От няколко дена го отлагаме, и днес решихме, че ако не го направим днес няма кога. Въпреки дъжда потеглихме към Швейцария. Бях си харесал едно градче Бриг (Brig), близо до Италианската граница, без да се минава по тамошните аутобани, за които се иска винетка (а за Швейцария има само годишни винетки – не си струва за еднодневно пътешествие). Взехме си по-топли дрехи, но това което ни посрещна не го очаквахме. Като се качихме в Алпите покрай пътя имаше повече от триметрови преспи, а снега се сипеше на едри парцали !

Бриг е суперско малко градче на страхотно място – в подножието на два Алпийски склона. Имах някои съмнение, да не би Швейцария да е прехвалена по рекламите и снимките, но наистина много ми хареса. А и ми бяха залипсвали планини, а там Алпите са страхотни. Някой ден ще се върна отново – през лятото за скитане, или през зимата за сноуборд. Ако днес не валеше, така хубаво щяхме да се излежим на някоя полянка.

Швейцария е странно място. Нито е европейски съюз, а на отиване ме пуснаха само с личната карта (паспорта ми беше в багажника). Нито са с евро, но същност навсякъде приемат евро – в ресторанта, на бензиностанцията и дори автоматите за паркиране приемат евро банкноти (само където връщат ресто във франкове 🙂 ). Говорят най-различни езици (немски, италиански, френски, и романш, според уикипедия) – в Бриг всичко беше на немски, в бензиностанцията жената ме изпрати с “Грация”, а на границата ни посрещната с “Паспортс бите”. Направо се чудя как се разбират помежду си (или всички швейцарци знаят по 3-4 езика?!?). Освен това положението беше обратно на това в Милано – ние бяхме с якета, а местните се разхождаха с къси панталони и тениски.

п.с. хайде този път с малко снимков материал, да няма мрънкащи 🙂