Monthly Archives: February 2009

Неделния сноуборд

Традиция стана-а-а … да не повтарям място, където да карам сноуборд. Днес точно си мислех да отида пак в Чепеларе, но в последния момент, сменихме крайната цел на Пампорово. Така и Пампорово стана мое сноубордно завоевание 🙂 Този път поне не бях сам, и дори бяхме пълна кола. Дорито, Вилито, Надя и Димитър запълниха колата, но само аз и Димитър карахме. Другите просто се разходиха, като Вилито я беше много яд че екипировката й не беше в Пловдив. За малко да има и още една кола хора, но за съжаление не дойдоха. То и ние с нашата организация успяхме да стигнем чак на обяд и си взехме само половин дневна карта за лифта.

Пампорово се оказа по-голям дори от колкото си го представях – за първи път спирам да го разгледам повече, обикновено минавам само транзит. Сумати писти, лифтове, влекове, хора … но не беше чак прекалено претъпкано. Дори ми се стори една  идея по-България отколкото Боровец (там си е направо чужбина). За протокола, цените (главно за да мога след време да сравня колко са се променили) –  дневна карта за всички лифтове през уикенда 33 лева, половин ден 20 лева, сноуборд и обувки под наем за ден – 25 лева.

Иначе с карането на борда продължавам да задобрявам. Паданията стават по-малко, но за сметка на това по-качествени. Трябва да се замисля за каска вече.

Нов телефон

Онзи ден служещия ми дълго и вярно Siemens C75 получи близка среща с твърдата и безжалостна земя (не за първи път, но за последен). След това на екрана нищо не искаше да се покаже – само бяло. Така в петък бях без мобилен телефон, и след работа отидох да си купя нов. Реших да пробвам в mtel като дългогодишен абонат какво ще ми предложат, като вече си бях харесал nokia 1208, която доста от познатите ми имат, и са доста доволни. На мен ми трябва точно такъв телефон с който само да говоря, а единствената му екстра – фенерче, също мисля, че ще ми върши доста работа. И така – отидох и направо попитах за този модел и как мога да го взема. Общо взето до изтичане на договора ми оставаха доста месеци, не ми се взимаше нова карта, и единствения възможен вариант остана с отстъпка от точките от mtel клуб. Принципно за този телефон му искат 99 лева, на мен ми го намалиха на 45, аз малко се почудиш, защото очаквах дори малко по-евтино, но се навих. Така без никакви допълнителни ограничения (дори не е кодиран) си имам нова Nokia 1208. Пожелавам си много и хубави разговори с нея и да кара много батерията 🙂

With a black фередже … оле !

Черно Фередже в Гепи направиха страхотен концерт ! Всички които не дойдоха могат да съжаляват. Изпяха всички яки песни. Май за първи път (от трите пъти, когато съм ги гледал на живо) изпълниха всичките ми любими песни 🙂 Оле !

И едно допълнение извън темата. След Гепи минах през Петното, където Жорето и Ники правеха караокето. Добре си поговорихме с Жоро, и с радост установих, че неговия 9″ Acer Aspire One (еквивалент на моето Eee PC) съвсем нормално движеше цялото караоке, след като “нормалния” лаптоп се е скапал изведнъж. Това за всички, които твърдят, че мини-компютрите не ставали за нищо 😛

За ъпгрейдите

Покрай многото преинсталации/ъпгрейди, които ми се случиха напоследък, се замислих – как един windows се преинсталира няколко пъти на един hardware (разбирайте един компютър между два ъпгрейда), а един Linux обикновено сменя няколко хардуера. Честно казано не помня кога инсталирах моя Arch, след това се копира от един дял на друг и от един хард диск на друг. Това не му пречи да се обновява на практика ежедневно и освен това да тръгва на новия hardware почти веднага.

Спаси, дари на …

От много на време на сайта ми се въртят “реклами” на благотворителния сайт www.save-darina.org , но да си призная до сега не бях правил дарения. Още малко преди Коледа получих нещо като коледен бонус, който реших че морално не заслужавам. Вярно е че тогава бях изпаднал в голяма дупка, но все още мисля така. Тогава реших да дам парите на някой който се нуждае. Сега си спомням, че го реших докато се къпех 🙂 Както и да е – покрай Коледа и без това е много модерно да се даряват пари за благотворителност, а и нямах много време тогава, така че отложих цялото ми начинание за по-късно. По-късно се оказа днес. Всъщност до преди няколко дена, дори не бях преброил дали парите са точно и си стояха в един плик, както ги бях получил. Преброих ги преди да ги внеса в банката, за да не се изложа все пак 🙂 Тази вечер отворих save-darina.org , избрах едно от децата, за които сега се набират средства (наистина не ми беше лесно – толкова тъжни истински истории отдавна не бях чел), и преведох на една сметка 1000 лева през epay.bg. И преди някой да каже “ей, защо не каза, че имаш излишни 1000 лева, щяхме …”, искам да кажа, че аз тези пари почти не ги видях и исках така да си остане. Просто така реших. Точка. /дори не знам дали ще коментирам този пост/.

Фен

До преди няколко часа не подозирах за съществуването им, но след тази вечер у Пухи вече съм им фен:

  1. That guy with the glassesневероятни отговори на невероятни въпроси, най-страните филмови ревюта, 5-секундни филми … и доста други видеота
  2. Мария Силвестър – май трябва да имате телевизор, за да я гледате, но във vbox7 има много нейни репортажи и след като изгледах няколко съм убеден, че е напълно луда и вече съм й фен

От събота до сега

Напоследък се замислям да пиша за толкова неща, но все не ми остава време да седна на компютъра. Някои от тях вече остаряха и едва ли ще пиша за тях, а за други очаквайте скоро. Иначе останалото съвсем информативно.

В събота през деня бяхме семейно до Хисаря. Времето беше чудесно, направихме си хубава разходка, съчетана с обяд и доставяне на известно количество минерална вода. Вечерта не излизах, а беше отдадена на преинсталиране на лаптопа на сестра ми, като махнахме стандартно инсталираната Виста и сложих ЕксПи.  Освен това се бъзикахме с новия таблет, който се оказа голяма зарибявка.

В неделя през деня се разходих до Асеновград и под хубавото слънце се печахме на скалите до параклиса св. Димитър. Много хубаво е там 🙂 След Асеновград минахме през Пловдив да вземем Дина и Елица и директно заминахме към Бойково, където направихме поредната (вече традиционна неделна) кулинарна вакханалия.

В понеделник сестра ми ми написа SMS, какъв чудесен уикенд сме си изкарали и иска пак в Пловдив, защото в София валяло и било студено. Наистина хубав уикенд се получи. Иначе в понеделник вечерта отидох уж за малко в Петното, а така хубаво се почерпихме (снимковия материал се надявам да остане завинаги засекретен), че във вторник ми беше лошо цял ден.

Вторник беше рождения ден на баща ми. Да си жив и здрав, тате ! 🙂 Междувременно (още в понеделник вечерта) се разбра, че чисто новото XP на сестра ми не иска да подкара интернета в София и тя се наложи спешно да си дойде отново до Пловдив, за да го погледна. Хем се получи хубава изненада за рождения ден ! И така след празничната вечеря, аз отново се занимавах с преинсталация. Лошото се оказа, че наистина има проблем с лаптоп HP 6820 с Windows XP и мрежовата карта (wireless-а няма проблем). За момент дори се шашнах, че няма да мога да го оправя, когато намерих в интернет, че проблема всъщност бил в … не може да познаете … в BIOS-а. трябва да се флашне и след това се оправя. Така до 2 часа през нощта отново съм се занимавал с инсталации.

Днес, в сряда, след работа отидох да си взема новия ми компютър – мдаа настана време и аз да се ъпгрейдна 🙂 Ха да ми е честито ! Противно на моите очаквания успях да изляза и да се видя с приятелите ми, вместо цяла вечер да се занимавам с инсталации. Май две поредни вечери дори на мен ми идват много.

Сега си копирам /home дяла на новия 500G хард и докато го чакам, остана малко време да пиша тук.