… уж излязох за едно питие в кафе-аперитива, а то какъв празник в Петното се получи …
Уикенд в Розовец
Този уикенд бяхме в Розовец. Повода беше двоен – рождения ден на Елица (с малко закъснение) и имения ден на Ники. Да сте ми живи и здрави и да ви е живо и здраво името ! 🙂
Принципно трябваше да се съберем в събота в 12 на обяд у Таня, но както винаги тръгването ни се проточи. Аз използвах времето да отида до офис на M-Tel, за да си платя сметката и да се откажа от хартиената фактура – нещо за което отдавна си мисля, дали може да стане (особено след като въведоха електронната) и сега е радостно, че дори подтикват да го направиш.
След като пристигнахме в Розовец, първо решихме да си направим разходка около селото. Още докато излизахме от селото ни срещна групичка хора, които вече бяха видимо по-така 🙂 Единия от тях – Янко – веднага ни покани довечера на купон в тяхната къща и дори ни заведоха до там. Ние казахме, че ще си помислим и си продължихме разходката. Розовец е разположен на хубаво място. На сред Средна гора и предлага доста възможности за спокойна разходка.
Времето беше прекрасно. Вечерта си напалихме огън на двора. Седяхме около него, печахме разни неща … въобще по нищо не личеше, че е декември месец. Беше ми залипсвало лагеруването. Радвам се, че се случи. Иначе вечерта премина както традицията повелява – ядене (имаше и вкусна пъстърва), пиене (с Дарко го откарахме на мастики), музика (има доста яки снимки 😉 ), счупен прозорец … По някое време дори отидохме на купона, на който ни поканиха. Янко беше навън по боксерки. Повече няма да разказвам. Иначе не го откарахме до много късно. Аз си харесах едно легло до стълбите, което още като видях си казах, че е идеално за couchsurfing. Там си се наспах много добре.
Неделната сутрин ни посрещна с пролетно време – слънчево, топло (никакви дъждове, както беше прогнозата). След като се пооправихме отидохме на разходка. По едно време нещо всички спряха, но аз и Спасчо си продължихме. Така продължихме, че не се спряхме. Отиодхме до язовира, след това някакви ферми, обори, вили, сечища … Просто в това хубаво време не ми се спираше, да се разхождам из горите. Вървяхме два часа и решихме, че трябва и да се върнем. На връщане дори си намерихме друг път (макар, че по едно време се сляха отново). Много хубава разходка си направихме, трябваше ми нещо подобно да се заредя с положително.
Като се върнахме всички бяха пред къщата, отново около скарата. Йонов също беше дошъл. Наядохме се хубаво, и чак тогава времето започна да се разваля и ни изгони. Изчистихме къщата и си тръгнахме. Беше тъмно, а часът едва 5. Ужасно подтискащо е да се стъмва толкова рано.
За пореден път, чуден уикенд си сторихме. Ели, благодаря за гостоприемството. Къщата е яка. Само вода нямаше, но това се преживява. А и на нас не ни правят впечатление такива дребнобуржоазни проблеми 🙂 Настроението си е най-важното 🙂
Времето навън
Лелее какво било хубаво времето навън, а аз цял ден (както и цялата седмица) прекарах в един студен подземен гараж 🙁
Ода за смилянския боб
Вчера (събота), след като сменихме посоката на пътешествието ни от Мальовица на Златоград и в крайна сметка отидохме в село Смилян. Баща ми ми каза, че същия ден има празник на смилянския боб и ние веднага решихме да отидем там. Дори успяхме да се съберем 5 човека за пълна кола, докато в началото нещо (почти) никой нямаше желание за пътешествие.
Такааа, оказа се всяка последна събота на ноември, в село Смилян има празник на смилянския фасул. Има конкурси за производител на годината, за най-вкусни ястия, и дори за най-красиво пано, изработено от смилянски фасул ! Ние, за съжаление, изпуснахме самия празник, защото успяхме да пристигнем чак след 14 часа, но успяхме да се насладим на финалната част – безплатната фасул-чорба 🙂 Седнахме в местната механа и там се оказа, че чорбата е безплатна този ден. Много ни хареса ! След това решихме да опитаме и други специалитети на заведението. Топ едно според мен беше смилянски боб пане ! Да, наистина всяко едно бобче беше отделно панирано и беше невероятно вкусно ! След като порцията беше донесена, беше изядена за нула време. Дори се замислих да я снимам, но вече беше късно. За финал си взехме пататник с месо. Всъщност месото беше малко, но иначе си беше най-богатия пататник, който съм ял – голям с кори и с кашкавал … страхотия ! Всичко, което поръчахме, беше много вкусно – празно нямаше.
Купих смилянски фасул и за вкъщи. Как го правят в толкова различни цветове не ми е ясно, но е много вкусен ! Трябва пак да отидем.
Нещо странно в КАТ
В понеделник става един месец от както ми написа акт за влизане в непозволена улица. Днес реших да отида до КАТ, за да видя дали ми е излязъл акта. Отидох аз и застанах на дългата опашка. Интересно беше, че работното време беше дадено, не кога работят гишетата, кога почиват. Бяха написани само времето на почивките:) Както и да е, изчаках си спокойно цялата опашка и когато дойде моя ред, подадох акта и шофьорската книжка. Човека зад гишето ги взе, и започна да разглежда акта. Прочете на глас името на полицая, който ми е съставил акта, колегата му от другата страна на бюрото попита: “Той ли е писал акта?”, първия отговори “Да” и веднага ми написа върху моето копие на акта “удължен до 30.01.2009” и удари печата, без да провери нито в компютъра, нито някъде другаде ?!?!? След това ми върна всичко без да каже нищо друго. Явно е някаква практика да се удължават актовете. Пред мен на опашката само на един човек му беше излязло постановлението, но неговия акт беше от май месец и беше толкова овръфан и лепен с тиксо няколко пъти. Само на мен ми е чудно защо така бързо удължиха и моя, като се има в предвид, че си е от Пловдив, и то изведнъж с два месеца ?!? Някой да има мнение/коментар по това държание на полицаите от КАТ ? Няма ли някоя точка в закона, която да ги задължава да се произнесат за 30 дена, или това е само препоръчително ?
п.с. вече и аз не мога да прочета името на полицая, който ми е написал акта, защото печата е точно върху фамилията му, а не го помня от преди това.
Букурещ, жици, сгради … и един невероятен Трики
След като подарихме на Йонов билет за Tricky за рождения му ден, заедно с Маги решихме и ние да ходим на концерта. Така на 26-ти ноември вечерта трябваше да сме в Букурещ. Впоследствие Калоян и Лидия също се навиха за концерта и станахме пет човека за колата. Аз си взех една отпуска от сряда до петък и се надявах, да останем в Румъния повече дни, но другите не можеха и така отидохме само за една вечер.
В сряда сутринта тръгнах от нас 8 сутринта, но докато събера останалите стана 9:30. Времето беше хубаво, слънчево, но само докато изкачим Шипка. Имаше един екстремен момент още в село Труд, когато един така ми пресече пътя, че наистина успях да го избегна буквално на косъм. До последно си мислех че ще се натреса в него и пътешествието ни щеше да се развали още в началото му. Важното е че всичко мина благополучно. След Шипка времето се развали, стана мрачно, започна да вали дъжд (сняг така и не видяхме). Успяхме да изкараме без спиране, чак до Русе и решихме там да спрем, да хапнем, докато още можем с български пари. Досега не бях ходил в центъра на Русе и мога да кажа че ми хареса. Първото нещо, което ме удиви беше цената на паркинга – 30 стотинки за половин час и 60 стотинки за час ! Не знаех, че това все още е възможно някъде. След това си намерихме хубаво място за ядене, където супите им бяха много добри. След това продължихме към Букурещ. Таксата за Дунав мост вече е 16 лева, а пътищата в Румъния по тъмно и в дъжда, са по-гадни и от нашите, задръстванията в Букурещ, са си както в София. Благодарение на GPS-а лесно намерихме залата, където щеше да бъде концерта – Sala Palatului (или Зала ПалавХуи, както ние я прекръстихме). За мое щастие имаше голям паркинг около залата и поради това че беше доста рано, все още имаше места на него, така че оставихме колата там и решихме да се разходим малко. Беше доста хладно и разходката се оказа кратка – само да си намерим банкомат и топло място където да седнем. Мястото, където влезнахме в последствие се оказа пицария, но аз реших просто да пробвам някоя румънска бира. Единствената, която имаха беше Bergenbier – не е лоша, но и не е нещо особено. След като излязохме от пицарията, решихме да влизаме в залата.
Влезнахме в залата и първото впечатление беше точно както и очаквах – съвсем като зала 1 на НДК – огромна зала, цялата със седалки. Първия ни проблем беше свързан с това, че на билетите, които купихме от Eventim България, нямаше написани местата, за които бяха, а ние не ги помнехме. Така сядахме някъде, след което идваше някой и ни вдигаше от там. Така няколко пъти и накрая дори се разделихме на три. Подгряващата група BUMBAPA, бяха доста експериментални, но общо взето никой не ги слушаше, а и залата все още беше доста празна. На мен лично ми харесаха. Аз дори си помислих, че залата ще си остане наполовина празна, но впоследствие се понапълни. Нямаше почти никаква охрана, можеше да си внесеш каквото си искаш (но ние не го направихме, дори големите фотоапарати не си взехме), а освен това не знам защо имаше различни цени на билетите, като всеки можеше да отиде където си поиска.
Tricky излезе на сцената малко преди 10 часа и беше невероятен. Подобно силно сценично присъствие не бях виждал от много време (може би от концерта на Мизар). Всъщност всички свириха и пееха, а Tricky се включваше, когато трябва (или когато той реши). Сигурно през половината време от концерта той стоеше с гръб към публиката, свиваше и пушеше. Аз стоях на една седалка, и по едно време усетих, че ще заспя, ако продължавам така и станах и отидох при Маги и Иван. Много е тъпо подобен концерт, в подобна зала. Трябва време на публиката да се раздвижи. След по-малко от час Tricky каза чао и излезе, тогава публиката малко се оживи и го върна сцената, след което нещата си дойдоха на мястото. Накрая на концерта, дори част от групата привика публиката да се качи на сцената и те това и направиха. Аз също се качих и видях от близо Tricky, който беше обграден плътно от хора, и останалите музиканти. Накрая стана яка импровизация. Имаше пого на сцената. Охраната се побърка какво да прави 🙂 След като сигурно половин час Tricky не спираха да свирят с пълна с хора сцена от организаторите просто спряха тока на групата и чак тогава свърши концерта. Беше невероятно.
След концерта отидохме до хостела, който си бяха намерили Калоян и Лидия. С GPS-а сравнително лесно се оправихме и свърши супер работа, само където не знам защо винаги ни прекарваше покрай банката, може и така да си трябва.Тъпото като караш с GPS, е че слушаш само него а не научаваш местата от където минаваш, но когато бързаш си е идеално. След като ги оставихме на хостела, с Маги и Йонов трябваше да намерим Horia от couchsurfing. Оказа се че не е много близо. Horia живееше в един от огромните блокове в Букурещ. Там наистина всички сгради са огромни. Horia се оказа много точен пич 🙂 Наистина много се радвам,че се запознах с него. Посрещна ни след един часа през нощта, направи ни чай, пихме го на пода, говорихме за пътешествия – ние му препоръчахме места в България, а той в Румъния (и в Молдова всъщност) … супер си изкарах, макар наистина за малко.
В четвъртък сутринта трябваше да тръгнем в 8, защото Horia беше на работа. Закарах го някъде в центъра, след това отидохме до хостела, да вземем Лидия и Калоян. Докато ги изчакахме, напазарувахме от един супермаркет разни ежедневни неща плюс някакви странни алкохоли, които да занесем в България. След като се събрахме петимата, решихме до обяд да се разходим из Букурещ. Първо отидохме до огромната известна сграда (май е парламента им, освен сумати други неща). Влезнахме през входа на оградата и видяхме нещо наистина гигантско. В последствие се оказа, че това не е нито отпред, нито отзад, а просто една от страничните страни на сградата ! За съжаление не се прие предложението ми да разгледаме по-подробно и си тръгнахме. Отидохме някъде за закусообядваме. То заваля и просто влезнахме в първото работещо заведение. Там все още не работеше кухнята и пихме кафе и ядохме сандвичи. Сандвичи малко силно казано, защото си бяха в чиния с гарнитура и бяха вкусни. След това решихме да напуснем мрачна Румъния. Излизайки от Букурещ за пореден път се изумихме от огромните сгради и всичките жици, които висят по стълбовете. От друга страна съм приятно изненадан, че навсякъде, където трябваше, успяхме да се оправим на английски (дори и полицайте говореха английски).
Като стигнахме в България времето се оправи. Изгря слънце. Първото място където спряхме беше моста на Колю Фичето. Вече и там има кабърче на картата ми 🙂 След това успях да навия другите да отидем и до Никополис Ад Иструм – римския град, който беше на два километра встрани от пътя. Там имаше вход от 6 лева на човек, но ние казахме че нямаме толкова пари и човека ни пусна безплатно и дори ни разказа всичко за града. Наистина невероятен града за времето си ! От снимки, които бях гледал, всъщност имах и по-големи очаквания, но и това което видях не беше малко. Лошото беше, че не беше много поддържано мястото. Може да го почистват малко повече от треви и евентуално малко табели кое какво е. В това състояние наистина не си струва шестте лева вход. След Никополис Ад Иструм не спирахме никъде другаде до Пловдив. На Шипка беше валял сняг през нощта, когато ни е нямало, защото предишния ден нямаше въобще, но вече беше почистен добре.
Така завърши двудневното ни пътешествие в средата на седмицата. Един незабравим концерт, страхотно couchsurfing преживяване, разходка из Русе и още две посетени места в България (моста на Колю Фичето и Никополис Ас Иструм). Супер ! А сега да видя какво ще пртавя през истинския уикенд.
20-24 ноември 2008
Пак от доста време не съм писал, но не ми оставаше време. Първо от четвъртък до събота имах нов гостенин от couchsurfing – Brendan от Нова Зеландия. Този път по-нормален от Тамаки 🙂 Първоначално щеше да идва в петък, но в последния момент реши да дойде още в четвъртък вечерта. В петък вечерта се събрахме у Йонов, като взех и Brendan. На другата сутрин ми каза, че много добре си е изкарал. Хареса му българската ракия 😉 То наистина добре се получи събирането. В събота той избра може би най-неподходящия ден да се разходи до Широка Лъка – времето беше наистина ужасно. Всъщност сутринта започна учудващо добре със слънце, но сестра ми каза, че в София вече натрупало сняг и аз си знаех, че няма да остане така през целия ден. След обяд си стана истинска буря, но сняг не заваля, само много дъжд. Brendan се върна целия прогизнал, но все пак май му е харесало. Аз не можех да го приютя и в събота вечерта, защото сестра ми дойде на гости за уикенда, и го “предадох” на Иван.
Сега се сетих да похваля Eee PC-то, което си свърши първата истинска couchsurfing работа 🙂 Както си стояхме с Brendan във Верди в петък, преди да отидем към Йонов, той реши да остане още една вечер в Пловдив. Аз веднага извадих мини-PC-то, хвана безплатния wireless (вече все повече заведения го предлагат, което е много хубаво) и уредихме Brendan да остане у Иван за следващата вечер.
В неделя ме изненада невероятно слънчево време и аз реших че не може така и трябва да изляза някъде извън града. Учудващо не намерих много поддръжници на идеята и само с Маги и Дарко си направихме една разходка до Лясково. Там се разходихме около селото, отидохме до кръста, после до един параклис, и накрая дори разгледахме и самото село. За мое учудване, все още беше светло (като се има в предвид, че тръгнахме в 2 часа след обяд, а се стъмва в 5) и решихме да отидем и до Яврово, което беше следващото село. До Лясково нямаше много сняг, но нагоре към Яврово пътя си беше заледен на места. Много не се разхождахме, а отидохме в местното заведение на центъра и пихме чай. След Яврово се върнахме в Пловдив и отидохме в Мария Луиза, където бяха (или в последствие дойдоха) останалите (то май е ясно кои са останалите 🙂 ). Там продължихме с чайовете и ромовете, но не за много – рано-рано в неделя вечер се прибрах преди 8 часа. Не само се прибрах, но не ми се правеше нищооо, мръхтях, мръхтях и си легнах по някое време също доста рано. Дори ме мързеше да изкарам снимките, може да си представите в какво състояние съм бил.
Днес (понеделник) съм доста по-добре. Имах доста и разнообразна работа в работата и ми мина бързо деня. Сега дори имах ентусиазма да напиша всичко това.
И накрая – честит имен ден, мамче 🙂
Спасение дебне отвсякъде
В края на лежерната мрачна неделя спасението дойде изневиделица с ходене на кино. Маги ми се обади и в последния момент хванахме прожекцията. Както сигурно се досещате от заглавието гледах “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (за филма в iMDB). От доста време бях слушал за този филм и ме впечатли още със заглавието си, което много ми допада като израз 🙂 Почти нищо не знаех за историята и честно казано очаквах по-оптимистичен филм (особено с такова заглавие). Лично мен ме потресе още с първите кадри с катастрофата, като имаше момент с камера, поставена сякаш вътре във въртяща се кола, и веднага ми изникнаха спомени, че гледката всъщност е точно такава (да, за съжаление или по-точно за радост имам такива спомени). Последвалата история е свързана с комунистическия режим в България. Май това е модерно напоследък – последните два български филма, който гледах (Дзифт и този) са на тази тематика. Все пак това е добре – аз също научавам някои неща от онова време, от което нямам много ясни спомени. Актьорската игра е добра, за разлика от Дзифт, ама този път половината не са българи. Идеята Сашко да се играе от небългарски актьор с голям акцент също ми хареса (все пак според историята, не е живял в България от малък). Само дядо му защо е сърбин не става ясно, но поне Мики Манойлович си е голям актьори добре си играе ролята.
Ретроспективните кадри бяха доста тежки и депресивни, докато в настоящето филма си беше почти комедия. Един контраст който сигурно трябва да внушава оптимизма от заглавието и да Ви кажа – при мен работи. Пътешествието с колело беше много добро 😉
Единствено не ми хареса звука и се надявам (и вярвам), че проблема беше в залата на Лъки синема, а не в самия филм. Много голяма част от репликите се чуваха трудно, а на други места звука беше много силен.
Като цяло – хубав филм. Радвам се че го гледах. Препоръчвам да го гледате – макар трудно и рядко, все пак се случват хубави неща в българската киноиндустрия.
Мийм
До преди малко дори не знаех какво е мийм (meme на английски), а сега реших да участвам в един. Боян ме е нарочил в блога си да участвам. Та ето правилата:
- Grab the nearest book.
- Open it to page 56.
- Find the fifth sentence.
- Post the text of the sentence in your journal along with these instructions.
- Don’t dig for your favorite book, the cool book, or the intellectual one: pick the CLOSEST.
А ето и някакъв (не особено точен превод):
- Вземете най-близката книга.
- Отворете я на страница 56.
- Намерете петото изречение.
- Напишете го в блога си заедно с тези инструкции.
- Не търсете любимата си книга, готината или интелектуалната – вземете НАЙ-БЛИЗКАТА.
Ето и моя резултат:
Рицарят от Мюнхен Йохан Шилтбергер, участник в битката при Никопол (25.IX.1396 г.), пише в своя пътепис: “Аз бях в три страни, които и трите се казват България. Първата лежи там, откъдето се преминава от Унгария през Железни врата, и столицата й е Видин. Другата България лежи срещу Влашко със столица Търново. Третата България е, където Дунав се влива в морето: столицата й се казва Калиакра”.
Книгата се казва “Книга за България” от Румяна Николова и Николай Генов, която четях снощи и беше захвърлена все още на пода, след като съм заспал, и беше най-близо до мен сега. Цитатът е от главата за нос Калиакра. Между другото много препоръчвам книгата. В нея са описани всички знайни и незнайни (повече е наблегнато на незнайни) кътечета на нашата родина, заедно с мотичите ЗАЩО трябва да отидем там, а не КАК. На мен лично ми е много интересно, защото как да стигна до някъде винаги мога да намеря в Интернет, а толкова сбита историческа, културна, археологическа, архитектурна, географка … и каквато си поискате друга информация на едно място е много добре.
п.с. преди малко Магито ми каза ми каза един сайт, който търся от доста време – социален сайт за читатели на книги GoodReads.com . Мисля сега да го разгледам, дори да се регистрирам и после може да изкажа мнение.
п.п.с. няма да предавам мийм-а на някой конкретно, защото принципно не обичам такива вериги. На който му е интересно да пробва 🙂
Студено ли е ?
От няколко дена всички нещо се оплакват, че е студено. Не знам – аз нещо съм си внушил, че навън е топло и не ми е студено. Иначе може и да е студено. Аз гледам да ми е хубаво, пък другото не ме интересува. Снощи Пухи и Ники не можах да ги измъкна от топлите чували, с които се бяха завили, и ги оставих, а аз отидох в Пъзела. Там музика на живо, приятели, хубавкооо 🙂 После и в Найлона бях. Не знам до кога. На тръгване дори и през Петното минах за малко да видя Таня (е разбира се видях и други познати).
Да се върна на заглавието – студено ли ? Днес с Маги си направихме една (фото-)разходка край Марково. Заведе ме по хубава пътечка в гората. Искахме да снимаме мъгли, а то – слънце. Дори лежахме по земята, върху мекия килим от листа. Та мислите ли че навън е студено ?