Tag Archives: концерт

Lord Bishop Rocks

Днес (т.е. вече вчера) до 17 часа въобще нямах планове за вечерта, когато изведнъж тя се напълни с неща 🙂 За финал беше концерта на Lord Bishop Rocks. Съвсем непозната за мен група, но като ме поканят на концерт трудно отказвам. И съвсем не съжалявам ! Получи се яко Rock’N’Roll … от онзи шумния. То и без това звука в зала Олимпиада не беше от най-добрите и стана доста джангър. Лорда и групата му направиха яко шоу пред малкото публика. Все пак всички заподозряни артаджии на Пловдив бяха на концерта.

Хагард и Пловдивската филхармония

Снощи бях на концерта на Haggard на летния театър. Аз не съм кой знае какъв метъл, но реших че този концерт може да ми хареса. И общо взето не сбърках. Единствения проблем беше че започна с почти 2 часа закъснение. Беше обявен за 7, а засвириха към 9. Типично по пловдивски всички бичиха айляка. Другия кофти момент, е че точно към 9 заваля дъжд.  Ние се качихме най-отгоре където имаше навес, а и доста хубава гледка и там останахме през целия концерт. Дъжда съвсем не провали концерта и всички много се кефиха и постепенно запълниха мястото пред сцената. В началото свириха само Haggard, и аз в един момент се замислих дали Пловдивската филхармония въобще ще излязат. Разбира се грешах и втората половина на концерта беше съвместна на двете “групи”. Получи се доста добре. Мисля че на всичките 2000 човека на летния театър много им хареса. Аз дори имах възможност да проверя как ще се държи фотоапарата ми в такива условия. Въобще изживяването много ми хареса и въобще не си помислих да си тръгна предварително, както си мислех преди концерта. Да не кажа, че си струваше само за момента в който цялата тълпа метъли скандираха “плов-див-ска фил-хармония, плов-див-ска фил-хармония” и същевременно куфееха. Незабравим момент !

12-14 февруари 2010

В петък вечер бях на концерт на Ревю и Милена в Soho. Почти до последния момент се чудих дали да ходя и накрая отидох. Общо взето беше препълнено. А за какво им трябваше да прожектират филма “Директор на водопад” преди концерта, така и не разбрах. Филма си е хубав, но да си го гледаш в къщи. В шумно заведение и с лошия звук с който си е, никой не го гледаше. Освен това отново (както и на Future Shorts последния път) имаха проблеми с DVD-то 🙂 Голяма част от публиката между песните припяваха песни на Милена и тя на два пъти обясняваше как тази вечер пеят само песни на Ревю. Аз също бях останал с впечатление, че ще има песни и двете “групи”, защото беше обявено като “Милена и Ревю”, а не като “Ревю с Милена”. Накрая дори на Васко му писна и Милена направи на бързо Ха-Ха. Все пак не беше толкова лошо. Песните, които направиха си бяха много добри и аз си се кефих !

В събота отново беше ден за сноуборд. Този път – Чепеларе. Трябва да се редува, а тази година не бях ходил там. След концерта предишната вечер решихме, че ще ходим само за половин ден следобяд. Бях с Дина и Марина (ама не Стрина Марина). Тръгнахме към 10, защото си мислех, че ще са лоши пътищата, но се оказа, че съвсем не е така. Дори на доста места беше изсъхнал и стигнахме за час и половина. Наложи се да почакаме един час до 12:30 когато започва полудневната карта. Все пак добре, че дойдохме малко по-рано, защото вече нямаше места къде да се паркира. Дори една полицейска кола ни отклони към друг паркинг, който също беше препълнен. Времето беше чудесно и се порадвахме на слънцето. Като цяло Чепеларе ми направи много добро впечатление с няколко на пръв поглед дреболийки. Първо вече са въвели нови карти, които си ги държиш в джоба и само минаваш, без да се налага да ги вадиш и пъхаш някъде, което е много удобно, когато си ръкавици и държиш борд. Второ имаше безплатно греяно вино, което беше божественярско – много ароматно и вкусно, както трябва да бъде. Жалко че бях с колата и не си позволих цяла чаша. Третото нещо е свързано с хората от Родопите, които по принцип са си доста гостоприемни. Бях паднал след сблъсък с една сноубордистка по време на едно от спусканията ми и сега леко ми е ожулено лицето. Както каза Дина – все едно съм ял нещо и съм се омазал целия с лютеница 🙂 Когато накрая връщах картите, за да си взема депозита, касиерката като ме видя каза “Контузен сте ! Добре ли сте ?”. Стана ми хубаво, че се интересуват от хората, а не само от клиентите. Знам че това си е до човек, но все пак … Като добавим към тези неща бързия лифт и това, че Чепеларе е най-близко до Пловдив, мисля че пак ще отида. А вече взех да се чувствам по-сигурен на сноуборда. Задобрявам 🙂 За протокола да си запиша какви са цените, че да сравнявам за догодина (за миналата съм пропуснал) – лифт 35 38 лева за цял ден и 25 лева за половин + 6 лева депозит за картата (и в двата случая). Ски под наем видях за 15 лева, докато сноуборда е 25, което ми се вижда малко нечестно.

В неделя закарах баща ми на Трифон Зарезан в Брезово. Още по пътя видях на няколко места празненства покрай лозята, хорà и ритуали. Иначе в Брезово си беше нещо като “фирмено парти” – ядене, пиене и жива музика. Добре че нямаше (много) чалга … или просто си тръгнахме на време 🙂 Аз по едно време си направих фоторазходка из Брезово. Много добре си снимах, като нямаше никакви хора навън. Ще взема да продължа серията “улиците на …” места, където едва ли ще ви хрумне да се разхождате и снимате.

Култур Шок отново !

Kultur Shock, дори като бонус Контрол и Pero Defformero. Както става ясно снощи бях на концерта. Още като разбрах за концерта преди няколко месеца си казах, че ще отида отново на Култур Шок. Миналия път в Black box беше много яко. Напоследък се бях замислил да не би да разменя концерта за този на Милена, но така и не го направих. А да пътувам два път до София през три дни не ми се правеше.

И този път както предишния, беше работен ден и плана беше тръгваме след работа, на концерт и се прибираме обратно. Пак бяхме двама, само че миналия път бях със Спастнята, а сега с Таня. Все пак Спастнята се присъедини към нас в София. След като дойдоха Марина и Ники и вече бяхме пълна група. Концерта беше обявен за 19 часа, ние влезнахме в 19:30 и едвам успяхме да хванем последните две песни на Pero Defformero 🙁 Както заключихме всички единодушно – това концертите напоследък да започват на време е порочна практика ! А този беше точно такъв. 19:00 – Pero, свирят 40 минути, след това в 20:00 (добре де започнаха няколко минутки по-рано) – Контрол, точно 1 час, и накрая Култур Шок точно час и 45 минути.

За Pero Deformero мога да кажа, че са много яки. Вокала беше един излъскан типичен сръбски фолк изпълнител с голямо шкембе, но забиваха яко жица. Последната им песен (която реално хванахме само цялата) беше явно големия им хит и много хора, включително и Спастнята, пееха. Наистина ни хвана яд, че ги изпуснахме.

Контрол излязоха на сцената и цялата публика започна да пее. Оказа се точно на този ден и в тази зала се навършват 20 години от първия им голям концерт и Гилъна през цялото време беше много развълнуван и постоянно благодареше на публиката. А то имаше защо – след като всички продължаваха да пеят и след края на всяка песен. А песните бяха хит след хит ! Наистина е невероятно изживяване когато всички пеят заедно.

След такова подгряване тепърва идваха Култур Шок ! Публиката направо завря – буквално в погото, и преносно във всеки един. Джино просто знае как да запали цялата публика. Новия състав на групата също много ми хареса. Вече има две жени. Саксофонистката (Amy Denio) ме изуми с глас и изпълнение, но истинския хит според мен (и според Спастнята) беше цигуларката (Paris Hurley), която с поведение и техника просто ни накара да се влюбим в нея. Изглеждаше като анимационна манга героиня, а как се кълчеше и свиреше на цигулка просто нямам думи ! Нямаше как да не изпълнят повечко песни от новия им албум (Integration), но все пак направиха и доста неща от старите албуми. Между песните Gino (а накрая и цялата група) имаше акапелни включвания. Аз точно се замислих дали ще изпълнят Istanbul и те го направиха на биса (веднага след Hashishi). За финал беше оставена Mastika, която публиката искаше от самото начало. Последва трудно сбогуване, като накрая дири слезнаха до публиката и се здрависаха със всички, които желаеха. И така отново всичко завърши, до следващия път !

Чудесен концерт се получи ! Въпреки работния ден, въпреки всички проблеми с техниката и ужасния звук, въпреки всичко … и следващия път пак ще отида !

13 ноември (петък)

Петък 13-ти започна с чудесно слънчево време. Прекрасно есенно време. Последва истинската фаталистка същност на петък 13-ти на работата където всичко се бъгваше по всякакви странни начини. Наистина ужасен и много напрегнат работен ден. Поне вечерта отпуснах малко. Първо Пухи и Гри ме навиха и отидох на концерта на Edie Sedgwick в Лебовски, който на мен много ми хареса ! Поне отпред купона беше на пълни обороти. След това продължих в Петното, където Пухи просто разцепваше от хубава музика. Никой друг не дойде на готиното парти, но аз поне се видях с разни стари познати. Общо взето за двама човека си мислех тази вечер, но не им се обадих, но в крайна смета се видях и с двамата 🙂 Така един изпълнен с положителни и отрицателни емоции петък 13-ти. А сега трябва да лягам, че сутринта ще ставам рано (въпреки че е събота).

До София за концерт и разходка из Витоша

Тази събота беше концерта на Alice Russell и Nightmares on Wax. Бяхме се събрали доста голяма група за концерта, и аз въпреки, че се колебаех малко в крайна сметка реших да отида (взех си билет в последните дни преди събитието). Тръгнахме в събота след обяд, стигнахме по на време (за разлика от другата кола, които дойдоха направо за концерта) и успяхме да отидем до Дина, да хапнем там, и дори да започнем с пиенето 🙂 Аз дори между временно успях да отида до квартирата на сестра ми, където доставих разни (и доста) провизии и взех на обратно други.

Концерта, беше обявен за 7, но както се очакваше, започна малко след 8. На сцената излезе Алис Ръсел, заедно с цяла група … всички в бяло … и много весели. Аз, както казах, не се бях много подготвил за нея, освен няколко песни в ТиТръбата. Все пак беше чудесно. Но най-велико беше това, което последва, а именно Nightmares on wax ! Получи се просто жестоко парти. Предварително въобще не знаех какво да очаквам от тях, защото всичко което съм слушал е доста експериментално, но това което избраха беше най-подходящото. Мисля, че всички които останаха до края бяха предоволни. Дори за малко да излязат на втори бис, защото публиката не спираше да тропа и да вика.

След концерта отидохме да хапнем, а вечерта завършихме в Амстердам (заведението, не града). Там откарахме до не знам кога и добре че на другия ден се оказа, че се сменя времето и имахме 1 час повече за спане.

В неделя след обяд решихме да отидем към Витоша. На срещата пред Боянската църква се събрахме доста голяма компания (може би към 15 човека). Разгледахме църквата и решихме да отидем и до Боянския водопад. Някой каза, че е близо, но в крайна сметка се оказа че си е около час и половина ходене. Все пак според мен си струваше – водопада наистина е много хубав. Разходката из Витоша през есента също е прекрасна. Почти като в Родопите 😉

За финал отидохме изморени и доста гладни в един ресторант в Бояна, който се оказа доста добър и хубаво се наядохме. След което се прибрахме в Пловдив, където за първи път се оказа по-кофти време от колкото в София. Валеше някакъв ситен дъжд, мъгла … а в София през целия ден на разходката беше чудесно време.

10 октомври 2009 – изложба и концерт

Хубавия ден за съкровища продължи с хубави неща и в цивилизацията. Първо отидох на откриването на изложбата в Баня Старинна, която стана известна със скандала с Черни, което май донесе допълнителна реклама, защото около Банята имаше много хора и много полиция. Изложбата “Отражения от бъдещето” си е доста голяма и аз за малкото време, което успях да й отделя само минах набързо от всякъде. Трябва пак да я посетя някой ден този месец.

От Бяна старинна бързах да си тръгна, защото трябваше да се прибера, да си оставя колата и в 8 да бъда отново на центъра за концерта на Billy Cobham. Концертната зала беше препълнена – едвам влезнахме. Аз лично очаквах да гледам как Били ще ме разцепи от бързина с барабаните за втори път, но всъщност се оказа, че основната фигура на вечерта е Теодосий Спасов, а другите са “просто” гост-музиканти. Като цяло свириха доста лежерни неща, които все пак ми харесаха. Пианистката за мен си беше върха за вечерта, и дори по-късно в Петното я поздравих, а китаристката на всички ни стана топ 1 по красота 🙂 Били все пак към края удари едно соло 🙂

Както вече разбрахте вечерта завърших в Петното, където традиционно всяка вечер музикантите от Пловдивските джаз вечери си правят jam session. Така беше и тази вечер, но Били излезна само веднъж и то не за много дълго, след което си тръгна. Това беше добър повод да се прибера по навреме, защото ми изникна едно предложение сутринта да ходим до Одрин, на което аз не можах да откажа. За това в следващия пост.

Нощта, къщата, деня, концерта

В петък вечерта беше нощта на музеите и галериите (а.к.а. нощ на бурдеите и таверните). Аз нямах никакви уговорки, и по някое време просто тръгнах сам, като знаех, че ще срещна все някой (както и стана). Още на първото място, където отидох – Баня Старинна, срещнах Спасчо, както и всичките ми колеги от работата. След това се чух със сестра ми и се разбрахме да се видим на пощата. Наложи ми се да мина през цялата главна и тогава осъзнах какъв ужас от хора е в целия град. Не целия град, а цяла България е беше събрала тук. То хубаво, да има големи събития, но толкова много хора ми дойдоха в повече. Главната беше непроходима. Все пак успях на стигна до ArtNewsCafe на път за пощата, където се оказаха повечето ми приятели. Ей така без да се уговаряме се намерихме. То тази вечер при толкова хора навсякъде, всички уговорки бяха обречени.

След като се събрахме решихме да отидем на Античния театър, където да гледаме танцов спектакъл. Там обаче вратите бяха затворени и не пускаха … изчакахме повече от 20 минути, след което започна да вали. Решихме да не стоим на античния и си тръгнахме. Отидохме в галерия Коридор, след което тоново в Баня старинна. След като дъжда не спираше, решихме да отидем в Петното, където Пухи пускаше (вижте и чуйте какво) като част AntiArt Movement програмата.

В Петното въобще не беше лошо – събрахме се доста познати, а и станах свидетел на доста странни познанства … т.е. хора които познавам независимо, се оказа, че се познават. Така изкарахме до някое време в Петното, докато Гергана каза да ходим на някакъв купон в една къща в Стария град. Там се довършихме тотално. Точно както се полага на голям купон. По някое време се появи и Цецката с още хора. Аз цялата вечер пих толкова различни алкохоли, че направо не знам как не припаднах някъде като някои от нас 🙂 Като цяло беше много яко ! Имаше дори екран на който се прожектираха сноубордски филми. По някое време приятелите ми решиха да си тръгват. Подпирайки се тръгнаха в различни посоки, а аз като установих, че трябва да си тръгвам сам, реших да се върна и с Цецката останахме още около час. Накрая като установихме,че няма повече алкохол, т.е. няма какво да правим, изпратихме неговите приятелки до хостела, а аз най-сетне се отправих пеша към вкъщи. Когато се прибрах беше 6 сутринта.

В 11 ми се обади Еличката, като ме замоли да й дам нашата тента от морето за HandMade деня. Аз вече бях обещал и отидох да я занеса, но само им я оставих и се върнах обратно у нас. След това трябваше да закарам сестра ми и Жоро до гарата, след което имах една среща на пощата и чак тогава (към 15:30) успях да стигна до деня на ръчните неща. Там въпреки дъжда се бяха събрали много хора. Всички стояха под найлоните и на никой не му се тръгваше. Мисля че отново се получи чуден, макар и влажен 🙂 handmade ! Имаше и хора и музика и неща … а какво друго му трябва ?!? 😉

След HandMade-a отидохме да хапнем в ресторанта на Петното. Там Гергана ме зариби да отидем на концерт на група О.Х. в Лебовски. Въпреки, че другите не дойдоха, аз се радвам че отидох, беше голямо шоу !

Събота вечерта отново завърших в Петното, където Пухи пускаше отново, но този път просто не издържах до късно. Нещо батериите ми се бяха разредили и се прибрах да спя.

Разходка над Храбрино

Вчера по някое време разбрах, че тази работна събота, всъщност няма да работя. Реших да се наспя и днес като се събудих към 12, видях какво слънце е навън и реших, че ще е грехота да не отида някъде. Изпратих един SMS на Маги и веднага заформихме дружинката с Вили и Бояна. Решихме да отидем на скалите над Храбрино и да се радваме на хубавото време. Така и направихме, а времето беше дори повече от хубаво … в смисъл дори по-топло от колкото си го представях. По пътя видяхме едно лозе, което за плашила имаше плюшени играчки – много брутално провесени. Иначе отгоре на скалите беше перфектно, излегнахме се и почти заспахме. Много приятен есенен ден. Само за разходка като тази.

След като се върнахме в Пловдив отидохме на един концерт на Ирански мистични песни (или нещо подобно). Беше доста интересно, като всичките им инструменти бяха много странни. Като цяло звучеше много странно. Не бях слушал подобна музика до сега.

След концерта и Тишо се присъедини към нас и завършихме вечерта на бира в парка. Дано да има още такива хубави есенни дни за разходки, лежене по полянки и вечери в парка.