Tag Archives: концерт

Културният шок

Музика, , , , ,

Снощи на Култур Шок беше размазващо ! Страшен концерт, страшна публика … и малка зала. Хората бяха дошли за голям купон и той се получи. Публиката пееше още от самото начало на Балканджи и Черно Фередже, а когато излязоха Джино и копания, положението стана неконтролируемо. Тълпата стана като един – всички скачаха и пееха заедно. То и нямаше как иначе, защото нямаше никакво, ама никакво място. Култур Шок се върнаха 3-4 пъти на бис в тесния Black Box . За първи път бях на концерт, където хората са толкова нагъчкани. Въпреки това оценявам този концерт като един от най-добрите на които съм бил. Неописуемо усещане ! Още имам шум в главата 🙂

Kultur Shock - Jino Kultur Shock - Sofia 2008Kultur Shock - Sofia 2008

Блуба Лу: Зад завесата

Култура, Музика, Пътешествия, ,

Вчера все пак реших да отида до София за концерта на Блуба Лу. Тъй като все още съм без кола, реших да опитам сладостите, които изпускам, когато съм шофьор. На първо място да пътувам на стоп. Към 14 часа излязох от работа (взех си един свободен ден на две половинки 🙂 ) и с Вилито отидохме на магистралата. Времето беше леко мрачно, но все пак ставаше за стоп. Сравнително бързо ни качи един турски TIR, който караше жива риба за Холандия. За една идея, ако не бях на работа, за малко да се навием и да отидем до там. Проблемът на стопа с TIR, е че не е много бързо, но пък е удобно. С твърда скорост от 89 km/h пътувахме към София. По пътя за първи път тази година видях сняг и дори се зарадвах, но наистина не бях готов за това, което ме очакваше в София. Валеше обилно дъждо-сняг (с преобладаване на снега). Целия прогизнах. Бях се приготвил за студ, но за толкова влага – не. Вилито се отказа да идва на концерта и аз се отправих да търся Младежкия театър. Оказа се, че съм имал грешна представа къде се намира и добре че сестра ми и Жоро бяха на близо и ме упътиха. Те всъщност отиваха на една фотоизложба, точно на гърба на Младежкия театър. Така посетих и откриването на изложбата “Като на кино” на Атанас Христосков. Много хубави снимки ! Междувременно си взех билет на Блуба Лу и имах един час за губене. Реших да си намеря някое топло и сухо местенце с хапване. Показаха ми една Тропс къща и се настаних там. Изстисках си якето, както се изстискват дрехи след пране, та поне малко да поизсъхне, докато съм на сухо.
Повечето хора, които очаквах да видя на концерта също се отказаха и видях само Гергана и Евгений. Въпреки това залата беше пълна. Концертът … всъщност не може да се нарече точно така – по-скоро смесица между театър и концерт или най-точно словосъчетанието, което много не ми харесва да използвам, мултимедиен пърформанс. Наистина мултимедията, музиката и спектакъла бяха по равно. Страхотна смесица ! Имаше две завеси/екрани – една пред музикантите, и една зад тях. На двете места постоянно се прожектираха различни неща – ту живи кадри, ту разни записи … не мога да ги опиша. По време на изпълненията, като се прожектираха самите музиканти се получаваше много странно усещане за обемност. Музиката беше страхотна както и очаквах – целия албум World Melancholy (чуите preview на записите тук) в изпълнение на Рони, с нейния глас, който много ме грабва. Това е един от малкото албуми въобще, който ми хареса на първо слушане. Накрая, на пук на всички представления, завесата се вдигна, вместо да се спусне 🙂 Незабравим спектакъл.

Единственото, което ми се размина с предварителното очакване, беше обявения симфоничен оркестър, който се  оказа струнен квартет. Лично за мен между двете понятия има известна разлика, но кой знае ?!? Все пак това не ми попречи на цялостното усещане.

След концерта реших да си уредя къде ще остана за вечерта, защото все още си нямах представа, въпреки многото покани. Магинцето ме приюти (thank you, thank you!), а и това беше едно от малкото места, до което знаех как да стигна (поне така си мислех тогава). Междувременно обаче, с Гергана решихме, че има време да пием по една бира някъде (а и както казах – бях без кола) и отидохме в един Дон Домат.

Към 11 и нещо реших, че е все пак искам да стигна до Магито с градски транспорт и Гергана ми каза, че тролей 9-ка ходи точно в Борово, а и спирката му беше почти точно пред пицарията. … веднъж се качил в 6-ца тролей … опаа беше 9-ка, но няма значение. Оказа се че тролея не отива точно там, където очаквах. Аз знаех как си стига по бул. България, а той мина през някакви улички из квартала. Все пак с цената на няколко продължителни и безплатни мобилни разговора се оправих и намерих блока на Магито.

Сутринта ме посрещна поредната гадост – всичкия сняг, който валя вечерта беше станал на лед и всички тротоари (а и улици) се хлъзгаха. София за пореден път ми направи лошо впечатлени по отношение на климат. Радвам се, че не живея там. Към Пловдив се връщах с рейс и до тунела Траянови врата всичко беше снежна бяла приказка, а след него не бяха и чували за сняг. Имам снимки тип преди/след (но са твърде гадни за показване). Винаги ме изумява как може да има такава рязка граница точно там !

Гадна София и концерт на Мизар

Музика, Пътешествия, Разни, Технологии, , , , , , , , , ,

След съботния купон/сватба започнат в Гепи и продължен в Петното до посред нощ, ставам в 7:30 сутринта и се стягам да ходя за два дена в София (понеделника си го взех отпуска от работата). Към осем и нещо успяваме с майка ми да натоварим всичкия багаж и тръгваме. Майка ми просто трябваше да я закарам до София да се види с леля ми и другите роднини в столицата. От Пловдив качих и Яна, с която се бяхме навили да ходим на засаждането на дръвчета, организирано от gorichka.bg.

Нормално към десет и нещо пристигаме в София и на Орлов мост се втрещявам – булевард България е затворен ! Казвам си “ужас!” аз от друг път не знам как да стигна до Борово, където трябваше да оставя майка ми. Свих в следващата в ляво, като се надявах от някъде да се включа отново на “България”. Йок ! Всички пресечки, преградени с огради и пазени от полицаи. По-късно разбрах, че цялата работа била заради някакъв маратон. Аз карах, карах, без да знам къде съм, докато стигнах на края на Витоша, където десния завой, също беше заграден и просто спрях. Братовчетките ми казаха да стоя там и ще дойдат с такси да ме упътят как да стигна до тях. Така в лутане и чакане изгубих повече от час.

След като най-накрая оставих майка ми, трябваше да отидем до Яна в Дианабат, за да си вземе малко по-подходящи за планина дрехи и обувки. Междувременно се чух с Еми и се разбрахме да вземем и нея (и тя още не беше тръгнала) от Овча Купел. Чудите се как се оправям в непознат град, нали ? И аз се чудя !

Стана почти един часа докато стигнем до лифта на Драгалевци и от там отидохме пеша до Драгалевския манастир и започнахме да се чудим къде точно е засаждането. Еми използва “обади се на приятел” и се оказа, че мястото въобще не е близо, а и те вече почти приключвали.  Това много ни разочарова и разбрахме, че въпреки голямото желание този ден няма да садим дръвчета.

Съботата беше един слънчев ден във Витоша и ние решихме да се възползваме все пак от случая  и си направихме разходка из планината. Изкачихме се до Бай Кръстьо. Там хапнахме по една чорба и като захладня слезнахме с лифта. За да се стоплим Еми ни заведе в Чайна и пихме невероятен чай, който си избрахме като за след планина. В 18:30 имах среща пред кино “Люмиер” за да си взема билета да влизам на концерта.

Концертът на Мизар. Малко съм раздвоен. Имаше доста неща, които подразниха и оказаха влияние на  цялостното усещане. На първо място и основното – голямото закъснение. След като беше обявен за 18:30 , в 20:30 Kayno Yesno Slonce излязоха с думите “Добър вечер. Концертът малко закъсня, но това е положението.”, изсвириха две песни и си тръгнаха. А това бяха единствената друга група, освен Мизар, която бях чувал предварително. Така след закъснението целия фестивал се проточи. Все пак 6 групи да свирят не е малко. Имаше и досадни паузи между изпълнителите, в които святкаха цялото осветление, което някак си не стоеше добре. Освен това  това били станали и други тъпотии, което допълнително изнерви обстановката. Подразни ме, че мъжът от италианската група Rose, Rovine e Amanti излезе от сцената още преди края на последното им парче и дори не успя да си получи заслужените аплодисменти. Irfan и Voyvoda ми направиха добро впечатление, а гърците Daemonie Nymphe не чак толкова. И все пак повечето хора (да, признавам си, и аз) чакаха Мизар. Македонците излязоха на сцената чак след полунощ. Още с първите думи вокалa ме изуми. Такъв глас на живо не съм очаквал да чуя ! Хареса ми дори повече от записите. Свириха час (дори може би по-малко) и си тръгнаха от сцената изведнъж без поздрави и без бис. Навън хората коментираха изпълнението на “Дождот”, как го претупали, но на мен ми хареса. По-скоро проблема беше в озвучението, и то през целия концерт. Повечето групи постоянно се оплакваха от мониторите.

След концерта бързах да си тръгна, защото вече бях казал, че ще спя при леля ми и тя ме чакаше. Извинявайте че не казах дори чао (знам, че не се сърдите : ), но колкото и да бързах бях решил поне набързо на мина и през изложбата “Земята от високо”, защото си знам, че друг път няма да има кога да я видя.  Легнах си към 2 часа и бях доволен, че си бях взел понеделника почивен ден и не се налагаше след концерта да се прибирам до Пловдив.

Като цяло съм по-скоро доволен от концерта. Покрай него се запознах и с доста от хората от Bai_Hui 🙂 Освен това ме запознаха (и след това му забравих името) с барабаниста на The Headstall. Убави хора !

В понеделник станах към 10, малко игри с Мимито до обяд, след което имах среща със Софито да ходим в Студентски град да й сглобявам едно бюро, което мъкнех с мен. Отидох да я взема от НАТФИЗ, а тя ми вика – хайде по магазини да си взимам GSM. Аз казвам – OK. Решихме да отидем в Mall-а, където поне знаехме, че има места за паркиране, защото иначе из центъра нямах представя къде ще паркирам. Имахме идея какъв модел точно телефон търсим – Nokia 2310, но като питахме за него в Germanos ни казаха, че в този магазин такива ниски класове въобще нямат. В Техномаркет също го нямаха. Малко се разочаровахме и решихме да гледаме 3D кино 🙂 Аз досега не бях ходил и даваха Космическа станция, което ме нави 🙂 Доволен съм. Хареса ми 3D киното !

След това продължихме из магазините за GSM-и  извън лъскавия Mall. В още един Germanos получихме ужасно отношение. В още един магазин (вече не помня кой) имаше модел, но го нямаше в желания от сестра ми цвят панел. Все пак в крайна сметка в поредния магазин намерихме точно каквото търсихме и го взехме. Софито имаше конкретна идея какво искаше – телефон с радио, на който батерията да кара много и да е червен на цвят, ако може. Nokia 2310 отговаря на тези изисквания (само го няма в червено, а в оранжево). Ха, честито, Софи !

Успяхме да стигнем до студентски град чак на стъмване. Сглобих бюрото. Беше по-лесно отколкото очаквах 🙂

В 20 часа успях най-сетне да напусна  София с ужасното движение, задръствания, затворени улици и други неща, които успяха да изнервят дори мен – най-спокойния шофьор, който познавам 🙂

B’ESTIVAL 2007

Музика, , , , , , , , , ,

За първи път бях на подобен голям фестивал. Наистина B’ESTIVAL може да се нарече голям фестивал, въпреки че се проведе на първи път и това е първия подобен в Румъния. Програмата беше добра и добре разделена по дни. Още когато за първи път (преди няколко месеца) чух за този фестивал, мен лично ме впечатли първия ден. Тогава някак си съвсем, не си повярвах, че мога да отида. Сега искам и да благодаря на хората, с които бяхме заедно, защото без Вас нямаше да отида. А си струваше !!!

Пътуването беше добре. Тръгнахме още четвъртък вечерта, за да може да спестим няколко часа от петъка, за да хванем възможно по-голяма част от фестивалния ден. Бяхме четири човека с две коли, но в Русе се събрахме в Астралката, за да спестим малко такси, които ми се струват малко излишно големи (особено таксата за Дунав мост – 12 лева от българска страна и 25 леи от румънска). Иначе трябва и винетка, която за моята Астра беше 4 евро (това беше и единственото нещо, което успяхме да купим с евро в Румъния).

Пристигнахме в Букурещ, купихме си карта на града от една бензиностанция (с дебитна карта) и като попитахме се оказа, че РомЕкспо е точно в другия край на града … естествено 🙂 Така поне си направихме разходка (с кола) из целия град. Благодарение на многото задръствания, успяхме и да разгледаме малко 🙂

Стигнахме до РомЕкспо към 3 часа след обяд. Първоначално нямаше никакви хора и дори си помислихме, че ще бъде супер празно и ще сме само ние 🙂 Така и беше в началото. Все пак логичното обяснени, че е работен ден и всички ще дойдат след работа се оказа вярно.

Първи на сцената излезе един DJ, който започна да подгрява малцината дошли още в ранния следобед. Постепенно и ние се ориентирахме в обстановката. Едно от интересните неща, които не бях виждал другаде, е че на всякъде из фестивала пари не важиха. Не, не си помисляйте че всичко е безплатно 🙂 Просто трябва да си купиш жетони  от банката спонсор, и после всичко струва един, два или повече жетони. Един жетон беше 3 лей (~1,8 лева) и една бира (300ml Hainiken) беше един жетон. Имаше и хора, които носеха на гърба си кег с бира и чаши и сипваха в движение. Удобно 🙂 Идеята с жетоните е добра, защото поне не се занимаваха барманите да връщат ресто и въобще да боравят с пари.

Когато едната група свърши на едната сцена веднага започваше някой друг на другата, която беше почти залепена отстрани на първата. Междувременно другата се преобразяваше почти напълно за следващата група. Втори на сцената бяха четирима наведнъж. Според програмата Monochrome, което име също нищо не ми говори.

Последваха румънската група Suie Paparude. Пееха на румънски и естествено и думичка не им разбрах 🙂 Иначе румънците много им се радваха и пяха с тях. Вече бяха дошли повечко хора.

Следващата група вече бях я чувал 🙂 – Yonderboy. Принципно не съм ги слушал много, но унгарците се представиха добре и ми харесаха 🙂

Последва групата заради която бях отишъл на B’estival-а – Hooverphonic. Размазах се ! Изпълниха доста песни от последния им албум (No more sweet music), както и другите им големи хитове. Ако могат да се нарекат хитове де, защото едва ли ще ги чуете по радиото. Вокалистката (Geike Arnaert) направо размазва с гласа си. Отделно цигулката просто ме разби. На “Mad about you” направо щях да припадна. Невероятно изживяване да си видиш страшно любима група на живо !

След Hooverphonic на другата сцена веднага започнаха Morcheeba – друга група, която много харесвам. “Rome wasn’t built in a day” направо си стана един от хитовете на вечерта. Когато си тръгвахме една групичка до нас си пяха точно тази песен. Иначе учудващо за мен излязоха с две бели вокалистки, а си мислех, че имат само една негърка. Май нещо е ставало с групата, защото казаха и че това им е първия концерт от две години. Иначе имат и нови песни, които могат да се чуват в MySpace профила им.

Черешката на  вечерта (според организаторите) се казваше Faithless. Лично аз не съм им се кефил толкова много на песните им, но на живо направиха невероятно шоу. Имаше и доста сполучливи светлинни ефекти, които се връзваха добре с музиката. Вече беше станало и тъмно и сцената показа пълния си потенциал. Чак на Faithless стана тъпканица от хора, иначе на предишните групи почти не представляваше проблем да отидеш най-отпред пред сцената. Все пак си признавам, че Faithless ме накараха да скачам заедно с всички на концерта като един на песента “we come one”. Те бяха и единствените, които излязоха на бис. Сигурно е било планирано, но на екраните вече вървеше рекламата на следващия, а изведнъж под виковете “Faithless, Faithless” излязоха Faithless 🙂

Последен в програмата за деня беше Phill Hartnoll от Orbital, но ние не останахме за него, а отидохме в залата със Silent Disco 🙂 Това беше една много интересна зала, в която на влизане ти дават слушалки и музиката, която пуска DJ-а се чува само в слушалките. Дори имаше двама DJ и можеш да си избереш от на кой слушалките да вземеш 🙂 Така гледаш вътре пълно с хора със слушалки и се кефят. Ако ги свалиш, не се чува нищо (е, чува това което звучи на сцените отвън). Много яка идея 🙂 Иначе имаше и chill-out зала, в която можеш да се размажеш на едни диванчета 🙂

Въобще да ходиш на фестивали било много яко ! Цял ден гледаш една след друга все добри групи и няма спиране. Дори някакси и парите така си струват повече, отколкото концерт на една група, който свърша за максимум два часа. И това беше само за един ден. Не мога да си представя ако бях останал и за трите, как щях да се чувствам. Въпреки, че точно на този B’estival за мен само първия ден ми привлякоха голямо внимание групите. Все пак има доста други фестивали, но за съжаление все извън България.

Добре ще е да спомена и какво не ми хареса на фестивала. Всъщност то е само едно основно – докато на едната сцена свиреше група на другата вървяха нещо като sound check-ове, като микрофоните си бяха включени и се смесваха с основния звук на групата, която свири в момента. Това на моменти дразнеше (особено ако станеше микрофония, което се случваше). Мен особено ме издразни на нежните песни на Hooverphonic. Иначе като се има в предвид, че им е за първи път на румънците си беше доста добре. Ако догодина има пак толкова групи, които да ми харесат бих отишъл пак.