Потроших опелката ! На един завой след Габрово изхвърчахме (Таня и аз) от пътя и се превъртяхме няколко пъти през таван по поляната надолу. Цяло чудо е, че ни няма абсолютно нищо. Аз имам само една драскотина от едни бодливи храсти, когато излизах от колата. Нямаме дори уплаха (поне така си мисля). Колата е помляна и ще видим колко може да се оправи. Докараха ни с пътна помощ и сега съм вече в Пловдив.
Живи сме !!!
Сега отивам да почерпя за това.
п.с. може да прозвучи банално, но се почуствах близо до смъртта и ми минаха някакви размисли по този повод. По-късно може да опиша по-подробно какво стана и какво мислих ..
Олеле! Било е малкият дявол, радвам се, че сте живи и здрави!
Добре, че ви няма нищо, а колкото до другото ще се оправи!
Най-важното е, че си жив и здрав. Опелки ще има много… и не само!
Сега, повече от 24 часа след катастрофата, имах време да премисля по-ясно какво всъщност се случи. Като изключа най-голямата част от вината -…
Ице, радвам се че нищо ви няма, защото това е най-важното. Това че не сте се уплашили е добре, защото иначе трудно се преудолява, знам го от личен опит. Поздрави Таня
“и се превъртяхме няколко пъти през таван по поляната надолу” 8(
късметлия си, това е истината, като се замисля какви дреболии делят едно “разминаване даже без уплах” с “най-лошото” =(
и аз съм преживявал много тежка катастрофа – и наистина всичко се случва толкова бързо, че въобще нямаш време да зацепиш какво се е случило… излизаш навун – гледаш, че от колата не е останало нищо и чак тогава те побиват малко тръпки, но пак не можеш да оцениш какъв късмет си извадил… ние с шофьора си казахме, че ако катастрофата не беше през посто, шяхме да правим курбан на тази дата…
на следващата година на същото кръстовище в катастрофа почина чичото на шофьора, който беше душа човек и разказваше най-яките истории, докато почисваме рибата, която сме уловили на язовира през деня…
и чак тогава се замисляш какъв си късметляи =(
Радвам се, че сте живи и здрави!