Поредния отчет за петък събота и неделя 🙂
В петък вечер бях на партито на Миро и Пухи в Петното. Двама от DJ-те на чиито партита най-много съм се кефил и размазвал и едновременно с това мои приятели. Както и очаквах предварително, получи се супер яко ! Само съжалявам, че нещо алкохола и умората от седмицата си казаха тежката дума и си тръгнах едва към 1:30 – 2 часа. Въобще не ми се тръгваше, но просто нямах физическа възможност да остана още.
В събота станах сутринта за лекции. След обяд бях до Пазарджик до един магазин мебели, като си купих ново легло и бюро (още не са сглобени – нямам снимки 🙂 ). Точно се прибрах от Пазарджик към 18 часа и с Магито и Йонов се навихме да ходим във Виноградец за вечерта. Взехме си малко храна за да си направим вечеря там и дори решихме да вземем всичкоплеъра на Йонов и да си пуснем някой филм. За по-сигурно замъкнахме и един телевизор (къде ни е бил акъла). Натоварихме Астралката и потеглихме. Когато стигнахме във Виноградец осъзнахме, че сме забравили дистанционото на DVD плеъра, а на него няма (почти) никакви копчета, и става почти неизползваем. Можехме да пускаме само първия филм на диска и то без субтитри. Така филмовата вечер пропадна с гръм и трясък и се отдадохме на вечеря с младо (еднодневно) вино от Виноградец 🙂 Виното беше много хубаво. Вечерята също 😉
В неделя към 9 часа тръгнахме към Пловдив. Пътьом минахме през Пазарджик да видим бабата на Магито, след това до Кричим, за да вземем Таня. Върнахме се в Пловдив, където ни завари прекрасно слънчево време и аз реших въобще да не се прибирам, а веднага да сформираме групичка за ново пътешествие. Всъщност само трябваше да вземем Пухи и бяхме готови 🙂 Първоначално идеята беше да ходим в резервата Бели Брези до Ардино, но като видях на картата, че наблизо са Дяволския мост и село Дядовци, предложих да пробваме да намерим тях. Сравнително лесно стигнахме до Ардино, от там имаше табела за Дяволския мост и се отправихме натам по един черен път. Стигнахме до едно село, което аз разпознах като Дядовци по снимки, които бях гледал. Спряхме уж за малко да разгледаме и да направим малко снимки на призрачното село. Много се зарадвах, че отидохме там. От доста време се канех да го направя. Както разглеждахме селото видяхме, че табелите за дяволския мост всъщност минават от там и ние продължихме пеша, като оставихме колата и останалия багаж в нея (което, както се оказа в последствие, беше грешка, защото нямахме дори един челник, а се стъмваш). Разхождахме се из хубавата есен в Родопите. Земята беше покрита в листа с разнообразни цветове, времето беше чудно, а пътя не свършваше … след като наистина взе да се смрачава започнахме да се чудим дали да не се върнем, докато все още се вижда нещо, но все ни се струваше че моста е близо. В крайна сметка успяхме да стигнем до целта. Дяволския мост е наистина величествена постройка. Все още изглежда стабилен, надежден и масивен, а е на над 5 века. След кратко разглеждане, което беше по-скоро време за почивка, тръгнахме наобратно към Дядовци. На връщане вече цветовете се бяха загубили във сивотата на нощта и ние просто вървяхме и се опитвахме да не изгубим пътеката. Всичко мина благополучно – намерихме си колата, където я бяхме оставили, и тръгнахме да се прибираме. По пътя решихме да хапнем нещо в Кърджали. Упътиха ни към един ресторант, който беше хубав, но ни объркаха и много ни забавиха поръчката, така че в крайна сметка ни разочарова. Все пак бързахме, защото ни чакаше път до Пловдив. Прибрахме се към полунощ, взех си един душ след двудневното пътешествие и веднага се мушнах в леглото. А сутринта ме очакваше поредния делник, сърдит понеделник 🙂
п.с. това писание се забави с един ден, защото снощи ми спряха интернета, поради неплатена сметка 😛
