Понеже няколко човека ме попитаха, а аз не мога да да го възпроизведа, ето пожеланието от Стоян и Иван:
Мили новобракувани,
Тъй като немеем пред чудото на светото тайнство, в което си колаборирате, примрежваме блажено насълзени очи и просто (!!!) ви пожелаваме, докато светът ви светува, да се наслаждавате на (очевидно) продуктивната си взаимност!
От Стоян и Иван
06.10.2013г.
7:35 денят дойде
9:35 В Кричим
13:03 Хитър Петър
15:25
15:40
16:45
19:31 Петното
Две години без татко. Тате, точно в този момент ми липсваш много !
Напоследък не пиша много в блога, и пропускам разни места, за които си струва да се разкаже. Е, не че сега ще го направя, но поне намерих малко време да кача снимки в Нашите Снимки. И дано е вярна поговорката, че една снимка е колкото хиляда думи 🙂 Качих два нови албума – първия от чудния уикенд в „Къщата на маковете“ в Проглед, където бяхме през юни, а втория от тазгодишния Толкин фест в Асеновград. Приятно гледане 🙂
Спим в легла, къпем се всеки ден, ходим на плажове с много хора … що е то ? Бандата на добрите на юг ! Да тази отпуска беше доста по-различна от предишните години. До последния ден преди да тръгнем си мислех, че ще сме само с Вили и решихме да ходим на Каваци при вуйчо й. Точно в петък в 5 часа преди отпуската ми звънна Таня и ме попита дали нямаме 3 свободни места за морето и така тя с Дарко и Ники се присъединиха към нас 🙂 Така поне се събрахме хубава компания за морето. Когато пристигнахме на Каваци всичко се навиха да останат с нас на бунгала и така за поредна година си изкарахме заедно морето ! Но, както казах по-рано, доста по-различно от предишните години на Карадере. Плажувахме на плажовете на Каваци, Златна рибка, ММЦ и др., разгледахме замъка в Равадиново, Созопол, Черноморец … обядвахме по кръчми, готвихме на газов котлон и спяхме в бунгала. Наистина едно съвсем различно преживяване. Поне си починах – толкова спане скоро не бях видял ! И така си изкарахме една седмица. От събота до събота. А ние с Вили като се върнахме се качихме директно на Върховръх за една вечер и така направихме от 0 до 1500m за един ден.
Миналия месец ме поканиха от фирмата на гмуркане в Гърция и аз нямаше как да откажа. Особено като фирмата поемаше спането и гмуркането 🙂 . Така дойде миналия петък, когато беше тръгването. Аз бях в колата на Сребрин, заедно с Вени и Ники и общо взето го ударихме на лежерно пътуване. Тръгнахме към 11 часа, спряхме на дълъг обяд в Разлог и пристигнахме в Никити (градчето/селото където беше хотела ни) чак към 8:30 вечерта. С други думи отидохме точно за вечеря. От тук започнаха негативните ми емоции в Гърция. Не знам дали в България се е вдигнало, но нивото на обслужването в Гърция ми се стори отвратително. В ресторантчето, където бяхме седнали, им отне повече от час да ни изчистят масата и да ни донесат менюта. Не питайте още колко им трябваше за да ни донесат поръчките. После като кажа, че съм пил узо до 1:30 ме мислят за алкохолик, а то съм изпил само едно.
В събота беше денят за гмуркане. Аз се записах за следобяд, с идеята да не ставам рано, но явно сбърках. Когато отидохме морето нещо се беше разбушувало, имаше вълни и беше много мътно. Ние все пак се натоварихме с екипировката, започнахме с обучението, но когато трябваше да влезем по-навътре, главния инструктор прецени, че няма видимост и може да ни изгуби и прекрати гмуркането. А аз тамън схванах как да дишам и да се потапям, но няма как … разбира се останах разочарован. А сутринта са се гмуркали и е било супер. Все пак срещу природата няма какво да се направи.
След „гмуркането“ в нашата кола решихме да си направим една разходка из средния ръкав на Халкидики. Първоначално мислихме да го обиколим целия, но докато карахме на юг, спряхме на един плаж и решихме да пием по едно питие на бара. Барът се казваше „Las Bandidas“, но не мога да ви кажа къде точно се намираше. Много приятно местенце … но и малка бира – 4 евро ! След това продължихме почти до най-южния край на ръкава, и като видяхме, че започва да се стъмва, предпочетохме да се върнем на обратно.
Събота вечерта мислихме да прекараме в по-хубав ресторант, в сравнение от предишната вечер. През деня се бях разходил по плажната ивица, която беше хубава и имаше добре направени заведения. За съжаление имаше голяма гръмотевична буря и се наложи да отидем на закрито (все пак беше до плажа). Отново обслужването не беше на ниво, особено за цената, която искат – двайсетина човека им оставихме ~350евро за нормална вечеря. Поне се наядох на морски дарове.
Като цяло съм разочарован това ми посещение в Гърция. За първи път ходя до Халкидики и наистина природата е красива, но гърците не направиха нищо, за да ме накарат да се върна отново. Дори за финал, на една бензиностанция, ни закръглиха сумата при плащане с карта ! както казах хубава природа, но лошо обслужване !
Напоследък не пътувам много, или поне така се опитвам да убедя останалите. От друга страна почти няма уикенд, в който да си остана в Пловдив. Например предишния уикенд бяхме на Равнища във „Фабриката за храна и танци“ и много ми хареса ! Отдавна се каних да отида, и както винаги стана почти случайно, след като Вени и Ники имаха ваучер от Грабо за там, а Иван е Елена можеха да останат само една вечер – така ние се присламчихме втората вечер. На снимки ми изглеждаше леко намазано, но като отидохме всичко беше супер айляшко ! Готино място, голям басейн насред поляната (ама не като обикновен басейн, а по-скоро басейн с формата на езеро), весели хора, много игри … и всичко това насред гората ! Толкова айляшко, както онази неделя не бях се чувствал отдавна.
А сега, последната събота, бяхме до Ямбол на гости на родителите на Жоро. Отдавна се каним да го направим и най-сетне се осъществи. Сутринта изчакахме Софи и Жоро от София, и към обяд потеглихме към градЪТ 🙂 В началото бяха очакваните запознанства и обяд в местен ресторант, но след това тръгнахме на разходки, които ми харесаха. Първо ни заведоха до едно близко село до Ямбол – Стара река, където имат вила. След като постояхме малко там се върнахме в Ямбиол, и се разходихме из центъра. Както се разхождахме стигнахме и до градския им парк, който много ме впечатли. Отгоре на всичко попаднахме по време на дните на празника на града, и имаше доста арт събития. Но да се върна на парка – огромен, разхлаждащ, поддържан … това е най-малкото, което може да се каже за него. Наистина дори „Цар Симеоновата градина“ в Пловдив, не може да се сравнява с него – няколко розариума, фонтани, алеи, детски площадки, водни зони, (огромни) катерушки, полянки за седене … Както казах – искрено съм впечатлен !
Вчера си взех нов телефон. След като старото ми HTC, вече доста остаря и постоянно ми ревеше че няма място за всички програми, от които пък аз имам нужда, си казах, че е време за смяна. Реших, че едно от основните ми изисквания ще бъде да е с актуална версия на Андроид. Другото, разбира се, е цената, а аз отдавна съм казал, че много пари за телефон няма да дам, така че логичния ми избор беше някой Nexus на старо. Спрях се конкретно на Galaxy Nexus, и доста време дебнех обявите за цена, която да ми хареса – все още има доста места, където му искат 400-500 лева и отгоре за телефон от 2011-та (и то употребяван).
И така – вчера си го взех. Update-нах си го (защото не беше и имам силни подозрения, че въобще не е използван, въпреки, че ми го продадоха за втора ръка), и много му се кефя ! Бърз е, готин е, супер е ! Още ми идва малко голям, но мисля, че ще свикна. Да ми е честито !
п.с. а и веднага успях да продам Wildfire-а, така че ми дойде още по-евтино ! Дано на Ади много да й хареса 🙂
Вчера с Таня направихме курбана за годишнината от катастрофата. Пак се събрахме доста хора у нас – пийнахме и хапнахме. Благодаря Ви, приятели, че Ви има, че сме заедно !
