Днес е Великден ! Велик, велик, велиик … упс, това е една друга песен 🙂 … Снощи преди и около полунощ бях сред една сравнително голяма и доста весела компания, но някакси не успях да се почувствам добре. Въобще не ми беше до забавления. Дори в крайна сметка си върнах двете боядисани яйца, който носех, обратно в къщи, без въобще да ги извадя.
п.с. на “Христос воскресе”, не се отговаря с “мерси, подобно” 😉
Супер напегната седмица ! И работно и емоционално ! Добре, че сега има 3 почивни дни. Все още не знам какво ще правя, но гледам да си почина. Днес след работа хванах Лео и отидох до гребната за едно кръгче. Просто трябваше да отпусна малко напрежението.
Весели празници !
Още в края на миналата седмица получих писмо от Министерството на околната среда и водите, отностно апела за Иракли (.doc за съжаление), който им изпратих. Чак вчера се сетих да го сканирам и да го публикувам тук. Както може да се досетите, просто си измиват ръцете и препращат проблема към РИОСВ Бургас, а на мен ми пращат просто копие.
Напоследък проблема с Иракли още повече се задълбочава, след като прочетох това отворено писмо от хора (собственици ???), които в прав текст заявяват, че ще застроят Иракли и ще сложат жива охрана !
MacOSX е мъртъв, да живее Arch64 !
Преди няколко дена излезе официално първото инсталиращо CD на ArchLinux за 64 битови процесори и нямаше как да не го пробвам 🙂 Тази вечер ми остана малко свободно време и реших да го инсталирам. Затрих дяла на който беше тестовата версия на MacOSX за X86 процесори, форматирах си я на reiserfs и стартирах инсталиращото CD. Естествено можех да направя дяловете по време на инсталацията, но реших да не рискувам да не объркам цифрите (че ми станаха бая дяловете, а нямам скорошен backup). Инсталацията е същата както и на 32-битовата версия и с нищо не ме изненеда – същата позната текстова инсталация. Сложих си Base пакетите и за 10-тина минути имах нов Линукс. Рестартирах и ядрото (2.6.16.3) тръгна без проблеми. Усетих забелижима бързина, но не съм сигурен дали е от подръжката на 64-битовите инструкции или просто защото RAM-а си ми беше празен и всичко се зареждаше в него 🙂 Какво да искам от един shell и един pacman на 768MB RAM 🙂 Като се замисли човек – какво му трябва друго освен ядро и pacman, за да си направи система по желание. Точно това ми харесва в идеологията на ArchLinux. Тази нощ сигурно ще го пусна да дърпа, инсталира и обновява. За сега може да го ползвам за тестове, но в по-дългосрочен план мисля да мина изцяло на него. Имам мерак да сложа XGL като основен X сървър, но ще видим. (някой беше казал за вярата в утрешния ден 🙂 )
Ей сега ще стане една мацаница от теми, но не ми се пускам много постове.
Светлина
В петък вечерта бях на откриването на най-новата изложба на “Изкуство днес” със заглавие Светлина. Много хубави неща, само където основното беше тъмнина. Повечето помещения бяха напълно затъмнени и на места просто не виждаш къде стъпваш или дали ще блъснеш някой. Въобще е най-добре да разгледате изложбата сам, когато няма много хора. Иначе повечето неще са много добри и можех да си стоя много време в някои инсталации.
След изложбата отидохме в Гражданския клуб на малко хапване и продължаване на пийването. След това в Найлона. Там се видяхме с Миро, пихме още бири. Точно когато си мислех, че ми стига толкова Таня ме замъкна и в Пъзела (бившия Sax), където си разделихме още една бира, след която вече се прибрах
Съботата
В събота през деня ходихме на Чоба с нашите. Не бях си доспал и ми беше много криво и дори малко се скарахме. Хубавото беше след това – като се върнахме, отидох на гребната с Лео. Въпреки многото хора там, си направих хубава разходка, а и Усмивката ми оправи цялото настроение 🙂
Warming the angel
Събота вечерта беше Depeche Mode парти-то в Петното и естествено бях там 🙂 Имаше много хора, за разлика от обичайните вторнишни wave партита. Рекламата си върши работа, а и това си беше официално подгряващо парти за концерта. Получи се много яко ! Видяхме се и с Донка. Стоях до към 3 часа и усетих, че започвам да заспивам. Отидох за малко до Найлона да видя Таня и след това се прибрах да поспя малко.
Keysigning party
Обявеното подписване на GPG ключове се превърна в нормална среща да се видим. Аз си мислех, че имам остали листчета с fingerprint-а на публичния ми ключ от OpenFest-а и оставих за тази сутрин да ги търся и така и не ги намерих, а нямам принтер да си отпечатам нови. Важното беше, че се видяхме 🙂 Бяхме Йовко, Дафо, Антоний, Боян и аз. В 11:30 ни се стори малко рано време за бира и пихме безалкохолни в Орфей-а.
Arch64
Видях че е изляло официално ISO за инсталиране на Arch Linux за X86_64. Дръпнах си го и ще видя кога ще ми остане време да го инсталирам. Имам желание да се възползвам малко повече от процесора ми.
Пак беше 13-ти 🙂
Със Спас бяхме на командировка до ВЕЦ Алеко – беше готино и весело (само да не пееше)
Изпратихме Дил за Мюнхен – дори отидохме за малко до Асеновград. Сега се връщам.
Утре си идва Донка от Мюнхен. Май трябва постоянно да имаме представител там 🙂
Довечера откриване на изложбата “Светлина” в Банята от 18:30
В събота “Warming the Angel” в Петното
Вчера (в неделя) беше рождения ден на Магито. Още веднъж голямо ЧРД , Маги !!! 😉 Та по случай повода решихме да отидем на някъде в планината. От предишната вечер бяхме решили за някъде покрай хижа Здравец, но вчера както си ядохме тортата, единодушно решихме да зарежем тази идея да се отправим към Чепеларе при баба Руска. След дълго туткане и пазаруване успяхме да тръгнем към 13 часа от Пловдив. Когато стигнахме в Асеновград се усетихме, че може да вземем и Дил с нас 🙂 Йонов й звънна и тя се оказа, че си е в къщи и се нави. Дори ни беше много благодарна, че я измъкнахме от целодневната летаргия с Discovery Channel. Изчакахме я малко да си приготви нещо като багаж и в 14 часа вече се отправихме към Чепеларе. Чак по пътя успяхме да намерим баба Руска по телефона, за да й кажем, че идваме. Тя естествено много се зарадва. Пристигнахме, помолихме я да ни направи родопски клин, а ние петимата отидохме на разходка. Случихме на прекрасен пролетен ден ! Природата над Чепеларе е божествена. Отидохме на невероятни зелени полянки с цъфнали цветя и пеещи птички. Лежахме по земята, точно като онази прословута моя снимка в стил – “лесна е бат’ Ицовата”. (в момента дори ми стои за основна снимка в блога).
Вечерта решихме (то вече нямаше друг начин) да останем да пренощуваме там. Направихме си хубава вечеря, след което се качихме на втория етаж, където с хубава музика и винце (всъщност кой каквото пиеше) се заиграхме на една “игра с думи” (онази с плочките, където нареждаш думи). Неусетно стана среднощ и всеки започна да заспива. Легнахме късно, но на чисия въздух, сутринта сравнително лесно станах по почти същото време, за което ставам за работа. Вечерта се бях обадил, че си взимам половин ден отпуска (при нас може и така 🙂 ), така че към обяд трябваше да сме се прибрали. Герито също беше на работа от 12 часа. Колкото и да ни се струваше, че има време, едвам успяхме да тръгнем към 10:30. Честно казано въобще не ни се тръгваше, но това е друга тема 🙂 Успяхме да стигнем точно на време и направо отидохме на работа. Така работната ми седмицата започна с половин ден закъснение, което си е повод за радост 🙂
Хубава седмица !
Напоследък нямам за какво да пиша тук, освен за две тъпи (лоши) новини
Уиндоус
Инсталирах си WIndows XP 🙁 май няма да се размина без него за дипломната ми. Пробвах всичко що ми хрумна, но просто май съм си свикнал на Protel-а, а и имам доста готови неща за него. Освен това AVRStudio-то на Atmel отказа да тръгне с wine. Както и да е … намерих някакъв lite edition на WinXP със SP2 – цялото ISO е малко над 200MB и сложих него. Не ми натривайте сол – Спаснята го прави вече от няколко дена … че съм се продал …
Защо не си купувайте марка NEO
Проблемите които имах с mp3 player-а си останаха – т.е. май нещо му има на flash-a и на места нещата не се записват в него по правилния начин – от тук следва “прескачащи” песни и почти невъзможно да пренесеш някой файл без да се промени 🙁 Та така mp3 player-а ми отиде на ремонт. Мисля си, че нищо няма да му оправят, само ми го взеха, но това си е мой проблем и ще гледам да ги накарам да ми го сменят. Всъщност исках да Ви кажа, че като отидох в сервиза на K&K до Техномаркет Европа, просто целия беше пълен с телевизори NEO. Сигурно е имало и други неща, но телевизорите бяха големи и се виждаха. Та така – имайте едно на ум, като избирате евтиното. Аз го направих за пръв път, и ще гледам да се поуча от грешката ми.
Вечер въобще не ми се спи, а сутрин едвам ставам. Не се оплаквам просто съм така. Всяка сутрин като звънне будилника и ставам с единствената мисъл, че като се прибера направо ще си лягам. Няма въобще никакво значение кога съм си легнал, а само кога се събуждам – рано ли е – значи ми се спи. Вечер е обратното – мине ли полунощ ми минава и сънливостта. Снощи например бях на поредното уейв парти в Петното (на което впрочем се разцепих от кеф), прибрах се към 1:30 и просто не ми се мислеше за лягане. Намерих една купа пържени картофи на масата и реших да ям. Пуснах телевизора в кухнята и дори се загледах в някаква телевизионна игра с едни кутии по Нова Телевизия. В крайна сметка в 2:30 си легнах, защото реших че е време и знаех, че в 8 сутринта трябва да съм станал.
С нарастването на e-джажите ми (с mp3 плеъра положението вече стана критично), се замислих колко много неща мъкна постнянно в раницата ми. Сега реших да погледна вътре, защото има неща за които и аз не подозирам. Я да видим какво ще изкочи 🙂
и това всичко в една раница за 12 лева купена преди две години от пазара на “Кап. Райчо”.
а като тръгна на някъде към това се прибавят поне зарядното за фотоапарата и четка за зъби 🙂