Сътресение

Най-сетне дойде денят, за който имах билет за моноспектакъла на Мариус. Преди представлението се видях с Димитър Цонев, с който си поговорихме на доста разнообразни теми. Искрено се радвам, че пловдивския театър се сдобил с такива млади хора, които да го отворят към новите технологии.

В “Сътресение” отново блясва таланта на Мариус с великолепна игра. Спектакъла е разделен на три части, като първите два разказа са откровено комедийни, а третия може да се погледне малко по-сериозно. За мен този трети разказ потвърди, казано малко по-различно, моята теорема за живота, че хубавите и лошите неща се редуват. С две думи и половина – струва си да го гледате ! Само където, доколкото разбрах за Пловдив, има билети чак за януари.

Представлението наистина ме накара да се замисля и след него тръгнах да се прибирам, по обичайния път от центъра към нас, както почти всяка вечер, и чак на моста на Марица се усетих, че съм с колата и тя ме чака паркирана до Баня Старинна 🙂

Нов компютър

Не, не съм си купил нов компютър. Всъщност, не съвсем 🙂 Купих (т.е. си поръчах) нов компютър за работата ми 🙂 Днес след обяд общо взето с това се занимавах. Избирах си части и накрая отидох в Адроит и си ги поръчах. Утре или вдругиден ще ги взема. Само монитор си взех от другаде. Пак си избрах Philips TFT 19”. Почти като моя вкъщи, на който пък с учудване установих, че не му е паднала цената вече повече от три месеца.

Идеята ми беше да кажа, че до сега от взаимоотношенията ми с Адроит съм много доволен. Купувал съм доста неща за компютъра ми от тях и нямам оплаквания нито от качество, нито от отношението към клиента. Най-хубавото, е че може да си купуваш всичко на части (с отделни гаранции) и после, дори да ти го сглобят компютъра, няма лепенки и може да го отваряш колкото искаш (естествено, може и сам да си го сглобиш, както правя аз). Така, най-малкото може да си сигурен, че не са те излъгали, или може да си сложиш някоя нова мрежова карта или друго дребно нещо без проблеми. Аз лично никога не бих си купил компютър от фирма, която слага лепенки и после две години, да не мога да си го отворя. В Адроит освен това имат готини служителки 🙂

Top 10 откачени USB джаджи

Като за край една статия от Dnes.bg, която прочетох преди малко – 10-те най-откачени USB приспособления.

Имам за толкова неща да пиша и се чудя с кое да започна …

Bai Ganyo

В петък по семейно му бяхме на театър – майка ми, баща ми, сестра ми, та и аз 🙂 Поводът беше именния ден на майка ми. Да ми е жива, здрава и щастлива 🙂 Точно преди представлението, се запознах на живо с Димитър Цонев от театъра, които направи един голям подарък на майка ми. Тя е трогната и се ядосваше, че дори не го е почерпила с нещо. Ама и аз успях да я изненадам и чак в последния моменти й казах, с кого имам среща. Всъщност истинска среща се надявам да стане (както се уговорихме) в понеделник. Тогава ще се радвам да си поговоря за положението на пловдивския театър (като цяло) с човек от вътре.

Иначе Bai Ganyo, го бях гледам преди доста време и пак се забавлявах да го видя. Бях го позабравил и дори не помнех, че е с антракт.

НАТУРА 2000

Новината от седмицата, за която споменах и в предишния пост, е че “Висшия експертен съвет по биоразнообразие” (кавичките ги разбирайте двусмислено) прие кои да са предложените територии по програмата НАТУРА 2000. От първоначално предложените 26% от територията на България, са приети да бъдат защитени само 12 % . Ето една карта, която намерих във форума на Да спасим Иракли :

(кликнете за по-голяма версия). С червено са първоначално предложените територии, а със синьо – одобрените. Да, не сте слепи – от Родопите няма и грам защитена територия. Малко успокоение, по това което аз виждам е, че Иракли май е в синьо.

Университета

Тези петък и събота си бях плътно на даскало, за разлика от предишните (все пак тогава си имах извинение – OpenFest). Днес на упражненията дори научих някои нови неща 🙂 Утре пак мисля да ходя на лекции, все пак им плащам не малко пари, дано да е все така полезно.

Араповски манастир

Да не си помислихте, че тази седмица, ми се размина пътешествието 🙂 Понякога става спонтанно и тогава е най-хубаво 🙂 Тази вечер, след като не намерих никой за Gravity CO. в Петното, звъннах на Гери и казах: хайде да ходим на някъде. Тя се съгласи, минахме да си вземем чипс и потеглихме, без да знаем на къде. Мислех да е нещо на близо в стил Белащица или Марково, подминахме отбивката и продължихме към Асаеновград. Сетихме се, че последния път видяхме табела за Араповски манастир и решихме да ходим да го търсим. Е, както винаги се объркахме малко, но по принцип са направили много хубави нови табели до манастира и ако ги следвате ще го намерите. Араповския манастир ме изненада с размерите си. Въпреки, че беше тъмно (или точно заради това) ми стори огромен. Наистина беше много тъмно (да не е новолуние ???) и не ставаше много за разходка. Все пак видяхме старото аязмо и си казахме, че трябва задължително да дойдем пак по светло. Беше тихо. Бяхме само ние, звездите (аххх) и една котка 🙂 Дори ни хвана срам да седнем да ядем чипс на това място и се върнахме в Асеновграда, да свършим тази работа.

Зимата ли дойде, каква става, но напоследък всички са се покрили ?!? Днес за втори пореден път ми се случва да ходя сам на кино. Като стана дума – някой да му се ходи в сряда на “Сътресение” на Мариус Куркински, че май пак се очертава да ходя сам. (командировката ми за другата седмица се отложи за неопределено време, за тези на които бях казал, че ме няма през седмицата). Та мисълта ми беше, че всички или не мърдат от вкъщи или се изнесоха към София. Според мен не си струва само заради едната работа и парите. Все още имам някакви надежди/мечти, че положението и тук ще се оправи. Вчера ми попадна линк, че и големи фирми стъпват в Пловдив, така че ако искате да градите кариери и тук става. Вече има работа и за линуксджии 🙂 Не, това не е реклама, а просто го споделям като факт (все пак ако от IBM решат да ми платят – няма да откажа 🙂 )

Хайде да се върна на днес. След лекции отидох в офиса на Сдружение Изкуство днес, на представянето на Венцислав Занков на проекта – “10 години видео изкуство в България“. Пускаха се доста видеа и имаше много интересни и оригинални. Единствената забележка, която се спомена и на място, беше че повечето са предвидени да се показват на изложби, а не като филми и някак си усещането е друго. За тези които се интересуват, утре (от 14 часа) прожекциите продължават и ако можете отидете – струва си !

Да кажа и няколко думи за филма, който споменах в началото. Отидох на първия, от набеляазаните ми филми, на първата Киномания Пловдив в Lucky Cinema. Заглавието е “9 песни” (9 songs), и както пишеше в резюмето, което четох – режисьора си направил направо нов жанр. Мога да го нарека музикално-еротичен или еротично-музикален. Просто музиката и секса бяха 50/50. Редуваха се цели концертни изпълнения и цели еротични сцени … и друго май нямаше … ааа и малко кадри от Антрактида. Някои хора в салона не издържаха голата истина и периодично някой си тръгваше. Може би филма просто не е всички. Лично аз получих точно това, което очаквах от филма, и останах доволен.

Понеделник – нищо особено за отбелязване. Стоях си в къщи. Беше студено.

Вторник – изненада ме един SMS от Донка, която си била в Пловдив. Вечерта – Петънце. 🙂
Сряда – малко битов алкохолизъм в Таня, а след това Мармалад (на караоке). Как на следващата сутрин не бях мармалад, не знам ?!?

Четвъртък – честит рожден ден, Яна !!! Пожеланията на живо 🙂 Иначе ходих на театър – “Кървава сватба“. Бях с Донка и Йонов. Въпреки, че си беше класическата испанка трагедия (любов, ножове и смърт), ми хареса. Мариус Куркински си показва таланта отново. Струва си да се гледа. След театъра ходихме на рожден ден и на Пухи (още един рожденник на същата дата). Аз малко не исках, защото нямахме подарък, но се натресохме и беше весело.

Петък – новия ми първи учебен ден. От днес започнах магистратурата. Взех си почивен ден от работата, да видя как ще е новото даскало. Общо взето съм доволен. От първия усетих колко по-спокойно и по-свободно е в ПУ (в сравнение с ТУ). Учихме някакви елементарни неща (нещо като въведение в програмирането), но все пак бях през по-голямата част от лекциите. Излязох само да си дам уверение на военните. Както стана дума – да спомена днес какво ме накараха да направя. Нося им уверение, че съм записан първи курс магистратура през тази учебна година в ПУ, а лелката там ме накара да напиша същото отзад на листа и да се подпиша. Трябвало да бъде собственоръчно написано ?!?!?!? Не можело иначе ?!?!?

Събота и неделя – кой знае какво ще стане ?!? 🙂 Както съм писал, вече не си правя конкретни планове. Ако съм в Пловдив в неделя, може и да отида да гласувам.

Петъкът (29-ти септември) започна както всеки работен петък.

7:50 – Дръъъън ! Будилника на GSM-а

8:30 – В работата. Малка почерпка за дипломирането ми.

около 10 – излезнах да видя как стоят нещата с кандидатстването за магистратура в ПУ

10:10 – Минах да взема едни картони за сестра ми от “Ю. Гагарин”

10:30 – в ПУ. Трябва ми уверение (вместо копие на диплома, която все още нямам), разни документи, 5 (пет!) снимки, копие на личната карта и кинти естествено

11 без нещо – ТУ. Учебен отдел. Написаха ми уверение. Средния ми успех от следването бил мн. добър (4,71) – така и не съм си го смятал, а от дипломирането отличен (6). В ПУ-то искат над 4.

около 11 – едвам намирам място да паркирам до Баня Старинна. Влизам в близкото фото и се снимам. Осем снимки за 13 час? – 4 лева.

11 и нещо – няколко телефонни разговори да събера парите за таксата (610 лева). В крайна сметка се уговарярм, че до 13 час?, ще ги събера.

12:00 – У нас. Взимам колкото пари имам. Обядвам. Ммм 🙂

12:30 – На главната, чакам шефа, от който ще взема последната част от парите.

13:20 – Взимам ги

13:40 – Във фотото. Взимам си снимките.

14:00 – Пак в ПУ. Сядам и попълвам, каквото знам със сигурност (главно името ми 🙂 ). Плащам и някаква такса от 15 лева в касата.

14:00 – 16:00 – ЧАААКАААААААНЕЕЕЕЕЕЕЕ. Бях чувал за мудността в ПУ, е вчера се убедих на практика.

16:00 – Влизам при инспекторката точно преди да затвори. Поглежда ми уверението, казва “ставаш”, дава ми някакъв номер, с който в понеделник да си платя таксата за семестъра (касата, вече беше отдавна затворила), след това да дойда пак при нея, и съм записан.

16:20 – На работа. Едиственото, което успявам да свърша е ежеседмичния backup на работните файлове. Е , взех си и заплатата 🙂

17:10 – В къщи. Нямам интернет. Не ми и трябва за нещо конкретно. Не мога да измисля какво да правя на компютъра без интернет.

18:00 – Ям

19:25 – Взимам Таня и Мони (които за първи път са в Пловдив) от спирката на Тримонциум.

19:30 – Чакаме сестра ми, която идва от София, но рейса закъснява (след като е изпуснала по-ранния, поради липса на места)

19:50 – Потегляме за Тракия, където е цирка, но не отиваме на цирк, а на концерт

20:00 – 22:00 – Концерт на Billy Cobham. Не слушам много jazz, но се намериха покани и реших да присъствам. Не можах да навия, никой друг от приятелите ми, въпреки че имахме още покани. Били наистина блъска невероятно. Не спря през цялото време !!! Дори когато другите музиканти си починаха за малко, той през това време удари едно 15-минутно соло !!! Единствено липсваше един хубав вокал. По-точно вокалистка 🙂 Щеше да бъде точно като Thievery.
22:20 – В Баня Старинна. Започнала е Нощта за музейте и галериите (да похваля ли, че сайт-а е правен от Маги и Иван). Тази година малко закъсняхме. Имаше малко останала малки бирички, и изпих една, като си мислех, че ще се прибирам с колата и една малка ми е идеална за вечерта.

около 23:00 – Отидохме за ядене, заедно с целия град !!! Чакахме супер много за дюнери и пица на парче.

23:30 – Отново в Баня Старинна. Изпуснахме представлението на Ана. Единствено Яна и Сребрин се навиват да обикаляме по изложбите. Софито с Таня и Мони си обикалят отделно.

23:45 – 2:30 – Обикаляне. Не можахме, както миналата година, да обиколим всичко, но и нямахме толквова време. Минахме главно през галериите в Стария град и Главната. От това което видях най ми харесаха, старите картини на Ц. Лаврено от Пловдив и работите на студентите в АМТИИ в Червеното пони. Все не можахме да обиколим и 1/3 от всички места. Изпуснах и концерта в галерията на Весела. Хубавото е че на всякъде имаше много хора ! Дори повече от миналата година.

2:30 – Петното. Останахме само с Яна, но това не ни попречи да се веселим и да се почерпим за дипломирането ми. Все пак предишната вечер, не можах да празнувам. Окончателноп реших, че зарязвам колата на центъра.
2:30 – ?:?? – Водка (или ром), танци, водка, горе, танци, познати, текила, бира …

?:?? – Петното затваря. Дори не можахме да се напием, че да се прибираме. Решихме да ходим на гледаме изгрева

малко след ?:?? – Хапваме по още една пица на парче

около 6:00 – Катерим тепето към Альоша. Още е тъмно. Това слънце изгрява много късно 😛

6:00 – 7:22 – Ядем чипс и чакаме. Студуваме, а наоколо няколко (5-6) възрастни хора по потници правят гимнастика и спортуват.

7:22 – Изгревът ! Голям ! Червен !
7:30 – 8:00 – Слизане. Много по-бързо от нарочното туткане на изкачване .

8 и нещо – такси, у нас, всички още спя, лягам.

След уикенда … то и понеделника мина, но ще пиша за почивните дни. Всъщност само за един от тях – най-хубавият – неделята. Това беше най-усмихнатия ден на годината, защото е денят на усмивката 🙂 Всички планове се провалиха и в същото време се случиха ! Направо невероятен ден. Тук май е времето да обещая, че повече никога няма да пиша в бъдеще време. Казвам НЕ на “ще”-то ! Ще, означава план, което означава, че няма да се сбъдне в никой случай. Може да пиша само за лоши работи, че да не се случват 🙂

Да се върна на неделята. Започна с торта, после с още торта, подаръци, цирк (истински 🙂 ), вадене на мъдрец в 8 вечерта и завърши с торта на параклиса “Св. Илия” близо до Асеновград (то да беше само един параклис там 😛 ). Само да отбележа, че мъдреца не беше моя. А в цирка се случват неверояни неща. Не бях ходил много отдавна и най ме изуми акробатиката, тигрите не ме впечатлиха толкова 🙂

Междувременно измина тазгодишната “Сцена на кръстопът“. С тъга ще си призная, че не отидох на нито едно представление 🙁 Още повече ме е яд, след като прочетох добри отзиви от единстения спектакъл, на който мислех да отида, но не можах, “MEDEA” на театрална работилница Сфумато. Знаех си, че ще е хубаво 🙁 На “Кървава сватба” почти нарочно не отидох на премиерата, защото не ми се блъскаше сред многото хора, а знам, че ще има още доста представления.

Естествено, че ще започна с

Честит празник, Българи !

Честит празник на Пловдив !

До преди малко бях на Античния театър на представлението “България през вековете” на ансамбъл Българе. Доста впечатляващ спектакъл, за който се беше изръсил половината град и още толкова отгоре 🙂 Със сестра ми направо се чудехме дали да взлизаме, но дори и местата от вън, където може да се гледа бяха препълнени. В крайна сметка влезнахме вътре, като даваш по пет на човека на входа и стоиш където намериш. Все пак ние се уредихме много добре 😛 Седнахме на тревната площ, което с изключение на това, че газиш тревата си имаше много предимства – не седиш на камък, изпъваш си краката, няма хора пред теб, гледаш от високо и дори може да се излегнеш 🙂 Въобще май ни беше най-широко от всички.

Спектакъла беше зрелищен – с много ефекти, много костюми, големи екрани … Историята на България беше представена не с най-баналните моменти, които всеки очаква да види. Нямаше Симеон, Левски, Ботев, …. за сметка на това се появиха Кубрат, Иван Асен, Кочо, руснаците. Може би точно това е била идеята. Музиката и светлинните ефекти бяха на ниво, само микрофоните не бяха настроени както трябва. Като цяло другия път като дойде, и има по-малко хора, ще е представление, което не трябва да се пропуска.

п.с. този месец в Пловдив ще има доста култура, за разлика от предишните няколко (да не кажа от много отдавна)
п.п.с. Хайде и Gnome 2.16 ще излиза на празника 🙂  Ще трябва пак да ходи на джамбуре 😉

Дефакто днес ми е (беше) първия ден от отпуската. Реших да свърша някои работи. Станах (сравнително) рано и отидох до университета за уверение за военните, а там ми сервираха, че ми липсвал един предмет в картона. Дори и те не знаеха кой 😛 Не че аз можех да се сетя 🙂 Така се наложи следобяд пак да ходя с книжката и да сравняваме. Е, поне се разбра кой е, но лошото е че ми я няма оценката за него в протокола, а е има в книжката ми (дори имам 6). Сега през септември пак ще имам разправии (за втори път ми се случва). Най-тъпото е че миналия септември, като завърших семестриално ми казаха, че всико ми е наред.

Междувременно си платих сметките за GSM и интернет и пих една бира в 12 часа на обяд в Найлона 🙂 Наистна усещам нещо странно да не съм на работа 🙂

След второто ходене до университета, отидох да си оправям спирачките на колата. За съжаление положението се оказа по-лошо от колкото мислех. Едва ли не ми смениха целите спирачни механизми на двете задни колела. Оръсих се близо 100 лева там. Наложи се да се връщам до нас да взимам още пари. Спирачките са важно нещо.
Малко след 17:30 отидох на центъра да видя началото на международния фолклорен фестивал, с идеята да направя няколко снимки. Точно когато трябваше да минат, заваля доста силен дъжд и за нула време целия бях мокър, дори като криех под едно дърво. Поне като всеки летен дъжд бързо премина.

След това паднах с колелото на мокрия асвалт, като се опитах да взема един завой по-остро. Нищо страшно – просто малко се поужулих и доста се изцапах. Също така трябваше да поставям веригата и тя малко опъваше и още повече се изцапах, а имах и кръв по ръката.

Все пак всичко завърши добре – бира в Red Eye и фолклорни танци на античния театър. Всъщност се учудих колко различни държави има тази година. От Колумбия до Южна Корея.
А до сега гледах документално-рекламния филм за България на Георги Торнев – “Bulgariq – The code of eternity”. Много добре е направен, с дребни забележки. Много ми е странно, че не мога да намеря нищо за него в интернет.
Отстрани погледнато ми казах, че съм имал ужасен ден, а аз въобще не се чувствам така. Много ми е готино настроението дори. Мисля да завърша с най-новия лаф на Йонов (за който не знам дали е оптимистичен или не, но на мен ми звучи добре):

Като изключим факта, че си живеем идеално,

сме големи балъци да стоим в този град

Съботата ми започна с дълъг сън, чак до ранния следобед. Не бях се наспивал така от доста време, а така обичам 🙂 Към 15 часа изпратих братовчетка ми Гергана до автогарата и след това реших да се поразходя малко преди да се прибера. Мислех да мина да поразгледам за летни обувки и дънки, но хич не обичам да ходя по магазини и просто преминах по Иван Вазов без да се спря никъде. Стигнах главната и реших да мина и по нея. В този момент ми се обади сестра ми да си поговорим, защото в София валял проливен дъжд и нямали работа в магазина. След разговора реших, че наистина е хубава идея да се поразходя, докато е все още хубаво времето тук. Точно реших да снимам главната с мноооого хора за 43places.com , когато срещнах Цвета. Тя много се изненада на въпроса ми : “Ти нямаш ли рожден ден днес ?” 🙂 Чак се зарадвах, че така я изненадах ! А всъщност ICQ-то е един добър стар доносник 😉 Не бях я виждал Цвета от доста време, а се случи точно на рожденния й ден. Ха кажете сега, че е случайност. Само където забравих да й кажа лично, че е страхотна на абитуриентските й снимки.

Малко след това, точно преди магазина на Герито, пък срещнах Весела и тя ме посрещна с въпроса : “Нали ще дойдеш днес?”. Аз дори не знаех за какво става дума. Оказа се, че след около час е представянето ан първата й стихосбирка в “Конюшните на царя”. Не се колебах дълго и й казах, че ще дойда.

В оставащото време до представянето , реших да отида да взема колата ми от автогарата, където я жях оставил, и да я преместя някъде по-близо до стария град. След това се видях на бързо с Герито и точно на път към Конюшните пък Таня ме видя от Кастело и се видях и с нея и Пухи. В Кастело пък ме изненада, че вече работи Румито. В първия момент си помислих, че е нейн двойник 🙂 Таня предложи утре да ходим в Кричим, но ще видим. Не искам вече да си правя планове.

В 16 часа вече бях в Конюшните на представянето на книгата на Веселина Сариева – “Ощ”. Книгата съдържа три цикъла стихотворения и един мултимедиен диск. Айде да похваля и тук Йонов, като кажа, че той е монтирал видеото ! Стиховете на Весела бяха определени много добре само с една дума – разчупени. Наистина не приличат на нищо друго, а са си уникални.

След представянето на книгата вече бях решил да се прибирам, но Йонов не беше на това мнение и решихме да минем за малко през офиса на “Изкуство днес” и след това направо към Магито на филмова вечер. Набързо довършихме видеото за сайта на Antistar и тръгнахме.

Стигнахме у Магито, хапнахме (защото се оказа, че всички сме гладни и най-вече аз) и седнахме да гледаме корейския филм “Стик номер 3”. Много ми хареса ! Друго нямам какво да кажа за този филм 🙂

Ей така се случва един хубав ден, за който нямах никаква предварителна идея какво ще правя.

Вчера беше моя ден от фирмата да стоя на нашия щанд на изложението Булконтрола. Първоначално си мислех, че ще съм два дена, но се оказа, че само за един. Аз вече се бях уговорил да оставам вечерта в София и нямах намерение да се отказвам от този ми план. Само не го бях измислил финално как на следващия ден ще се върна в Пловдив в 8:30 на работа.

Вчера тръгнахме в 8 сутринта за изложението. Аз бях (както трябваше) с черен панталон и официална риза, а в раницата си носех друг панталон, тениска и кецове. На самото изложение беше спокойно – имаше сравнително малко хора, но то това му е хубавото на тези специализирани излопжения, че ходят само хора, които наистина се интересуват, а не зяпачи. В 14 часа чух, че ще има семинар на някаква тема за микроконтролери. Първоначално разбрах, че ще е за Atmel и реших да отида уж за малко. Оказа се че сме само двама човека и направиха семинара за нас. Оказа се че е представяне на микроконтролерите на фирма Renesas, която е обиденение на Hitachi и Mitsubishi. Естествено се похвалиха, че са най-великите 🙂 Само където не са много известни в Европа и са решили да правят зарибявки. Общо взето са им хубави микроконтролерите, а и предлагат безплатно C компилатор (с ограничение до 64kB). Все пак си мисля, че са ориентирани главно към големи производители на електроника. В кафе паузата в 16 часа си поговорих малко с организаторите, които си казаха, че са очаквали повече хора и малко след това си тръгнах. Малко кофти постъпих, но все пак казах, че отивам за малко. (пфуу позабравил съм разговорния английски 🙁 )

След края на работния ден се преоблякох в колата, оставих официалните дрехи да пътуват към Пловдив, а аз имах среща с taralezh пред университета. Отидох до една спирка да чакам рейс, но нямаше от къде да си купя билети. Казаха ми че шофьорите продават, но на това 114, на което се качих нямаше и аз като примерен гражданин си слезнах на следващата спирка. От там си купих билети, огледах таблата кои номера ходят до Орлов мост и се качих на едно 305. Дори успях да подраня. нямах никаква представа за колко време мога да дойда. Много отдавна не бях пътувал сам с градския транспорт в София. Еми дойде и ми подари две списания Digital Photo-Video (БЛАГОДАРЯ много !). Имаше час и половина до началото на NightSongs и решихме да пийнем бира някъде. Отидохме в една пицария, където намерихме свободни места (май се казваше Уно или нещо такова). Докато пийвахме и говорихме се обади Маги, че все пак ще дойде на театъра. Станахме малко по-рано и отидохме да я вземем от попа. След това направо към Хамбара. Мястото наистина вътре изглежда като нашето мазе, където едно време правихме партита. Трите запазени билета ни чакаха, срещу които получихме диск (самия билет) и чаша JimBeam 🙂 Седнахме горео от където си мислех, че ще се вижда по-добре, но май не е точно така. Актьорите бяха супер ! (не е тайна и че съм фен на Весела 🙂 ). Играха толкова добре, че по едно време като се обърнах към Еми, тя ми каза, че още малко ще се разплаче за Тони.

След представлението си тръгнахме сравнително бързо, защото никой нямаше пари за такси и решихме да си хванем метрото. Оказа се че Магито и Еми и двете са в Овча купел и двете май доста си паснаха по характер 🙂 Те слезнаха на метроспирка К.Величков и се разделихме. Аз на Вардар и се обадих на сестра ми, да ме посрещне. Отидохме в квартирата й, и не след дълго бяхме в леглата. Аз трябваше да си хвана първия рейс за Плводив, който е 7 сутринта и реших да отида доста по-рано, да не би да няма места. Станах в 5:30 и 6:15 бях на автогарата. Оказа се че съм бързал на празно. Рейса дойде чак в 7 без 25 и имаше дори свободни места. Явно сутрин трафика е повече от Пловдив към София. В 9:30 с един час закъснение бях на работа.

Така завърши моето едно/двудневно приключение. Сега като се прибрах от работа в опашката за модериране на коментари в блога ме очакваха над 9000 (!!!), като ми отде доста време докато ги почистя. Първо на php-то му свършваха лимитите за време преди да ги покаже всичките и се наложи да ги трия по други начини.

Утре си взех почивен ден от работата. Дано да тръгнем на някъде както е плана, но точно за това ме съмнява … Весели дни !

п.с. … а първи юни е деня на детето … 😉 Честит празник !