Великосъботни преживявания

Някакси въобще не ми е празнично. Сутринта станах накриво. След това в 11 имах час за зъболекар при Дафо. Онзи ден ми се счупи една пломба и реших, че това е знак да отида на зъболекар от една година насам. <тъън реклама> Дафо работи много добре и го препоръчвам на всички :)</реклама> Оправих си пломбата, като предишната беше една метална, а новата е биличка и стои като здрав зъб. Доволен съм. Мерси, Дафо 🙂 Хубаво е да можеш да си говориш със зъболекаря ти на интересни теми, в случая – линукс 🙂 Някак по-спокойно се чуства човек.

Докато стоях зяпнал на столя, ми звънеше сестра ми и каза, че е болна (висока температура и я боляло гърлото) и ще се връща днес. Сега чакам да стане време да отида да я посрещам на рейса, а и без това няма какво да правя. Всички се изнесоха на някъде или са си по къщите си, а на мен въобще не ми се стои у нас. Предишни години всеки великден ходих на църква с колеги от университета, но сега не съм ги чувал от месеци и не знам дали е подходящо да ги търся днес. А и както казах нещо не ми е празнично. Може би ще отида и ще се срещнем там “случайно”.

Звъннах и на Мишинев за плакатите на Камината, но още не са доши и дори с лепене на плакати няма да мога да си запълня дена. Освен това и среща на OpenClub няма да има … Ще видим утре на великия ден какво ще се прави …

2 thoughts on “Великосъботни преживявания

  1. И на мен ми предстои посещение до зъболекар до няколко дни заради една раничка на венеца която много дразни. Макар че моя зъболекар е политик по душа, а не Linux-специалист. Завиждам ти.

  2. В Пловдив зъболекарите-линуксари са поне двама – моят личен зъболекар и Дафо. Да им пожелаем скоро да си заформят фракция в зъболекарския съюз 😉

Коментирай