Category Archives: Пътешествия

Турски ресторант

Тази вечер с колегите в Истанбул решихме да отидем в Iskender. Първо ми го представиха като турския McDonald’s. Представих си го като някаква екзотична смесица между fast food и мазни, люти турски манджи. Хем е така, хем не е. Екзотичен да – по ориенталски му. Fast – особено персонала ! Постоянно всички тичаха наоколо. Още седнахме и докато ни намерят нещо като меню с картинки, вече на масата имаше салата, вода, хляб (един такъв като питки за дюнери, не му знам името) … и още няколко неща, на които също не знам името. През цялото време се скъсаха да ни сменят чиниите и приборите на всяка смяна на ястието. Извадиш ли цигара, веднага от въздуха се появява огънче. Въобще лудница. Не бях попадал в подобен ресторант досега. Казаха, че това било нормално за традиционните турски ресторанти и съм доволен, че го видях. Поръчахме си сметката – дойде едно тефтерче (както и при българските сметки), като вътре имаше само едно чисто бяло листче на което пишеше “40”. Нищо повече ! Докато плащахме дойде една чиния с турски сладости, на които трудно се устоява, дори след чоп кебаб. Минутка по-късно дойде и по един турски чай за всеки ! Страшна работа Ви казвам. Това няма да го забравя.

допълнение: забравих да спомена, че на тръгване на вратата ни измиха/поляха ръцете с някаква течност с мирис на лимон.

допълнение 2: следващите две вечери също бяхме там

Включване от Истанбул

Снощи Бат’ Анго нещо реши да си покаже магариите, нямах интернет и не можах да напиша поста, който си мислех. Няма значение – вече всичко е свършено и съм в Истанбул. По работа съм тук до неделя. Иначе пътувахме добре, подредихме щанда на панаира, на който ще участваме и се настанихме в хубав хотел Пеликан 🙂 Хайде да му направя реклама, но дори и Wi-Fi си има (което ми позволява да напиша това, както си лежа в леглото).

До неделя съм тук, ако някой случайно също е в Истанбул, ще се радвам да се видим и да чуя малко българска реч. По цял ден съм на World of Industry Exhibition, в Tuyap изложбен център, зала 2, щанд C127.

p.s. GPS-а върши идеална работа 🙂

Косово

Напоследък е модерно да се говори за Косово. Днес към  обяд, в това хубаво време, реших че ми стигат толкова лекции и трябва да се разходя на накъде. С Маги решихме да отидем до Косово, че отдавна не бяхме ходили. Хващаш пътя от Асеновград към Чепеларе, малко след Нареченски бани има един разклон надясно, 3 километра по-нататък по един тесен и леко стръмен път се озоваваш на чудното място наречено село Косово. Едно прекрасно изолирано от всякаква цивилизация родопско местенце, където винаги ми харесва да ходя. Едно тихо, спокойно, безгрижно … дори местната кръчма има прекрасно име:

Механа Безгрижен Живот

… само за мързелив неделен следобед, в който да се радваш на първите дни на пролетта ! Всъщност там е толкова спокойно, че дори пролетта не бърза да идва – все още си има сняг и лед (Маги, не се смей – казах – лед!). Разбира се това само на сенчестите места, на слънце си беше съвсем друга работа 🙂 Дори за първи път тази година, си полежах на полянка. Слушахме и Easy на Faith no more …  That’s why I’m easy, I’m easy like sunday morning

Върнахме се в Пловдив, взехме Йонов и Спасчо и веднага отидохме на нова разхода – качихме се на Альоша по залез слънце. След това завършихме деня в китайски ресторант.

Лека нова седмица на всички 🙂

Още четири дена пътешествия

Тръгнах още в четвъртък вечерта. След работа. Петъка си го взех почивен ден, а в четвъртък беше рождения ден на Софито и аз отидох в София да празнуваме. Празнуване беше твърде силно казано, защото уговорката беше аз да съм шофьор. Бяхме в едно заведение в Студентски град, където имаше и чалга, а аз дори не можех да пия. Все пак беше четвъртък вечер и не стояхме много. Прибрахме се, пуснахме да гледаме Sweeney Todd, но аз съм заспал още в началото.

В петък станах чак на обяд. Кафе, закуска … след което следобеда беше отделен за гости на леля ми. Надвечер с Магито уж излязохме навън да снимаме, но всъщност успяхме само да купим един UV филтър за Cannon-а и да хапнем в Дон Домат (не ни хареса там).

Между другото целия ден ми се наложи да пообиколя доста места из София и GPS-а мога да кажа свърши хубава работа.

Петък вечер беше купона за рождения ден на Тишо. Мястото – яката къща на “сред село”. Получи се класически купон – от онези в които не познаваш 80% от присъстващите. Отгоре на всичко дойдоха и двама белгийци от couchsurfing. Тишо направо се разчуства когато тюленските пощи му донесоха автоматите за борд. Пих доста бира.

Събота решихме да си направим едно пътешествие. Събрахме се десет човека в две коли. Включително и двамата белгийци, които искаха да видят малки български села и да се убедят на живо, че съществуват такива места и неща, каквито били видяли някъде. Първоначално планът беше да отидем в Долно Съхране на вечеря, евентуално да разгледаме Казанлък и вечерта да отидем на клуб в Петното в Пловдив. Естествено не стана така 🙂 Първо станахме и тръгнахме късно. После по пътя другата кола се бяха спрели в село Буново да разгледат, а нас ни ходеше пък в Копривщица. Убедихме ги да отидем всички. Така кривнахме към Копривщица. Така в рамките на седмица бях два пъти там. Този път по светло 🙂 За разлика от Пловдив и София по подбалкана беше валял сняг тази седмица и всичко беше в киша, а на места се разминавахме и със снегорини. В събота обаче слънчевото време беше дошло и там, така че използвах светлината за снимки и разходка. След това хапнахме в един ресторант България, където гозбите бяха дебели, а цените тънки и добре ни се отрази 🙂

Както се очакваше стигнахме в Съхране късно и Марто каза, че не му се кара повече по тъмно. Някои от другите също казаха, че след предишната вечер на им се мисли за барове, така че по правилото, че през зимата групата не се дели, останахме да пренощуваме там. Не бяхме взели нищо за ядене и вечеряхме две купи фасул с два буркана кисели краставички. За десет човека. И се наядохме (нали написах, че се натъпкахме в Копривщица).

Белгийците изкараха една игра с карти Jungle Speed и общо взето цяла вечер сме играли на нея. Зарибихме се, а и е доста интересна и изисква доста добри реакции и наблюдателност.

Който е бил в къщата на Тишо знае какви са размерите на стаята (единствената топла) и сега си представи 10 човека как се събират да спят там. По леглата и по пода нямаше празно място от спящи хора (ако трябва да бъда точен Златна спа в студената стая, но бабата на Тишо беше при нас, така че пак сме 10 човека).

В неделя сутринта отидохме в Казанлък. Първо бяхме у Тишо, за да може белгийците да си намерят couchsurfing за следващите дни, след това отидохме на разходка из центъра. Ядохме от огромните сандвичи, отидохме до гробницата, видяхме реставрирана църква (онази с чешмата, на която водата се пуска с ключ за лампа 🙂 ) …

След Казанлък отидохме в Пловдив. Направо се почувствах като турист в собствения си град. Разходихме се малко по главната, двамата белгийци си уредиха среща с човек от couchsurfing за да останат вечерта … и останалите решиха да се връщат към София. Малко след това се прибрах в къщи. В неделя вечерта.

п.с. айде и аз се регистрирах в couchsurfing 🙂

25-27 януари (не можах да измисля друго заглавие)

25 януари – петък вечер като по учебник

вечерта започнах в Мария Луиза, след това се преместихме у Таня и Пухи. Там се събрахме команията, но аз към 22 часа ги оставих и отидох на концерт на Defender в Пъзела. Аз уж отидох заради техните песни, а те пяха доста кавъри, които дори не бяха метъл, но мен това ме уреждаше. Иначе свириха доста и с двете паузи откараха почти до 3 часа. Мислех си че вечерта ще бъда само със Спастнята и неговите приятели в Пъзела, но всъщност срещнах доста познати там. Накрая като дойдоха Яна и Герито и като почнаха да мятат коси, направо ми скриха топката 🙂 След концерта се преместихме в Петното. Там видях още хора, но купона нещо беше на привършване. Пиинахме по още едно-две и дори останахме последните които си тръгнаха (без персонала). Яна започна да дава идеи да ходим още някъде, но решихме да се прибираме.

26 януари – събота на много места

След като си легнах в 4:30 в 8:30 се събудих сам и нещо взе да ме кризе съвестта и отидох на лекции в университета. Там ми преподаваха нещо като мрежова сигурност или сигурност като цяло, като човека започна да дава примери от разни филми, при което дори мен ме хвана срам заради него как може да ги говори тези неща и си тръгнах. А иначе предмета можеше да е доста интересен, ако се предаваше както трябва. Реших да не губя слънчевия уикенд и да попътешествам. Обадих се на няколко човека, но всички бяха или нещо заети, или не им се идваше, или не ми отговориха, а други просто ги забравих 🙁 . Единствено Магито се нави, но тя беше в София. Казах й, че това не е проблем и след два часа ще съм там 🙂 Така в събота следобед се появих на мястото, което най-малко съм очаквал – София. Нещо ни се ходеше в Копривщица и решихме да ходим натам. Докато се натуткаме стана 15:30, но това не ни спря да тръгнем. Естествено още по пътя се стъмни, а и ние използвахме да спираме да снимаме по залез слънце из хубавите местенца на подбалканския път. Разгледахме и новия мемориален комплекс Васил Левски до село Буново. Всъщност комплекс е твърде силно казано – просто един паметник и малко инфраструктура около него. Малеее колко студено беше там – един леден вятър … нямаше нищо общо с времето в Пловдив, а дори и с това в София.

В Копривщица пристигнахме по тъмно и се отправихме да правим нощни снимки. Общо взето поснимахме, но и там си беше студеничко. Разходихме се из Копривщица и решихме да си намерих хубаво топло местенце с ядене. Пътешествието до там като цяло стана “да отидем на вечеря в Копривщица” (и снимките естествено) 🙂 Преди да тръгнем имаше размисли дали да се върнем след това в Пловдив или в София, но избрахме второто. Моята причина за това беше да отидем на купона във Вилито в Княжево, за да  ги видя там в хубавата къща какво правят всички. А и двудневно пътешествие е по-добро от еднодневно 😉 ! Така към 22:30 стигнахме до площад “сред село”, където очаквахме купон, а то се оказа по-скоро хубаво кротко събиране. Това от една страна ни дойде добре – размазахме се на пода и гледахме разни клипове в youtube. Малко след полунощ решихме да си тръгваме, а и доста ми се доспа след като предишната вечер почти не бях спал, а целия ден навъртях над 400 километра.

27 януари – неделя в София

Станах към обяд. Пихме чай с Магито след което я оставих, а аз отидох на гости у братовчетките ми. С тях отидохме в магазин Jumbo, където успях да изгубя 1-2 часа и въпреки, че не вярвах да си избера нещо, си купих 2-3 неща 🙂 След това отидох при Софито, видях се с нея и то денят си отиде. Малко след 20 часа си бях отново в любимия Пловдив.

Надявам се да имам още доста такива хубави уикенди.  От Магито взех снимките от рождения ден на Дарко, но ще ги избирам, обработвам и качвам утре, че сега ми се спи.  Хубава нова седмица 🙂

21 януари 2008

Разни хора, разни … концерти

Рядко влизам в Second Life, но Спастнята все успява да ме замъкне на метълски концерт, който организират. Малко отдалече започнах 🙂 идеята ми е че в четвъртък бях на концерт на Megadeth в SecondLife, а в петък бях на DISCO парти в Петното.  В четвъртък направих малко снимки:

Megadeth tribute in Second Life

а в петък не си взех фотоапарата и ме беше много яд. Аз дори първо се чудих дали въобще ще ходя на Disco партито, а то взе че се получи яко ! Райо този път ни разби.

Замислих се за свинския ми музикален вкус и се зачудих къде имаше по-странни хора :

в Second Life:

Megadeth public

или в Петното:

Disco party

снимката е copyright на Еличката. Аз се сетих и за едни други снимки, но тя ги е скрила;)

Между другото този петък ще ходя на реален метълски концерт в Пъзела 🙂

Рожден ден ден

Честитоооо, Дарко !  Да ти е живо и здраво името ! И на теб, Ани ! 🙂 Дарков ден го отпразнувахме във Виноградец. Пак се събрахме голяма тумба хора и добре се почерпихме :*) Снимки ще има като взема и от на Магито фотото. От Никито снимките кой може да ги вземе ?

На отиване за първи път си слушах GPS-а да ме прекара от Кричим (където отидохме да вземем Таня) през Пазарджик до Виноградец. Успяхме да стигнем, така че е хубава джаджа !

13 януари 2008

Новата година си тече, а аз нямам какво да пиша тук. Нещо напоследък в този студ всичко е замръзнало на едно място и нищо не се случва. Мина ми сесията. За сега си взех изпитите. Има още един на който не му знам резултата, но поне ще е най-много един. Общо взето дори никъде не съм пътешествал. Само днес за малко отскочих до хижа Здравец 🙂 Там зимните условия за много добри. Все още съм зарибен да пробвам сноуборд – ще видя кога ще стане. И едно предупреждение – за хижа Здравец минавайте през Белащица, а не през Марково. Ние пробвахме, не успяхме и се върнахме. Хората са сложил идна табела “пътят е непроходим при зимни условия” и никой не го чисти.

Нова година на Мандрица

Трета поредна година посрещнах в Мандрица. Родното село на майка ми се харесва на всички от компанията и винаги ходим там с радост. Част от групата тръгнахме още на 29-ти декември, а останалите идваха на порции следващите два дни. Максимално бяхме 14 човека 🙂 Една хич не малка компания хора. Този път, за разлика от предишните години, не използвахме двора, а стояхме главно вътре на топло. Разбира се си правихме разходки из селото и ходихме веднъж до Сив Кладенец. За пръв път от доста време виждах Мандрица в сняг.

На връх нова година се почерпих доста добре, след което много се радвах, че не се налагаше да се връщаме на 1-ви януари. Първият ден от годината беше отделен за реанимиране и пълна почивка. Чак вечерта една попара на Йонов ме върна към живота. Телефона си го включих чак на 2-ри следобяд, когато стигнахме по места където цивилизацията (и мобилните оператори) бяха достигнали.

Връщането до Пловдив на 2-ри януари си беше направо отделна история. Тъкмо предишния ден всичко се топеше интензивно, а сутринта се събудихме с чисто нова снежна покривка. В Мандрица нямаше много сняг, но ни предупредиха, че в Пловдив и най-вече в София вече имало по 20-30 cm. Въпреки това нямаше какво да правим и тръгнахме трите коли. В планината след Ивайловград вече беше натрупало доста, не беше добре почистено и аз реших да сложа веригите (само аз имах). Да си призная с вериги се чувствах идеално в снега. Нито веднъж не усетих залитане. Дори помагах на закъсали. Първо Жоро се обърнаха и едната гума попадна в канафката и се върнах да ги изтегля. След това дадох въжето ми на едно Audi A6 да го издърпат през планината с една Niva и с хората се чакахме долу в Малко Градище да ми го върнат. Малко след това извадих още една кола, която беше изхвърчала направо в нивата покрай пътя (дори снаждахме двете въжета, защото беше далечко). След тези преживявания взеха да ме бъзикат със “спасителя в снега” и че ще ми подарят жълт буркан и табела “пътна помощ”. В Любимец ми се видя малко по разчистено и свалих веригите, но май не трябваше да го правя. Останалите пътища също не бяха почистени и съм се движил с 20-30 km/h (според новия ми GPS – средна скорост при движение – 28 km/h). Общо време с почивките – 10 часа 11 часа, направо поставих нов рекорд, след лятното ни прибиране.

Солун, Рупите, Мелник, Роженски манастир …

Ако трябва да бъда честен (както казва една позната : ) ) в неделя като тръгвахме с Магито въобще не знаех къде ще стигнем. Тя ми беше говорила за концерт на Nouvelle Vauge в Македония, но аз й предложих предишния ден (неделя) да ходим на концерта в Солун и изведнъж се навихме. В последния момент се нави с нас да дойде и Спас. Многото снегове, които валяха предишните дни, малко ме усъмниха до къде ще стигнем и без много да разучваме допълнително тръгнахме. Пътищата към Кулата се оказаха добре почистени, да не говорим, че след Перник надолу почти нямаше сняг. Минахме безпроблемно границата. Точно след нея качихме един стопаджия – Жереми от Франция, който също беше за Солун. Нещо ни върви да срещаме французи тръгнали на стоп по света (предишния случай – Paoline, която срещнахме в Смолян на водопадите). Стигнахме Солун и първото нещо, което решихме да направим е да си вземем карта на града. С единствените 5€, които имахме взехме някаква за 3,7€ от една бутка за вестници (което беше добре, защото малко преди това в един shell се опитаха да ни вземат 18€). След това попитахме една какичка да ни каже къде се намираме на картата 🙂 Тя се оказа готина и дори знаеше къде е Principal Club, където щеше да бъде концерта. Оказа се че е извън града, след летището. Тя каза, че е малко трудно за намиране, но всъщност ни обясни много добре и го намерихме. Стигнахме към 19 часà и се оказа че сме подранили (което беше очаквано). Лошото беше като ни казаха каква е цената (ние дори и това не знаехме предварително), а именно 30-35 €. Отказахме се и решихме да разгледаме града. Върнахме се и установих най-големия проблем на Солун – паркирането. Всички улици са пълни плътно със спрели коли по края. Въртяхме се около час докато извадих късмет някой да излезе точно пред мен и да взема мястото му. Разходихме се из нощен Солун и общо взето разгледахме всички забележителности. Коледната украса не беше нещо особено. Влезнахме в една интернет зала, потвърдихме цената на концерта 30€ (окончателно се отказахме), потърсихме някакви хостели, но в крайна сметка решихме да връщаме към България и да спим в колата. Солун не можа да ни задържи повече. Нещо нямаше дух на гръцки град, а на обикновен голям град с много напрежение. Не се мина и този път без проверка от гръцките органи на властта, както си бяхме спрели за малко отстрани на пътя, но за разлика от предишния път, сега беше далеч по-рутинно. За сметка на полицаите, гръцките митничари не ни обърнаха никакво внимание, нито на отиване, нито на връщане – само със жест помахваща ръка ни показаха да подминаваме.

Стигнахме до село Рупите  и решихме в покрайнините му да спрем и да поспим. Увихме се в чувалите и от време на време Спас подпалваше колата да се стопля, защото си беше хладничко. Сутринта дори започна с лек снеговалеж. Потеглихме и отидохме на храма на Ванга – Св. Петка Българска. Запалихме по една свещичка, разгледахме минералните извори … и потеглихме пак 🙂 Отидохме в Мелник като искахме да видим Мелнишките пирамиди, като това се оказаха всички върхове наоколо – наистина много странни образувания, но на мен не ми заприличаха на пирамиди. Беше мъгливо и не се виждаха много добре. Да спомена, че в Мелник, за разлика от другите места в югозападна България си имаше сняг.

От Мелник видяхме табела за Роженския манастир и решихме да отидем. И добре че отидохме – много ми хареса. Пътя е малко труден и беше заледен и последния километър минахме пеша, но си струваше. Роженския е наистина манастир, така както аз си го представям – усамотен, тишина, без комерсиализация наоколо (ала Бачковски и Рилски), всичко от дърво в стар стил. Историята на манастира също е много интересна, а витражите в църквата ми взеха акъла ! Най-хубавият манастир, на който съм бил.

След Роженския манастир трябваше да си тръгваме. Магито имаше работа в София и трябваше да стигнем преди 3 часà, а ние след това имахме и път до Пловдив. Чудесно пътешествие стана, а както каза Магито: “какъв по-хубав понеделник от това да се събудиш в Рупите” !

9 декември 2007

Тази година за първи път от както съм студент не празнувах 8-ми декември. Под “не празнувах” имам в предвид така както е масовото разбиране за празнуване. Всеки от кампанията имаше различни планове и аз в крайна сметка реших да използвам освободилия ми се уикенд и да закарам останалите след ремонта стари мебели на село. Уредих да взема служебния пикап, напълнихме го до дупка, и в събота с майка ми отидохме на Мандрица. Уж го даваха слънчево време, а навсякъде беше мъгливо. Само накрая към Гърция се виждаше малко слънце. Въобще и двата дена си беше много мрачно и дъждовно време. Направо се зарадвах, че си направихме прекрасната разходката до Мальовица миналия уикенд, а този изкарах в шофиране и местене на багажи. Изчистихме къщата, изчистихме двора, изчистихме комина … въобще терена е подготвен за поредното посрещане на нова година 🙂 … ако решим да ходим. Вече има и още две легла 😉 Резервации вече се приемат 🙂
Като цяло празници до края на месеца има бол, така че този просто го изкарах в една разходка в планината. А в Мандрица винаги е хубаво да отидеш !