Вечер въобще не ми се спи, а сутрин едвам ставам. Не се оплаквам просто съм така. Всяка сутрин като звънне будилника и ставам с единствената мисъл, че като се прибера направо ще си лягам. Няма въобще никакво значение кога съм си легнал, а само кога се събуждам – рано ли е – значи ми се спи. Вечер е обратното – мине ли полунощ ми минава и сънливостта. Снощи например бях на поредното уейв парти в Петното (на което впрочем се разцепих от кеф), прибрах се към 1:30 и просто не ми се мислеше за лягане. Намерих една купа пържени картофи на масата и реших да ям. Пуснах телевизора в кухнята и дори се загледах в някаква телевизионна игра с едни кутии по Нова Телевизия. В крайна сметка в 2:30 си легнах, защото реших че е време и знаех, че в 8 сутринта трябва да съм станал.