Отидох ! 🙂 Още преди 7 сутринта се събрахме пет човека (Дафо, Георги, Вальо, Краси и аз) в моята кола упяхме да стигнем на конференцията дори по-рано от предвиденото. Влезнахме по-рано и успяхме да си вземем седящи места, защото имаше и правостоящи, на лекцията на Ричард Столмън. Лекцията, озаглавена “Copyright vs Community in the Age of Computer Networks” беше много добра и мисля, че се хареса навсички. Столмън говореше бавно и много отчетливо (щом успях да разбера абсолютно всичко 🙂 ), за разлика от предварителните ми очакванаия да бъде по-неразбираемо. Оказа се добър лектор, но той и напоследък само това прави – изнася лекции по цял свят и успява да го прави много свободно, каквото е и самото му мислене. Ето някои неща, които ми направиха впечатление (да не кажа гръмкото – неща които няма да забравя никога 😛 ) :

• Столмън започна, очаквано за мен, с четирите основни правила, който дефинират свободата на софтуера. Интересното беше че ги изброи, типично по хакерски, от нула до три 😉
• Хареса ми историята, която започна още от древни времена на преписване на книгите, когато всеки е имал пълни права да копира, променя, и добавя нещо към тогавашната информация и как тези свободи постепенно се отнемат с навлизането на copyright и как постоянно се увеличават ограниченията с нови и нови закони, подтиквани главно от големите корпорации с много пари.
• Най-интересната част за мен беше разделянето на информацията (или дори познанението) не по начина на разпространение, а по предназнчението й, на три групи. Първа група – практически неща, които се използват в ежедневието и работата (документации, упътвания, научни трудове, рецепти за готвене …), които според него трябва да бъдат абсолютно под public domain , т.е. да имат цялата свобода. Втората група са неща, изразени от конкретна личност (лични мисли, идеи, есета …), които е добре да бъдат публични, но не е заължително да могат да се променят, за да се избегне погрешното предаване информацията и така да се предаде грешно думите на някой. Третата група са неща свързани с изкуството и развлеченията (музика, видео, картини …). Столмън се съгласява, че тези неща могат да имат определен период, в които са за комерсиална употреба, но той не трябва да е твърде дълъг – примерно не повече от 10 години, след което те също да стават свбодни.
• Свобода на споделянето на музика и видео в Интернет ! Това е нещо което не може да се спре, но и не трябва. Самите творци са заинтерисувани повече хора да чуят, видят и насладят на техните произведения, и така ще имат по-голяма публика. От цялата комерсиализация печелят главно музикалните компании, а самите музиканти не получават почти нищо. Аз напълно подклрепям тази идея. Изпълнителите получават пари главно от концерти на живо, а при по-голяма поблика, ще получат повече пари, а освен това, така ще останат само тези които наистина могат да пеят, свирят или творят.
• Столмън открито говореше против американската демокрация, която въобще не е тази, за която се представя. Най-лошото, е че под нейно влияние и други страни налагат ограничения, уж с оправданието, че помагат на обществото. На практика става точно обратното – управляват корпоративни интереси, а не хората, както е идеята на демокрцията.

Като цяло чух думите на един човек свободен по душа и разум и ми хареса много. За Столмън може да се говорят много и различни неща, но не може да се отрече че говори и постъпва напълно свободно. Освен критика, той дава и идеи как да се постигне свободата във всеки аспект на човечеството, не само в софтуера. Скоро с очаква да се появи запис на лекцията и Ви препоръчвам да я изтеглите и изслушате. Аз ще го направя пак 🙂