почиване и дремване на случайна полянка из Странджа. Когато вечерта отново стигнахме в Българи, вече беше пълно с коли и хора. Зачакахме нестинарите, а аз гледах да снимам докато все още има светлина.

Ритуалът свърши към 22:30 и ние тръгнахме на поредното нощно завръщане към Пловдив. Този път минахме по пътя през морето. Оставихме Тишо в Созопол, а ние продължихме. Аз дремнах малко в колата и малко преди петолъчката смених Митака на шофьорското място и се закарах до нас 🙂 В 4 часа през нощта си бях вече в леглото.

Така протече поредното ни пътешествие 🙂 Май успяхме да вземем максимално от уикенда с тези нощни  пътувания. Видях отново нестинарите – струваше си, видях морето, изкъпах се … какво друго ми трябва … освен усмивката 🙂