All posts by Ицо

Нова година, ново начало

Лични, Разни,

Честита нова година !

В края на предишната мислех да пиша равносметка за старата година, но така и не ми остана време/настроение. Като цяло беше тежка година, но пък щастлива за мен (поне в сравнение с по-предишните). Най-хубавото, с което започвам новата година, е че „официално“ вече с Вили ще живеем заедно. Поне това ми дава надежда за още по-хубави години напред !

Тази нова година посрещнах отново в Мандрица, но този път в по-скромна на брой компания. Всъщност за първи път посрещам новата година на площада. Тази година, основно благодарение на сдружението и Ивайло, имаше чудесна елха на центъра, имаше фойерверки, имаше и доста повече хора от обикновено. Очаквайте скоро снимки. Може да разгледате всички снимки ето тук.

Жеравна и околността

Пътешествия, , , , , , , , , ,

За (по-скоро след) рождения ден на Вилито решихме да си подарим един уикенд някъде само двамата. След доста промени на плана и търсене, в крайна сметка се спряхме на Жеравна. Честно казано търсихме нещо по-близо, но нищо не ни хареса, а Жеравна изглеждаше чудесно на снимки. И двамата не бяхме ходили там и си казахме – това ще е.

В петък около обяд, след като предишната вечер празнувахме, тръгнахме към Жеравна. С новата магистрала до петолъчката и след това няма и 50 km и си там. Жеравна наистина се оказа много красиво място. Запазени къщи, калдъръмени улички, хубави кафенца и кръчми. Настанихме се в „Къщата с лозницата“, като ни настаниха в сравнително широка стая със собствена баня. Най-хубавото беше огромното легло. Всъщност дори не мога да го нарека легло, а просто голямо пространство с матраци, което заема цялата дължина на едната стена, и на него може да си седиш, лежиш, спиш, гледаш през прозореца … въобще много яко !

   

   

Вечерта решихме да се разходим из Жеравна, но се оказа, че има един проблем … всъщност два. Първо беше доста студено или поне ние не бяхме го предвидели и тръгнахме едва ли не все едно сме си в Пловдив. И второ – беше много тъмно – няма улично осветление и беше облачно и няма луна. Впоследствие разбрахме, че общината нямала пари за осветлението. Така едва намерихме кръчмата, която ни препоръчаха, и влезнахме вътре. Ядохме в механа Старча, която се оказа една от „100-те национални кръчми“ на Бирохолиците 🙂 Наистина хубаво място, но не мога да кажа, дали е най-доброто в Жеравна, защото така и не опитахме други места.

В събота започнахме с разходките. В Жеравна естествено посетихме къщата на Йордан Йовков, която е един от „100-те туристически обекта“ и си взех печат. Къщата е малка, но добре направена. Хареса ми. След това отидохме до църквата „Св. Николай“. В събота като цяло селото беше доста по-оживено. Разходихме се още малко из селото, гледайки хубави къщи, и решихме да палим гумите към следващите ни цели.

   

   

Върнахме се до къщата, взехме колата и потеглихме към Котел. там целта беше пантеона на Раковски, но се оказа, че сме отишли точно по време на обедната почивка и се наложи да изчакаме да стане 13 часа. Междувременно използвахме да разгледаме Котел. За стоене на едно място и дума не можеше да става, защото беше доста хладно. В Котел се оказаха, че са родени дори повече възрожденци от колкото очаквах. За всички тях има чудесен „Музей на котленските възрожденци“ (който е заедно с пантеона на Раковки). В четири тематични зали (Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери) е разказно за Софроний Врачански, Петър Берон, Георги Раковски, Георги Мамарчев и десетки други. За финал може да се поклоните пред гроба на Раковски. Наистина си струва да се посети ! Отново един 100-те обекта, т.е. още един печат за книжката 🙂

   

След Котел отидохме и до Медвен – друго малко сгушено в планината селце. Там се разходих само малко из центъра и поснимах няколко къщи. Прилича леко на Жеравна, но къщите не са само във възрожденски стил. За съжаление продължаваше да бъде студено и ние побързахме да се върнем на топло в стаята ни в Жеравна.

   

За вечеря решихме да си поръчаме от домашните манджи на ханджийката ни. В съседната къща имаше някакви украинци и тя щеше да готви телешки чумлек за тях и ние решихме да се включим. Беше наистина чудесен. За закуска имаше палачинки  Въобще правят всичко, което им поръчате. Е, накрая изненадват с цена, но поне си струваше 🙂

В неделя настана време да си тръгваме. За да ни е по-интересен пътя решихме да минем през Ичера и Карандила. Село Ичера беше още едно местенце запазило стила на възрождението. Поне отчасти. Имаше и доста сгради от времето на социализма, но като цяло приятно място и по-малко комерсиално от Жеравна. След Ичера продължихме по планинския път към Карандила. Честно казано до преди това не знаех, че Сините камъни и Карандила са на едно място, но когато пристигнахме на място някак си го осъзнах. За съжаление освен студено не беше ясно, затова нямаше хубава гледка надолу. Поне по това време на годината Карандила не ме впечатли.

   

   

След Карандила слезнахме през Сливен и почти неусетно се озовахме отново на магистралата. Проблемът на новата магистрала е че няма крайпътни ресторантчета и механи, където човек може да хапне. А ние не бяхме яли целия ден и вече огладнявахме. В крайна сметка решихме да се изхитрим и да минем за “по на пряко“ през Кричим, където майката на Вили да ни нагости. Така и стана – ядох най-вкусните бутчета с картофи, които съм опитвал. Или поне така ми се сториха 🙂 След това към Пловдив. Общо взето така приключи този тридневен уикенд изпълнен с доста пътуване, но и с доста мързелуване. Много приятно !

 Всички снимки може да разгледате в Нашите Снимки.

Два уикенда на Мандрица

Пътешествия, Разни, ,

Така се случи, че последните два уикенда бях на Мандрица. Първия не беше планиран, и го реших в последния момент, за да отида да помогна в ремонта на покрива на навеса, който е на двора (и по план може би бъдеща лятна кухня). Втория уикенд беше плануван с цялата компания да отидем да отпразнуваме рождения ден на Таня. Въпреки, че си го празнувахме и през седмицата, на Мандрица просто продължихме празненствата. Това, което искам да кажа, е че и двата пъти си изкарах чудесно. Само да имаше малко по-стабилен интернет там, на който мога да работя, бих направил всичко възможно да стоя по-дълго време на Мандрица. Особено след ремонтите, които прави майка ми, къщата става идеална. За хората, които все още не са видяли – вече има и камина 🙂

На РД на Пухи и други случки в София

Пътешествия, , , , , , , , , , , ,

Изминалия уикенд беше отделен на София. Повода беше рождения ден на Пухи, който беше в петък и отидохме 2 коли хора. Таня ни беше запазила места в хостела (Мостела) и първо се настанихме там. След това отидохме на купона. Там почти случайно се видях със сестра ми 🙂 А купона си беше супер. Имаше токова много хора от Пловдив, че направо не се чувствах, че съм в София. Хубаво се получи и като се има в предвид, че може би отидохме първи, останахме до към 3:30.

В събота сутринта, след не много сън в общата стая на хостела, станахме всички едновременно. Времето беше страхотно и решихме да си направим разходка из София. Тръгнахме пеша от Хостел Мостел, минахме през НДК (където дори си взехме печат за 100-те туристически обекта), и стигнахме до парка на военната академия. Там си починахме хубаво, но след дългата разходка взехме да огладняваме. С Вили и Таня отидохме до един близък ресторант да хапнем. След това продължихме разходката по туристическите обекти. Минахме през храм-паметника „Свети Александър Невски“, от където също си взехме печат. Следващото по ред беше природонаучния музей. Той се оказа дори по-голям от колкото очаквах. След него Вили и Таня вече бяха тотално изморени и решиха да се приберат в хостела, докато аз имах още малко сили и реших да отида на гости в магазина, в който работи сестра ми – nenios.com . Много хубаво място. Запознах се най-сетне и с Катя.

Вечерта беше отредена за втората част от рождения ден на Пухи – този път в Хостел Мостел. Тук вече повечето хора не ги познавах, но ние от пловдивската група си бяхме достатъчно, че да се забавляваме. След 10 часа вече не можеше да останем в двора и трябваше да сменим местоположението. Новото място беше Art-Hostel, което така и не разбрах хостел ли беше или бар … но е супер яка дупка 🙂 Играхме джаги и пих бира. Не знам до кога изкарахме, но беше по-рано от предишната вечер.

В неделя станахме и отидохме на закуска в хостела. Другите трябваше да тръгват, така че оставахме само с Вили и Таня и трябваше да решим какво ще правим. В крайна сметка надделя мнението да продължаваме с туристическите обекти. Така първо отидохме до Боянската църква, където не влязохме, защото искаха по 10 лева вход ! Обаче си взехме печат и я разгледахме отвън. Следващия обект решихме да е зоологическата градина. Аз бях ходил, но мнозинството реши, че това ще е 🙂 Така отново разгледах зоологическата градина на София. От последния път когато бях ходил бяха вдигнали билета 4 пъти (пазя си стария билет), но все пак сега е 4 лева, което беше поносимо. Към края на разходката вече бях много гладен и само си мислех как ще посетим ресторанта със сръбска скара, който бяхме видяли, наблизо докато обикаляхме да си намерим място за паркиране. Там вече ми се върнаха силите. За финал на софийското ни пътешествие решихме да е IKEA. Малко шопинг за финал и после към Пловдив.

Като цяло много добре се получи цялото пътуване, което е особено учудващо ,като се има в предвид, че принципно не харесвам София. Обаче като ходиш на купон и разходки – става !

Борово

Пътешествия, , ,

В неделя с Елица и Дарко решихме да си направим разходка в Родопите. Въпреки, че времето по прогноза не го даваха много благоприятно, ние решихме да рискуваме. Първоначално мислих ме да отидем до Косово, но докато чакахме Ели, се разгледахме из картата за нови места, на които не сме били. Погледите ни се спря към частта Белица-Борово. В крайна сметка си избрахме Борово.

Тръгнахме към 12 на обяд от Пловдив по познатия път за Смолян. Участъка между Асеновград и Чепеларе сега го ремонтират и сега е с нов хубав асфалт. Ние обаче свихме към Лъки, където все още е стария разбит от дупки и свлачища път. Учудващо отбивката за Борово е с чисто нов асфалт, което ме изненада, но все пак от там е пътя за Кръстова гора, което е популярна дестинация и явно заради това са го ремонтирали.

Пристигнахме в Борово и спряхме Астралката на центъра. Селото е оказа доста по оживено от колкото очаквах. Има дори хотел и доста къщи за гости. Има и няколко екопътеки, на които обаче първоначално не им обърнахме достатъчно внимание. На около се виждаха доста църкви и параклиси. Решихме да отидем до един, който се виждаше от селото. Когато тръгнахме към гората установихме, че трите екопътеки, означени с различни цветове, всъщност бяха доста добре маркирани. Ние си избрахме жълтата и тръгнахме по нея, без да знаем ясно къде ще ни отведе. За съжаление нямаше повече указателни табели за трите екопътеки. Жълтата горе-долу вървеше в посоката, в която се бяхме отправили и ние. Пътеката започна от селото, след което влязохме в гората, след това продължава по билото и когато си мислихме, че сме навлязли вече навътре в планината … отново излязохме на пътя ! Странна работа. Трябваше да пресечем пътя за да стигнем до параклиса, който си бяхме набелязали. Той беше на един хълм от където има страхотна гледка. Тук решихме да си починем и дори си направихме малък пикник. Времето все още беше чудесно.

   

   

На връщане към селото решихме да минем по друг път. Идеята ни беше да заобиколим повече по билото и да отидем до скалите, които се виждаха в далечината над селото. Първоначално тръгнахме добре, но постепенно пътеката изчезна. По едно време се натъкнахме на червената маркировка (втората екопътека) и тръгнахме по нея. Обаче тя се оказа доста занемарена и трудно се следваше. По едно време дори видяхме и змия и решихме да се насочваме към селото. След кратко лутане най-накрая успяхме да стигнем до крайните къщи. А сега е сезона на рязането на дърва и този шум ни преследваше навсякъде и постоянно чувахме че селото е близо 🙂

   

   

Върнахме се в центъра на селото и най-сетне разгледахме какви са трите екопътеки. Починахме си малко на едни пейки и решихме че е време да се прибираме след чудесната неделна разходка. Точно тогава започна леко да вали. Казахме си – точно на време ! Но дори не можа да завали истински. Пак не познаха с прогнозата и се радвам, че не се излъгахме да останем в Пловдив.

 Ето и снимките ми в Нашите Снимки.

Малко родопско октомврийско пътешествие

Пътешествия, , , , , , , ,

В събота сутринта (добре де, малко след обяд) тръгнах към Кричим. От там трябваше да взема Вилито и се бяхме разбрали да ходим към Родопите. Уикенда се очертаваше топъл, преди застудяването, което предвиждаха от понеделник. Преди да тръгна потърсих в интернет и се убедих, че има много къщи за гости в Стойките, където мислихме да останем. Дори не сметнах за нужно да си записвам имена/телефони или да звъня за резервация.

Взех Вилито и потеглихме по пътя за Девин. Някъде по „новия“ път спряхме на една беседка, където хапнахме по един сандвич. Учудващо има няколко доста хубави сместа за спиране по пътя – беседки с чешми. Времето наистина беше прекрасно.

 Пристигнахме в Стойките и първото нещо, което направихме беше да потърсим къщата в която Вилито е ходила като малка. Намерихме я и вече беше доста запусната и изоставена. Близо до нея беше и къщата на вуйчо Ваньо, на който също се обадихме. Той, като един гостоприемен родопчанин, ни покани да останем у тях, но ние не искахме да ги притесняваме и си имахме други планове. Тръгнахме да търсим стая в хубава къща за вечерта. Аз съм идвал много пъти през зимата и знам че Стойките си е направо курорт тогава. Обаче през лятото (т.е. през октомври) се оказа че съвсем не е така. Повечето къщи не работеха, част от хотелите не бяха довършени, други места се чудихме дали въобще са къщи за гости, защото нямаха никакви обозначения, на две места просто ни казаха, че в момента няма кой да ни оправи стаите и не може да ни настанят. Само една баба ни покани да видим стаята, но тя беше леко мизерна. Въобще не можахме да си намерим място за пренощуване ! И аз не можах да повярвам, но е факт. Иначе поне обиколихме цялото село, което се оказа пръснато в няколко махали. След 2 часа мотане се убедихме че ще трябва да приемем поканата на вуйчо Ваньо 🙂 Отидохме до магазина, взехме малко кюфтета, вино, сок и сладки и се върнахме към тяхната къща.

 Вечерта всъщност се оказа много по-хубава от колкото очаквахме. Изпълнена със вкусни манджи и много домашна ракия 🙂 Сутринта също беше прекрасна, с приятно слънчево време и обилна закуска. Въобще много добре се погрижиха за нас. Накрая не само че не взеха нищо, от нещата които бяхме занесли (по различен претекст), но и леля Краса ни изпечи кюфтенцата, уви ни за из път, и ни даде и бурканче домашна лютеница и бурканче мед ! Луда работа !

Към 10 часа в неделя тръгнахме през Превала. По пътя кривнахме към връх Перелик. Не стигнахме до самия връх, но видяхме много хубави гледки от местността Чурика. Чудесно място ! Видяхме и хижа Перелик, но тя не работеше. Ще се върнем някой ден отново там на пешеходен преход. А сега продължихме към Смолян.

  

  

Малко преди Смолян, спряхме на следващата ни предвидена спирка – Смолянските езера. Пътя стига до първото от тях – Тревното езеро. Около него има чудесно място за пикник и естествено си имаше хора на пикник. Ние също извадихме едно шалте и си направихме обяда.

Не знам дали заради сезона, но езерата всъщност бяха доста заблатени. Нямаха и много вода. Не знам колко са общо езерата, но има хубава екопътека, която обикаля три от тях. Точно до Тревното е Бистрото езеро, което също беше попресъхнало. След това пътеката продължава нагоре като се изкачва до най-високото – Мътното езеро, което в момента беше на-чисто 🙂 По екопътеката има беседки, мостчета и разни зарибявки, като „Тронът на Евредика“ и „Лирата на Орфей“. Като цяло много приятна и лека екопътека.

  

  

След езерата се отправихме към Смолян. Спряхме пред новата църква „Св. Висарион Смоленски“ и я разгледахме. Имахме идея да посетим Планетариума, обаче и този път се оказа затворен. Честно казано нямам съзнателен спомен да съм го посещавал и да съм гледал нещо там.

След като не успяхме с Планетариума, решихме да пробваме другия обект от „100-те туристически обекта“ в Смолян – историческия музей. Малко трудно се стига до него с кола, защото са едни еднопосочни улици, но в крайна сметка го намерихме (следвайте кафявите табели). Влезнахме и веднага ни пуснаха да разглеждаме. В началото ми се стори не голям, но постепенно откривахме нови и нови стаи и етажи. Оказа се много хубав музей и добре подреден – Родопите от античността, през Траките, средновековие, възраждане. След това започнаха стаи по занаяти, обичаи, традиции … Както казах много съм доволен ! Не ни взеха вход, ни взеха изход 🙂 , но след като си го разгледал, честно казано имаш по-голямо желание да си платиш. Дори и да си купиш някой сувенир. Взехме си и печат.

След като прекарахме повече от час в музея, вече беше станало неделя късен следобед и ние решихме, че е време да поемаме към Пловдив. Минахме през Пампорово, от където дори качихме двама стопаджии, и се прибрахме в Пловдив. Времето до края остана все така прекрасно. Така завърши хубавия ни уикенд около Смолян.

Всички снимки може да разгледате в Нашите снимки.

Долен и Златоград

Пътешествия, , ,

От четирите почивни дни (6-9 септември) за мен бяха само 3, но аз отдавна имах план за тях. Майка ми от Мандрица беше отишла в селото на комшиите й там – Долен. От много време и аз само бях чувал за това село и сега настана време да го видим. В събота беше ежегодния им курбан, което всъщност беше и повода. Майка ми беше там още от сряда, а аз тръгнах в петък на обяд. Така и никой не успя да дойде с мен, въпреки че там чакаха „цялата група“.

Долен се намира много близо до Златоград (по пътя са 12km, но по права линия е много по-малко). Аз избрах пътя през Кърджали, защото ми се стори по-прав (в сравнение с този през Смолян). С едно кратко спиране в Джебел от Пловдив до Долен ми отне 3 часа. За Долен знаех единствено, че е планинско селце. Когато пристигнах, първото което ме впечатли, беше че всъщност въобще не е селце, а голямо село. И много дълго – общо взето една дълга-дълга улица и всичко е на един склон от двете страни отгоре и отдолу на тази улица. Доста стръмно е всичко. Второто което ме впечатли бяха големите къщи. Въпреки, че почти няма място, къщите са все огромни – за големи семейства. Дворове почти няма – може да се видят посети, домати, чушки, тикви и дори тютюн на всяко дори и най-малкото късче свободна земя.

Курбана в събота беше огромен. В Долен ми казаха че живеят 1500 души, като за празника естествено бяха дошли и още роднини и гости. За тях бяха приготвили курбан от 800 кг месо, които видях как се варят в 17 казана пред местното училище. Луда работа ! Представям си в съседното им село, където имало 5000 човека какъв курбан правят. Иначе освен курбана сергии,сергии … по дългата улица, и хора, хорааа …

Ние в събота следобяд решихме да отидем до Златоград. Аз само веднъж бях минавал от там, но тогава нямахме време да разгледаме стария град. Сега се насочихме именно натам. Първо седнахме в кафенето, където правят въртяно кафе (наистина го въртят с подноса, но аз не го видях) на джезве на пясък. След това минахме по всички дюкянчета. Те са го направили като в Етъра – майстори на разнообразни занаяти си работят в малки работилнички, които едновременно са и магазинчета. И туристите купуват. А и не са малко, но си има защо. Стария град на Златоград си е много хубав. Аз си бях забравил книжката със 100-те обекта, затова и не влязох в музея, което е още един повод да отида отново.

А в Долен наистина ни чакат всички – цялата група, която празнуваме нова година в Мандрица. Знаят ни по имена, пращат поздрави и сме добре дошли когато пожелаем. И място за спане има много. Така че само остава да се съберем и да отидем в този край на България.

п.с. всичките ми снимки са ето тук.

п.п.с. по повод престоя ми в село Долен, направих и следния пост в 9gag. То не бяха гостита, то не бяха черпни. Ама така е в Родопите ! Гостоприемни хора !

Още една отпуска

Пътешествия, , , , , , ,

Предишната отпуска нещо не ми стигна и с Вилито решихме да си направим още една.

Взех си отпуска от сряда до петък и рано сутринта в средата на седмицата потеглихме отново към морето. Имахме идеи и за планина, но морето надделя. Отидохме на Каваци при вуйчото на Вили. Честно казано плажа не ми хареса – имаше прекалено много хора за моя вкус ! Като го видях направо се зарадвах, че по принцип ходим на Карадере. Сега ми беше повече като пътешествие, отколкото ходене на море, така че много не ми пукаше. Важното беше да се ходи на нови места. Другото ново място, на което отидох беше село Равадиново и замъка край него. Бях много предубеден за този съвременен „замък“, особено като видях входната такса от 8 лева ! Обаче след като Вилито ме нави да влезем, останах впечатлен. Въпреки бутафорията всичко е направено много хубаво. Самия замък не е довършен и вътре почти не се влиза, но около него е страхотно поддържана градина с най-различни странни растения и животни. Има чудесно езеро с лебеди (бели и черни). А градините те прехвърлят от една приказва в друга. Надявам се и в бъдеще да го развиват така прекрасно. С други думи – препоръчвам да се види. Всичко му е хубаво с изключение на входната такса.

Замъка в Равадиново „Влюбен във вятъра“   Мостче край замъка

Езеро с лебеди   Много и разнообразни растения

След 2 хубави дни (разбирайте лежерни дни и прохладни вечери) на Каваци далеч от парещите четиридесет градусови жеги в Пловдив, трябваше да отидем към Мандрица. Пътят през Средец, Елхово и Тополовград беше дълъг, както обикновено. Ние избрахме и топлия следобед, което утежни положението още повече. Все пак към 18 часа пристигнахме след 6 часа път. Там ни посрещнаха направо с работа. В събота беше отново трудов селски ден. Както се казва „хубаво е ходиш на село, стига да не е твоето село“ 🙂 Не че се оплаквам – малко физически труд. Нарязахме доста дърва за зимата, прибрахме ги и се надявам към/около нова година да ги горим на все още довършващата се камина.

В неделя още сутринта преди жегата потеглихме към Пловдив. Оставихме Гергана с Мимито и Виктор на автогарата да си хванат рейс за София и към 13 часа си бях у нас. Вечерта дори отидохме и до Бойково на кръчмата, в която не бях ходил цяло лято.

Как да отключим Vodafone (Huawei) K3715

Geek, Технологии, , , , , , ,

Преди няколко дена ми се наложи да отключа един 3G USB модем. Предисторията е че Йонов ми даде няколко промоционални карти за интернет на Vivacom, които са валидни до края на месеца, и аз реших да се възползвам от възможността да ги пробвам на Мандрица, където по принцип никой оператор няма добър обхват. Реших че най-лесно ще стане с USB модема, който имам, обаче той е с марката Vodafone и естествено се оказа заключен само за Mtel.

Спомних си че наскоро Йовко беше писал за подобно отключване и реших и аз да пробвам. Започнах първо от неговия блог, но в крайна сметка google също върши работа. Излизат доста варианти, част от които безплатни, други платени, трети фалшиви (с потенциални вируси и спамове). Дърпах няколко dashboard-a, firmware-a, пробвах няколко генератори … въобще загубих си повече от час. За да спестя евентуално време на други ето как успях да си отключа модема аз – накратко ви трябват две неща:

  1. код за отключване, който зависи от IMEI кода на вашето устройство – на Vodafone K3715 го има изписан под капачето за SIM картата. След което аз използвах този online генератор на отключващ код.
  2. програмка за отключване – аз използвах ето тази (хостната при мен) от този сайт – www.ruchirablog.com/guide-unlock-huawei-hsdpa-modem-free . Бях пред на майка ми компютъра с Windows, така че не съм я пробвал дали работи под виртуална машина или с емулация под Linux. Надявам се не е вирусяла, но е безплатна и лесна.

Предполагам, че вместо програма може да се използват и AT команди, но с програмката всичко се свежда до въвеждане на кода от стъпка 1 и един click след това. От Йовко научих, че има максимален брой опити, които може да пробвате да отключите модема (в моя случаи нямаше такъв проблем), след което трябва да флашнете firmware-а наново. Firmware за K3715 Може да намерите тук.

След като отключих модема имах и доста ядове с флашване на един китайски рутер TP-LINK WR703n, на който най-новата версия на DD-WRT има проблем с моя 3G модем, но това е една друга история, която може да разкажа друг път.