Последния уикенд бях на може би най-хубавото място на което съм бил – Широка поляна ! Казвам го съвсем искрено – страшно много ми хареса ! Направо не знам защо си тръгнах 🙂

Аз се бях навил още в началото на миналата седмица, че ще ходя там и сигурно щях да ходя при всички положения. В крайна сметка нещата се подредиха по най-хубавия начин – всички на които казах се навиха да дойдат и така се събрахме 9 човека 🙂 Буквално до последните минути не знаех кой ще идва и кой няма.

Все още си представям хубавите гледки на Широка поляна 🙂 А времето беше така хубаво прохладно – вечерта си бях с дълъг панталон и дълги ръкави и ми беше много добре. А сега стоя в Пловдив на едно място и просто се потя 😛 Мисля че случихме и на сезона – сега всичко е все още зелено на Широка Поляна и всичко е радост за очите и душата 🙂 Какво се опитвам да описвам – очаквайте скоро снимки на Нашите Снимки,то не може да се опише.

Следва подслушана без специални разузнавателни средства email кореспонденция между двама млади агенти в българския шоубизнес. За да се запази анонимността им ще ги нарека на кратко Й и А .

A:
……Между другото измислих заглавие за независим лейбъл за продуциране на електроклаш.На теб поставям задачата да направиш логото и да намериш артисти, които да продуцираме! 🙂

Името е: Put Co! Records

става и:

Put K! Records

и в двата случая давам мило и драго да чуя някой англоговорящ да го произнася! 🙂

Аре до!

A.

Й:
логото е готово, ама с изпълнителите ударих на камък, Вената Рангелова ми
затвори като и казах името на лейбъла.. :<

А:

Не спирай да опитваш!
Звънна ли на Петя Буюклиева?
Панайот Панайотов също може да се навие (поне изглежда глупав ако не е).
Ако и те откажат сменяме името на лейбъла.
Why Nah? Recordings
Чакам логото на новия лейбъл!A.

Й:

Работя по логото, дай го на PR отдела и повърни фиидбек.
Току що получих отказ и от дует “Ритон”, имали подписан довор със “Писоар”
рекърдс. Сега се обаждам на “Трамвай N5”, стискай ми палци.

А:> Ot PR otdela povyrnaha kato go vidqha!
>
> Kazah li ti, 4e moje6 da probva6 i s Antibiotika?
>
> Revival na veka?
>
> Why nah?
>
> V kraen slu4ai mojem da naviem Karado4eva za soundtrack kym “Kolekcioner na
> …”
> A.

Й:

Ъ.. чи ко ни му аресват!? Концептуално, съвременно, жизнеутвъждаващо.. пък и е
вече напечатано на тираж 15000 касетки (купих ги супер евтино от Провадия).
Иначе добър развой на нещата – Сигнал се навиха да участват на Whynah? All
Stars Great Gig като подгряващи на Конкурент в зала 1.
Антибиотика били на турне в Манагуа заедно със Бисер Киров и Камелия Тодорова,
но изпратиха приветствено писмо с благопожелания и успех в бъдещите ни
творчески планове.
Уредих ти и участие в Мело-ТВ-Мания, опитай да изглеждаш добре. Огладил съм ти
и тъмновиолетовия панталон с ръб.И

А:

Не участвам ако Софи Маринова не е съгласна (знаеш държи 40% от акциите, а
> и ми е приятна)!
>
> Мерси за тъмнолилавия панталон ама нещо не мога да си намеря
> светло-тревно-зелената вратовръзка, която толкова добре се вързва с
> кайсиевата ми риза на 12 инчови кърваво-червени гюлове!
>
> Освен това кажи на Конкурент, че отпадат ако ще пеят на живо!
>
> Сигнал само зад завеса! Или купи няква перука на Данчо Караджов (забрави за
> 101 балона! Нека този път да прилича на истиска коса, а не на гирлянди)!
>
> Какво каза Енгелбърт Хъмпърдинг (с това име не може да не се навие за
> каузата WhyNah?). Пиши му, че съм уредил Владо Береану да направи
> режисьорски дебют с новия му клип…
>
> Прати на Антибиотика благодарствен отговор и малко кока, та дано като се
> върнат да се навият.
>
> Кой беше Бисер Киров? Ако и той пее прати му предложение за 0.2% от
> продажбите ако не се навие го застреляй (или насила го прати на зъболекар)!
>
> Кажи на Камелия Тодорова, че не се вързва с формата на лейбъла и ако иска
> да участва трябва да си плати (искам пълни права върху всичко, което ще
> напише до смъртта си и да прави свирки, когато й бъде заповядано, освен
> 200-та милиона евра)
>
> Засега това е всичко дръж ме в течение!
>
> A

Й:

Обадих се на Конкурент и ги заплаших.. нямало опасност да пеят неживо, твърдят
че били умряли още през 85-та. За по-сигурно ще ги залея с киселина в
навечерието на концерта.Кайсиевата ти риза е в мен, използвах я за да впячатля Ала Пугачова. Тя я
разкопча със зъби, в този момент влезе Филип Киркоров и спонтанно я заля със
сперма. Мисля че ще се наложи да мина през химическото…Бисер Киров не се навива на 0.2%, искал не по-малко от една петстотна. За
зъболекаря каза че нямало проблеми, и без това когато му правят зъбите той
нямало нужда въобще да не е там.Антибиотика ми се обадиха, звучаха като насмъркани с детско разхлабително,
нямам представа защо.. май ще трябва да ги отпишем, сърдят ти се.Камелия Тодорова каза че ще участва на всяка цена. Дано да не е твърде голям
компромис.

Преслава казва в интервю за днешната “Контра”, че си направил империята си
благодарение на тъмен бизнес със компаньони във Катар. Шейхът бил
благосклонен и отклонявал огромна част от бюджета в твоята лична сметка в
Азербайджан.
Нямам представа откъде е разбрала.. Изпратих Б1 и Б2 да се погрижатвсе пак.

Това е за сега, не се притеснявай, положението е под контрол.

П.С. Май кенефа се е запушил… в студиото вони ужасно, DJ Bobo отказва да
записва, какво да правя?

А:

> Винаги всичко сам ли трябва да уреждам!!!
>
> Кажи на Бобо като е толкова отворено копеленце сам да почисти кенефа иначе
> тиража на следващите Car Audio Hits 228 където се промотира най-новия му
> хит “случайно” ще се озове в спонтанно-от-само-себе-си запалил се склад на
> брезовска.
>
> Антибиотика да го духат!!! Пиши им, че ми дължат 50 кантара кока и други
> (Покажи им запис на заповед за 100 000 000 $ – ще се обадиш на
> КУРней-украинеца той знае как да я направи)
>
> Изхвърли кайсиевата риза – имам идеална цикламена на пици. Струва ми се
> също ще е подходяща за светло-тревно-зелената вратовръзката.
>
> Как беше Ала? Ах ти лошо момче такова!!! (Само не се опитвай да ме убедиш,
> че не си чукал и Киркоров – искам да минеш пълни кръвни тестове за
> всичко!!!)
>
> Кажи на Бисер, че няма положение да не е при зъболекаря – ще гледа!!! Като
> е толкова отворен процентите стават 10 (десет)!
>
> Обади се на Ивана да си отложи думба-лумбата таа вечер в Папараци и да си
> достави новите цици в апартамента ми в 22:00 – ще ги пробвам на турска
> чекия.
>
> Кажи на Камелия Тодорова, че си забравил да споменеш и аналния секс без
> лубрикант ако все още е навита прати адреса й на Ивана да мине да я взвеме
> на път към нас!
>
> Какво казаха Врабчета за частното парти на Владо Кузов? Искам отговор до
> 15:00 днес.
>
> Утре новината е, че при случайна престрелка на Дондуков Софи Маринова е
> станала невинна жертва така че не се притеснявай и движи нататък нещата с
> Мело-ТВ-Мания.
>
> Чакам доклада на Б1 и Б2!
>
>
> A

Й:

Ще карам направо, Б1 и Б2 са мъртви. Изглежда Преслава им е излязла от засада
и е сплескала their fokin heads with her fokin tits!! Ченгетата са намерили
обезобразените им останки на екирисажа.. е вече Максимус са с двама
по-малко :(.Винаги си бил много проницателен.. естесвено че прекарах и Филип, но се заклех
пред него и Ала да си трая, защото и двамата били на изпитателен срок.Антибиотика не вдигат телефона…Бисер изхвърча спешно от офиса, обадиха му се за дублираща роля в “Завръщане в
рая”, коня се разболял. Казах му 5%, нави се.
Камелия Тодорова още повече се въодушеви от идеята, щяла да се радва да се
запознае с Ивана, мислела и тя да я пробва на турска. Обаче можела да
закъснее малко довечера, ректалния и масаж в блатна кал продължавал до 9:30.
“Папараци” те съдят за $3 000 000. Предложих им да разделим Ивана по равно,
мисля че ще се навият.

Врабчетата са заети, успях да уредя хора на пловдивските момчета за Владо
Кузов. Пламен Чернев щял да дирижира хора с пениса си, но не казвай на Владо,
изненада е.
Не искам да те тревожа излишно, но се обади един тип, представи се като Рамзи.
Започна да псова на арабски с Катарски акцент. Спомена нещо за джихад, пари,
калашници, анален секс, твоето име на няколко пъти, знаел къде живееш, Аллах,
динамит и още куп неща. Проследих обаждането, беше от парламента.

Трябва да приключвам, мисля че DJ Bobo припадна в кенефа.. въпреки 2-та военни
противогаза един върху друг, които му сложих. Тъй като не ми хрумва друго, ще
залея всичко с бензин и ще му драсна клечаката. Някой ден човечеството ще ми
благодари.

А:

> Спешно ми уреди среща с нотриус, за да прехвърля ООД-то на някой мангал
> (виж там купи лепилце на някой с лична карта).
>
> Ако Ремзи се обади пак му кажи, че е объркал номера!
>
> Искам също пластична хирургия на лицето.
>
> Превел съм ти скромната сума от 500 000 000 евра на специално открита на
> твое име сметка в Банк оф Швитцерланд.
>
> Много ми беше приятно да работим заедно!
>
> Ще ми липсва шоубизнеса (отронва се МЪЖКА сълза).
>
> A>

Й:

Уредил съм ти среща с нотариус, записвай:
Светлана Кирилова
Адрес ул. Райко Даскалов 71, ет. 1
Бъди там в понеделник в 9! Не се притеснявай, тя е номер 1!
Погрижил съм се и за приемник, бай Асан от аджисана. Аз лично го ползвам от
няколко години, никога не е имало проблеми. В момента на негово име се води
половината черноморие, притежава 65% от медодобивна мина в Чукотка, 2 казина
в Монако, отбор от англииската висша лига, 3 кораба на рейд в либерииско
пристанище и миризлива съборетина в родната му аджисан маала, но за
последната няма документи. Явно никой не е съвършен..Както вчера докладвах лично, Рамзи се обади пак, казах му че е объркал номера.
Каза че нямало проблеми, щял да пише по пощата.Обадих се в банката (оф Швитцерланд), парите са пристигнали. Много мил жест от
твоя страна, ще си платя почти цялото парното с тези пари.Едва ли е момента сега да те занимавам с толкова второстепенни неща, на фона
на настоящите проблеми, но заварих Камелия и Ивана да мастурбират на входа на
вилата ти. Добре, че винаги си нося водопроводна тръба с фланец накрая, та
съумях да въдворя ред. След като ги пребих до неузнаваемост и направих целия
ти двор в кръв, ги изчуках за кеф. Наредих на иконома да почисти, надявам се,
че нямаш нищо против.Препоръчвам ти да се покриеш за известно време, получило се е изтичане в
публичното пространство. Снощи докато водих социален живот попаднах на
съмнителна персона разпространяваща част от протоколна извадка с наша
кореспонденция. Успях незабелязано да хвърля един поглед, мамка му няма да
повярваш, всичко е вътре, коствени улики свързващи те с печално известния
Енгелбърт Хъмпърдинг, известен най-вече с това че е печално известен.
Споменава се дори за мен, Ала и Филип! Ако това листче стигне до медиите, ще
настане сеч. Вътрешния министър те дебне още от онази случка на яхтата и съм
сигурен че когато погледне тези напращяли от гнилост и зараза компромати ще
получи ерекция колкото айфеловата кула.
Не забравяй, ако те хванат докато пресичаш границата, пледирай невменяемост и
внимавай за мини.

Венсеремос!
И

Днес в 21:06 идва лятото 🙂
Честито !!! 😉

За втори път бях на концерт на Placebo. Сега обаче нещата бяха съвсем различни. Преди предишния концерт не знаех почти нищо за Placebo – отидох само защото ми попадна безплатно билет (всъщност е доста по-дълга и странна история, която няма да разказвам сега). Общо взето тогава се зарибих по групата, въпреки че беше в зала 1 на НДК, беше на седящи места и си тръгнахме преди края, защото трябваше да гоним влак.

Сега обаче нещата бяха съвсем различни. Отидох специално за концерта, бяхме сравнително голяма и весела компания, слушах, гледах и се радвах 🙂 Остава бяха само доброто допълнение на концерта, и въпреки че почти ги изпуснах, се зарадвах, че бяха те, а не неизвестните за мен Howling Bells. Единствения проблем на концерта за мен беше високата температура в залата – да се чудиш как може да се нарича зимен дворец 😉 Имаше доста хора, а вентилацията не беше на нужното ниво. Бях и на after party-то в клуб Colors, където беше доста по-спокойно и прохладно, но също толкова хубаво, колкото и на концерта.

Страхотно беше !

Този уикенд си останах в Пловдив (след като цяла седмица скитах из Родопите 🙂 ), но не може да се каже, че скучах. В петък вечерта първо бяхме в “Конюшните на царя”, слушахме Остава, пихме водка, след това отидохме в Петното, защото Пухи беше на работа. Там нямаше почти никакви хора – както се казва имаше двама човека … и единия беше Яна 🙂 Аз точно си мислех да й звъня да идва, а тя вече там 🙂 Както и да е – много весело беше. Откарахме до 3:30 и затворихме Петното.

В събота Донка ме изненада, че си идва в България и вечерта бях на рождения й ден 🙂 Хайде пак откарах до 5 сутринта, когато просто реших да си тръгна преди да се е съмнало … не че ми се тръгваше.

Така хубаво си изкарах двата дена с доста разнообразни емоции и преживявания и без много сън 🙂

Усмихната нова седмица !

Всичко започна съвсем нормално, като в понеделник ми казаха, че във вторник сутринта заминавам на командировка до няколко ВЕЦ-а за редовните профилактики. Принципно го очаквах, но не и че ще ми кажат единия ден за следващия. Освен това си мислех, че ще ходя само до близките ВЕЦ-ове около Кричим. Така във вторник сутринта тръгнах съвсем неподготвен на четиридневна командировка. Минахме двете Въчи и Орфей и междувременно Бай’ Янко ми каза, че вечерта ще се спи в Девин. Аз дори нямах допълнителни дрехи (освен работните). Разбира се много не ми пукаше и се отдадох на пътешествието. Вечерта успях добре да разгледам Девин. Във сряда оправихме ВЕЦ Девин и ВЕЦ Тешел и имаше някаква идея да ходим да спим на Шиrока поляна, но се забавихме и за втори път отидох в хотел Ягодина в едноименното село. Там пак да кажа, че е много хубаво – и хотелчето и природата. От липса на дрехи дори ми се наложи да си пера чорапите вечерта, за да мога сутринта да ги слагам отново 😛 Все пак в четвъртък поне минахме през Доспат и Широка поляна на път за ВЕЦ Батак и направих малко снимки 🙂 Там не бях ходил до сега и е неописуемо красиво – скоро ще се ходи там на спокойно 🙂

В четвъртък вечерта трябваше да спим в Кричим, но аз реших да се прибера за малко до Пловдив и да се преоблека 🙂 Хванах си рейса и за няколко часа се  прибрах. Сутринта станах в 5:30 и 6:15 отново хванах рейса за Кричим за да приключим и с последните два ВЕЦ-а за тази седмица. Бързи, смели, сръчни и хоп … още преди обяд се прибрах в офиса в Пловдив.

Конкурса за най-мръсен ВЕЦ печели Пещера. Навсякъде другаде горе-долу са ги пооправили, изчистили и боядисали, но в Пещера все още е пълно с жаби и мръсотия. Въпреки, че на мен най-гадно ми беше в генератора на ВЕЦ Алеко, който явно беше работил скоро, и вътре беше 42 градуса наред, че е ужасно тясно. Потта ми направо си капеше върху клавиатурата на лаптопа, който държах наклонен, защото нямаше място на ширина. Само няколко минути по-късно, както си бях потен, отидох в шибърното на 14 градуса. Ужас – дано не се разболея.

Уфф не искам да звучи все едно се оплаквам – всъщност  пътешествито като цяло ми хареса. Една седмица малко разнообразие от седенето пред монитора.

След като тази седмица три дена нямах интернет, малко изостават нещата за които пиша. Сега да си запиша как протече вчера (събота).

Сутринта започна с ранно ставане заради последния ми изпит за тази сесия (и всъщност за тази година), след като предишната вечер празнувахме у Таня годишнината.  Изпитът беше по “Компютърни мрежи”. Честно казано не бях учил много и се надявах главно на общи знания от практиката ми. Казвах си : “да не съм правил една и две мрежи …”. Все пак теста си беше доста гадничък и  доста хора се провалиха на него. С Красимир останахме последни да влезем да ни провери работите и дори по едно време се притесних, че и аз съм го объркал и ще ходя другата седмица на поправка. В крайна сметка се оказа, че съм направил теста за 5, на курсовия проект ми писа 6 и обща оценка – отличен ! Направо ахнах 🙂  Хубав завършек на сесията ми. Особено като се има в предвид, колко човека скъса. (единствено все още не си знам оценката по “изкуствен интелект”)

Следобедът започна със семеено ходене по магазини (да не кажа “шопинг”), но постепенно разбрах, че няма да остана до края на деня в Пловдив. По някое време ми се обадиха и ми казаха да тръгвам и отиваме две коли към Чепеларе. По пътя постепенно разбрах какъв е целия план и кой от къде ще взимаме. Всъщност всичко това нямаше значение, важното е да се ходи някъде 🙂 Така стигнахме 8 човека в Чепеларе. Опитахме се да изненадаме един приятел на останалите, който е от там, но не се получи изненадата и в крайна сметка отидохме до тенис кортовете. Повечето бяха гладни и седнаха в едно заведение, а аз реших да се разходя из града и да поснимам. Плана беше да се връщаме по-късно вечерта и не ми се прекарваха няколкото часа, в които съм отишъл на хубаво място, в седене на маса. Разходих се из почти целия Чепеларе и го разгледах хубаво. Пробвах и новото ми стативче, от което почти нямаше нужда, но все пак 🙂

Малко по-късно дори отидохме на кортовете и поиграхме тенис. Добре ми доиде. Не бях играл от редките случаи в университета, когато ходихме на физическо. Най-хубавото е че се стоплихме, защото вечерта доста си захладня, а ние бяхме тръгнали от горещия Пловдив по къси ръкави и панталони.

Този път Чепеларе страшно много ми хареса, въпреки че  съм ходил няколко пъти вече там. Особено докато играхме тенис – както си седиш и гледаш сравнително доста модерен корт и само вдигаш погледа и забелязваш, че си в планината и навсякъде си заобиколен с баири, полянки, дървета … просто красота. Заиска ми се въобще да не си тръгвам от там.

Все пак трябваше да  се приберем. Преди да тръгнем отидохме пак да видим баба Руска и седнахме за малко в двора. Беше много хубаво – прохладно (дори студено за нас), красиво, чист въздух … няма комари 🙂 Въобще само да имаше повече желаещи веднага опъвах палатката там 🙂

Прибрах се в Пловдив в полунощ, след което последва първото ми хубаво и спокойно наспиване, без да се налага сутринта да се будя по часовник за работа или за училище, от месеци насам.

На 8-ми юни станаха две години от катастрофата или както с Таня си казваме от нашия втори живот. Така тази година за втори път се събрахме в квартирата на Таня да отбележим повода и да почерпим за здраве. Този път имаше значително по-малко хора от миналия път, но въпреки това на мен ми беше много хубаво. Бяхме си компанията, която обикновено се събираме и си пийнахме (и хапнахме) добре 🙂  Аз не останах до много късно, защото на сутринта бях на изпит, но все пак беше много хубава вечер.

Бъдете живи и здрави ! И карайте внимателно !

Малее какъв порой се излива над Пловдив от 3 часа насам ! Едвам се прибрах от работа и то с кола. Добре, че сутринта послуша прогнозата на Кума Лиса за проливен дъжд и не отидох с колелото.

Поредното приключение, което не знам как да започна … сигурно ще стане много объркано … да започна хронологично. Идеята беше да ходим на нестинарския празник в село Българи в събота, като в петък разбрахме, че сме се объркали и празника не започва в събота, а в неделя на 3-ти, както всяка година. Все пак решихме да тръгнем в събота след изпита ми, въпреки че в понеделник всички бяхме на работа. Отивам аз събота сутринта в университета и хоп – нова изненада – имало кандидат-студентски изпит и не пускат никой в сградата, а моя изпит преместен в 14:30. Това тотално ми провали плановете за рано тръгване (поне преди обяд) и дори се зачудих дали въобще да ходя. Магито и Яна се навиха да ме изчакат и да тръгнем чак след изпита ми (мерсиии). Междувременно разбрах, че Митака и Жорето също ще идват. Така чак към 17 часа тръгнахме от Пловдив с колата на Митака. Отгоре на всичко на отиване решихме да минем по пътя през Странджа, защото повечето не бяха минавали оттам. Не че са лоши пътищата там, просто са тесни, с много дупки и завои и като цяло стават бавни и живописни (като последното през нощта не се забелязва много 😛 ). Отново бяхме “Странджарс in the night” 🙂 Стигнахме в Българи към 10-11 вечерта. Лутахме се малко докато си намерим място за палатки, но в крайна си намерихме много добро 🙂 Напалихме си огън и въобще направихме си лагера както си трябва 🙂 Малко по-късно дойде и Тишо, а аз спечелих наградата на първия “изгубил се в село Българи” като не можах 10 минути да открия лагера ни 😛 Направихме си вечеря и към 3 часа си легнах. Между другото за първи път тази година спах в палатка – направо ме е срам – юни месец е вече !

Сутринта се разходих из селото, което започна да се пълни с фотографи и репортери. Решихме да отидем малко на плаж и после да се прибираме към Пловдив. След не много убеждения Тишо успя да ме навие да остана и за неделя вечерта и да се прибираме в понеделник. Звъннах на шефа ми го попитах дали мога да си взема още един ден, след като вече си бях взел петъка и съботата (как го измислиха на 2-ри юни да е работен ден ?!?) заради изпита, а той каза : “няма проблем, оставай” 🙂

Така шестимата (заедно с Тишо) отидохме към морето. Нещо се объркахме в Царево и като разбрахме, че сме подминали Арапя решихме да не се връщаме, а да отидем в следващото село, което се оказа Лозенец. Там си намерихме едно хубаво плажче, където си направих първото истинско морски къпане за тази година. След това си направих и първия плаж, съпроводен и с първото ми изгаряне 🙂 Да кажем че сега изпитвам лек дискомфорт да си нося раницата и да спя по гръб 🙂 Ама си беше хубаво 🙂

Някъде към края на плажа, останалите от групата също решиха да останат на нестинарските танци вечерта и чак след това да тръгваме към Пловдив.  Така плана се промени още веднъж 🙂 Останалата част от деня преди стъмване изкарахме в разходка из Лозенец, ядене на сладолед, бирене, хапване пак там, почиване и дремване на случайна полянка из Странджа. Когато вечерта отново стигнахме в Българи, вече беше пълно с коли и хора. Зачакахме нестинарите, а аз гледах да снимам докато все още има светлина.

Ритуалът свърши към 22:30 и ние тръгнахме на поредното нощно завръщане към Пловдив. Този път минахме по пътя през морето. Оставихме Тишо в Созопол, а ние продължихме. Аз дремнах малко в колата и малко преди петолъчката смених Митака на шофьорското място и се закарах до нас 🙂 В 4 часа през нощта си бях вече в леглото.

Така протече поредното ни пътешествие 🙂 Май успяхме да вземем максимално от уикенда с тези нощни  пътувания. Видях отново нестинарите – струваше си, видях морето, изкъпах се … какво друго ми трябва … освен усмивката 🙂