MacOSX е мъртъв, да живее Arch64 !

Преди няколко дена излезе официално първото инсталиращо CD на ArchLinux за 64 битови процесори и нямаше как да не го пробвам 🙂 Тази вечер ми остана малко свободно време и реших да го инсталирам. Затрих дяла на който беше тестовата версия на MacOSX за X86 процесори, форматирах си я на reiserfs и стартирах инсталиращото CD. Естествено можех да направя дяловете по време на инсталацията, но реших да не рискувам да не объркам цифрите (че ми станаха бая дяловете, а нямам скорошен backup). Инсталацията е същата както и на 32-битовата версия и с нищо не ме изненеда – същата позната текстова инсталация. Сложих си Base пакетите и за 10-тина минути имах нов Линукс. Рестартирах и ядрото (2.6.16.3) тръгна без проблеми. Усетих забелижима бързина, но не съм сигурен дали е от подръжката на 64-битовите инструкции или просто защото RAM-а си ми беше празен и всичко се зареждаше в него 🙂 Какво да искам от един shell и един pacman на 768MB RAM 🙂 Като се замисли човек – какво му трябва друго освен ядро и pacman, за да си направи система по желание. Точно това ми харесва в идеологията на ArchLinux. Тази нощ сигурно ще го пусна да дърпа, инсталира и обновява. За сега може да го ползвам за тестове, но в по-дългосрочен план мисля да мина изцяло на него. Имам мерак да сложа XGL като основен X сървър, но ще видим. (някой беше казал за вярата в утрешния ден 🙂 )