Tag Archives: фестивал

Morcheeba в калта

Музика, Събития, , , , , ,

Снощи завърши втория Park Live Fest. За разлика от миналата година, този път отидох само за един ден, а именно неделята с главен изпълнител Morcheeba. Нещо не се навиха доста от приятелите ми за всички дни, а и аз си имах други интересни занимания този уикенд. Все пак за третата вечер реших да отида. В един момент дори си мислех, че може да се наложи да пътувам сам до София и обратно, но Венито с една нейна приятелка се оказа, че ще ходят също. Сестра ми и Марито също ми бяха на гости и решиха да си ходят в неделя, така че в крайна сметка дори се оказах с 4 жени в колата. Дори трябваше да откажа на Петя, която се обади в последствие.

Към 13 часа тръгнахме от Пловдив и сравнително бързо стигнахме с Астралката в София. Оставих Марито и Софито по домовете и останалите отидохме у Дина. Там си направихме кратка почивка и точно решихме да тръгваме, започна да вали 🙁 Почивката стана по-голяма и в крайна сметка решихме да ходим с рейсове. Понеже не бяхме предишните два ден и не бяхме наясно с нравите на пропускателния режим отидохме към 18:30, но започнаха да пускат чак към 19:15 (при обявен начален час 18:00). С изключение на това закъснение, другите закъснения бяха в рамките на очакваното от мен.

След като влезнахме в парка до Терминал 2 на летището, решихме първо да се разходим. Наистина парка не е лош, с изключение на това че не е много поддържан. На места тревата беше висока колкото мен. Иначе по алейките разгледахме Зона Урбана и стигнахме до малката сцена, която беше на нещо като малък амфитеатър. На нея вече се изявяваше един DJ. Тук май е момента да спомена, че тази година нямаше програмки и въобще не можеше да се ориентираш кой/кога/къде свири. Иначе на малката сцена нищо й нямаше, освен че наистина беше много малка 🙂 На мен ми заприлича на една маса върху която беше изпълнителя и имаше една по-малка маса 🙂

След като се порадвахме малко на DJ-а на малката сцена, се върнахме по алеите към голямата сцена. Тогава чак забелязах, че пред сцената, където сигурно се е предполагало, че ще е трева, всъщност е една кална поляна. В началото внимаваш, заобикаляш големите локви, но до края ан вечерта всички бяхме в кал до ушите. Хората с тридневни билети си знаеха и бяха дошли с гумени ботуши.

Първата група за вечерта бяха унгарците Singas Project. Доста странна група с още по-луда вокалистка ! Успяха да ни впечатлят и да ни домъкнат през сцената. Гавриха се интелигентно с много песни, а вокалистката си променяше гласа както си искаше. Освен това само дрънкаше глупости. С две думи – много ми хареса ! Определено това е откритието ми за този Park Live.

След това на сцената излезе Белослава. Напоследък нещо Белослава все ме разочарова. Този път за разочарованието допринесе и не хубаво настроения звук. Басът беше много силен, а гласа на Белослава въобще не се чуваше. Наистина очаквах нещо повече от нея, а и вече, както повечето от публиката, очаквах Morcheeba.

След кратка пауза на сцената излязоха Morcheeba. Аз ги бях гледал преди 3 години на b’estival-а в Букурещ, но този път бяха с оригиналната си вокалистка Skye Edwards, която наистина дава съвсем друга визия на групата. Бяха толкова запленителни ! Всички пяха и много им се радваха ! Skye дирижираше публиката с всяко движение и дума. Получи се наистина невероятен концерт ! За щастие бяхме почти най-отпред и успях да се насладя на всичко от близо.

След Morcheeba всички от компания решиха да се прибират и аз реших да ги последвам. Може би беше по-правилното решение, затова че на сутринта трябваше да шофирам до Пловдив и направо на работа.

На тръгване се възползвахме от безплатните маршрутки до центъра, осигурени от организаторите на фестивала. Въпреки, че бяха крайно малко и малки, все пак ги имаше. Докато ги чакахме се видяхме с Гергана, която ни каза, че този ден е било най-добре от към климатични условия. Предишния ден е валяло проливно, а Gotan Project са закъснели с час и половина и са оставили всички да стоят под дъжда, без никой да каже, че ще закъснеят. В неделя дори не заваля, само газихме калта от предишните вечери и се прибрахме в Пловдив, като пълни клошари.

Парк Рок Фест Пловдив – ден 1

Музика, , , , , , , ,

Бях на първия ден на първия Парк рок фест оупън еър Пловдив (последния да затвори вратата). Защо само на първия е една друга тема. Все пак се навихме с Елица и Дарко, въпреки че всички други отказаха категорично, като забелязаха списъка с групите. Може би поради тази причина или заради липсата на реклама наистина на феста имаше изключително малко хора. Ние отидохме за Обратен Ефект, които бяха по някаква предварителна програма обявени за 18 часа, направихме си среща в 18:30 и дори успяхме да чуем и предишната група Модерн Фолкинг. Отпред точно пред входа на сянка, седнали с биричка беше идеално място да “бъдеш” на феста 🙂 За ефектния обрат все пак влезнахме вътре. Първо добро впечатление ни направи цената на бирата – само 1,5 лева ! Ето така трябва да е на рок фест. А малкото хора си носят други положителни неща – въобще не чакаш на опашка на бара … нито пък на тоалетните ! Най-добро впечатление ми направи звука. Наистина искам да поздравя хората, които са се занимавали с това – беше много ясен и се чуваше всичко (вокали, китари, барабани … ). При все това беше много силен. Познати след това ми казаха, че се е чувало на центъра (което чак ми се вижда прекалено), но на Mall-а се е чувало перфектно.

Обратен Ефект на мен ми харесаха – въпреки че мина време от както ги слушахме доста със Спастнята в Интвест-а, се оказа че все още им помня текстовете. Малкото публика също се кефише ! Иначе си стана типично фестивално – свириш 50 минути, “благодаря”, няма бис и идва следващата група. Следващите бяха Кръпка блус бенд (въпреки, че по програма трябваше да са по-късно), за които ние отидохме на бара на възможно най-далечната пейка от сцената. След тях на сцената излязоха Ренегад (с които на практика си бяха разменили реда). По някое време на тяхното изпълнение отидохме отново пред сцената. Свириха си добре.

За финал на вечерта бяха обявени Ахат. Излязоха на сцената с тениски на Dio. Направиха една или две песни и изведнъж казаха “благодаря” и си тръгнаха. Публиката изведнъж изпадна в ступор. Аз дори си помислих, че някой е обидил нещо Звезди и той се е ядосал и затова са си тръгнали. Обаче истината се оказа, че дошла полиция и наредили да прекратят фестивала, защото минало 11 часа. Много глупаво ! Особено за тези които са си платили основно заради Ахат. И наистина нямаше връщане, всичко за тази вечер свърши така изведнъж. Ако трябва да се погледне от веселата страна (както туитнах на следващата сутрин): „полиция спаси Пловдив от концерт на Ахат“.

Догодина, ако отново го има фестивала, и включат по-яки групи, пък ще име недоволни заради цената, така че хората все ще мрънкат за нещо. Аз се радвам като се случват разни неща в България.

Чудеса се случват … и Spirit of Burgas 2009

Музика, Пътешествия, Събития, , , , , , , , , , , , ,

До миналия четвъртък си мислех, че въобще няма да ходя на Spirit of Burgas, защото повечето ми приятели се отказаха по една или друга причина. В четвъртък след дълго чудене между ходене на Мусала или на Патън, везните наклониха в полза на Бургас и си купих билет само за петък за Faith No More. Реших, че дори и сам ще ходя ! Нямах никакви други планове за останалия уикенд. В петък сутринта, точно след като си включих телефона, ми се обади Пухи, че Стринето му е предложила два тридневни билета за Spirit, всеки за по 20 лева от хора, които няма да могат да дойдат. Аз дори успях (отново благодарение на Стринето) да си продам моя еднодневен билет, и така отидох на работа в петък, с мисълта, че трябва до вечерта да стигна до Бургас, където ще прекарам следващите три дни. Сега само някой да каже, че не се случват чудеса – да ти попадне билет за фестивал, на който много искаш да отидеш, и то в деня на фестивала и то на символична цена си е истинско чудо !

Така без каквито и да е други планове за уикенда (от рода, на къде ще спим, какво ще правим през деня …) към 16 часа с Пухи потеглихме към Бургас. По пътя дори си взехме стопаджия, който се оказа почти познат (общи познати) и също беше за фестивала. Ние вече яко подгрявахме колата с Faith No More.

Пристигнахме в Бургас към 8 вечерта. Намерихме се с Гергана в една кръчма точно пред входа на фестивала, където тълпата се трупаше все повече и повече. Междувременно се видяхме и с Петя и Краси, които току що идваха от Кара Дере и бяха попаднали директно в тази навалица. А хората наистина бяха брутално много. Когато най-сетне се наканихмне да влизаме ни отне 20 минути блъскане с хора. Организаторите определено не бяха подготвени за толкова много хора. Дори не ни раздадоха гривнички, а гледаха да пропускат колкото може по-бързо хората. Вътре държиш другарчето си за ръка, защото иначе рискуваш много минути мобилни разговори, за да се намерите. Ние влезнахме някъде към края на изпълнението на Panican Whyasker, и малко преди Faith, който излязоха само с 10 минути закъснение от обявеното в програмата.

Faith No More бяха невероятни. Тези дори и на пръв поглед чичета успяха да ни разцепят !!! Просто няма какво да обяснявам – който беше знае, който не, дано от снимките и клипчетата в интернет успее да почувства поне малко атмосферата.

След Faith No More отидохме на Jack Daniel’s сцената, където единствената група, която ставаше за гледане след Патън беше Babyface Clan. На LTJ Bukem имаше хора, които се кефиха, на на мен въобще не ми беше такова настроението. След като свършиха Babyface на/пред сцената пуснаха “Always look at bright side of life” от Monty Python, което много ни накефи ! Толкова добре ни беше, че решихме, че ни стига за тази вечер и излязохме от фестивала.

Решихме да си намерим нещо за ядене и първоначалното ни убеждение, че Бургас все пак е крайморски град и сега е сезон … т.е. ще има храна по всяко време на денонощието се оказа грешно ! Стигнахме чак до гарата, и се оказа, че има много малко места за ядене, а където имаше вече беше препълнено с хора. Така дори малко се поизнервихме, но след по две кренвиршки си взехме чувалите и шалтета и отидохме на плажа. Часът вече беше към 6:00 и на съседния плаж до фестивала вече се беше образувало едно голямо variety of sleeping people. И ние се настанихме там. От главната сцена се чуваха неземните звуци на Cooh и Ogonek, ние си отворихме бутилка мастика, но всъщност бързо заспахме.

Към 9 на плажа вече не се стоеше от жега и ние тръгнахме да търсим сянката. Така се озовахме в едно заведение на морската градина, където нямаше шкембе и супи, но изпихме по една бира. Последва още едно такова заведение със същия сценарии. За третото вече използвахме жокер “обади се на приятел”. Общо взето цяла събота през деня изкарахме от кръчма на кръчма. Направихме класическото да седнеш някъде на обяд и преди да довършите питиетата да си поръчате и вечеря 🙂 Видяхме толкова хора по тези заведения а и доста пийнахме. Аз към 6-7 реших да отида до колата да дремна малко преди втората вечер на фестивала. Аспарух добре си поспа на заведението.

Втората вечер на Spirit също беше доста силна. Този път влезнахме по на време, хората бяха чувствително по-малко и като цяло беше по-добре. Вече ни сложиха гривнички и ние с Пухи се успокоихме, че ще имаме. Започнахме със Сепуко 6 на Jack Daniel’s сцената. Пухи дори успя да хване един от дисковете, които разхвърляха накрая. След Сепуко се пренесохме на основната сцена за De-Phazz, които ги гледам за втори път на живо и принципно много им се кефя. Дори мисля, че ми харесаха повече от основната група тази вечер – Fun Lovin’ Criminals. Освен това и доста закъсняха, което не е много типично за фестивали, но в България явно става. Между двете групи успях да отскоча отново до Jack Daniel’s сцената да видя финала на изпълнението на група Млък!, на които малко странно, но съм им фен.

След Fun Lovin’ отново се понесохме към Jack 🙂 Там по програма бяха Светльо and the Legends а след това Черно Фередже. Пухи и Гергана по едно време си тръгнаха от там, но аз останах и пях до края на Черно Фередже (които са си взели барабанист). След финала отново имаше Monty Python, но нещо взе да ми се повтаря и този път не можаха да ме изненада толкова приятно.

За финал на вечерта ни беше Surmata Harry на сцената “На тъмно”. Аз помислих, че съм го изпуснал, но хванах поне половината му представяне. Общо взето ми хареса – не престана на намила, докато не трябваше да се качат други хора на сцената. А около сцената се случваха интересни срещи 😉 Аз най-случайно видях Цецката. След това пообиколих да видя какво става по другите сцени. Имаше сцени до които не бях ходил до сега и огледах като цяло фестивала. Гергана се беше заприказвала с едни познати бармани на един бар и дори когато всичко свърши, ние останахме на бара. Вече стана светло, дойдоха една хайка хора и почистиха целия плаж от боклуци, а ние все още бяхме на бара. Някъде към 7:30 аз казах, че отивам да спя в колата (за плажа вече и дума не можеше да става). За малко да не ме пуснат да изляза, а Гергана по-късно каза, че на нея й е било още по трудно и е трябвало да търси някакъв авариен изход, заради глупавата причина, че просто не те пускат да излезеш ! Казват – с тази гривна не можеш да излезеш от тук и това е !

Така неделята започна с опит за спане в колата, където поне беше сянка, но по някое време си стана топло и аз се пренесох на една пейка в парка с книжка в ръка. След като се събрахме към обяд решихме да отидем някъде да изядем по една супа с бира. Като цяло бяхме недоспали, а аз трябваше да изтрезнявам и да се подготвям за шофира обратно до Пловдив през нощта. Така следобеда го изкарахме излегнати на един спален чувал в морската градина. Чак докато стана време отново за фестивал.

Третата вечер си беше най-слабата и освен това въобще не ни беше по вкуса. Изгледахме Hyperqube, които са наистина много интересна банда и на живо са много добре. Останалите групи от Jack Daniel’s сцената за вечерта не ни се нравиха. Отидохме На Тъмно, където нещо го избиха прекалено много на чалга. Salsa-та по принцип не ни беше оферта. На Blues и Go Dutch сцените така и не изгледах нищо. На основната сцена Clawfinger закъсняха с повече от половин час, ние им изгледахме първите 2-3 парчета и нещо ни отказаха. Разходихме се и до Dub сценичката, но след като и там имаше отчайващо малко хора, решихме, че ще е най-добре да си тръгваме към Пловдив. Малко след 23 часа си тръгнахме от Spirit of Burgas 2009.

Една от причините да се навия да отида на фестивала, макар и сам, беше да видя как се организира подобно събитие в България. Като цяло от организацията съм раздвоен – първоначално много ми допадна как беше направена програмата, която като времена си е почти перфектна (ако се спазваше малко по-стриктно човек може да изгледа доста групи). Негативно впечатление на организацията ми направи първата вечер, когато си пролича, че един вход с 4-5 лентички за преминаване на хора е малко, за всички желаещи (все пак за следващите два дни си беше ОК). Палатковия лагер беше ужасен и аз не бих си платил за него. Палатките, осигурени от Tuborg, бяха черни и на този плаж, не ми се мисли как е било вътре през деня. Въпреки всичко като – евала на организаторите ! Все пак друг подобен фестивал няма в България и заслужават поздравления.

Лично за мен усещането на целия фестивал беше неповторимо. Изпитахме от всичко по много и до крайности ! Но на фестивал, като на фестивал ! 🙂 Объркваш си тотално режима и живота и за няколко дена си съвсем друг. Точно това, което не се забравя.

Park Live Fest ’09

Музика, , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Както пишеше в “Една седмциа в София”: “най-сетне адекватен музикален фестивал в България! И никакъв Глен Хюз!”. Много съм щастлив, че преживях трите дена на Park Live Fest ’09.

След много чудения кой ще ходи и кой няма, в крайна сметка потеглихме 5 човека в четвъртък за София. Уж тръгнахме сравнително на време, но докато стигнем, докато оставим колата пред блока на Дина (Динчеее, благодарим за гостоприемството !!!), докато се натуткаме, докато стигнем до фестивала пеша, си стана 19:30 (а началото беше обявено за 17 часа). Бяхме изпуснали само R.O.B.T.F., a на сцената се вихреше Pilooski. Пред сцената имаше само един човек и ни е решихме да се слеем с тълпата 🙂  Останалите посетители просто си стояха кротко на тревата. Постепенно започна да се запълва с хора. На Nasekomix вече имаше, а за Little Dragon бяха дошли почти всички, които бяха намислили да присъстват този ден. Все пак беше четвъртък и е нормално хората да дойдат след работа.

Трики. За втори път гледам Трики на живо (след Букурещ миналата есен). Този път ми се стори дори още по-хубаво ! Все пак не беше в зала със седалки, а на open-air фестивал. Дори мога да кажа, че като изживяване, това беше най-якия концерт на който съм бил ! Просто ми мина като един миг. Не знам нито колко време продължи, нито кои точно песни изпълни. Този път дори пя повече от Букурещ, където основно свиваше. По едно време дори Трики се появи някъде сред публиката, и мина покрай нас. А ние бяхме неизменно най-отпред (общо взето и трите дена бяхме там). Накрая отново завърши с Ace of spades, и отново публиката беше подканена да се качи на сцената. Невероятно изживяване ! Този път обаче охрана по едно време спря да се качват повече хора. За тази част от фестивала питайте Пухи, ако вече не Ви е разказал, как са станали близки с Трики на една сцена 😉

С Трики завърши първия невероятен ден на ParkLive. Нямахме билети за Ялта (то не сме и искали), и за наше си afterparty отидохме в Лодки. До сега не бях ходил там, но ми се стори чудесно място на открито, евтинко и съвсем непретенциозно … точно като за нас 🙂 Танцувахме си, пийвахме си … докато се скапахме и се прибрахме да спим.

В петък сутринта всичките ни жени ни напуснаха 🙂 Надя и Дорето ги закарах рано-рано да си хванат стопа за Пловдив, Динчето отиде на работа, след което също се прибираше директно за Пловдив, а ние останахме трима мъже в апартамента. Както се изрази Йонов – като кубински студенти в западна Европа. Цял ден мързелувахме. Аз само успях да се видя със сестра ми, а Пухи сготви един винен кебаб (само че с пилешко, вместо със свинско, защото такова имаше в магазина, и с бяло вино, вместо червено, защото все пак е лято).

Когато най-накрая отидохме на втория ден на ParkLive вече звучаха Карандила. Бяхме изпуснали Карандила джуниър. По едно време на пулта се качи DJ Lord, който ни забавляваше с разни … а май и той се забваляваше да миксира разни комерсиални хитове 🙂 По едно друго време на сцената отново се качиха Карандила, а на заден план, DJ Lord продължаваше да пуска бийтове ! Хубаво шоу се получи – създаде настроение.

Втория ден всъщност лично мен най-слабо ме вълнуваше от към любими артисти и използвах времето да се видя с много познати от Пловдив. Дори прекарахме едно известно време в игра на фризби 🙂 Особено Ruth & Unlimited нещо не успяха да ме впечатлят и да прекъснат фризбито. Все пак за Roots Manuva дойдоха доста хора, а и ние се придвижихме пред сцената. Дори си вкарахме нови лафове: “Are you reggae ?”, “Are you reggae enought for me?” 🙂 Всъщност си тръгнахме малко преди същинския финал на Roots Manuva и отново завършихме в Лодки, където се видяхме с Цецката.

Последния ден на фестивала беше обявен с начален час 15:00, и ние въпреки голямата жега едвам успяхме да стигнем в 16:30. Това беше и точния час на началото, когато Gaz Cobain от Future Sound Of London се качи на сцената. Чудесна музика … за afterparty … не за подгряване ! А на открито нямаше какво да ни се подгрява – през пет минути отивахме на един маркуч с вода се плискаме за разхлаждане.

Phuture Шок ги очаквах с голям интерес, но леко ме разочароваха с краткото си изпълнение и най-вече с факта, че не ни изпяха “you seem to know” 🙂 Пяха само нови неща.

След тях, въпреки, че ги нямаше в програмата на основната сцена, се появиха Gilles Peterson & Michael Rütten, който направиха едно кратко сетче 🙂 и представиха следващата банда.

Crazy P(enis) определено са откритието ми на фестивала. Тази шармантна дама и двамата DJ-и просто ни разказаха играта от кеф ! Много пленителни хора. Не ни оставиха да скучаем.

Plaid започнаха и малко след това заваля дъжда (който е бил в София по това време, знае за какъв дъжд говоря). Дъжд, който вместо да разгони хората, всъщност събра всички пред сцената и хората започнаха да се кефят и скачат още повече. Общо взето никой не обърна внимание на дъжда и той се намуси и си тръгна 🙂 още преди Plaid да свършат.

За финал на всичко бяха Lamb. Въпреки техническите проблеми и закъснението бяха невероятни ! Andy просто кипеше – скачаше, миксираше, блъскаше барабаните, скачаше в публиката … Много хора просто плачеха, след като приключиха. Въпреки двата биса по някое време просто се наложи да си тръгнат. Аз едвам се прибрах до квартирата на Динчето. Краката ми бяха скапани и всички стълби ми се струваха непреодолими. Добре че работеше асансьора, защото до седемнадесетия етаж нямаше да се кача – тогава бих предпочел да спя отпред на пейката.

И така всичко свърши … трите дена които просто минаха като миг а мен. Когато пристигнахме в Пловдив с Йонов просто си казахме, че все едно преди малко сме тръгнали за фестивала. Чудесно беше !

Въпреки, че като музика на фестивала мога да му дам 10 от 10, мисля да изложа и какво не ми хареса в него … главно като организация. Надявам се да е градивна критика:

  1. Гривничките ! Просто трябваше да са по-издръжливи. И по-хубави ! Моята още на втория ден се изтърка, а на третия се скъса. Някак си на магия я бях задържал за да мога да влезна без проблеми, след това просто я махнах.
  2. Началното време ! Не можеш да очакваш посред лято, концертите да започват в 15 часа. Първо е жега, второ е светло до 21 часа. Трето края в 23 също е неприемлив за мен (Ялта я изключвам – аз очаквам фестивал на открито). Ако толкова не може да се уреди музика до малките часове (според законите), просто трябва да се направи извън града … и тук идваме до третия проблем
  3. Палатков лагер. Винаги съм си представял, че големите фестивали задължително имат места за палатки и хората просто живеят няколко дена с фестивала.

Не че аз не живях ! Много яко беше !

Трябва да се случват и хубави неща в живота.

п.с. снимки има ето тук.

B’ESTIVAL 2007

Музика, , , , , , , , , ,

За първи път бях на подобен голям фестивал. Наистина B’ESTIVAL може да се нарече голям фестивал, въпреки че се проведе на първи път и това е първия подобен в Румъния. Програмата беше добра и добре разделена по дни. Още когато за първи път (преди няколко месеца) чух за този фестивал, мен лично ме впечатли първия ден. Тогава някак си съвсем, не си повярвах, че мога да отида. Сега искам и да благодаря на хората, с които бяхме заедно, защото без Вас нямаше да отида. А си струваше !!!

Пътуването беше добре. Тръгнахме още четвъртък вечерта, за да може да спестим няколко часа от петъка, за да хванем възможно по-голяма част от фестивалния ден. Бяхме четири човека с две коли, но в Русе се събрахме в Астралката, за да спестим малко такси, които ми се струват малко излишно големи (особено таксата за Дунав мост – 12 лева от българска страна и 25 леи от румънска). Иначе трябва и винетка, която за моята Астра беше 4 евро (това беше и единственото нещо, което успяхме да купим с евро в Румъния).

Пристигнахме в Букурещ, купихме си карта на града от една бензиностанция (с дебитна карта) и като попитахме се оказа, че РомЕкспо е точно в другия край на града … естествено 🙂 Така поне си направихме разходка (с кола) из целия град. Благодарение на многото задръствания, успяхме и да разгледаме малко 🙂

Стигнахме до РомЕкспо към 3 часа след обяд. Първоначално нямаше никакви хора и дори си помислихме, че ще бъде супер празно и ще сме само ние 🙂 Така и беше в началото. Все пак логичното обяснени, че е работен ден и всички ще дойдат след работа се оказа вярно.

Първи на сцената излезе един DJ, който започна да подгрява малцината дошли още в ранния следобед. Постепенно и ние се ориентирахме в обстановката. Едно от интересните неща, които не бях виждал другаде, е че на всякъде из фестивала пари не важиха. Не, не си помисляйте че всичко е безплатно 🙂 Просто трябва да си купиш жетони  от банката спонсор, и после всичко струва един, два или повече жетони. Един жетон беше 3 лей (~1,8 лева) и една бира (300ml Hainiken) беше един жетон. Имаше и хора, които носеха на гърба си кег с бира и чаши и сипваха в движение. Удобно 🙂 Идеята с жетоните е добра, защото поне не се занимаваха барманите да връщат ресто и въобще да боравят с пари.

Когато едната група свърши на едната сцена веднага започваше някой друг на другата, която беше почти залепена отстрани на първата. Междувременно другата се преобразяваше почти напълно за следващата група. Втори на сцената бяха четирима наведнъж. Според програмата Monochrome, което име също нищо не ми говори.

Последваха румънската група Suie Paparude. Пееха на румънски и естествено и думичка не им разбрах 🙂 Иначе румънците много им се радваха и пяха с тях. Вече бяха дошли повечко хора.

Следващата група вече бях я чувал 🙂 – Yonderboy. Принципно не съм ги слушал много, но унгарците се представиха добре и ми харесаха 🙂

Последва групата заради която бях отишъл на B’estival-а – Hooverphonic. Размазах се ! Изпълниха доста песни от последния им албум (No more sweet music), както и другите им големи хитове. Ако могат да се нарекат хитове де, защото едва ли ще ги чуете по радиото. Вокалистката (Geike Arnaert) направо размазва с гласа си. Отделно цигулката просто ме разби. На “Mad about you” направо щях да припадна. Невероятно изживяване да си видиш страшно любима група на живо !

След Hooverphonic на другата сцена веднага започнаха Morcheeba – друга група, която много харесвам. “Rome wasn’t built in a day” направо си стана един от хитовете на вечерта. Когато си тръгвахме една групичка до нас си пяха точно тази песен. Иначе учудващо за мен излязоха с две бели вокалистки, а си мислех, че имат само една негърка. Май нещо е ставало с групата, защото казаха и че това им е първия концерт от две години. Иначе имат и нови песни, които могат да се чуват в MySpace профила им.

Черешката на  вечерта (според организаторите) се казваше Faithless. Лично аз не съм им се кефил толкова много на песните им, но на живо направиха невероятно шоу. Имаше и доста сполучливи светлинни ефекти, които се връзваха добре с музиката. Вече беше станало и тъмно и сцената показа пълния си потенциал. Чак на Faithless стана тъпканица от хора, иначе на предишните групи почти не представляваше проблем да отидеш най-отпред пред сцената. Все пак си признавам, че Faithless ме накараха да скачам заедно с всички на концерта като един на песента “we come one”. Те бяха и единствените, които излязоха на бис. Сигурно е било планирано, но на екраните вече вървеше рекламата на следващия, а изведнъж под виковете “Faithless, Faithless” излязоха Faithless 🙂

Последен в програмата за деня беше Phill Hartnoll от Orbital, но ние не останахме за него, а отидохме в залата със Silent Disco 🙂 Това беше една много интересна зала, в която на влизане ти дават слушалки и музиката, която пуска DJ-а се чува само в слушалките. Дори имаше двама DJ и можеш да си избереш от на кой слушалките да вземеш 🙂 Така гледаш вътре пълно с хора със слушалки и се кефят. Ако ги свалиш, не се чува нищо (е, чува това което звучи на сцените отвън). Много яка идея 🙂 Иначе имаше и chill-out зала, в която можеш да се размажеш на едни диванчета 🙂

Въобще да ходиш на фестивали било много яко ! Цял ден гледаш една след друга все добри групи и няма спиране. Дори някакси и парите така си струват повече, отколкото концерт на една група, който свърша за максимум два часа. И това беше само за един ден. Не мога да си представя ако бях останал и за трите, как щях да се чувствам. Въпреки, че точно на този B’estival за мен само първия ден ми привлякоха голямо внимание групите. Все пак има доста други фестивали, но за съжаление все извън България.

Добре ще е да спомена и какво не ми хареса на фестивала. Всъщност то е само едно основно – докато на едната сцена свиреше група на другата вървяха нещо като sound check-ове, като микрофоните си бяха включени и се смесваха с основния звук на групата, която свири в момента. Това на моменти дразнеше (особено ако станеше микрофония, което се случваше). Мен особено ме издразни на нежните песни на Hooverphonic. Иначе като се има в предвид, че им е за първи път на румънците си беше доста добре. Ако догодина има пак толкова групи, които да ми харесат бих отишъл пак.