Както пишеше в “Една седмциа в София”: “най-сетне адекватен музикален фестивал в България! И никакъв Глен Хюз!”. Много съм щастлив, че преживях трите дена на Park Live Fest ’09.
След много чудения кой ще ходи и кой няма, в крайна сметка потеглихме 5 човека в четвъртък за София. Уж тръгнахме сравнително на време, но докато стигнем, докато оставим колата пред блока на Дина (Динчеее, благодарим за гостоприемството !!!), докато се натуткаме, докато стигнем до фестивала пеша, си стана 19:30 (а началото беше обявено за 17 часа). Бяхме изпуснали само R.O.B.T.F., a на сцената се вихреше Pilooski. Пред сцената имаше само един човек и ни е решихме да се слеем с тълпата 🙂 Останалите посетители просто си стояха кротко на тревата. Постепенно започна да се запълва с хора. На Nasekomix вече имаше, а за Little Dragon бяха дошли почти всички, които бяха намислили да присъстват този ден. Все пак беше четвъртък и е нормално хората да дойдат след работа.
Трики. За втори път гледам Трики на живо (след Букурещ миналата есен). Този път ми се стори дори още по-хубаво ! Все пак не беше в зала със седалки, а на open-air фестивал. Дори мога да кажа, че като изживяване, това беше най-якия концерт на който съм бил ! Просто ми мина като един миг. Не знам нито колко време продължи, нито кои точно песни изпълни. Този път дори пя повече от Букурещ, където основно свиваше. По едно време дори Трики се появи някъде сред публиката, и мина покрай нас. А ние бяхме неизменно най-отпред (общо взето и трите дена бяхме там). Накрая отново завърши с Ace of spades, и отново публиката беше подканена да се качи на сцената. Невероятно изживяване ! Този път обаче охрана по едно време спря да се качват повече хора. За тази част от фестивала питайте Пухи, ако вече не Ви е разказал, как са станали близки с Трики на една сцена 😉
С Трики завърши първия невероятен ден на ParkLive. Нямахме билети за Ялта (то не сме и искали), и за наше си afterparty отидохме в Лодки. До сега не бях ходил там, но ми се стори чудесно място на открито, евтинко и съвсем непретенциозно … точно като за нас 🙂 Танцувахме си, пийвахме си … докато се скапахме и се прибрахме да спим.
В петък сутринта всичките ни жени ни напуснаха 🙂 Надя и Дорето ги закарах рано-рано да си хванат стопа за Пловдив, Динчето отиде на работа, след което също се прибираше директно за Пловдив, а ние останахме трима мъже в апартамента. Както се изрази Йонов – като кубински студенти в западна Европа. Цял ден мързелувахме. Аз само успях да се видя със сестра ми, а Пухи сготви един винен кебаб (само че с пилешко, вместо със свинско, защото такова имаше в магазина, и с бяло вино, вместо червено, защото все пак е лято).
Когато най-накрая отидохме на втория ден на ParkLive вече звучаха Карандила. Бяхме изпуснали Карандила джуниър. По едно време на пулта се качи DJ Lord, който ни забавляваше с разни … а май и той се забваляваше да миксира разни комерсиални хитове 🙂 По едно друго време на сцената отново се качиха Карандила, а на заден план, DJ Lord продължаваше да пуска бийтове ! Хубаво шоу се получи – създаде настроение.
Втория ден всъщност лично мен най-слабо ме вълнуваше от към любими артисти и използвах времето да се видя с много познати от Пловдив. Дори прекарахме едно известно време в игра на фризби 🙂 Особено Ruth & Unlimited нещо не успяха да ме впечатлят и да прекъснат фризбито. Все пак за Roots Manuva дойдоха доста хора, а и ние се придвижихме пред сцената. Дори си вкарахме нови лафове: “Are you reggae ?”, “Are you reggae enought for me?” 🙂 Всъщност си тръгнахме малко преди същинския финал на Roots Manuva и отново завършихме в Лодки, където се видяхме с Цецката.
Последния ден на фестивала беше обявен с начален час 15:00, и ние въпреки голямата жега едвам успяхме да стигнем в 16:30. Това беше и точния час на началото, когато Gaz Cobain от Future Sound Of London се качи на сцената. Чудесна музика … за afterparty … не за подгряване ! А на открито нямаше какво да ни се подгрява – през пет минути отивахме на един маркуч с вода се плискаме за разхлаждане.
Phuture Шок ги очаквах с голям интерес, но леко ме разочароваха с краткото си изпълнение и най-вече с факта, че не ни изпяха “you seem to know” 🙂 Пяха само нови неща.
След тях, въпреки, че ги нямаше в програмата на основната сцена, се появиха Gilles Peterson & Michael Rütten, който направиха едно кратко сетче 🙂 и представиха следващата банда.
Crazy P(enis) определено са откритието ми на фестивала. Тази шармантна дама и двамата DJ-и просто ни разказаха играта от кеф ! Много пленителни хора. Не ни оставиха да скучаем.
Plaid започнаха и малко след това заваля дъжда (който е бил в София по това време, знае за какъв дъжд говоря). Дъжд, който вместо да разгони хората, всъщност събра всички пред сцената и хората започнаха да се кефят и скачат още повече. Общо взето никой не обърна внимание на дъжда и той се намуси и си тръгна 🙂 още преди Plaid да свършат.
За финал на всичко бяха Lamb. Въпреки техническите проблеми и закъснението бяха невероятни ! Andy просто кипеше – скачаше, миксираше, блъскаше барабаните, скачаше в публиката … Много хора просто плачеха, след като приключиха. Въпреки двата биса по някое време просто се наложи да си тръгнат. Аз едвам се прибрах до квартирата на Динчето. Краката ми бяха скапани и всички стълби ми се струваха непреодолими. Добре че работеше асансьора, защото до седемнадесетия етаж нямаше да се кача – тогава бих предпочел да спя отпред на пейката.
И така всичко свърши … трите дена които просто минаха като миг а мен. Когато пристигнахме в Пловдив с Йонов просто си казахме, че все едно преди малко сме тръгнали за фестивала. Чудесно беше !
Въпреки, че като музика на фестивала мога да му дам 10 от 10, мисля да изложа и какво не ми хареса в него … главно като организация. Надявам се да е градивна критика:
- Гривничките ! Просто трябваше да са по-издръжливи. И по-хубави ! Моята още на втория ден се изтърка, а на третия се скъса. Някак си на магия я бях задържал за да мога да влезна без проблеми, след това просто я махнах.
- Началното време ! Не можеш да очакваш посред лято, концертите да започват в 15 часа. Първо е жега, второ е светло до 21 часа. Трето края в 23 също е неприемлив за мен (Ялта я изключвам – аз очаквам фестивал на открито). Ако толкова не може да се уреди музика до малките часове (според законите), просто трябва да се направи извън града … и тук идваме до третия проблем
- Палатков лагер. Винаги съм си представял, че големите фестивали задължително имат места за палатки и хората просто живеят няколко дена с фестивала.
Не че аз не живях ! Много яко беше !
Трябва да се случват и хубави неща в живота.
п.с. снимки има ето тук.
