Отмина и тазгодишния Великден. За първи път от доста време не бях в Мандрица, но затова си има причина и тя се казва Божидар. С малко бебе нямаше как да тръгнем на толкова дълъг път, но все пак успяхме да мръднем от Пловдив. Прекарахме празниците при родителите на Вилито в Кричим. Както казах за първи път излизахме с бебето извън Пловдив и багажите, които трябваше да вземем бяха изумително количество – колата беше препълнена. Сериозно започнах да се замислям за багажник за покрив. Иначе празниците се усетиха основно по яденето. Oстаналото време не се различаваше много от последните ми няколко уикенда – гледане на бебето. Ама така е – не се оплаквам, а се радвам !
Tag Archives: Великден
Великден на Мандрица
Тази година се събраха на куп много празници – 1-ви май, Великден и Гергьовден. С още 2-3 дена отпуска с Вили успяхме да си направим една голяма 10-дневна отпуска на Мандрица. Отидохме още предишната събота със Софи и Сара. Първите дни, майка ми само ни беше чакала, за да ни впрегне на работа. Мога да кажа, че доста работа свършихме по къщата и по градината, но беше хубаво. Първо малко физическо натоварване. Второ – хубаво е като виждаш как нещата, за които си си мислил, се получават на практика и къщата става все по-хубава и уютна.
Работа намаля към четвъртък-петък, когато вече настанаха празници и започнахме приготовленията за Великден. Боядисване на яйца и печене на агне. Вилито има имен ден на Великден и бяхме поканили цялата рода в неделя на обяд. В събота пристигнаха и родителите на Вилито, които идваха за първи път на Мандрица. Взехме цяло агне и имаше лека драма къде да го опечем, но в крайна сметка всичко се подреди чудесно. Агнето престоя цяла нощ в нагорещена фурна и беше чудесно – дори на мен, като не съм голям фен на агнешкото, ми беше много вкусно. Въобще целия имен ден се получи много добре. Само ни липсваха приятелите, но този път така се получи. Надявам се да отидем всички скоро там на по-спокойно.
допълнение: ето и всички снимки.
Детски празник Хвърката Мандрица 2012
В събота преди Великден за втора поредна година се състоя „детски празник Хвърката Мандрица“. Тази година програмата беше по-скромна, но имаше своите интересни моменти. Безспорно най-интересното беше играта на „не се сърди човече“, където децата влезнаха в ролята на пионки и играчи едновременно 🙂 Още предишния ден боядисахме огромна „дъска“ за „не се сърди човече“ на площада в Мандрица. Мисля че и малки и големи много я харесаха !
Другото голямо събитие на празника беше кукления театър „Барон Мюнхаузен“. Специално за представлението беше изчистен и на практика върнат към живот киносалона в кметството, който не беше използван за нищо повече от 10 години.
Хубаво, че представлението беше на закрито, защото времето беше много променливо и ту започваше да вали, ту спираше. Сутринта лазарките успяха да се изявят, но следобедните мероприятия направо пропаднаха. Единствено имаше гримиране на лица в Хоремага. Хората постепенно си тръгваха и пускане на хвърчила почти нямаше, а карнавала направо не се състоя.
Хвърката Мандрица
Детския празник „Хвърката Мандрица“ на Великден се получи страхотно. Много по-добре от колко го очаквах. И всичко се получи от самосебе си, с много ентусиазъм и без никакво напрежение … поне от мое гледна точка 🙂 Някой може да са имали доста изнервящи моменти. На мен ми беше много добре. Още от събота започнахме с приготовленията на центъра. И някак си всичко вървеше от самосебе си. Всеки правеше нещо и междувременно се забавляваше. Постоянно се чуваше, че празника вече е започнал. Селото започна да се пълни с хора, автомобили .. и най-хубавото деца, които сами изрисуваха големия винил на площада. До вечерта приготовленията приключваха, а хората се събраха около църквата, за да си кажат „Христос Воскресе“. Имаше доста хора, въпреки че нямаше поп и официална литургия (както всъщност всяка година).
На великия ден всичко започна по програма. Бенита и клоуна Бомболино откриха детския празник в село Мандрица. След това имаше много и разнообразни неща
- изпълнения на живо – лазарки, детски народен ансамбъл, мажоретен състав (всички от Ивайловград). Играха чудесно. Особено най-малките най ме радваха
- състезания – цяла щафета, която включваше скачане с чували, бутане на кибритена кутийка с картоф на конец, тичане държейки с яйце в лъжица и скачане на един крак. Голям екшън стана 🙂
- различни ателиета – всеки можеше да рисува, свири на инструменти, да си прави хвърчила, или да се научи как да изпозлва “боклуците” за много интересни неща
- търсачи на съкровища – истинска игра за опознаване на село Мандрица. С решаване на различни задачи децата намериха и истинско съкровища – гърне със жълтъци … от шоколад 😀
- ЦИРК – ама истински ! Или дори бих казал нещо повече от цирк. За мен си беше истински театър с малко акробатични номера. Много магически ! С Магическа история и магически изпълнители !
- дърпане на въже – в което се включиха и малки и големи
- към края на деня всички отидохме на мястото където преди беше игрището за да може всеки да пусне хвърчилото, което е изработил. За съжаление нямаше много вятър, но това не попречи на всички поне да пробват. Някои имаха успех 🙂
- карнавал – на които се маскираха малки и големи. Не мога да кажа кои пожънаха по-голям успех, но всички много се радваха. Тук най-вече си пролича че и “големите” са просто големи деца
- още много много игри
И всичко това се получи чудесно. Един наистина велик ден в Мандрица. Поне около мен всички бяха много щастливи след всичко. Браво на всички, които се погрижиха, този празник да се случи. Аз лично се забавлявах много. Благодаря ! Дори успях(ме) да почервенеем от слънцето 🙂
Детски празник в Мандрица
Точно на Великден „сдружение за възраждане на село Мандрица“ организира детски празник. Мястото естествено е Мандрица 🙂 Събитието се очертава да стане голямо, поне колкото събора миналата година. Ще има гости от Гърция и всички околни села и градове. А за децата … те ще бъдат най-важни все пак … ще има цирк, игри, карнавал и много изненади. Всички, малки и големи са добре дошли на празника. Подробна програма може да намерите на сайта mandritsa.com. Заповядайте.
Великден на Мандрица
Предполагам, че вече са Ви информирали, че адаша е възкръснал, така че ще си спестя формалните пожелания и направо ще премина как прекарах почивните дни. Тази година го ударих на пълна класика – с родата на село ! Беше много хубаво – ядене, пиене, почивка. Това смесено с хубаво време, много снимки и срещи с хора, които не си виждал с години, беше хубаво преживяване. Наистина тази година за Великен бяха дошли много хора на Мандрица. Още пътуването натам започна интересно, като спуках гума. Добре, че полицаите на язовира в Ивайловград, я забелязаха и ми дадоха помпа и някак изкарах до Мандрица. Там вече сложих резервната. За съжаление точно на Великден не намерих никой който да ми я залепи и през останалото време карах с резервната. Бяхме доста коли, така че все щяхме да се оправим, ако беше станало нещо. За щастие нищо лошо не се случи.
Във Великденската нощ нямаше поп в църквата, въпреки че имаше много хора. Все пак (почти) се спазиха ритуалите.
На Великден се събрахме в къщата на вуйна цялата родá. На открито с агнешнко и козунаци. Казах Ви, че беше класика. След обилния обяд със Сара, Ицо и Софито си направихме една дълга разходка из цялото село. Скоро ще сложа снимки, само трябва да избера от мноооогото.
На връщане всички решихме да минем през Гърция. Специално за Великден бяха отворили граничния пункт Славеево-Кипринос (близо до Ивайловград). Пункт е доста силно казано – няколко български и няколко гръцки полицаи стоят на сред нищото (нямаха и един навес). Път (асфалтиран) имаше само от българска страна. След това има 4-5 километра черен път то Кипринос. Там спряхме за почивка. Някои седнаха на кафе, а други си направихме разходка из градчето (мда, според wikipedia е град). Както и някой отбеляза – то дори има супермаркет с колички 🙂 Иначе много хубаво и спретнато място съвсем по гръцки.
След като си тръгнахме от Кипринос, се минават още няколко селца, след което се излиза на магистралата за България и за нула време си на пункта Капитан Петко Войвода. Наистина много по-бърз маршрут отколкото през язовир Ивайловград и тесни криволичещ и лош (покрай село Дъбовец) път. Ако (като) отворят граничния пункт и когато се бърза, със сигурност ще избирам този път. Освен това така могат да се правят пътешествия Пловдив-Мандрица-Самотраки (или някъде другаде в Гърция). Удобна работа 🙂
Снежен Великден в Швейцария
От няколко дена го отлагаме, и днес решихме, че ако не го направим днес няма кога. Въпреки дъжда потеглихме към Швейцария. Бях си харесал едно градче Бриг (Brig), близо до Италианската граница, без да се минава по тамошните аутобани, за които се иска винетка (а за Швейцария има само годишни винетки – не си струва за еднодневно пътешествие). Взехме си по-топли дрехи, но това което ни посрещна не го очаквахме. Като се качихме в Алпите покрай пътя имаше повече от триметрови преспи, а снега се сипеше на едри парцали !
Бриг е суперско малко градче на страхотно място – в подножието на два Алпийски склона. Имах някои съмнение, да не би Швейцария да е прехвалена по рекламите и снимките, но наистина много ми хареса. А и ми бяха залипсвали планини, а там Алпите са страхотни. Някой ден ще се върна отново – през лятото за скитане, или през зимата за сноуборд. Ако днес не валеше, така хубаво щяхме да се излежим на някоя полянка.
Швейцария е странно място. Нито е европейски съюз, а на отиване ме пуснаха само с личната карта (паспорта ми беше в багажника). Нито са с евро, но същност навсякъде приемат евро – в ресторанта, на бензиностанцията и дори автоматите за паркиране приемат евро банкноти (само където връщат ресто във франкове 🙂 ). Говорят най-различни езици (немски, италиански, френски, и романш, според уикипедия) – в Бриг всичко беше на немски, в бензиностанцията жената ме изпрати с “Грация”, а на границата ни посрещната с “Паспортс бите”. Направо се чудя как се разбират помежду си (или всички швейцарци знаят по 3-4 езика?!?). Освен това положението беше обратно на това в Милано – ние бяхме с якета, а местните се разхождаха с къси панталони и тениски.
п.с. хайде този път с малко снимков материал, да няма мрънкащи 🙂