Всичко започна съвсем нормално, като в понеделник ми казаха, че във вторник сутринта заминавам на командировка до няколко ВЕЦ-а за редовните профилактики. Принципно го очаквах, но не и че ще ми кажат единия ден за следващия. Освен това си мислех, че ще ходя само до близките ВЕЦ-ове около Кричим. Така във вторник сутринта тръгнах съвсем неподготвен на четиридневна командировка. Минахме двете Въчи и Орфей и междувременно Бай’ Янко ми каза, че вечерта ще се спи в Девин. Аз дори нямах допълнителни дрехи (освен работните). Разбира се много не ми пукаше и се отдадох на пътешествието. Вечерта успях добре да разгледам Девин. Във сряда оправихме ВЕЦ Девин и ВЕЦ Тешел и имаше някаква идея да ходим да спим на Шиrока поляна, но се забавихме и за втори път отидох в хотел Ягодина в едноименното село. Там пак да кажа, че е много хубаво – и хотелчето и природата. От липса на дрехи дори ми се наложи да си пера чорапите вечерта, за да мога сутринта да ги слагам отново 😛 Все пак в четвъртък поне минахме през Доспат и Широка поляна на път за ВЕЦ Батак и направих малко снимки 🙂 Там не бях ходил до сега и е неописуемо красиво – скоро ще се ходи там на спокойно 🙂

В четвъртък вечерта трябваше да спим в Кричим, но аз реших да се прибера за малко до Пловдив и да се преоблека 🙂 Хванах си рейса и за няколко часа се  прибрах. Сутринта станах в 5:30 и 6:15 отново хванах рейса за Кричим за да приключим и с последните два ВЕЦ-а за тази седмица. Бързи, смели, сръчни и хоп … още преди обяд се прибрах в офиса в Пловдив.

Конкурса за най-мръсен ВЕЦ печели Пещера. Навсякъде другаде горе-долу са ги пооправили, изчистили и боядисали, но в Пещера все още е пълно с жаби и мръсотия. Въпреки, че на мен най-гадно ми беше в генератора на ВЕЦ Алеко, който явно беше работил скоро, и вътре беше 42 градуса наред, че е ужасно тясно. Потта ми направо си капеше върху клавиатурата на лаптопа, който държах наклонен, защото нямаше място на ширина. Само няколко минути по-късно, както си бях потен, отидох в шибърното на 14 градуса. Ужас – дано не се разболея.

Уфф не искам да звучи все едно се оплаквам – всъщност  пътешествито като цяло ми хареса. Една седмица малко разнообразие от седенето пред монитора.