Още една нова година

За много години на всички !

Тази година си направихме поредното дълго и голямо празнуване на Мандрица. Първата групичка от 4 човека отидохме на 29-ти декември. Първата вечер изкарахме спокойно, сгушени в малката стаичка долу, пийвайки ПОР-че и хапвайки мандарини. Еййй много пристрастяват тези мандарини.

На 30-ти, докато чакаме другите, решихме да си направим разходка. Успях да ги убедя да намерим изгубеното село Черна черква, за което аз само бях чувал. Този път се бях приготвил с информация от Интернет и GPS координати, защото последния път като тръгнах неподготвен и не го намерих. За разходката до Черна черква мисля да напиша отделен пост, защото си струва. Наистина хубава разходка си направихме в слънчевия, но студен ден.

Вечерта дойдоха още две коли хора + още двама, които отидох да взема от Ивайловград. Голямата лудница започна ! Добре че около нашата къща нямаше никой друг в селото 🙂

В последния ден от старата година решихме всички да отидем до Гърция през новооткрития пункт до Ивайловград. Така 15 човека се изсипахме в Кипринос (първото селце/градче(?) до границата). Тропнахме едно хоро на широкия площад пред пред библиотеката, разходихме по улиците, и-и-и най-важното, взехме си от любимата ми гръцка бира Вергина !!! От това съм най-доволен 🙂 Иначе като питате „левове?“ и те ви отговорят „Не“, имайте в предвид, че това е „Да“ 🙂 Отгоре на всичко и кимат на обратно 🙂 Гръцка му работа.

На 31-ви имахме и първата рожденичка – Весела. Тя ни почерпи с торта и сготви превкусна новогодишна вечеря ! Точно на нова година отидохме на площада, да изиграем едно хоро. Там нямаше никой и без музика бързо се отказахме. Все пак вкъщи си направихме купона. Най-последните издържахме до 6-7 часа сутринта. Хубава нова година ми се получи !

След дългата нощ, всъщност въобще не ми се спеше и станах сравнително рано към 10 часа. Както и предишните дни всичко започна с кафе/чай на градинката. Сутрин слънцето напичаше много добре, а градинката беше много приятно зелена. Все пак този ден нямахме сили за далечна разходка и просто си направихме разходка из Мандрица. Не беше лошо – 1-ви януари дори беше още по-топъл ден.

В първия ден на новата година имахме именичка (отново Весела 🙂 ) и още една рожденичка – Вени ! Въобще – не се спряхме от празници. В полунощ отново посрещнахме новата година с шампанско (просто предишната вечер сме го били забравили).

На 2-ри вече трябваше да си тръгваме 🙁 Всички бяхме толкова омърлушени и на никой не му се тръгваше.

Апропо снимки има тук, тук, тук и тук.

2.9

Вчера си получих последния рожден ден от 20-та серия. Догодина се upgrade-вам. Тъй като беше някакъв странен ден понеделник и не става нищо да организирам (а пък уикенда вече е коледа), така че оставих всичко да се случва от самосебеси. Нямах сигурни планове какво ще правя на рождения ми ден.

Уикенда преди това бях извън Пловдив и изпуснах откриването на сезона в зимните курорти, и реших че понеделник е хубав ден да зарежа всичко и да си подаря едно каране за рождения ден. С Елица се бяхме разбрали да ходим. Тя имаше някакви семейни проблеми и тръгнахме чак към 12 (междувременно си смених помпичката за течността за чистачките, която беше изгоряла). Всъщност до последно се чудихме дали има сняг и дали въобще да ходим. Добре че не се отказахме. Направихме си страхотно каране на Пампорово ! Отгоре на всичко все още имаше промоции и полудневната лифт карта беше 18,50. Имаше сняг, времето беше идеално за каране, основните писти бяха отворени. Дори направихме две спускания към Стойките, където (поне единия път) нямаше въобще хора, а пистите бяха добре обработени. Двамата сме най-доволни колко добре карахме. Аз не очаквах още първия път за сезона да не падна нито веднъж сериозно. Много съм доволен от първото ми каране.

След като се прибрах от карането и установих, че нямам мускулна треска, нещо се активизирах и реших да събера разни приятели на по питие някъде. Звъннах на доста хора, и казах който е свободен да идва към Малкия двор. Събрахме се доста хора, идеята ми за едно питие пропадна тотално и завърших вечерта в към 3 часа в Петното. Ама много доволен от хубавия ден рожден !

Уикенд в Розовец

Този уикенд бях в Розовец. Отдавна не бяхме ходили за уикенд на къща и реших да организирам едно ходене. Благодарение на Ели можехме отново да отидем в Розовец. Буквално до последния момент не знаехме кои ще ходим, но поне имаше „твърда“ група, която бяхме решили със сигурност. Дори вече на излизане от Пловдив, звъннахме на Вени и тя взе че е нави да тръгне веднага и направихме още една обиколка из Пловдив за да я вземем. С малко спирания по пътя, стигнахме в Розовец в късния следобед и решихме да си направим разходка, докато е още светло. По прогноза трябваше да е студено и да има сняг, но за съжаление беше само много студено. На слънчице горе-долу беше приятно, затова си напаснахме разходката, че минаваме основно по слънчеви места. Върнахме се от разходката и решихме да се сгреем в винце. Таня и Вили вече бяха сложили вечерята във фурната. Така се започнахме още от някъде 16 часа (да не говорим, че преди това пийвахме биричка). След ранния декемврийски залез всичко започна кротко – винце, дъра-бъра, Спасчо оправи един заден мост (това го споменавам по желания на Таня : ) ) … ей така, докато стана вечерята – картофките на фурна станаха невероятно вкусни ! Харесаха ми повече от бутчетата 🙂 След като изпихме виното, някак си естествено продължихме на ракия. Навън времето ставаше все по-студено и по-студено. Изнесохме един термометър, който през нощта падна до почти -10 градуса. Ние довършихме ракията и посегнахме на тази в долапа (една отлежала троянска сливова). Точно когато си мислихме как е много рано, ще заспим скоро и дори някои се опитаха да играят разни игри, взеха че дойдоха Underworld, Orbital и Help Me Jones и общото настроение се вдигна. Започнаха едни танци. Посегнахме и на водката. За съжаление и тя свърши. Накрая имаше и някаква наливна от запасите в къщата. Въобще не знам до кога сме откарали. Последните снимки от фотоапарата са след 4 часа, което прави повече от 12 часа след началото 🙂 Въпреки всичко въобще не ми беше лошо вечерта, а бях в много добро настроение. Е, на сутринта (по-точно на обяд) си ме болеше главата 🙂 На прибиране минахме през Белозем, където трябваше да оставим Спасчо, и където пробвахме една от местните кръчми. Не беше лоша – евтинка и вкусно. Само музиката не ни беше по вкуса. След това се прибрахме в Пловдив и завърши този много приятен уикенд 🙂

А тази сутрин снега вече ни зарадва 🙂

село Джурково

Както може би знаете трудно издържам цяла седмица без изляза някъде сред природата. Затова гледам поне за един ден да се разходя някъде по-далече от цивилизацията. Преди да пиша за днешната ми разходка до Джурково, искам да си измрънкам в блога за един проблем, който имам винаги – а именно с организацията. Поне в моята компания от хора, с която се движа, винаги е много трудно да се организираме и всеки път са безброй разговори, които неизменно водят до изнервяне на човека, който се е заел със събирането на хората. Не знам защо каквото и да правим обикновено тръгваме към 14 часá. Това за зимен ден, като днешния в който се стъмва преди 17, си е доста късно. Цялото това моткане успява да изнерви дори и спокоен човек като мен. Миналата неделя успях да стигна до там да изхвърля всички якета от колата, да зарежа всички, и да тръгна сам към Родопите. След това ме убедиха да се върна за част от хората, отидохме до село Извор, снимахме, накрая вечеря в Бойково … всичко завърши добре, но защо трябваше по този начин. Разбира се това са крайни случаи, но защо трябва да се случват. Днес точно реших, че ще се успея с едно обаждане от тип “хайде”, да тръгнем … но пак не се получи … точно се облякох и тръгнах и ми звъннаха да ми кажат, че плана се променя коренно – ще идват още хора, няма да ме вземат, а аз ще трябва да ги взема, и (естествено) тръгването се отлага за 2 часа. Затова днес с Маги измислихме някакво решение на проблема. Ще направя сайт за събития с масово уведомяване. Когато на някой му хрумне да организира нещо, просто пише там и си избира кой да уведоми за събитието. Така отговорността за обаждане/свързване остава за тези, които са заинтересовани от събитието и няма нужда организатора да звъни на всеки поотделно и да ги пита. Освен това ще може да се посочи евентуално място и дата на срещата. Някой ако знае за подобно нещо вече реализирано да казва. Единственото ми изискване е да има уведомяване през SMS, защото доста често събитията ни са спонтанни и трябва бързо известяване. След време, когато smartphone-ите станат ежедневие, всеки ще може директно от телефона да се записва за събитието.

След това дълго лирично отклонение да се върна на днешната ми разходка в Родопите. Сутринта като се събудих очаквах да видя мрачно и дъждовно време, но за сметка на това ме зарадва слънцето. От всички потопи и бедствия, които в момента заливат цяла България, за щастие в Пловдив не сме усетили нищо. Маги ми се обади, точно когато се чудих дали и къде да ходя. Решихме просто да тръгнем на някъде (разбира се не стана точно така, но за това вече разказах по-горе). В крайна сметка се загледах в картата и само по името избрах село Джурково, малко след Лъки. Нямаше време много да го мислим и тръгнахме натам. В планината първото ни усещане беше : „хмм, тук е по-топло от Пловдив“. Всъщност просто нямаше вятър и затова така ни се струваше. Село Джурково се оказа хубаво планинско селце. Беше доста стръмно навсякъде 🙂 Обработваемите земи също бяха с доста голям наклон – винаги съм се учудвал на подобни села, как хората успяват да отглеждат нещо в тези условия. Специално тук положението беше доста критично – дори пътечките (които се явяваха и улици за доста пръснатото село) са доста тесни, намират се на самия склон и може да се ходи само в колона по един. Както повечето подобни села и това е вече почти изоставено. А е толкова красиво, дори сега през зимата. Представям си какво е пролетта да се излегнеш на наклонените зелени полянки огрян от слънцето. Сега се разходихме докато е светло, отидохме до една рекичка, поговорихме с едни хора, походихме и малко из гората над селото … и като цяло направихме едно кръгче и се върнахме. За финал ето малко снимки от Джурково:

Най-яката визитка

В неделя на OpenFest получих най-хакерската (и според мен най-яката) визитка, която съм виждал. Дело е на Радо Колев, който изнесе страхотната лекция Embedded Linux, и който аз по една случайност познавам. Браво, Радо !

Ако не разбирате какво толкова й е якото, не се притеснявайте 🙂

В Telepoint

След уикенда в София, реших да го съчетая с малко работа в понеделник. От много време отлагахме да направим една профилактика на сървърите на място. Така, чак сега за първи път ми се случи да се “запозная” на живо с сървърите ни в Телепойнт. Идеята беше да рестартираме сървъри на по 500-600 дни uptime и да видим кои няма да тръгнат … т.е. fun 🙂 Е, имах и други задачи, като да сменя малко дискове, сменя малко кабели, преконфигурирам KVM-и и т.н. Като цяло си мислех, че е работа за 3-4 часа, но естествено съвсем не стана така. Очакваните проблеми се появиха, доста сървъри не тръгнаха … въобще както казах – беше весело. В крайна сметка останах до след 18 часа, т.е. си изкарах цял работен ден там. Като цяло от Телепойнт са направили готин datacenter, само където оборудването им беше малко ръчно сглобено – ползвах един стар CRT монитор с удължен кабел (връзката между двата кабела, за да не се разделят лесно, по традиция беше затегната със свинска опашка), който оставях директно на земята, и една клавиатура (свързана по същия начин). Всъщност на мен ми беше забавно, защото не отнесох цялата работа, т.е. аз бях основно support, а колегите оправяха проблемите. Аз само каквото не можеше отдалечено.

Другото, което ми беше интересно, е че докато оправях разни сървъри по разни rack-ове, видях част от старите сървъри на host.bg (нашите и техните сървъри са малко омешени). Видях beeblebrox и megamosh, сървъри на които преди доста време съм си хоствал разни неща. Ех, спомени.

OpenFest 2010

Миналата година за първи път пропуснах OpenFest, но тази реших да не го правя. Никой не му се ходеше в София (и ги разбирам), така че аз реших да ходя сам. В събота станах рано, качих се на колата и потеглих. За щастие си намерих двама стопаджии, приятни момчета студенти, и си имах компания по пътя. Успях да стигна до Интерпред точно за откриването на фестивала, т.е. малко след 10. Веднага срещнах доста стари приятели. Изгледах лекциите до обяд и Ира предложи да ходим на обяд – аз нямах други планове и веднага се съгласих. За моя изненада към нас се присъедини и Brian King. Да ! Обядвах на една маса със звездата на фестивала – един срещу друг. Получи се хубав обяд с доста интересни разговори.

За самите лекции нарочно нищо не казвам, защото просто бяха чудесни ! Около 90% ми бяха полезни, а 100% си бяха интересни. Който е бил – знае. Дори на моменти ме беше яд, че вървят в две зали едновременно и трябва да пропуснеш нещо. Дори и най-обсъжданата лекция – тази на Microsoft се получи добре. Според мен беше малко в повече флейма, но Дончо се представи добре … във тениска на пингвини 🙂

И двата дена стоях плътно от 10 сутринта до края (в неделя нещата се проточиха до след 19 часа). Наистина отидох в София за OpenFest и това и направих. Гледах интересни лекции, срещнах се много стари познати, запознах се с нови готини хора … дори с изненада открих че има желание да се правят регионални издания на OpenFest и поне двама човека ме навиваха да правим в Пловдив. Кой знае догодина може да хвана да направя отново (след няколко годишно прекъсване) OpenFest Пловдив. Само да има поне още някой да ме подкрепи и да помага. А за тази – поздравления за организаторите и лекторите в София ! Супер OpenFest се получи !

Повече информация, лекциите … а скоро снимки и видео има на www.openfest.org

Екопътека Бяла река

Днес на слънчевия 13-ти ноември, ме събудиха с въпроса „искаш ли да ходим някъде ?”. Аз имах някакъв план да свърша малко работа, но реших да я поставя за след залез слънце (и без това се стъмва в 17). Така веднага след като станах потеглихме с Ели, Дарко и малкия Габи за Калоферската екопътека. Всички без Ели вече бяхме ходили, като Габи дори сега ни водеше през цялото време (ето краткото ми писане от миналия път).

А днес времето беше чудесно ! С усещане за лято се любувахме на края на есента, като цялата пътека беше покрита с паднали пъстроцветни листа. По широколистните дървета почти не бяха останали листа. Реката беше доста пълноводна, супер бистра вода, чудесна просто ! Екопътеката е в чудесно състояние – не знам дали я поддържат или просто всичкия пазят, но и двата варианта са чудесни. Всички указателни и информационни табели са в добро състояние, а те са най-интересното нещо на екопътеката. Който е бил, знае за какво говоря 😉

За втора поредна събота си правим пикник в планина. Не че се оплаквам 🙂 Този път на края на екопътеката, вече доволно изморени, седнахме на една слънчева полянка и всичко ни се стори страшно вкусно.

След екопътеката разгледахме Калоферския манастир, който се оказа че е добре поддържан. Много приятно и спокойно място е вътре в манастира.

За финал на пътешествието си направихме и една разходка из Калофер … или поне центъра му. Аз все като съм бил там, съм бил изморен след слизане от Рай, но сега му отделихме нужното време за разглеждане.

Ето малко снимки от екопътеката. Повече очаквайте скоро в Нашите снимки.

Допълнение: ето и снимките.

Пълен уикенд от петък до понеделник

Този уикенд беше много силен 🙂 пълен с празници … или просто дъъълги вечери. Всичко започна още в петък, когато отидохме на откриването на изложбата на Сашо в Basquiat. Там не знам какво правихме, но още в 11 решихме да отидем направо в Найлона … а това знаете какво означава – дълга и безпаметна вечер. Въпреки това в събота станах още в 9 и отидохме на разходка в Родопите. Такова слънчево време нямаше как да се пропусне. Тръгнахме към Върбово, но по пътя решихме че е много далече, а ние искахме просто да лежим на някоя полянка. В Хвойна свихме наляво към хижа Пашалийца, но и до нея не стигнахме 🙂 Намерихме си една горска пътечка, тръгнахме по нея и на първата голяма, слънчева и прекрасна полянка се спряхме. Там полегнахме, похапнахме … въобще наслаждавахме се на лятното време през ноември. Много хубаво ! Когато взе да се скрива слънцето се върнахме към Пловдив. Вечерта бяхме на рожден ден на Таня (Честитооо, Тан !!!). Първо се събрахме в Йонов, където иху-аху, вкусни домашни торти, аху-иху и така. След това отидох до Петното, уж за 1 бира, защото след предишната вечер в Найлона не ми се стоеше много … А то какво стана, останахме в Петното до 4 и пак си легнах в 5. В неделя сутринта пак се наложи да стана сравнително рано, но поне после си доспах до 3 след обяд. Тогава станах и отидох на сватбата на Донка (Честитооо !!!). Всъщност бях само за службата в църквата (и ми хареса, което дори и мен ме изненада). След това мислех да се прибера веднага, но Пухи ми се обади с предложение да отидем в Бойково. Аз не бях ял цял ден и нямаше как да откажа 🙂 Така неделя вечер отново завърши в топлата кръчма високо в планината. В понеделник беше именния ден на Дарко (Честитоооо !!!). Отново в Петното, какво да кажа …

Help Me Jones в Петното

Новата ти любима група беше в Петното ! Help me Jones вчера бяха чу-де-сни ! Много ми харесаха ! След Стрелча им станах фен, а сега напълно затвърдиха позицията на новата ми любима група. Марии, както винаги, разцепи мрака на сцената. След края на концерта Костя (a.k.a. KMTR) започна да DJ-ства и на право ни довърши. Ние всъщност се бяхме събрали доста голямо група и много се забавлявахме. Само съжалявахме че е неделя вечер. Все пак мен ме заредиха супер положително не само за понеделник, но цялата седмица.

Ако не знаеш що за група е Help Me Jones, може да ги чуеш тук.