Дефакто днес ми е (беше) първия ден от отпуската. Реших да свърша някои работи. Станах (сравнително) рано и отидох до университета за уверение за военните, а там ми сервираха, че ми липсвал един предмет в картона. Дори и те не знаеха кой 😛 Не че аз можех да се сетя 🙂 Така се наложи следобяд пак да ходя с книжката и да сравняваме. Е, поне се разбра кой е, но лошото е че ми я няма оценката за него в протокола, а е има в книжката ми (дори имам 6). Сега през септември пак ще имам разправии (за втори път ми се случва). Най-тъпото е че миналия септември, като завърших семестриално ми казаха, че всико ми е наред.

Междувременно си платих сметките за GSM и интернет и пих една бира в 12 часа на обяд в Найлона 🙂 Наистна усещам нещо странно да не съм на работа 🙂

След второто ходене до университета, отидох да си оправям спирачките на колата. За съжаление положението се оказа по-лошо от колкото мислех. Едва ли не ми смениха целите спирачни механизми на двете задни колела. Оръсих се близо 100 лева там. Наложи се да се връщам до нас да взимам още пари. Спирачките са важно нещо.
Малко след 17:30 отидох на центъра да видя началото на международния фолклорен фестивал, с идеята да направя няколко снимки. Точно когато трябваше да минат, заваля доста силен дъжд и за нула време целия бях мокър, дори като криех под едно дърво. Поне като всеки летен дъжд бързо премина.

След това паднах с колелото на мокрия асвалт, като се опитах да взема един завой по-остро. Нищо страшно – просто малко се поужулих и доста се изцапах. Също така трябваше да поставям веригата и тя малко опъваше и още повече се изцапах, а имах и кръв по ръката.

Все пак всичко завърши добре – бира в Red Eye и фолклорни танци на античния театър. Всъщност се учудих колко различни държави има тази година. От Колумбия до Южна Корея.
А до сега гледах документално-рекламния филм за България на Георги Торнев – “Bulgariq – The code of eternity”. Много добре е направен, с дребни забележки. Много ми е странно, че не мога да намеря нищо за него в интернет.
Отстрани погледнато ми казах, че съм имал ужасен ден, а аз въобще не се чувствам така. Много ми е готино настроението дори. Мисля да завърша с най-новия лаф на Йонов (за който не знам дали е оптимистичен или не, но на мен ми звучи добре):

Като изключим факта, че си живеем идеално,

сме големи балъци да стоим в този град