Както е тръгнало май ще ставам маунтън (или поне майна 🙂 ) байкър . Днес след работа реших да изляза с колелото и след кратък престой в Петното, реших да пробвам да изкача тепето до Античния театър с велосипед. Мамка му, успях 🙂 Трябваше да има концерт на Античния с избрани моменти от известни опери, но поради лошото време се преместил в Концетна зала, където нямаше как да отида с колело 🙂 Миналата година изгледах няколко опери (Набуко, Дон Карлос и Аида) на открития театър и ми харесаха, но днес нямаха късмет да ги гледам 🙂 Седнах малко на тераските за да си почина, гледайки вечерен Пловдив, щракнах няколко снимки и тръгнах обратно. Слизането се оказа също толкова трудно колкото и изкачването. Тези павета и дупките между тях са по-зле и от планинска пътека, а като си засилен надолу си е направо опастно. Отново пред Петното срещнах Таня и Алтанай, разходихме се до магазин за цигари, като по пътя направиха по “едно кръгче” с колелото. Изведнъж времето се развали и реших да се прибирам, но не успях толкова бързо и точно в големия дъжд се прибрах мокър до кости (или гащи, както Ви звучи по-добре 🙂 ). По едно време спрях на една спирка, но реших че от това няма повече накъде, и по-добре да си продължа. Като се прибрах направо влезнах в банята, както си бях вече мокър.

Па-ранното ми прибиране, остави повече време за дипломната. Намерих една доста сериозна грешка на схемата и се радвам, че не избързах да пусна платката. Май като напиша софтуера, чак тогава ще пратя да я направят.

Бях на концерта на Остава в Конюшните на царя. Цял ден се чудих дали ще има с кой да ходя, но вътрешно бях решил да отида. В крайна сметка Йонов се нави да дойде и още в 20 часа бяхме там, преди да започнат да събират пари за вход. Така спестихме малко пари, но всъщност ги дадохме за бири, което във всички случаи е по-добре 🙂 Концерта беше невероятен ! Много по-добър от тези в Петното. Сцената е супер – на открито, много хора, добро настроение, въобще супер си беше. Май ще ходя и на други “оранжеви концерти” 🙂 По време на концерта Милодетектора засече Мила, заедно с нейни приятели, и след края му (към 23:30) решихме да си вземем още бира и да ходим горе на тепето. Седнахме горе на камъните, където въпреки хладния вятър, неусетно мина 1 часа и решихме да си ходим, че утре (т.е. днес) е поредния делничен ден. Не знам защо. но никога не съм харесвал четвъртъците. Не ги обичам дори повече от понеделниците.

Днес си купих километраж за велосипеда и вечерта реших да изляза и да го пробвам за по-дълго, отколкото от работа до вкъщи. Изглежда да работи – мери текуща скорост, време на пътуването, средна скорост, разстояние на пътуването и общо изминат път. Взех го от първия магазин за велосипеди в търговията през обедната ми почивка в който влязох 🙂 Струва 12 лева и не знам дали е много или малко. Казаха ми че имало от 5 до 30 лева. Аз бях приготвил 10-15 и влязох в прогнозата.

Пробвах колелото в стария град до “Конюшните на царя” и вървеше добре по калдъръма на най-бавната скорост, но не се изкачих до там, защото много ми друсаше и накрая го бутах малко. Там се видях с Таня, а малко по-късно (всъщност и аз подраних) и с Йонов и Здравка. Показах им колелото ми за пръв път и дори го харесаха 🙂 Пихме по една бира и си тръгнахме. Засилих се към нас по Мария Луиза, но на кръстовището с Източен, не свих към нас на ляво, а реших да се разходя още малко и продължих направо. От там стигнах до Метро и към техническия. На спирката на новата ЧайкаФарма мернах (весел) Ники и Красито. Дори върнах малко назад и отидох при тях 🙂 Много се зарадвах, че ги видях случайно и те казаха, че отиват на кафе (така де, бира) на ивицата и аз се навих да отида с тях. Пих още две бири и си прекарах много добре. Не бях излизал с колегите ми от университета от сумати време и днес научих кой, къде и какво прави. Зарадвах се на тази случайност. А може би не е било случайност, а нещо ме е накарало да продължа направо на онзи кръстопът.

Днес най-сетне си купих велосипед. Отлагах от няколко години и напоследък си казах, че ще си взема някакъв, макар и за не много пари. Последно се прях на Sprint Leopard. Избрах пловдивската марка 🙂 Честно казано не изглежда зле – рамката изглежда здрава, няма излишни натруфени неща и най-вече прилича на обикновен велосипед. Дори 18-те скорости са ми много, и няма нужда от отлкова много. Аз досега съм карал главно на село балканче с контра, така че това все е някакъв напредък за мен 🙂 Ще го ползвам главно да ходя на работа и от време на време из планината. Сега е момента да кажа, че си търся хора за велопоходи. В началото трябва да започна с по-леки, че още нямам голям опит на велосипедист. Днес след обяд карах час и половина из града (ходих до тракия, откъдето е горната снимка) и към края добих увереност, че колето върви добре 🙂 Установих също така, че като карам трябва да си нося вода, защото страшно се ожаднява, особено в топло време, Само към края на разходката ме разочарова, защото при играта ми със скоростите, за да ги схвана по-добре, веригата се заклещи между два от предните венци и не можех да я извадя. Направих грешката да използвам нож вместо отверка и замалко да си отрежа пръста. Страшно се разкървя и се прибрах бутайки колелото, добре че бях близо. Все още съм с лепенка. Отгоре на всичко бързах, защото трябваше да закарам сестра ми на гарата. Така се наложи от колелото да се кача направо на колата и се почуствах много странно 🙂 Имах чуството, че съм легнал и ми беше странно да се придвижам така. Обратното, докато карах колето забелязах, че съм свикнал като правя някаква маневра предварително да поглеждам леко горе в дясно към задното огледало, но при велосипеда този номер не минава 🙂 Трябва да се обръщаш целия.

Отидохме на гарата, но се оказа, че вече няма места за влака и сестра ми си взе билет за по-късния в 18:18 и се прибрахме отново. Оправих си веригата (замалко да им го нося още в първия ден на гаранцията) и се успокоих 🙂 Решихме да се разходим по главната и от там да ходим направо на влака и така и направихме. Купихме си сладолед и го ядохме на копчетата (любима моя комбинация). После теглихме един тигел на главната и стана време да ходим отново към гарата. Разделихме се със сестра ми пред гарата, защото решихме да не рискувам пак да ми вдигнат колата с паяк. Надявам се да не е имало проблем с този влак. Една стреличка от нея ме увери, че всичко е наред и е потеглила 🙂 Та така с този слънчев неделен ден до сега. Ще видим вечерта дали ще донесе някакви интересни изненади. Кой знае ?!? 😉

Днес бях на празненството по случай 30-тата годишнина на Сценични Кадри, където учеше сестра ми. Всъщност новото му гордо име е “Национална гимназия за сценични и екранни изкуства” . В началото мислех въобще да не оставам на представлението в Драматичния театър, защото след това щях пак да излизам, но всичко много ми хареса и не можах да си тръгна по средата. Започна с театрална постановка, в която, естествено за училището, декорите, костюмите, грима и осветлението бяха на ниво. Малко куцаха театралните способности, но все пак те дори не учат за актьори. След това имаше кратко представяне на историята на училището от 1975-та година до сега. Пуснаха кадри от първите години, както и от най-драматичния момент преди 5 години (когато и сестра ми учеше там) и искаха да закриват училището, и всъщност почти го бяха направили. Дадоха демонстрациите, които организираха в Пловдив и София и по едно време дори аз се разчуствах, като това дори не е моето училище. Освен това предствиха костюми и грим от (почти) всички исторически периоди. Един от костюмите беше от дипломната работа на сестра ми, и въобще имаше доста неща на ученици от нейния випуск. Прочетоха официални пожелания от различни институции и естествено завърши с торта и шампанско. Част от преведствията бяха под формата на музикални изпълнения и едно изпълнение на акордеон направо ме разби. Не разбрах името на момчето, но с акордеона имитираше различни други изструменти като цигулки и китари и свиреше с все душа.

И аз пожелавам упех на училището занапред, защото всички там са много весели, освободени и най-вече талантливи ! Знам го от лични наблюдения и само съжалявам, че вече не познавам хората които учат там. Преди като ходех, все срещах някои познат,а сега вече са нови лица.

След тържеството прибрах колата и отидох в Петното, но нещо бях изморен от целия ден и се прибрах след първата бира. Сутринта деня започна с ходене до село и садене на домати, а след обяд посрещах сестра ми и нямаше време да си почина. Сега наистина се чуствам физически изморен, но не и емоционално.

По средата сме на тридневната работна седмица, но въпреки това доброто настроение не иска да ме споходи. Цялата еуфория около Великден така и не можа да ме зарази, а на работата нещата не вървят с желаното от всички темпо. От петък се мъча върху едно нещо, което така и не ще да заработи както трябва, и не ще 🙁 Чак толкова глупава грешка, че да не мога да я открия три дена, не беше ми се случвала, Това допълнително ми разваля настроението и дори мисълта, че в петък заминавам за хижа Черноморец до Варна (да не се бърка с гр/с Черноморец), не може да ми го оправи. Все пак се надявам, като отидем там да е весело и да се заредя положително.

Сега и времето се развали. Навън разни гръмотевици се чуват и се радвам, че си изключих LAN-а, защото вече два пъти ми изгаря мрежова карта по този начин. Сега го включих, но gateway-а не се обажда никакъв, и се ядосвам, че не си записах скрипта на Пейо за информиране когато дойде нетя 🙂 а не ми се измисля сега, предпочитам да си пусна freeciv.

Христос Воскресе

Не, няма да пиша някакви пожелания или поучения, а просто да си запиша, че снощи беше една обикновенна вечер за мен, прекарана с приятели, пиене, забавления … Както писах вчера, всичко запозна с едно глупаво настроение, което се надявах да ми премине вечерта. Към 20 часа отидох в Red Eye, където се видях с Йонов, Здравка и Серго. Пихме по една бира (имам в предвид бира, а не Загорка), но не можах да ги убедя да останат за по-дълкго и към 21 си тръгнаха, а аз имах среща на пощата с Магито, Калоян, Вилито и Стефан. След дълго чудене къде да отидем преди църквата, решихме да останем на открито някъде в стария град и да си вземем някакво пиене 🙂 Консенсусното решение беше ром със сок и седнахме на терасите до античния. На път нагоре си вземе свещи от църквата “Св. Богородица”, а не от многото “продавачи”, които бяха изпълнили главната. Мисля, че така е по-добре, като подпомагаме, макар и минимално църквата в този ден.

С бутилката ром се справихме бързо и малко преди полунощ отидохме пред църквата “Константин и Елена”. Там най-сетне усетих поне малко величието на момента. Беше препълнено с хора, но поне успяхме да си вземем огън от попа. Всички тези хора, свещитчите, камбаните … все пак беше хубаво. Особено като погледнеш надолу по някоя стръмна улица с хиляди хора с огънче в ръцете си, беше направо красиво. Все пак всеки си собствено разбиране за празника.

Оказа се че не всички си носеха яйца и не можахме да се сборим хубаво, но поне всички които имахме ги изядохме 🙂 След църквата Магито и Калоян си тръгнаха, a аз, Вилито и Стефан решихме да ходим в Петното. Внесохме си едно патронче ром и вътре си взехме по едно малко 🙂 Беше пълно с хора, а Пухи пускаше хубава музика. Само на моменти беше много комерсиална, но се издържаше. По едно време Миро изкочи от някъде и каза, че след малко идва с case-а и ще пуска. Направо се учудих да го видя в Петното след наскорощните му случки там. Патрончето с ром свърши много бързо и Стефан отиде за още едно 🙂 Оказало се обаче, че няма още ром и е взел уиски. Ами какво да правим – минахме на уиски. Към три часа Вилито и Стефан си тръгнаха, а доиде Миро и зае мястото на DJ. И добре, че го направи, че Пухи беше много пиян вече. Купона продължи с пълна сила до към 4, когато Цецо нещо реши да се прави на DJ. Хората започнаха да си тръгват и аз реших да сторя. Казах чао на няколко човека и тръгнах. Един поглед ме спря за момент, но продължих напред. Прибрах се към 5 и заспах. Днес станах за половин час на обяд и пак легнах. Чак към 5 часа след обяд се събудих от един SMS на Йонов.

Още не съм отгорил на многото SMS-и с пожелания, които получих днес. Благодаря на всички !!

Во истина воскресе !

Някакси въобще не ми е празнично. Сутринта станах накриво. След това в 11 имах час за зъболекар при Дафо. Онзи ден ми се счупи една пломба и реших, че това е знак да отида на зъболекар от една година насам. <тъън реклама> Дафо работи много добре и го препоръчвам на всички :)</реклама> Оправих си пломбата, като предишната беше една метална, а новата е биличка и стои като здрав зъб. Доволен съм. Мерси, Дафо 🙂 Хубаво е да можеш да си говориш със зъболекаря ти на интересни теми, в случая – линукс 🙂 Някак по-спокойно се чуства човек.

Докато стоях зяпнал на столя, ми звънеше сестра ми и каза, че е болна (висока температура и я боляло гърлото) и ще се връща днес. Сега чакам да стане време да отида да я посрещам на рейса, а и без това няма какво да правя. Всички се изнесоха на някъде или са си по къщите си, а на мен въобще не ми се стои у нас. Предишни години всеки великден ходих на църква с колеги от университета, но сега не съм ги чувал от месеци и не знам дали е подходящо да ги търся днес. А и както казах нещо не ми е празнично. Може би ще отида и ще се срещнем там “случайно”.

Звъннах и на Мишинев за плакатите на Камината, но още не са доши и дори с лепене на плакати няма да мога да си запълня дена. Освен това и среща на OpenClub няма да има … Ще видим утре на великия ден какво ще се прави …

Тази вечер по предварителна информация трябваше да има парти на Миро в Петното и въпреки, че снощи разбрах, че долу няма да работи през седмицата, реших да отида да видя ще има ли аджеба парти 🙂 Миро твърдеше, че трябва да има, а по едно време се разбра, че във форума на Петното се споменало, че ще има psychedelic парти. Мистерията стана още по-голяма 🙂 За долу нямаше персонал, който да работи и въобще настана всеобщо объркване от лошата (мнооогоо меко казано) организация. Миро и Стоян си тръгнаха бързо и се разбра, че парти няма да има. Трансистите все пак се оказа повече и по-нахални и си направиха парти долу. С Йонов и Здравка се чудехме дали да слезем, но в крайна сметка заседнахме на маса в ресторанта на Петното, където днес на работа беше Таня, Пийвахме биричка и си пускахме хубава музика, защото бяхме останали само ние. По едно време дори пуснахме телевизора и за пръв път от много време гледах “Шоуто на Слави”. На гости беше една американка, която изпълняваше български народни песни. Беше много свежа и й се накефихме. Учи в АМТИ-то в Пловдив и се чудя дали да не задвижа разни връзки там 🙂 След това гледахме и Приятели (пак много се смях) и си тръгнахме. Два дюнера за лев и пеша към вкъщи. Лека нощ 🙂

Тази вечер отидох до Петното да дам на Таня двата диска на Fischerspooner, които й бях записал вчера. Един за нея и един за Пухи. Малко след това във заведението звучеше диска и на Тан й хареса новия албум още на първо слушане 🙂 Пийнах една биричка, но не ми се оставаше повече, защото имаше разни хора (разбирайте пияни), които ме дразнеха и реших да не се застоявам. Не ми се прибираше и реших да се разходя малко сам. Тръгнах по главната, с идеята да стигна до градската градина и да се връщам, но на Джумаята кривнах съвсем спонтанно към стария град. Малко след това свих лъм античния театър и дори постоях малко на терасите. Знам си, че с фотоапаратът ми не стават нощни снимки, но реших пак да пробвам, да не се е променил нещо 🙂 Тц, все още са тъмна Индия 🙂 Тръгнах да се връщам, но се отказах … минах по разни улички и се озовах на “Конюшните на царя”, от там към Хисар капия и от там се спуснах към кръстовището на Баня Старинна. Винаги ми е харесвала, как както си вървиш из калдаръмените улички на стария град и изведнъж рязко се озоваваш в самия център на града. Така за няма и половин час обиколих почти всички части на старинната част на Пловдив, а дори не бях тръгнал натам. Обичам такива нощни разходки, в който никога не стигаш там където си замислил 🙂 После по познатия ми път, по който се прибирам почти всеки ден (по-често нощ 🙂 ) през моста на панаира и към вкъщи. Покрай целия панаир след мен вървеше едно улично кученце, което въобще не се трогваше на мойте заплахи и упорито се следаше. Чак на спирката до нас се сетих да извадя фотоапарата и го стреснах със светкавицата 🙂