След като пропуснах чудесното време в събота, защото трябваше да работя по един страничен проект, неделята реших че няма начин да я пропусна за разходка. Имаше идея да отидем до някой дом за деца и да занесем малко неща (основни стари наши дрехи). След консултация със сайта svetlinka.com почти в последния момент избрахме дома „Катя Ванчева“ в Широка Лъка. Имаме доста лоши впечатления от домовете в Пловдив, и вече си избираме по-малки населени места, където наистина се радват на подаръците (справка и предишния път в Брацигово). Този път също беше много добре. Още преди да влезем децата ни посрещнаха и съвсем искрено искаха да се запознаят с нас и да ни прегърнат. След това имахме късмета да срещнем и директора Станислав Шиков, който ни разведе из дома. Останахме наистина впечатлени ! Домът е изцяло ремонтиран и в чудесно състояние. Стаите, баните (по-хубави от моята), обстановката … всичко е много добре. Имат дори интернет зала. Всяка година се организират за децата театрални занимания, море, планина, екскурзии. За всичко това г-н Шиков ни разказа, че разчита на пари само от помощи и е успял да намери много приятели на дома, които да помагат. Разказа ни как преди 8 години, когато е постъпил на работа, навсякъде е капело и е нямало дори един стол в общите стаи. Самите деца (според мен преобладаваха 7-8 годишни) те хващат за ръка и всяко се опитва да те дърпа, да ти покаже своята стая (е, не са самостоятелни, но са хубави, топли, уютни). Без да ги питам нещо, едно от тях само ми каза че “това е най-хубавия дом”. Много се зарадваха на дрехите и играчките. Кое веднага си сложи шапка, кое раница, кое взе някоя плюшена играчка … а на края, като си тръгвахме, ги оставихме да играят “не се сърди човече”, също от нашите чували. Прекарахме сигурно един час и обещахме пак да се върнем. Бояна май се нави да дойде да учи децата да рисуват, което ще е страхотно. А аз малко късно разбрах, че било забранено да се снимат децата, а те толкова се радваха да се гледат на екранчето.
След посещението в дома, се разходихме из Широка Лъка. Времето, въпреки че не беше много топло, беше приятно. Обиколихме почти цялото село, направихме доста снимки, изморихме се и отидохме в една от механите. Там така хубаво се наядох с пататник и смилянски боб 🙂 Много класическо, но много вкусно.
Много хубава неделя се получи. Хем помогнахме на децата, хем си направихме чудна разходка из прекрасните Родопи. Широка Лъка без (прекалено) многото хора, които идват на Песпонеделника, си е много хубаво и спокойно място !
Ицо, вярно че този дом беше много хубаво място, безспорно много по-хубаво отколкото очаквах, но направи ли ти впечатление, че залата с компютрите май никога не беше работила..
А колкото до директора Шиков, май беше точно това което трябва да е всеки директор на такова заведение в България, оправен и не разчита на държавата, ами на собствените си връзки с разни бизнесмени. А, и още нещо важно, благодарение на същите тези връзки, децата всяка година ходили на море и планина за по двадесет дни. Това, ако е вярно, си е направо образец за дом!
А възпитателя с номера му с гребенчето се превърна в личност на деня! :>
И аз съм много доволна от неделния ден. Радвам се, че зарадвахме децата и им дадохме частичка от вниманието, което очевидно толкова им липсва. Домът на пръв вид надхвърли и моите очаквания, още повече съм била и в други домове. Надявам се и вярвам всичко, с което се похвалиха директорът и възпитателят с гребенчето да са верни, защото ако да – евала!
И Широката Лъка и тя ни посрещна широко с първите слънчеви лъчи и срамежливи кокичета, скрити на всевъзможни скътани места по малките гномски къщурки.
@Иван: за компютърната зала сигурно си прав. Предполагам, че достъпа до там е доста ограничен. Но спомни си ние като бяхме в училище, как също си мечтаехме за Компютърния кабинет. Тай е само за “големите”. Предполагам че и тук положението е подобно, но като като го има един ден влизаш там. А доколкото разбрах няколко компютъра има в “залата за интереси”.
А за връзките с бизнесмени, не смятам че това е правилния начин за управлението на един дом, но явно е единствения в момента и браво на директора, че успява да се грижи за дома и децата. Разбирам и че това е по-трудния начин, отколкото да стоиш и чакаш пари от някъде … например държавата.
Прекрасна и вълшебна неделя….Много хубаво си описал дома,Ице! Мисля да завтарям ходенето до там,защото е зареждащо с енергия да отделиш малка част от собственото си свободно време,за да го дариш на едни забавни деца, които чакат с нетърпение някой да им обърне внимание и да започнат да правят магарии и муцунки:) Всъщност аз съвсем не очаквах да ни посрещнат толкова мило и сърдечно, а останах очарована!
а аз малко се радвам, че не успях да дойда, щото колкото съм лабилен в момента сигурно нямаше да издържа и щях да рева като разпран цял ден.
не знам защо, но страха от изоставяне при мен [май] е малко по-силно изразен от този от високото например.
иначе имате черна точка [и най-вече дарко, щото него лично го помолих] задето не ми донесохте пататник.
не ви ли дожаля за огромната ми глава [и още по-огромните ми 8 стомаха]?
Господа, относно коментарите Ви по-горе реших да взема отношение как стоят реално нещата.Елате да видите наистина условията в които живеят децата от дома.Това са супер луксозни бани и тоалетни.Да не говорим за новите апартаменти-супер лукс/ това и в къщи го нямаме/.Попитайте децата как се работи в компютърната зала, те ще Ви кажат, че се работи на групи в определени часове с доброволката от Корпуса на мира Крис, която освен на компютри ги учи и на английски език.А що се отнася до директора на дома г-н Шиков, попитайте където и да било има ли друг такъв непрекъснато да търчи и търси дарения за децата. И между другото Вие ходите ли на почивка по 50 дни в годината.Така че заповядайте и разберете самата истина.