Tag Archives: travel

Неделна разходка до Широка Лъка

Пътешествия, , ,

След като пропуснах чудесното време в събота, защото трябваше да работя по един страничен проект, неделята реших че няма начин да я пропусна за разходка. Имаше идея да отидем до някой дом за деца и да занесем малко неща (основни стари наши дрехи). След консултация със сайта svetlinka.com почти в последния момент избрахме дома „Катя Ванчева“ в Широка Лъка. Имаме доста лоши впечатления от домовете в Пловдив, и вече си избираме по-малки населени места, където наистина се радват на подаръците (справка и предишния път в Брацигово). Този път също беше много добре. Още преди да влезем децата ни посрещнаха и съвсем искрено искаха да се запознаят с нас и да ни прегърнат. След това имахме късмета да срещнем и директора Станислав Шиков, който ни разведе из дома. Останахме наистина впечатлени ! Домът е изцяло ремонтиран и в чудесно състояние. Стаите, баните (по-хубави от моята), обстановката … всичко е много добре. Имат дори интернет зала. Всяка година се организират за децата театрални занимания, море, планина, екскурзии. За всичко това г-н Шиков ни разказа, че разчита на пари само от помощи и е успял да намери много приятели на дома, които да помагат. Разказа ни как преди 8 години, когато е постъпил на работа, навсякъде е капело и е нямало дори един стол в общите стаи. Самите деца (според мен преобладаваха 7-8 годишни) те хващат за ръка и всяко се опитва да те дърпа, да ти покаже своята стая (е, не са самостоятелни, но са хубави, топли, уютни). Без да ги питам нещо, едно от тях само ми каза че “това е най-хубавия дом”. Много се зарадваха на дрехите и играчките. Кое веднага си сложи шапка, кое раница, кое взе някоя плюшена играчка … а на края, като си тръгвахме, ги оставихме да играят “не се сърди човече”, също от нашите чували. Прекарахме сигурно един час и обещахме пак да се върнем. Бояна май се нави да дойде да учи децата да рисуват, което ще е страхотно. А аз малко късно разбрах, че било забранено да се снимат децата, а те толкова се радваха да се гледат на екранчето.

След посещението в дома, се разходихме из Широка Лъка. Времето, въпреки че не беше много топло, беше приятно. Обиколихме почти цялото село, направихме доста снимки, изморихме се и отидохме в една от механите. Там така хубаво се наядох с пататник и смилянски боб 🙂 Много класическо, но много вкусно.

Много хубава неделя се получи. Хем помогнахме на децата, хем си направихме чудна разходка из прекрасните Родопи. Широка Лъка без (прекалено) многото хора, които идват на Песпонеделника, си е много хубаво и спокойно място !

Уикенд в Добринище

Пътешествия, , , , , , ,

Този уикенд бях в Добринище на тиймбилдинг. Всъщност не точно тиймбилнг, а по-скоро колегите от офиса се вдигнахме и отидохме на ски. От фирмата осигуряваха място за спане, лифт карта и екипировка под наем за който иска. Просто нямаше как да пропусна 🙂 Взех си сноуборда и в събота сутринта бях в 8 часа пред офиса, където ни беше срещата. Естествено и този път не се размина с чакането докато се съберем и в крайна сметка излязохме от Пловдив чак към 9. Точно на излизане започнаха да прехвърчат първите снежинки. Постепенно си заваля доста сериозно. Положението по пътищата стана съвсем зимно. Почти на края (някъде след Юндола) дори имах един инцидент, като колата ми поднесе и се завъртях на пътя. За щастие успях да овладея колата и да спра преди да се удари в скалата (от едната страна) или в мантинелата (от другата).

Пристигнахме в Добринище и се настанихме в къщата за гости “Таня”. Условията са си съвсем ОК. Това, което ми направи впечатление беше огромната баня за всяка стая. Наистина имам чувството, че банята беше по-голяма от стаята. Беше станало вече следобяд и нямаше за кога да караме в събота, така че се отдадох на снимки из Добринище. С част от колегите (на практика само колежки 🙂 ) си направихме хубава разходка със снежни човеци, снежни топки, снежни ангелчета … и много снимки. Вечерта в къщата си имахме цялата кухня само за нас и си наготвихме вкусни неща. Имаше печка с дърва (не точно камина), която топлеше много добре.

В неделя сутринта уж всички бяхме надъхани да станем рано и да ходим да караме, но отново имаше все някой да се мотка. Тръгнахме чааак към 10 часа. Пътят до хижа Гоце Делчев се оказа дори по-дълъг от колкото си спомнях. Аз си мислех че е 3-4 km, а то е поне 10. Освен това беше хубаво замръзнал снега и по едно време нямаше накъде и се наложи да слагаме вериги. Това допълнително ни забави и стигнахме на пистата в 11. С Марина (колежката с другия сноуборд) веднага отидохме на лифта и оставихме другите да чакат на ски гардероба. Иначе на Добринище цените все още са така ниски – 20 лева карта за лифта и 15 за ски или сноуборд под наем. По-късно видях, че някои от колегите са си взели и ски учител за 15 лева за час.

Пистата на Безбог ми дойде тамън. Не знам аз ли задобрявам или снега беше перфектен или нещо друго, но се спусках много добре. Срещнах Цецката, с който се обединихме над мнението, че това ни е най-якото каране въобще. Толкова ми се караше, че дори пропуснах обяда, защото не ми се губеше време. Накарах се до последно докато спрат лифта. Само едно време ми се случи нещо малко кофти като ми се откачи единия автомат на сноуборда и добре че покрай мина един, който имаше отвертка и си го сложих отново. Трябва и аз да си взема такъв малък комплект – оказа се полезно нещо. Със Стрина-Марина се видяхме чак след края на карането, въпреки че и те през цялото време бяха там.

Тръгнахме от Добринище чак към 18 часа. Надявах се пътищата да са разчистени, но не беше така. Освен това продължаваше да вали сняг. Беше доста трудно шофиране. Постоянно се хлъзгаше. Общо взето от Юндола до Белово (~25km) съм карал само на втора скорост. За капак на всичко една от другите коли се завъртя и изхвърча в канавката по пътя Пазарджик-Пловдив. За щастие точно там нямаше дървета и никой не пострада. Само се наложи да издърпам колата от преспата сняг. Прибрах се чак към 11 вечерта доста изморен и имах само сили да хапна малко, изкъпах се и заспах.

Като цяло много съм доволен от уикенда, особено от карането на сноуборд. Ако не бяха случките по пътя, заради “сложната зимна обстановка” всичко щеше да е перфектно. Днес сутринта дори като видях колко сняг има около колата ми, просто я зарязах и си взех рейса. Малко почивка след двата дена каране в сняг.

От четвъртък до неделя

Ежедневие, Култура, Пътешествия, Събития, , , , , , , , ,

Гледам, че тази седмица въобще не съм писал, затова ето неделния обзор на по-интересните неща от седмицата:

четвъртък: бях на театър с колегите от работата. Гледахме “Живите от мъртвата махала“. Моят коментар – каква поредна човешка драма. Иначе си признавам, че особено във втората част (пиесата е с антракт), успяха така да навържат историята, че дори не се досетих досетих за някои неща. А какво става на края не се знае до последния момент. По-скоро ми хареса театъра, но не ми е в топ препоръки.

В петък изненадахме Дарко по случай рождения му ден (който всъщност беше във вторник). След като той така и нищо не организира, ние му организирахме парти. Навихме Цвета, да го извика у тях, а всъщност ние всички вече бяхме там (то за малко да не бъдем, но това е една друга тема). Той горкичкия така се изненада, че дори се уплаши. Мисля, че се получи добре – наистина нищо не беше заподозрял преди това. А и никой не се изпусна в mail групата 🙂 След това си стана готин купон. Моите снимки (че дори и едно видео) вече са online ето тук.

събота: отново бях на сноуборд ! Отново с Димитър, но този път на Боровец. Колкото и да е странно излиза, че там е най-евтино през събота и неделя. И двамата на практика карахме за първи път там, и въобще не бяхме наясно с писти, кое какво, къде. Не успяхме да обиколи всички писти, а тези които пробвах ми се сториха леко стръмни за мен. Като цяло не се разбих от каране и дори вечерта нямах мускулна треска. Като се има в предвид цената, явно пак ще се ходи там, така че ще го разучим Боровец. Иначе като път от Пловдив е малко повече от колкото до Пампорово, но като време е същото, защото до Боровец пътя е сравнително прав и съвсем ненатоварен.
Събота вечер се видях с Гери и Яна, с които отидохме в едно заведение, където се оказа Дора, а после с нея минахме през Фабрика и Найлона и в крайна сметка завършихме в Петното.

в неделя се събудих с настройка, че отново ще ходя на сноуборд. Трябваше да мина да взема Цецо от някаква хижа и да ходим на Чепеларе, но след няколко телефонни разговора се оказа, че всъщност се намира на 15 километра от най-близкия път (до който мога да стигна с кола в този сняг), а няма кой да го свали до там толкова рано. И така отложихме ходенето. Тъкмо взе да се очертава спокойна неделя в къщи, когато се обади Дарко, с предложение да ходим някъде. Аз имах малко работа, но веднага след това бях готов за пътешествие. Взех го, след това забрахме Елица и Габи и потеглихме към Родопите. За цел си поставихме Бяла Черква и много добре направихме. На хижа Здравец беше препълнено с коли. На Бяла Черква имаше много сняг, а Ели бяха взели едни шейни и се получи чудна разходка. Габи доволно го изморихме, но си мисля, че така трябва. Много съм доволен, че станали и чудни снимки !

В неделя на Бойково

Пътешествия, Фотография,

Уж в предишния пост обявих, че днес ми е ден за почивка, но въпреки това следобяд/вечерта отидохме в Бойково. Дори си направихме разходка из селото преди традиционното ядене в кръчмата. Имаше навалял много хубав сняг и само ме е яд, че не хванахме малко по-светло време да станат още по-хубави снимки.

Момчиловци и обсерваторията на Рожен

Пътешествия, , , , ,

Вчера си направихме една хубава разходка в Родопите с Таня и Спасчо. Другите или им се спеше или имаха друга работа, но аз си бях казал – който се навие да идва, който не – другия път. На мен ми се ходеше малко в планината, още повече че времето беше прекрасно. Аз си бях харесал едно място, което е достатъчно в планината, и на което не бях ходил, а именно – Момчиловци. Бях чувал от няколко човека за това планинско село, и като отидох не се разочаровах. Момчиловци е разположено на един доста стръмен склон и има чудесна гледка. Селото е доста по-голямо от колкото очаквах и продължават да се строят нови къщи/сгради.

Името на селото, до колкото разбрах от един надпис пред сградата на музея, идва от Момчил юнак – владетел и закрилник на родопчани от XIV век. В наши дни селото е доста добре поддържано от самите му жители. Навсякъде има надписи, чешми, табели, скулптури … или нещо друго дребно (като например часовника/термометър на кметството), изградени със средства на хората от <еди-кой-си> набор. Всичко това, заедно с природата наоколо придава много приятен облик на селото. Въпреки всички запазени традиции, има и доста модерни тенденции, като например в местната механа Момчиловци имаше wi-fi интернет.

Обиколихме общо взето цялото Момчиловци, което на места е доста стръмно, особено ако искате да минете по краткия път 🙂 След като се наядохме в споменатата механа, решихме да не се прибираме директно в Пловдив а да отидем на още няколко места из Родопите.

Първо отидохме на връх Рожен, където е националната астрономическа обсерватория. Аз не бях ходил там и от близо купола със телескопа наистина е много голям !

За съжаление не можахме да влезем вътре. Бяхме закъснели – зимно време работи до 16 часа и освен това искат групи от минимум 6 човека (поне така пише на бележка залепена на вратата). Поне разгледахме снимките в коридора, както и наоколо около купола.

Когато решихме да си тръгваме дори започна да вали леко сняг. Аз дори съм се зарадвал, без да се усетя, но все пак от доста време вече чакам да станат нормални условия за каране на сноуборд. Иначе по пътя ни заваля дъжд и ние тотално се отказахме да посещаваме други места. Мислехме за Зорница и/или Косово, но зимните дни са толкова къси 🙁 Все пак и това не беше малко за този януарски ден.

Всички снимки може да разгледате тук.

Ч.Н.Г.

Пътешествия, Разни, , ,

Честита нова година на всички, които наминават от тук и четат това !

Аз за още една година (но не поредна), посрещнах 1-ви януари в Мандрица. Веднага след работния за мен 30-ти декември, потеглихме на път. Бяхме петима все пичове 🙂 Жените ги очаквахме на другия ден. както и очаквах Мандрица ни посрещна с топло време и първата вечер запалихме само печката в долната стая. Иначе вечерта не продължи до късно (поне за мен). Това се оказа добре, защото се наспах и следващите дни ми беше супер настроението !

На 31-ви дойдоха и останалите от групата. Още две коли с дори повече хора от колкото очаквах, и много се зарадвах на всички ! Приготвихме си новогодишна трапеза (основно Йонов де : ) и с различни и вкусни неща. След това много забава, много нещо. Самото преминаване в новата година посрещнахме на двора съвсем традиционно с хоро и шампанско. Тази година нямаше никой в цялата махала и наоколо бяхме само ние. Навън продължаваше да бъде доста топло и дори съжалихме, че не си носим палатки. Аз след цялата размазваща вечер си легнах някъде към 5:30 и понеже трябваше да спя на пода, реших да засиля малко печката (с още едно дърво), за което изядох бурното неодобрение на Йонов, на който му беше много топло. Следващата вечер въобще не палихме печки – дори и на пода с шалте си беше ОК. Новата година ни посрещна дори още по-топла от старата. Иначе толкова весело и до толкова късно не си спомням последните години да съм изкарвал.

На 1-ви януари за мое голя учудване се събудих доста рано – около 10 някъде. Пихме кафе на двора, взехме (и в последствие изядохме) мекиците, които ни направи вуйна ми. Много вкусни, както винаги. Следобяд част от групата решихме да си направим разходка и тя се получи много добре. Първо отидохме до реката, после през полето, към старата казарма, където сега пасяха овце, после нагоре-нагоре чак до билото на планината, после право надолу към селото, но без път и пътека, по дерето, спускане по листа, провиране между тръни … накрая излегнали на една слънчева полянка, все едно е май месец ! Най-сетне успях да си изпробвам със пълна сила фотоапарата – пейзажи, макро, хора, ръчни настройки … всякакви режими ми предложи този следобед. Много съм доволен. Аз дори не очаквах да прави толкова хубави пейзажи.

Последната ни вечер в Мандрица беше по-спокойна. Аз лично я изкарах в разговори на градинката около барбекюто, което в случая служеше само за място в което да си запалим огън. Другите до колкото разбрах са изкарали пак до доста късно, гледайки филми на лаптопа. Факт е, че на място на което няма ни GSM-и, ни интернет, имахме 4 преносими компютъра.

Върнахме се в цивилизацията на 2-ри януари. На връщане решихме (или по-скоро аз ги навих) да минем през Маджарово. От малък винаги съм гледал отбивката от пътя Любимец-Ивайловград, но никога не бях ходил там. Не че сега се задържахме – по-скоро само минахме, защото някои бързаха, но все пак аз съм доволен. Имаше много красиви гледки по пътя. Който спа, няма как да му е харесал 🙂 Някой ден пак ще мина от там и ще спирам на повечко места.

Като цяло съм доволен как започна новата година. Весело беше, добра компания. И дори започнаха да се случват разни неща, като ходенето до Маджарово и фоторазходката.

Щастлива година на всички !

РД на Вили на хижа Трещеник

Пътешествия, , , , , , , ,

Този уикенд малко се натресох на рожденния ден на Вели. Тоест разбрах от трети лица, че ще се ходи на хижа и аз е навих да отида. В последния моемнт се отказаха някои хора и се оказа, че от Пловдив оставаме само 5 човека естествено отидохме само с колата на Спасчо. Така дори не бях шофьор 🙂 Мястото на срещата беше хижа Трещеник в Рила. Бяхме се уговорили да тръгнем в събота в 9:30, но аз се успях след като старателно си нагласих алармата, но бях забравил за цъкна да звъни и в събота. Така когато се събудих сам, вече беше 9:30. Тепърва си събирах багажа и с цялото мотане докато се съберем всички, в крайна сметка тръгнахме от Пловдив към 11 часа.

Никой от нас не беше ходил до сега на хижа Трещеник и общо взето разчитахме на карти и на GPS-а. бяха ни казали, че с кола се стига до самата хижа и наистина се оказа така. Общо взето само трябва да не подминете една доста остра отбивка в Якоруда (с табела рекламираща “курорт Трещеник”), след това 15 километра на горе и сте там. Пътя не е хубав, но не е и отчайващо зле.

Пристигнахме в хижата към 2-3 часа, където се оказа че строят нова пристройка, която е направо модерно хотелче. Още не е напълно готова, но ни настаниха там. По едно време се замислихме, че може да ни вземат доста пари, но хижарката каза, че нощувката е по 11 лева, което беше добре. Между другото хижарката е супер готина и добра леличка. Сготви ни леща, а на другия ден боб. Иначе в хижата няма кухня, където да продават, така че трябва да си носите храна.

Времето беше слънчево и решихме да се разходим из околността докато залезе слънцето. Видяхме околните нови сгради, хотели … въобще разбрах защо на табелата пишеше “курорт”. Отидохме и до старите бунгала, които вече са почти изоставени, но лятно време сигурно е много приятно в тях. Има и големи поляни около хижата, които са идеални за палатки. Трябва да отидем и дано не е много пренаселено лятото, а спокойно както беше сега.

Останалите хора от групата (включително Вили) дойдоха чак по тъмно. Тъмно все пак означава след 5 часа 🙂 Изчакахме ги в стаята, а след това отидохме в столовата, където да се съберем и да празнуваме на практика рождения ден. Добре се получи … щом не знам до кога сме откарали.

В неделя решихме да се разходим до хижа Грънчар. Времето беше повече от перфектно. Предишната вечер заваля малко дъжд и ни е се уплашихме че може да се развали времето, но на сутринта (а и през целия ден) беше слънчево, без вятър и дори без нито едно облаче. От хижата ни посъветваха да отидем с колите до началото на парк Рила в местността Нехтеница, откъдето има още час и половина ходене. Денят е кратък, а ние тръгнахме към 11, и решихме да направим точно така. Ходенето беше приятно, като колкото по-нависоко отивахме толкова повече се появяваше сняг. Особено в сенчестите участъци си беше направо зимно ходене.

Стигнахме до хижа Грънчар, където езерото пред нея беше изцяло замръзнало. Голяма красота ! В същото време (направо) печеше едно слънце. Пълна релаксация и идилия.

След хижа Грънчар, Тишо предложи да се връщаме по друг път, като заобиколим връх Суха Вала и през Рибно езеро да се върнеш отново на Нехтеница. След това направихме един нагледен пример как не трябва да се държим в планината. След като се изкачихме билото, част от хората решиха да се връщат, защото нямаше пътека от там от където искахме да минем … всъщност няма значение защо са решили да се връщат. За мое голямо учудване Маги, Бояна и особено Спасчо заедно с още няколко човека решиха да продължат. Дори го направиха като казаха, че след 10 минути се връщат, но след като хората окончателно тръгнаха на обратно с Тишо решихме да настигнем групата напред. Опитахме се да им обясним че зимно време на 2500 метра надморска височина в Рила, два часа преди залез слънце, без вода, храна и каквато и да е екипировка (дори челници нямахме) въобще не е добра идея да се делим, но така и не можахме да ги убедим. Много ме разочароваха, и дори сериозно ще си помисля, дали друг път дали да тръгна с тях на поход из планина. Въобще не бяха отговорни за цялата група. Ако си бяхме само ние, аз нямаше да се сетя да се връщаме, и всичко щеше да е ОК, но така не беше наред. Наскоро четох един пътепис из Антарктида, където правилата са просто закон и трябва да се спазват. Все пак в нашия случай всичко завърши благополучно и успяхме да минем (макар и доста стръмно – добре че не беше заснежено) до Рибно езеро и от там до мястото с колите. Беше наистина красиво !

Върнахме се в хижа Тръщеник вече на тъмно, където хапнахме боб, който ни чакаше още от сутринта. Така приятно изморени от разходката и наядени тръгнахме наобратно към Пловдив. На връщане също решихме да сменим маршрута и вместо през Белово минахме през Велинград. Честно казано не знам от къде е по-добре, но ако е хубаво времето и двата пътя стават.

За пореден път хванахме чудесно време за уикенд. Няма да кажа за пореден път “може би последното хубаво време за годината”, защото явно тази година зимата е решила сериозно да закъснее.

Топъл уикенд

Ежедневие, Пътешествия, Разни, , , , , , , , ,

Времето напоследък е доста приятно дори топло. Особено след като се върнах от доста по-хладна Холандия. Въпреки невероятното за края на ноември време, не отидох никъде за целия уикенд. Съботата дори я използвах да си почина и да се наспя след тридневното обикаляне из Холандия. Както ретуитнах Васил – “Прекрасен ден за проспиване”. Спах да обяд, след това посрещнах сестра ми на гарата, а целия след обяд мързелувах. Вечерта все пак се раздвижих малко на диско парти в Lebowski. Райо пускаше музика и се получи доста добре, но нещо започна доста рано (към 9 часа) и до към 12 вече повечето капнаха. Аз отидох и продължих в Петното, където след малко се появи и Райо, т.е. партито е било свършило по малко странен начин.

В неделя все пак се навихме да отидем някъде извън града. Ели ме събуди в 10 и този път сравнително бързо се организирахме. Малко след 11 вече се бяхме събрали и излизахме от града. Целта беше Брацигово. идеята дойде от Таня, която имаше 3 чувала дрехи и решихме да ги дадем на дома за деца там. Това беше и първото нещо, което направихме след като пристигнахме. Питахме къде е дома, като дори се оказа, че има два, но ние отидохме до този с по-големите деца, защото и дрехите бяха за по-големи. Доста по-добре ни посрещнаха от колкото домовете в Пловдив, където те гледат все едно им създаваш само грижи с тези дарения. Това и беше целта – наистина да се зарадват на дрешките.

Бяхме забравили да вземем Йонов с нас (не точно забравили, но това е дълга история 🙂 ) и той реши да дойде с рейс. Докато го изчакахме се разходихме из Брацигово. Аз уж бях ходил и преди, но този път видях доста повече неща, като едното беше много добре поддържана църква. Много ни хареса. След като се появи и Йонов отидохме да търсим една еко пътека малко извън града. Честно казано така и не разбрахме дали я намерихме или просто вървяхме по междуселската пътека до Розово, но все пак си направихме разходката. Минахме и през един римски мост, който беше хубав. Слънце, река, планина, приятели … какво друго му трябва на една хубава неделя 🙂

Холандия … или поне Айндховен, Амстердам и Утрехт

Пътешествия, , , , , , , , , ,

Имах билети за Холандия още от септември месец и в неделя най-сетне дойде момента да заминавам. Тогава Цецката ме нави, като аз общо взето не познавах другите ни спътници – Пламен, го знаех само бегло от университета, а Адриана въобще не я познавах. Така само знаех че ще бъдем четирима, а Цецката дори успя да уреди couchsurfing за всички, което за Амстердам по едно време си мислех, че е немислимо.

Летяхме с wizzair в неделя вечерта, като двамата с Пламен тръгнахме още сутринта от Пловдив. Отидохме у Цецо и започнахме да се подготвяме 🙂 Чакахме и Адриана, но тя така и не дойде и с нея се видяхме чак пред летището. Аз си зарязах колата пред Цецо и отидохме до летището с рейса. На мен ми беше за първи път да летя със самолет, така че имах още едно ново изживяване. Като цяло излитането беше като на онези екстремни влакчета в увеселителните парковете, а самото летене съвсем не се усеща. не бях до прозореца, а и беше тъмно (и на отиване и на връщане), така че не можах да видя никакви гледки от високо.

Полета от София до Айндховен трае близо три часа. Като кацахме времето над Айндховен беше по-ясно от колкото в София т.е. искам да кажа, че времето беше доста по-добро от колкото очаквах. Всички (включително и прогнозата) ме бяха наплашили, че три дена ще вали, ще духа и въобще ще е гадно времето. Въобще не беше така. От сега да кажа, че и трите дена имахме хубаво време.

След като слезнахме на летището в Айндховен, трябваше да стигнем до централната гара. Отидохме на спирката, където имаше хубаво светлинно табло, което показваше след колко минути ще дойде рейса. Автомата за билети обаче не работеше. След като се качихме в рейса (общо взето само българи) попитахме шофьор от къде да си вземем билети, той посочи подобен автомат, вътре в рейса, който обаче също не е работеше. След като разбра това, той просто сви рамене и каза “OK. It’s free !”. Пътешествието ни започна добре 🙂

Пристигнахме на гарата след около 30 минути и се зачудихме дали да изчакаме Pim (нашия домакин от couchsurfing) или да намерим, ирландската кръчма в която той вече беше организирал couchsurfing среща. Първо решихме да се разходим, но по едно време Pim ни настигна и ни взе с колата си (една като моята Астра, само че комби). Въобще не знам как ни позна. То не че имаше други четири неориентирани туристи по това време по улиците. Отидохме в бара, където събитието почти беше свършило (към 9 часа в вечерта!). Все пак се запознахме с разни интересни хора. Имаше един весел бразилец, който дори не знаеше къде е България, но реши да дойде в най-скоро време. Голям образ беше. Другия интересен човек, с който се запознахме беше един шотландец, който обаче от много години си живее в Холандия, който обаче като ни каза какви неща е изобретявал (май е работил за Philips, която е компания от Айндховен), направо зяпнахме. Въобще Айндховен се оказа много високо технологичен град. Дори ни каза, че рейсовете (или поне някои) които са точно от летището до гарата са напълно автоматизирани и шофьора в тях на практика не шофира. Като стана дума за технологии, се сетих че на летището е Айндховен имаше надписи, че в тоалетните водата е дъждовна. Въобще и за природата се грижат.

Вечерта в Айндховен се разходихме из града, където навсякъде имаше инсталации посветени на светлината. Много яки неща ! Ние хванахме последния един час от едноседмичната изложба. Успяхме да разгледаме каквото можем между 22 и 23 часа в неделя вечерта, когато изложбата завършваше.

Разходката ни беше прекъсната от една неприятна случка – докато гледахме една огромна сграда, която така се осветяваше, че все едно мърдаше, един с едно мотопедче така се беше засилил, че блъсна Адриана. Отстрани поне изглеждаше много брутално как направо си падна на главата. Пим веднага се беше шашнал, че тя дори няма да може да стане и докато ние я питахме как е, той вече се беше обадил на 112 и бяха дошли полиция и линейка. Веднага му провериха документите на младежа с мотопеда, който беше видимо стреснат от ситуацията. Докторите задаваха разни въпроси на Ади, да проверят дали има сътресение. Започнаха да се пишат едни протоколи, чудесии … проблема беше че Ади е стояла на алеята за велосипедисти, той пък се движеше страшно бързо, и в крайна сметка му се беше изкривила джантата и като цяло моторчето не можеше да се движи. Дори отидохме в една близка кръчма, за да довършат бумащините. А полицаите и линейката си тръгнаха и ни оставиха да се оправяме. До края на вечерта нямахме повече премеждия и се прибрахме в апартамента на Пим. Той ни показа огромния си хол, където щяхме да спим ние и ни остави на спокойствие, а той отиде да си легне в спалнята. Въобще много добър човек.

Сутринта си казахме чао с Пим и трябваше да стигнем до Амстердам. Знаехме кой рейс да вземем до гарата. Взеха ни за билетче 2,40€ (за около 10 минути пътуване), което ми се видя малко множко, но това е положението. На гарата ни отне малко време докато се ориентираме. В крайна сметка не намерихме автомати, които да приемат банкноти и си взехме билет до Амстердам от гишета за 18€ (с 50 цента повече от колко струва на автомат). Влака наистина се оказа правилния начин за пътуване из Холандия (и не само там) – по-евтино и доста по-бързо от рейса. Закара ни до Амстердам с над 140km/h (проверено с GPS-а 🙂 ). Там на гарата имахме среща със Стефи, която се присъедини към нашата група за един, като дойде от Антверпент. Общо взето имахме почти идеален синхрон в пристигането. След като слезнахме на гарата в Амстердам, беше единственото кратко време, когато ни заваля дъжд и трябваше да влезем в едно кафене на сухо. Малко след това времето се оправи и ние продължихме (всъщност започнахме) разходката из Амстердам.

На няколко от нас им бяха хвалили разходка с корабче из каналите на Амстердам и решихме да пробваме, като си казахме, че веднага ще придобием някаква представа от града (пълна глупост да си го мислим, но тогава от къде да знаем, че е толкова оплетен този град). Точно докато чакахме да се качим ми се случи най-лошото нещо за екскурзията – изпуснах си фотоапарата, докато го вадех от калъфа, той падна на дървените мостчета, претърколи и падна в канала. За тези които не са били в Амстердам – под канал се разбира едни такива големи по които плават кораби. Човека от корабчето ми даде един кол с кука на края евентуално ако мога да го закача за връзката, та да спася поне картата, но уви аз дори не го виждах и беше доста дълбоко. Направих 2-3 опита и се отказах. Казах си че това е знак да си купя нов и казах да се качваме на корабчето. Дори и сега не ме е яд толкова за апарата или дори за снимките вътре, а по-скоро за невъзможността да снимам през останалата част от пътешествието. Затова сега го карам само на спомени (което е дори по-добре) и няма да има снимки в този пътепис.

Разходката с корабче по амстердамските канали е приятно едночасово изживяване, през което записан глас ви съобщава забележителностите. Темата на нашата разходка беше беше нещо като “великите времена на Амстердам” и си беше почти носталгична приказка за славния за града 17-ти век. Някои от нещата, покрай които минахме, после така и не можахме да ги намерим, така че от разходката въобще не може да се очаква да ви ориентира из града. Може би трябваше да го направим по-късно през посещението ни. Иначе разходката струваше 12€.

След корабчето продължихме разходката из Амстердам по суша. Отидохме на главния площад Dam. Там две от трите сгради бяха в ремонт и покрити със скелета и нищо не се виждаше от тях. В музея на Мадам Тюсо нещо не ни се влизаше, и си продължихме разходката. Стигнахме и до квартала с червените фенери, където дори в ранния следобед беше пълно с разголени момичета зад прозорците.

Към 17 часа слънцето вече беше залязло и ние се замислихме, че трябва до отидем до дома на Elleke (host-а ни от couchsurfing за Амстердам), който не беше точно в центъра. Добре че беше GPS-а иначе щеше да настане едно объркване и питане постоянно. Дори видяхме че ще стигнем по-рано и се спряхме на една пейка, извън центъра където може да видиш как живеят хората в истинския Амстердам. Като казвам да видиш, имам в предвид буквално – бях чувал и преди, но сега го видях, как хората имат огромни прозорци без завеси и всичко се вижда. При Elleke (както и от хората в Айндховен), опознах до някъде мисленето на холандците, което много ми хареса. Общо взето: “ние не правим това, но няма проблем всеки да си прави каквото иска”, и като цяло са доста искрени.

У Елеке сготвихме една вегетарианска манджа (тя не яде месо) и добре че го направихме, защото това ни беше единственото готвено нещо за три дни. Последва една дълга вечер с много разговори до късно. На сутринта дори не трябваше да ставаме рано, защото тя ни остави ключове за апартамента и отиде на работа … с кучето си (и с колелото естествено).

Дали тук е момента да спомена че колоездачите в Амстердам (и дори в цяла Холандия) ни дойдоха малко в повече ! За тях няма лошо време – навсякъде са и са много. Автомобилите са супер безопасни за пешеходците в сравнение с тях. На третия ден придобихме фобия постоянно да се оглеждаме за колоездачи и постоянно да бягаме от червените алеи. А с колите нямате никакви грижи – винаги спират. Пим от Айндховен ни каза, че в Холандия се падат по 1,4 колела на човек !

След дългата сутрин в дома на Елеке, се измъкнахме чак към 12 на обяд. Първо отидохме до парка Vondelpark. Не можахме да го разгледаме много, защото нямахме време. След това с Ади и Стефи отидохме до музея на Ван Гог. Общо взето хубав голям музей, като текущата изложба беше за писмата на Ван Гог и аз малко се замислих, дали да влезна, но в крайна сметка не беше лошо ! Таксата е 12,50€, като (поне на входа) няма отстъпки за студенти и групи.

След музея и площада пред Rijksmuseum (в който не влязохме и също беше в ремонт отвън), отидохме на пазара на лалетата. Не си взехме лалета, но си взех тениска на Амстердам 😛 и разни други неща за подаръци. След това отидохме отново пеша до центъра и от там до гарата, за да изпратим Стефи за Белгия. Толкова много кръгчета направихме из целия град, че по едно време просто вървях механически. Седнали сме само на няколко пъти за да изядем някой гаден хамбургер или да пием бира.

Едно най-хубавите неща на Холандия е че всички говорят английски. Наистина всички. Аз не срещнах и един човек, който да не знае английски. А в кръчмите в Амстердам дори по подразбиране те заговарят на английски. Преди да замина имах някакви притеснения за холандския, но на място въобще не се оправдаха.

След цял ден ходене из Амстердам (близо 12 часа) се прибрахме повече от изморени и този път без много приказки с Елеке (която си свиреше на електрическото пияно) си легнахме. На сутринта вече решихме да излезем заедно с нея в 9:30. Станахме по-рано, оправихме се и бяхме готови на време. Елеке излезе с мокра коса, и каза: “е, то навън днес е доста ветровито, и на колелото, ей сега ще изсъхне”. Наистина там хората не се страхуват да карат колела и в най-лошото време.

За последния ден в Холандия решихме да се възползваме от възможността да си вземем билет за влака за Айндховен, но да спрем някъде по пътя, а по-късно да хванем следващ влак със същия билет. Много ми хареса тази идея за билетите да си важат един ден – така въобще не бързаш за даден час и влак, защото билета ти важи за всички влакове в тази посока. Освен това може да направиш и това което направихме ние – да спреш да разгледаш някой град по пътя за няколко часа.

Около 30 минути след Амстердам слезнахме на гарата в Утрехт. Там докато излезем се забихме без да искаме в някакъв огромен мол, но малко след това все пак намерихме изхода. Центъра на града е много близо – изцяло в стар стил, запазен, спокоен, много красив ! Там най-сетне видях да се разхождат холандци с истински бяла кожа. Много светли ! В Амстердам от туристи друго не можеш да видиш. Къщите в Утрехт бяха по-ниски от тези в Амстердам, където в един момент наистина са имали проблем с пренаселването. И в Утрехт си имат канал, който още повече допринася за красотата на центъра им. Наистина е много приятно да се разхождаш там. намерихме си и хубава кръчма, където пийнем местна бира. Само където времето започна да се разваля и ние решихме да си тръгваме.

Хванахме един от следващите влакове и бързо стигнахме до Айндховен. Там вече на познатата гара, хванахме рейса към летището. Този път решихме да си платим билета, но още след първата монета която пуснахме автомата отново блокира и ние пак се возихме гратис. Тези супер модерни автобуси нещо много бъгват 🙂 Добре че не е на критични места. На летището бяхме доста рано (някъде три часа преди полета) и отново се събрахме с познатите физиономии от отиването. Самолета закъсня с половин час, но на мен вече не ми пукаше и през по-голямата част от полета просто спах 🙂 Вечерта останах в София при сестра ми, която предишния ден се бяха върнали (заедно с Жоро и Донка) от Барселона и така всички имахме много за разказване и го направихме до малките часове, когато вече реших че трябва да лягам, защото на сутринта трябва да се прибирам до Пловдив, а след това съм на работа.

Чудесен уикенд на Мандрица

Пътешествия, , , , ,

По случай двойния празник – рождените дни на Таня и Пухи, решихме да си направим тридневен уикенд на Мандрица. Така в петък си взехме почивен ден 🙂 Нещата не потръгнаха много добре. Колата на Марина се развали (счупено каре) още предишната вечер, като идваха от София. След това някои се отказаха да диват, а за други не се знаеше до последно. В крайна сметка се наложи дори двама да тръгнат на стоп. Така Таня и Ники за пореден път тръгнаха за Мандрица на стоп, другите тръгнахме с Астралката, а Марина и Ники останаха да чакат да им оправят колата. Стопа им вървеше. На Малко Градище ги настигнахме (въпреки, че спряхме в Харманли), но веднага ги качи друга кола. На Ивайловград се размениха стопаджийте. На нас ни направихме една дълга проверка от гранична полиция в Свирачи, но ние хич не се притеснихме, а дори си танцувахме на музика от колата, докато изчаквахме.

След като пристигнахме в Мандрица, всичкия карък свърши и всичко останало беше идеално. Първо установихме, че навън е много по-топло отколкото вътре в къщата и стояхме отвън през цялото време. Дори и печки не сме палили. Времето беше идеално. Дори прекалено топло за ноември. В събота отидохме до Меден бук на реката и лежахме на скалите. Ако имахме бански и хавлии направо щяхме да се изкъпем. Беше истински лятно горещо. Сигурно беше около 30 градуса на слънце. След това се разходихме и до Горно Луково, където отидохме до изоставената казарма, а самото село се напълнило с доста криминални типове.

В неделя на никой не му се тръгваше. Всички бяха на мнение, че сме си изкарали много чудесно и на нова година сигурно пак ще сме там. Дори не ме е яд, че изпуснах OpenFest в София.