По случай пет годишнината от сватбата решихме да си подарим едно пътешествие. След няколко промени на дестинацията, решихме че е най-добре да отидем за една вечер до Видин с Божидар, а да оставим Гошето на баба му. Първоначално мислихме по-далече да отидем, но не ни се оставяше Гошето за повече вечери. Като порасне тогава.
В петък вечерта отидохме в Кричим и оставихме малкия на баба му и на в събота сутринта (точно на 6-ти), потеглихме към Видин (където живее леля ми, така че там имаше къде да останем). На отиване нямахме сигурен план от къде да минаваме, но като наближихме Враца, решихме да отидем до пещерата Леденика. Отклонението до там изглеждаше малко, но пътя до там е ремонтиран само до някъде и след това е доста зле, така че отнема повечко време да се стигне до пещерата. Влизането е на всеки час и трябваше и това да изчакаме, но след това си струва. На Божидар това му беше първата пещера и мисля, че доста му хареса (накрая повтаряше, че най му е харесала пещерата). След това хапнахме в ресторант Леденика и тръгнахме от там чак в 15 часа, а ни оставаше още доста път до Видин.
Пристигнахме във Видин към 17:30 и първо отидохме да се “настаним” при леля ми 🙂 Оставихме дългите приказки за вечерта, защото имахме сигурно 2 часа докато стъмни и решихме да отидем да разгледаме крепостта “Баба Вида”. Веднага го направихме и показахме на Божидар и първия му “замък” на живо. Най-първоначалния план беше да отидем в Трансилвания, така че всичко започна със замъци. За Баба Вида съм писал и преди, колко е добре запазена и наистина си струва да се посети! Към 7 без 15 дори ни казаха да излизаме, защото заключват вече. Използвахме малкото време до залез, за да погледаме Дунав. Вилито не беше я виждала досега. На Божидар пък взехме книжка със 100-те национални обекта и вече и той събира печати (всъщност пробвахме още на Леденика да му вземем, но там нямаше).
Вечерта леля ми се беше подготвила предобре с вечерята. Имаше много и все вкусни ястия, предястия и салати! Направо преядохме, но и добре си поговорихме.
В неделя станахме сравнително рано, защото по план трябваше в 10 часа да сме на Магурата за първото влизане в пещерата. Леля ми се беше погрижила и с обилна закуска, но си взехме разни неща за из път и тръгнахме към 9:10. Аз си мислех, че до Магурата е около половин, час но се оказаха 40-50 минути и пристигнахме минути преди 10 часа. За малко си помислихме, че може да я изпуснем, но там дори още не бяха отворили, а и като дойдоха се държаха супер зле. Оказа се, че за водач трябвало да платим още 5 лева за цялата група, но това на нас никой не ни го каза, и си чакахме 20 минути докато някой дойде и ни каже. После се оказа, че май по принцип първото влизане било в 10:30 и просто са чакали още хора. Като цяло много лошо отношение. Но пещерата си струва! Огромна е и освен това са отворили залата със скалните рисунки и ги видяхме. Ако искате да ги видите на живо – побързайте, защото има вероятност пак да я затворят за посещения. Магурата, както казах, е много голяма пещера и отнема повече от час за да се разгледа и Божидар накрая не издържа и искаше да го нося. Освен това от изхода на пещерата до паркинга има 1-2km и това също трябва да се предвиди като време.
За финал на пътешествието оставихме Белоградчик. Там обаче само разгледахме скалите отдалече, защото нямахме много време, а и на Вилито не й се катереше по скали. Намерихме обаче едно хубаво ресторантче („Мислен камък“) с много хубава гледка към скалите и евтини цени (отдавна не бях ял супа за 1,60лв).
След Белоградчик ни оставаше само много път до Кричим, за да си вземем Гошето и след това се прибрахме изморени, но много доволни в Пловдив.
