Кредитните карти са най-големия инструмент на банките да ни държат в ръчичките си. При тях хем си мислите че имате пари, хем постоянно дължите все повече и повече. Уж са ужасно удобни, но всъщност всеки месец плащате на банката си. Погледнато по-параноично ТЕ точно това искат – да нямате пари кеш. Практически е възможно да теглите пари в брой, но е толкова неизгодно, че не го правите. Замисля ли сте се, че ако искате заем от банка, те ви мотаят сумати време, искат всякакви документи, да доказвате доходи … а ако отидете в някой магазин и искате да си купите чисто-нова-супер-модерна плазма (или нещо подобно) за същите пари, същата банка ви иска само лична карта и ви дава кредита за 15 минути. Погледнато още по-параноично и ако си падате по световните конспирации, кредитните карти са една стъпка преди ТЕ да ви сложат чип в тялото. Изглеждат удобни, за да ви накарат да я използвате постоянно, но всъщност така ТЕ знаят кога какво си купувате и къде отивате. Това заедно с личните данни, които разполагат за Вас представлява добър социален профил. А един човек/едно общество колкото по-добре го познаваш толкова по-добре го манипулираш.
Това мисля аз за кредитните карти. Не обичам да слугувам на корпорации. Дори не използвам комерсиален софтуер.
Но днес си поръчах първата ми кредитна карта.
Както каза Бат’ Спас, продадох се на системата. Надявам се да не я използвам много, а само по приятни поводи, като причината, заради която си я вадя – пътешествие в чужбина.
п.с. ето една поучителна флаш анимация за кредитните карти.
